Иначе, вчера "умрял от глад". Един сандвич не му стигнал. Днес е с два. Само да вметна, че той е много злояд, не се храни, тежи 17 кг. и дори вчера си мислех дали скоро няма да има проблем със свръх тегло, така набиваше цял ден след училище.
По физическо ги искат с анцузи, но на род. среща госпожата изрично подчерта, че не желае децата да идват облечени с анцузи на училище. Ще ги носим в торбите, а ако искаме можем да ги оставяме и в гардеробчетата. В петък имат спортен празник, тогава може с анцузи. При нас искат цвички, гуменки и маратонки. Добре, че не искат и екипировка от диадора, че явно ще им се спортува спортуването!
Имаха домашна. Нищо особено. Карат си по програмата, та с учебниците нямам проблем. Днес вече щяли да имат "голяма" домашна, каквото и да означава това. Снощи ми се обади госпожата. Дошъл логопед в класа. Крисо имал "огромен проблем" и с него трябвало "изключително много да се работи". Логопеда оставил координати и чакал непременно да му се обадя. Крисо говори правилно, ясно, напълно членоразделно. "Огромният" проблем е лееееееко френското му "р", което аз с простия си инженерен мозък не разпознавам като такъв. Даже има чар в него. И се ядосах на квалификацията така поставена. Не възнамерявам да се обадя де. Ядосах се, че детето беше определено като изключително проблемно и то на всеослушание пред целия клас, както се оказа. Добре, че моят е позитивен и весел, та грам не си го слага на сърце. Ако беше се случило със сестра му нямаше да ми отнеме по-малко от седмица да я успокоявам.
Та така, при нас е минало нормално. Силно се надявам да се освести моят скоро, че тази свръх енергия и истерично въодушевление ми идват в повече.