Почвам да мразя мъжа си

Първо и най-важно - разговор. Защото знаеш, че мъжете много-много не се замислят и усещат, като с (без)действието си нараняват жената. Може изобщо да не подозира, че трябва да е по-мил с теб и че това ти тежи. Така че преди да действаш по друг начин, поговорете. Аман от тези тъпи компютри значи, правят от човека робот,аааааа

според мен трудно ще го промениш,то и моят мъж ме разни понякога, когато не е моето и то доста.но и аз не искам да се развеждам.моят не виси пред компютъра, а гледа телевизия.за излизането не мога да се оплача, всеки ден след работа ходим на кафе.моят съвет е-поговорете и му кажи с какво те дразни направо, те мъжете от  заобиколни приказки  не разбират.опитай, може да помогне.

Ако нямате деца, разговор даваш 2 ри шанс, и ако не се промени си намираш друг.
Ако имате деца пак същото, само може 2рите шансове да са повече от един. Дори и да се поправи в повечето случай нищо не е както е било преди. Ако мислиш че можеш да живееш с човек който не държи на теб, остани с него.

Счупеното трудно се лепи. Много е важно да разбереш за себе си дали си заслужава.
И компютъра не е виновен. Той е начин да си уплътняваш времето, когато ти е скучно.

Споко,и на мен ми се случва от време на време.Имам чувството че ще му извия врата и не мога да го дишам .Но после ми минава.Поне се усеща.
Първо му обяснявах после само го стрелках с поглед и бързо коригираше поведението си.Трябват разговори на първо време.И другото което бих ти предложила е повече внимание и грижи за себе си.
Отиваш на маникюр,прическа някое ново тоалетче,и ако не му се излиза, да гледа детето .
Ти демонстративно се фръцкаш взимаш си чантичката и излизаш.При мен помогна
Пробвай  

Зависи какъв майтап си прави на твой гръб. И по точно как го прави. Това за циците го прескачай като го чуеш, те или искат големи, или малки, или не знаят какво искат и затова коментират.Ако коментарите са злостни тогава имаш проблем, ако всичко казано е  наистина на майтап, тогава няма за какво да си го слагаш на сърце.

Деца имате ли?

Остави го сам да си готви и чисти. Накарай го да те оцени по накакъв начин - да разбере че не си даденост поне

здравей, искам за начало да кажа, че преди няколко месеца и аз влизах, като "анонимка" тук и задавах подобни въпроси, теразещи главата, сърцето, а и цялото ми същество. После, искам да ти кажа, че при мен разговорите не помогнаха. Дано при теб да успеят. Моят мъж си е се такова прасе, въпреки обещанията и оправданията му.
Все още не съм предприемала по-генерални стъпки, но имай ми доверие, напълно разбирам как се чувстваш в момента, или поне така мисля. Вчера четох темата ( а може и днес да беше) за най-романтичните жестове, които мъжете са направили на половинките си. Е, казвам ти онемях от завист, благородна завист и желание и на мен някой да поднесе и 1/10 от най-неромантичния жест, които бе списан в темата.
желая ти успех,както казах, но съвет не мога да дам,май.

и моят не е романтик, както казва той-романтиката е за тинейджърите, по начало не е много по целувките и прегръдките, но съм му свикнала вече на кусурите.

Не трябва и да го правиш, особено в пристъп на яд. Само, че не знам дали това ви е първо дете. Защото ако е - подготви се за по-страшното...........Никаква помощ и по-високи претенции и изисквания.

Стягай се, момиче. Каквото и да значи това. Не мисля, че проблема е в годините. Какво значи лоша съпруга, според теб. Ако имаш определение за такава - създай си и за добър съпруг и се стреми към него. Много ми стана мъчно за теб, колкото и тривиално да звучи - иска ми се да ти помогна, но едно, че няма как и второ - на мен няма кой да помогне. Макар, че аз си се справям доста добре, (живея си живота, отдавам всеки миг на детето, независимо дали баща му е с нас или е решил да виси вкъщи и да си чопли носа), знам че това няма да продължава вечно и че някой ден ще трябва да помисля и за моите желания и нужди. И както твоите, така и моите желания може да бъдат определяни от някой ( в случая някой= мъжа ми) за неизпълними, но те са си твои( мои) и трябва да се стремим към изпълнението им с цената на всичко. Изтървам се в много дълги постинги, които сигурно те отегчават. Спирам.
Чакай си детето, радвай се на моментите, които предтсоят, а мисля, че може би когато детето се появи - няма да обръщаш такова внимание на тези неща и когато се поуталожат ще намериш "твоето" решение на проблема.
п.с. Уж щях да спирам.
 

Не можеш да го промениш. Можеш само да го приемеш такъв какъвто е. Или да решиш да не го приемаш. Мъжете са си такива. И много не се впечатлявай от мъжа на ССФ- във форума нещата се преекспонират.

Мда, и аз така мисля, Рени!
Даже не го мисля,ами съм сигурна!

Определено има вина и аз това казвам, но мисля, че даже няма да чакаш да си върнеш старата фигура, самочувствието и ентусиазма ти ще се върнат с детето, а не с нея.

да те обвинява, че не си добра съпруга?!??? ако посмее попитай го дали той е добър съпруг, защото да си такъв не значи само да даваш пари. аз на твое място наистина незнам как бих изтърпяла това - ти си бременна носиш му детето а той се бъзика с теб и коментира хубавите цици на някоя случайна а за тебе и 1 мила дума няма!!!  сигурно много от момичетата ще ме оплюят, че съм прекалено крайно, но според мен никой не трябва да се прави на добър и да търпи лошо отношение към себе си! говори с него сериозно и моя съвет е ако продължи тата и като се роди детето стягай се влизай във форма и полсле си грабвай чантичката и по кафенца, заведения и тн. млада си и ако още от сега не му покажеш твърдост и характер и се примириш той НИКОГА може да не се оправи и да  стане и по зле и то за цял живот! успех от мен   

Да, лунчиката е права, че ако се отпуснеш нещата стават все по-зле. Аз имам нагледно доказателство пред мен.

Определено ще се почувстваш по-добре след раждането (но не веднага).
Винаги може да е малко по-отзивичив Жените сме все недоволни и искаме още от мъжете си
Вчера бях на работа и оставах мъжа ми цял ден да гледа децата. Като се прибрах му се накарах, че заварвам разхвърляно. А той ми каза, че се е надявал поне днес да съм доволна от него. Да ама не

Аз пък мисля, че страдаш от предродилна депресия. И по-добре се запаси с валериан за следродилната, иначе доста има да пишеш тука.

А пък мъжете са си прасета, друг е въпроса кой кога ще го разбере, защото някои се прикриват по-дълго време.

Или пък, не мъжете се прикриват, а жените им (подчертавам, че визирам само и единствено себе си) са слееепи,слепи патки.

казана дума, хвърлен камък. Ще вляза довечера от моя комп, само и само да разбера  "имаш ли цветя на леглото до тебе?"

според мен бременността на жената плаши мъжете, те не могат да свикнат за две неща-че трябва да се грижат за бебе и че жена им няма да им обръща същото внимание както преди.според мен си зависи от мъжа, но за много представители на т.нар. силен пол очакването на бебе е доста стресиращо нещо.

Да, където възниква и въпросът: "Той винаги ли е бил такъв или сега се промени?'

Е,добре де....като си вземате за мъж някой...не го ли избирате по това което е!И кому е нужно някой от двамата да се променя!
Ей това,наистина не го разбирам!
Аз ще се променя заради него....Той заради мен!И видите ли...това зна4и,4е се оби4аме истински!
За да е такъв сега....зан4и,винаги е бил,но ти си била сляпа за това може би!
Как така ще коментира прелестите на друга,още пове4е в тове присъствие(и то в положението в което си )....Що за простотия е това!(извини ме)
Я му свий 4ивиите малко на тоз не хранимайко твоя,4е да не идвам аз!
Аааа...не е попаднал на жена той,пикльо!
Мила....не пускай аванта сега...щото ще ти се ка4и на главата и ще запо4не....бавно да сере!Така казваше баба ми!
Ауу...как се ядосах на тоз 4овек ама...

Ох, колко си мъничка още.....а вече имаш разочарования.....
сега си гледай детенцето като се роди /да е живо и здраво/, пък ако по-натам не се нагласят нещата.....аз не бих го търпяла, но това съм аз.....
Никога няма да забравя майка ми преди години какво каза на една приятелка: "Айде да отивам, да забъркам нещо на свинята".... Не го каза злобно, а на шега, но....какво ли и е било на жената....А тогава нямаше форуми.....Баща ми и остана такъв, а тя заради нас просто не можа да живее....Ей, така си остаря - самотна, претоварена и без грам уважение и нежност.....
Никога не бих го допуснала.

Абе добра душа си ти....имаш нужда само от малко внимание и нежност...като всяка жена!
А онова твойто диване ако не се 4укне по главата и оцени какво има....ще дойде ден в който ще съжалява!
От какво е толкова уморен тоз 4ове4ец...да не работи на строеж?
Нека ти кажа нещо..моят съпруг по4ива на три месеца по 2 дни,лятото има само две седмици по4ивка и това е за цяла година!
Повярвай ми...никога не е казал,4е е уморен...за ласки,секс,да си поприказваме или каквото и да било!
Та мисълта ми бе,4е 4овек като не иска нещо намира на4ин,като не го иска търси при4ини...!
Така мисля аз!
Дано му дойде акъла на време...4е щом за един букет така и плупа сър4ицето от радос...то един ден някой друг мъж ще направи нещо пове4е за теб и....тогава....Ще те гони твоят..ама късно!

 

Само не мога да разбера,защо толкова те е страх,да не те критикува,при положение,че той е под всякаква критика?Не си прави илюзии за след раждането- тогава дом.задължения се утрояват+кърмене и яко недоспиване,та самочувствието може и съвсем да ти падне.Бебето е почти вързано за теб и дори и да поизлезеш,не можеш нито кафе да пийнеш,нито цигара да запалиш,да не говорим пък за алкохол,гърдите ти протичат и ред други "екстри",които за него не важат. И ако отсега не свикне да те уважава и да се съобразява с теб,тогава ще имаш много по-големи проблеми от неносенето на цветя. Не може да се ограничиш само с живота на бебето,както те съветват,не за това си се омъжила предполагам,така че действай по въпроса,докато съвсем не си го изпуснала.

Сега прочетох отговора ти за работата,ако наистина си скъсва гъза там не можеш да очакваш и да обикаля за цветя,но настоявай поне за мила дума или жест.Вместо да седи на компа,го покани да седне с теб на"по чашка"и не го захапвай веднага,а след като се отпусне и разнежи.И не прави от всичко проблем,щото в такива бригади например мръснишките подмятания са нещо нормално.

тази тема ме натъжи много...  . наистина ми стана много мъчно за теб, миличка... не знам какво да напиша и какъв съвет да ти дам, мога само да ти кажа, че те разбирам прекрасно.. не го разбирам него, не разбирам защо е толкова сляп и защо е толкова жесток, защото за мен поведението му спрямо теб е жестоко. и аз имах такава връзка, но в един момент осъзнах, че той няма да се промени освен към по-лошо, и събрах някак сили да го напусна. сега съжалявам единствено, че му позволих да бъде част от живота ми толкова дълго време.. дано след като бебчо се появи, той да проявява повече внимание и нежност, но ако нещата си останат такива, въобще недей да го търпиш, не е последния мъж на земята  .

Не мисля, че за две седмици ще станат чудеса.
Натъжена, как си днес?

Много мъчно ми стана.
Жената винаги има нужда от нежност. А когато е бременна има нужда от още повече нежност. И нищо не може да я замести.
Какви са тия мъже? Защо не ценят жената, която носи тяхното дете?! Колко жени ще му родят дете??!!

 Боже мой, колко познато ми звучи.....Омъжих се на 20 години и попаднах в семейство, коренно различно от моето по манталитет-свекърва ми слугиня на мъж  и двама сина, нищо не видяла в този живот, хокаха и я критикуваха пред мен, първата снаха, без да съобразят колко много я унижават. Много пъти съм я защитавала, но манталитет трудно се променя! На мен ,лично, ми бяха необходими много, много години, за да променя съпруга си към по-добро, минахме през какви ли не перипетии, сега съм оценена, обичта ми се показва, но за съжаление нервите ми вече са разсипани. Та какво искам да ти кажа-чакате дете, едва ли би искала да го отглеждаш с друг човек, а и имам чувството, че обичаш мъжа си, така че се подготви за дълга битка. Когато се роди детето, пренасочи вниманието си към него, отдай се изцяло на радостта от това уникално изживяване, другите неща остави на втори план! Ако усетиш, че след раждането имаш проблеми с нервите, на всяка цена потърси помощта на психиатър/казвам го от личен опит/-трябва да си във форма, за да се грижиш за детето и себе си. Когато свикнеш с новия режим на живот и се чувстваш по-добре, тогава е дошло време за "превъзпитаване"! Пази си нервите, ако имаш нужда от съвет и смяташ, че бих могла да ти помогна, пиши на лични, аз съм насреща. Успех!

 При моя говоренето не помага. Колкото и да му говоря, че искам повече внимание, и повече време за нас двамата все тая. Помни го най-много два дни. На пролет му се бях разсърдила, че нямаме никакви моменти с нас тримата или двамата. По моя молба ми беше обещал, че през летния сезон три пъти в месеца ще излизаме някъде извън София. Познайте , колко пъти сме ходили някъде. Аз ще ви подскажа, николко.Както и да е, аз мога още дълго да се оплаквам.
 Вие сте още младо семейство и имате много шансове пред вас нещата да се оправят. Всичко трябва да вземеш в твои ръце. Знам колко е трудно, точно когато имаш нужда от внимание да  трябва да обръщаш на някой друг. Затова засега го остави намира. Може и него да го тресе предродилна депресия. Моя мъж го беше хванала яката.  но вникакъв случай не му позволявай да се подиграва с теб. Ако ти каже нещо напреки му кажи, че най-малкото, че това ,че носиш неговото дете не му позволява да се държи така с теб.  Обикаляй магазините и се радвай на покупките за бебето. Срещай се с приятелки. А през някой от добрите ти дни, когато си настроена по дружелюбно, му покажи какво си купила. Не го затрупвай с много неща, покажи му само най-хубавото. по този начин може и той да се почуства с нещо съпричастен към бебето, което очаквате.
 А когато родиш се опитай така да направиш нещата, че поне два дни в месеца да са само за вас. За разходка, за кино, ресторант, среща с приятели. Не се отчайвай, най-хубавото тепърва ви предстои. Сигурна съм, че когато види за първи път бебето ще се разчуства. И не забравяй честичко да го подсещаш, че трябва да ти бъде много благодарен за детенцето с което го даряваш.

Аз не мога да ти дам съвет,защото не ми се е случвало....все още.Само мога да се надявам и мен да не ме сполети.Успех ти желая.