За религията

  • 3 681
  • 28
  •   1
Отговори
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Първо искам да помоля темата да не се превръща в бойно поле. Идеята на темата ми не е противопоставяне на различни религии.

Интересува ме дали сте мислили по въпроса за религията и по-точно ако единия или двамата от биологичните родители на детето имат различна от вашата религия?
Бихте ли го възпитали с вашата религия или ще го оставите след време, когато може да разбере и двете религи да избере своята?
Ако го възпитате във вашата религия и след време разбирайки историята на своите билогични родители реши да я изповядва?
Имаме ли морално право да избираме ние като осиновители религията на осиновините си деца?

# 1
  • Мнения: 380
Готина тема:)

Спорихме доста май преди време, а и доста съм спорил със себе си.

Религията на детето е свързана със средата на детето. Ако родителите са католици то и детето ще стане католик.  И т.н.

Но във време като днешното, когато безверниците са станали повече от вярващите името на религията не е кой знае колко важно. Отново е важна средата. Изискванията на средата са водещи и за родителите.

Моето верую е да се запази максимално силна връзка с корена. Не че знам, каква е религията на родителите на Боби, но със сигурност той сам ще си избере неговата.

Това е и причината да запазим родното му име.

# 2
  • Мнения: 3 715
В никаква религия не смятам да го възпитавам. Смятам да го науча кое е добро и лошо /разбирането за които са основани на християнската религия, разбира се/, но не смятам, че вярата ми трябва да е институционализирана, затова не смятам и да ограничавам детето си с една църква.

# 3
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Мен лично не би ме интерисувала религията на биологичните родители (ако изобщо имат такава, предвид факта, че изоставят дете). Не можеш да наложеш на порасналото дете своята религия. Докато е малко детето нормално е да възприеме религията на родителите си.

# 4
  • Мнения: 2 123
Мммм прекрасна тема!
Много съм мислила докато чакахме, защото си мислех, че е възможно да осиновим детенце от мосюлманско семейство. Тогава бях уверена, че ще изуча тяхната религия и ще празнуваме и техните празници, пък той/тя да избере един ден. Сега обаче вече се въздържам да казвам какво бих направила със сигурност Laughing

Мисля си че бих постъпила както казах, но какво ще се случи в действителност...кой знае. Сина ми е роден в християнско семейство ние също сме християни и Никола вече е кръстен.

# 5
  • София
  • Мнения: 9 517
Не съм набожна, но не виждам разлика между това дали детето е осиновено или биологично - то ще расте в нашето семейство и ще стане същия атеист като нас, с малката подробност, че ще бъде кръстен в християнската вяра. И това въпреки пълната неяснота относно произхода му, който може да включва и мюсулманско начало.
Не мисля, че още едно наблягане на различията между нас, в качеството ни на негови родители, и него, в качеството ни на наше дете,  ще доведе до нещо добро.

# 6
  • Мнения: 1 615
Мили хора, какво значи "имаме ли право"??? Според мен, като РОДИТЕЛИ имате всички права, както имате всички задължения на биологичните такива. Не разкъсвайте душите си, нито тези на децата си, наблягайки на различието. Всички сме хора. А религията най-често е такава, каквато е традицията в едно семейство. Нима децата ви имат друго семейство, а не вие самите?!

# 7
  • Мнения: 2 722
Ще поразсъждавам надълго и нашироко после, за да обоснова тезата си, но при доказана различна религия на биологичната родителка, кръстихме Милен за здраве и късмет в религията, която изповядам аз /е, изповядам е доста силно казано за атеист като мен/.
Май имах малки скруполи в началото, но сега - хич.
Религия, пол, левичар или десничар - ей това са нещата дето в момента приемам по някакви мои си белези, пък той като порастне може сам да избира какво да е. Знае ли човек, може да си отглеждам еврейско момиченце ползващо дясната ръка, пък аз да не съм разбрала до сега  newsm78
/надявам се лекия хумор да се чете между редовете, че иначе може и да ме разпнете  Joy/

# 8
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Аз лично бих предпочела детето да е с нашата вяра и религия.

НО ако един ден поиска да намери биологичните си родители и разбере, че те изповядват друга религия? Има вариант това да не му направи впечатление, но е възможно и да се обърне срещу решението на осиновителите си и изобщо това да му донесе болка и неопределеност.

Вярно е, че според повечето дали е Иисус или Аллах това били различни имена на един и същи Господ, но има и разлика в различните религиозни празници, символи, разбирания. Ако изучваме и спазваме празниците и разбиранията на другата религия няма ли наистина да объркаме повече детето и да наблегне на различията както писа Фоксче?

# 9
  • Мнения: 2 722
Уж бързах, но не се сдържах
wa_wa , религията не е генетично заложена у човека - тя се придобива от обкръжението.
Ако дадено семейство е силно религиозно, то тогава може и да има някакви морални скрупули у осиновителите.
Но при повсеместния атеизъм в държавата /модната тенденция всички да ходят на църква лека полека отшумява, просто защото това вече го могат всички и няма законови ограничения/ аз не виждам дори момента в който ще дойде на дневен ред темата религия поне в моето семейство.
Пък дойде ли момента - ще изясняваме и разсъждаваме. В никакъв случай нямам намерение да крия или въвеждам Милен в заблуждение, всъщност аз съм приела че майка му е от друга религия само на базата на имената, а всъщност дали е така? Колко православни турци има по света.

# 10
  • София
  • Мнения: 9 517
Колко православни турци има по света.
И колко българи - мохамедани  Wink

# 11
  • Мнения: 2 722
Точно така Фоксче, така че лично на мен това ми е най-последната грижа.
Ако след време реши че иска да си сменя религията - мисля че това е възможно. Това си е лично негов избор - в момента в който пожелае ще получи картбланш от мен /и не само за това, и най-добрата пластична клиника ще му намеря  Wink/

# 12
  • Мнения: 690
Възпитавам Лили в християнските ценности, така ще възпитавам и бъдещото си дете. Ние сме християни, спазваме християнските традиции и празници и в нашето семейство има търпимост към всички религии. Понеже първата ми специалност е арабистика, в университета изучавахме история на религията (не само на исляма). Имам някаква бегла представа от религиите и не смятам, че трябва да делим хората според вярата. Още повече да налагам още едно различие между детето ми и нас.
Когато пораснат децата ми сами ще изберат на кой бог да се "кланят". А до тогава, моята задача е да ги уча на търпимост, да четат и разбират "друговерците", да не залитат към фанатизъм.
Тук ще споделя за един мой колега, в последствие преподавател - Александър В., който в 4-ти курс прие исляма. (родители - българи, християни)
А мой братовчед, осиновен (семейството им живее в Кърджали, сред мюсюлмани), на 20 години стана адвентист. Дали биологичните му родители са били християни, мюсюлмани или други, никой не знае. Той сам е избрал във какво да вярва.

# 13
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Уж бързах, но не се сдържах
wa_wa , религията не е генетично заложена у човека - тя се придобива от обкръжението.
Ако дадено семейство е силно религиозно, то тогава може и да има някакви морални скрупули у осиновителите.

Наясно съм с това.
А някой знае ли дали в домовете, в които се отглеждат децата по някакъв начин се съобразяват с религията на биологичните родители? Или всички празнуват само християнски празници?

Малкото дете не се интересува толкова от религия, притесненията и размислите ми са насочени за след години, когато може да разбира.

# 14
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Възпитавам Лили в християнските ценности, така ще възпитавам и бъдещото си дете. Ние сме християни, спазваме християнските традиции и празници и в нашето семейство има търпимост към всички религии. Понеже първата ми специалност е арабистика, в университета изучавахме история на религията (не само на исляма). Имам някаква бегла представа от религиите и не смятам, че трябва да делим хората според вярата. Още повече да налагам още едно различие между детето ми и нас.
Когато пораснат децата ми сами ще изберат на кой бог да се "кланят". А до тогава, моята задача е да ги уча на търпимост, да четат и разбират "друговерците", да не залитат към фанатизъм.
Тук ще споделя за един мой колега, в последствие преподавател - Александър В., който в 4-ти курс прие исляма. (родители - българи, християни)
А мой братовчед, осиновен (семейството им живее в Кърджали, сред мюсюлмани), на 20 години стана адвентист. Дали биологичните му родители са били християни, мюсюлмани или други, никой не знае. Той сам е избрал във какво да вярва.

Както написах в началото на темата не става въпрос за разделение на хората според вярата, а задавам чисто практически въпроси.

Иначе съм съгласна, че всеки има право да избира и ако реши да смени вярата си

Общи условия

Активация на акаунт