Верно ли, че момичетата предпочитали бащите си?

  • 2 548
  • 43
  •   1
Отговори
  • Мнения: 917
Е, мислите ли, че това е така, като даденост или причината е конкретния човек. Че мн взех да се замислям дали не съм лоша майка, че малката е толкова привързана към баща си. Аз естествено мн им се радвам, ама понякога тайничко ревнувам. Ми тя беше на 6м, когато отказваше да се храни с биберон, като я храних аз, а хапваше с охота, ако я хранише баща й. И от ден на ден това все повече се задълбочава. Даже отиваме с нея до магазина и тя на вратата вдига скандал, че баща й няма да дойде с нас. При обратната ситуация обаче, на мен ми маха за чао с две ръце и тръгва. Направо се чудя дали проблема не е в мен.

# 1
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
за моята дъщеря - да.
За мен самата - не.

# 2
  • Мнения: 2 567
Същото като при Шани.
Често си казвам, че ще си родя момченце, че да има и мен кой така да обича и търси  Simple Smile
От друга страна пък се радвам, че има такава връзка с баща си, защото аз с моя нямах никаква и дори предпочитах да е все на работа  Confused

# 3
  • Мнения: 532
Според мен зависи от детето,но си има все пак нещо вярно в това.И аз като бях малка бях силно привързана към баща ми.
Докато сега при дъщеря ми за момента предпочита мен.

# 4
  • Мнения: 8 999
Зависи от детето. Зависи от бащата. Зависи и от майката.
Всъщност не знам от какво зависи.
Моята дъщеря ме предпочита мен пред баща си. Синът ми - също.
Може би на по-късна възраст ще се изяви друго предпочитание, но, откакто са се родили, и двамата врещят за мен, а не за татко си.

# 5
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
ааааа, да не сте ме разбрали погрешно. Обичам си таткото, точно толкоз, колкото и майка си. Само съм по-близка с мама. Някак с нея вървят по-лесно клюките  Joy

# 6
  • Bristol
  • Мнения: 9 355
Аз по-скоро бих казала, че бащите имат по-специално отношение към дъщерите, а те са умнички и го усещат Wink
Поне между мен и баща ми беше така, а сега гледам и как мъж ми се държи със сина и с щерката  Crazy Точно днес му обърнах внимание, че е по-стриктен с него, от колкото с нея, но той отрича  Laughing
Летисия, не се заблуждавай  Mr. Green След определена възраст, с татко е много по-весело, независимо момче или момиче. После като влязат в периода на душевните терзания, пак може до нас да опрат  Twisted Evil

# 7
  • София
  • Мнения: 3 359
Дъщеря ми е много привързана към баща си.
Но аз го поощрявам, разбира се.
Не мога да определя разликата между отношението и към мен и към баща и.Но го има.

# 8
  • Мнения: 2 270
преди година някъде ,четох в списание "девет месеца"статия по този въпрос и там майката имаше същите притеснения.Психоложката много подробно обясни защо се получава така.Не си спомням почно и ще перифразирам.
-първо,детето е повече време с майката/търси разнообразие/
-бащата по малко се кара и много повече глези .
-бащата отделя времето прекарано с децата в игри и разходки,докато майката в грижи и по малко игри
-бащата е по спокоен от майката,която е била цял ден с детето и иска малко да си почине.

и тн......
Аз имам и синове и дъщеря и не мисля,че са привързани /в буквалния смисъл/повече към баща си.Без значение от пола.
Това,че иска понякога да е сама с баща си не значи ,че те пренебрегва теб.
Когато се удари ,не плаче "олеле татко",а вика" олеле мамо"
Споко-не е вярно,че само момичетата предпочитат баща си и момчетата го предпочитат Laughing Laughing Laughing

# 9
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Никога не съм предпочитала баща си. Нито пък дъщерите ми.

# 10
  • Мнения: 2 161
За себе си го твърдя.Всеки мъж съм мерила по татко.Дъщерите ми са много привързани към баща си.Те не го виждат често и страдат за него.Аз поощрявам тази тяхна привързаност.И все пак ми е супер приятно,че когато аз не съм в къщи,тримата се чувстват най-малкото изоставени.

# 11
  • София
  • Мнения: 4 865
Аз и баща им май сме абсолютно взаимозаменяеми. Ако има предпочитания, те са не толкова принципни, колкото свързани с конкретна ситуация: с кого да играят табла, с кого да плуват, кой да прочете приказката преди лягане или да приготви "сбъркани" яйца.

А, Шанел, това с чувството за изоставеност ми е толкова познато - ако мен ме няма у дома, сякаш времето спира за тях.

# 12
  • София
  • Мнения: 7 242
Как няма да ги предпочитат, като в общия случай татковците глезят, а майките възпитават Mr. Green. Но след време нещата обикновено се обръщат - майките стават доверенички и приятелки, а бащите пък "застъпници на морала". Поне при мен беше така - изведнъж баща ми спря да ме глези и разбира, наложи вечерни часове, започна да се отнася подозрително към приятелите ми, не проявяваше интерес към заниманията ми... Обожавах го до 5 - 6 годишна, а след това определено започнах да търся и предпочитам повече майка си. Всъщност с баща ми много се разбирахме, докато не започнах да създавам по-сериозни проблеми...

# 13
  • Мнения: 809
Моят син направо е луд за баща си, дори почвам да ревнувам.
Чудя се, ако имаме момиче, какво ли ще е  Crazy

# 14
  • Мнения: 1 187
Дъщерите ми - по-скоро не. Все около мен искат да са гушнати. На мама гарджетата.  Heart Eyes
Аз - да... обожавам баща си и винаги съм търсила топлината му повече от тази на майка.

Общи условия

Активация на акаунт