Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора

София - Рим и обратно

Мнения: 6 913
Имам предвид отношението на детето към него... Има ли такива сред вас и как преодоляхте напрежението? Аз самата съм живяла с втори баща и положението беше кошмарно. Не искам детето ми да се измъчва по същия начин, макар че в случая кандидат- вторият баща е хиляди пъти по-свестен от моя...
Малката се държи враждебно, той няма особено голям подход към нея, може би защото няма опит с деца, има желание все пак, но... От друга страна баща й започна да й пълни главата с разни идеи, че можем да си заживеем тримата заедно, но аз нали си имам друг  #Crazy Това е нечестно, понеже нещата изобщо не седят по този начин, не искам да разказвам цялата история, някои от вас предполагам са я чели.
Много съм объркана, незнам какво да правя Sad
Цитирай

София

Мнения: 154
не съм изпадала в същото положение но братовчедка ми е дете в такова семейство Crying or Very sad когато преди 5 години майка и се ожени втори път баща и така я беше зомбирал че детето бягаше от втория мъж като дявол от тамян! положението се влоши още повече когато майка и роди детенце на втория мъж! това което знам че е направила майка й за да подобри нещата(отношенията й в момента с втория баща са по-добри отколкото с истинския) е просто да и говори да ги оставя да прекарват повече време заедно и да се държи коренно различно от баща и - в никакъв случай недей да говориш лошо за него. просто я успокоявай че тя винаги ще е №1 за теб и може да живеете щастливо и четиримата без да има омраза! недейте с новия ти мъж да се пробвате да я купувате с играчки и пари! можеш също да и кажеш че тя ти е дете а децата и майките трябва да се подкрепят в щастието и тя трябва да ти помогне да се щастлива! успех   bouquet
Цитирай


Мнения: 474
Помогни на новия ти мъж да намери подход към детето. Той е този, който трябва да действа. Не можеш да искаш от детето да започне да се държи по нов начин, ако не е почувствало инстинктивно "хубавото" у новия баща. Може би ще помотне, ако си създадът някакво съвместно хоби, или примерно ходят той и тя заедно на плуване, след това да отидат да хапнат нещо... нещо, което да харесва на детето и да започне да очаква тези моменти, да усети общуване и отношение към нея. После, кота се породи близост, минаваш към следващата стъпка. Моя приятелка мина по този път, като бившият й мъж дори беше наприказвал на детето, че новия съпруг е извратен и може да го убие докато спи. Беше ад. Но някакси успя да накара вторият си мъж да започне да прави различни неща заедно с детето, да увлича малкия в разни "техни" занимания, бавно и с много говорене и усилия ги направи първо приятели, а сега вече, като минаха няколко години и имат и общо бебе, атмосферата е съвсем нормална.
Успех и много търпение ти желая!
Цитирай

БУРГАС

Мнения: 1 545
просто да и говори да ги оставя да прекарват повече време заедно и да се държи коренно различно от баща и - в никакъв случай недей да говориш лошо за него. просто я успокоявай че тя винаги ще е №1 за теб и може да живеете щастливо и четиримата без да има омраза! недейте с новия ти мъж да се пробвате да я купувате с играчки и пари! можеш също да и кажеш че тя ти е дете а децата и майките трябва да се подкрепят в щастието и тя трябва да ти помогне да се щастлива! успех   bouquet
Подкрепям този подход към детето и със сигурност всичко ще си дойде на мястото,но трябва и търпение.Недей да пришпорваш нещата.Успех. Peace
Цитирай

София - Рим и обратно

Мнения: 6 913
Благодаря ви, момичета! Толкова ми е притеснено, че направо съм блокирала, може би подсъзнателно ми изникват моменти от собствените ми преживявания като дете и съм меко казано неадекватна на моменти. Знам, че аз съм тази която трябва да се заеме с приобщаването, обаче толкова ме е страх, направо понякога ми иде да захвърля всичко и да продължа сама с детето си както досега.... А знам, че няма да постъпя правилно, защото това ни е шанса за нормално семейство. Просто ме е страх.
Цитирай

Toronto

Мнения: 20
Моят съвет по въпроса е: консултирай се с някой специалист. Може би детски психолог. Една консултация едва ли ще е толкова скъпа. Има начин децата да се манипулират и насочват. Един специалист би могъл да ти каже как точно да го направиш.  От собствен опит знаеш колко болезнено може да бъде за детето. Така че, най-добре при някой спец. Успех  Hug
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами като начало, без да я настройваш срещу баща й, можеш да й кажеш, че когато сте могли да живете заедно- бащай не е искал, че на теб ти е било много мъчно тогава и много години си го чакала, за да да поиска да живее  с вас, че това променя чувствата на човек и ти вече не го обичаш, както се обича мъж... че независимо какво й казва,  и той не те обича, както се обича жена- иначе шеще още преди години да се събере да живее с вас. Кажи й, че много я обичаш, че тя  е вече голяма и затова вече можеш да й казваш повече неща( като за големи)Smile)
Кажи й че ти харесваш  много този мъж( новият), че се надяваш тя да свикне с него... Но най-важното не я оставяй да ти диктува живота- тя ти е дете, винаги ще е на първо място за теб, но трябва да знае, че ти имаш право да искаш да бъдеш обичана от мъж, че това  е важно за теб и тя не бива да се държи лошо или враждебно с него, защото така ще наранява теб. Другото много важно е е да й обясниш, че новият не се кани да й бъде  баща-  тя баща си има( той явно ще поддържа връзка с  детето), но  може да й бъде близък и човек, който се грижи за вас.
На 7 г тя е напълно способна да разбере подобни обяснения. Отпусни малко душата.... всичко ще бъде наред Hug
Цитирай

София - Рим и обратно

Мнения: 6 913
Говоря си много с нея, даже понякога си мисля, дали не й давам прекалено много "правомощия", вчера направо ме разби с изречения от рода на: Ами той на теб може да ти е приятел, но на мен ми е никакъв." и "Това си е твое решение"... #Crazy #Crazy #Crazy Е кажете ми, това думи на 7 годишно дете ли са?
Цитирай

София

Мнения: 2 153
Трябват много разговори и търпение, но най-важното е втория татко да приема детето ти - ама истински, не просто заради теб. Тогава децата не стават враждебни, поне това положение е само моментно в началото. Децата усещат всичко - трудно е да ги преметнеш Wink
Не съм чела постовете - какви са отношенията с истинския й татко?
Цитирай

София - Рим и обратно

Мнения: 6 913
Трябват много разговори и търпение, но най-важното е втория татко да приема детето ти - ама истински, не просто заради теб. Тогава децата не стават враждебни, поне това положение е само моментно в началото. Децата усещат всичко - трудно е да ги преметнеш Wink
Не съм чела постовете - какви са отношенията с истинския й татко?
Ами тя винаги е живяла без него, но си го приема за баща, той се грижи за нея. Нормални са им отношенията, доколкото обстоятелствата го позволяват. Аз никога не съм, а и за в бъдеще не бих и говорила нищо лошо за него. Обясних й, че той я обича, че винаги ще й бъде баща, че не живее с нас, защото той е избрал така и се налага и т.н.  Че съм го обичала страшно много и съм го чакала, но нещата не са се получили. Лошото е, че той сега започна да прокарва идеи за съвместно съжителство, за това как АЗ не искам, а не той ...и размътва главата й и ме кара да се чудя и аз какво да правя. Прави го сега, когато вижда, че животът на двете ни тръгва в друга посока. Нечестно е. А аз нямам право на повече грешки.
Цитирай


Мнения: 836
Уф, Кристин, хич не ти е лесно!
Повече любов към детето от вас двамата и това е. А, тези взаимоотношения (бивши-настоящи) понякога са сложни.
Майка ми има втори съпруг и аз и сестра ми го обожаваме. Но, неговата дъщеря ревнува и още се тръшка заради този брак. Да й се чуди човек. Но, всякакви хора.
Пожелавам ти да се справите успешно с атаките и да създадете истинско щастливо семейство!
Цитирай

София

Мнения: 2 308
Бях горе-долу на възрастта на дъщеря ти, когато майка се събра с втория ми баща. Обичам го като роден и пред  всички казвам, че той е моя баща. Детето ти е достатъчно голямо вече, за да съзнава че и ти си човек, че имаш нужда от другар до себе си и да иска да си щастлива. Аз лично всячески се опитвах да покажа на майка да не се притеснява от решението си. Вторият ми баща е прекрасен човек, имаше невероятен подход към мен тогава, а и сега. За разлика от родния ми баща, който никога не е имал отношение към мен, и който не съм виждала повече от 15 години. В този смисъл не ми беше трудно да избера кого да обичам и да смятам за свой баща. Съветвам те да поговориш с дъщеря ти като равни, да й обясниш какво чувстваш ти, тя от своя страна да ти каже своите чувства. Обясни й ,че нейния татко винаги ще си остане такъв, че няма да спрат да се виждат и никой няма да й забрани да го обича. Постепенно с времето тя ще възприеме новата ситуация. Поговори и с бившия ти мъж, нека да се включи адекватно,а не да трови детето с лъжи.
Цитирай


Мнения: 1 782
Детото има нужда от време да се пригоди към новата ситуация. Нормално е да не иска новия човек. Най-ужасното е когато родителите намесват децата в техните проблеми и отношения.Не мога да разбера да си обичаш детето, а тогава насила да го правиш още по-нещастно. Такив вид травми могат да останат за цял живот. Моя много добра приятелка е с втори баща и само него зачита за баща. БИла е на 9 години, когато майка и се е омъжила отново. Оставете децата сами да се нагодят, времето когато започнат да разбират повече, повече неща ще им станат ясни. Също имай време само с детето. Излизайте само двете, за да не се чувства изместено от новия човек. Успех!
Цитирай


Мнения: 2 868
Говоря си много с нея, даже понякога си мисля, дали не й давам прекалено много "правомощия", вчера направо ме разби с изречения от рода на: Ами той на теб може да ти е приятел, но на мен ми е никакъв." и "Това си е твое решение"... #Crazy #Crazy #Crazy Е кажете ми, това думи на 7 годишно дете ли са?

Ами да, не намирам нищо странно в думите й....Можела си да й кажеш, че не я караш да го обича, а е наложително само  да схване, че така, както баща й е градил своя живот без вас реално, сега ти искаш да градиш своя без него. Че не  става въпрос за избор( ти не я питаш иска ли да живеете с баща й- ти й казваш че ти не искаш вече да живееш с него!) и няма защо да те е  страх и да се чувстваш гузна- могъл е да е с теб, избрал е да не бъде, избора е бил негов,  сега никой няма право да ти пречи да почнеш наново, включително дъщеря ти.
А той може да я манипулира, но ако ти си категорична и всеки път на неговите "идейки" отговаряш с " да, можеше да живеем тримата преди 2 г, сега вече  не"... всички ще разберат, че въпроса е решен. Твоя човек( предишния) е силно склонен да  го играе жертва- ми не му давай да го прави пак, поне не за твоя сметка.
Едно ще ти кажа- ти се колебаеш още,  в това е проблема според мен Hug
Цитирай

София

Мнения: 255
Родителите ми се разведоха когато бях във трети клас.Появи се вторият татко който в началото не приемах защото се чувствах така все едно предавах истинския си баща. Нито единият от двамата обаче никога не е говорил против другия. Вторият ми баща е НЕВЕРОЯТЕН човек и много бързо намери правилният подход.Той ме изучи той ме изгледа винаги се е държал така все едно съм истинска дъщеря.След време когато се роди сестра ми всичко делеше по равно никога не направи разлика между нас. С истинския се баща  поддържам връзки но той отдавна престана да се прави на "татко".Чувствам втория си баща като повече от истински.Обичам го много!Благодарна съм му за всичко и за това, че в момента той заедно с майка ми гледат временно детето ми, и затова че искаше да си ипотекира собствения апартамент за да може ние със мъжа ми да си купим.Пожелавам ти успех и дано нещата се развият както при нас!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора