Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

Перник, и понякога Милано

Мнения: 129
Моят син е на 1 г. и 11 м. и се чудя с какво останалите мами занимават децата си на подобна възраст (плюс минус няколко месеца), когато сте в къщи (въпросът ми е към майките, които не са си пратили децата на ясла, както и към тези, които не използват чужда помощ, баби, детегледачки, а бе с две думи, към майките, които гледат децата си сами с таткото).
Слагам тези ограничения към въпроса, защото малко взе да ми идва нанагорно напоследък, а пък така ми се иска да получа някаква база за сравнение, която може би да ме насърчи малко.

Значи нашият син постепенно започна да се научава да се измъква абсолютно безпроблемно от всичко - количка, легълце, стол в кухнята и накрая и от кошарката, и от скоро имаме едно щъкащо навсякъде дете. Преди поне за моменти можеше някак да го ограничим за известно време, слагахме го в кошарката и той си играеше, но сега НЕ. По принцип и преди и сега играчките му му писват за много кратко време, за около 2 дена всяка нова играчка му е писнала, и интересът му е изцяло насочен към всички останали предмети, техники и т.н. из къщи.

Нямаме детска стая, и няма как да му създадем кът, в който да стои и да не може да излезне, и той просто обикаля навсякъде и иска да си играе с нашите неща, с реални неща. Играчките бързо ги забравя. Проблемът е, че ние сме в жилище под наем, което си беше напълно обзаведено като дойдохме преди 2 години, сравнително голямо е, но много неудобно за организиране. Дори и в най-празната стая, има един огромен гардероб ( на хазаина е), на който целите врати от горе до долу са огледала, и е опасно за детска стая. И просто нямаме такава. Отделно и ние имаме страшно много неща.

И аз направо на моменти се чувствам като жонгльор, трябва да имам огромно внимание през цялото време. Едвам свършвам някоя домакинска работа, когато мога се опитвам да помагам на мъжът ми в работата, ама все по-малко. Иначе бих могла доста да му помагам. И да кажем детето спи 8-9 часа през ноща и 2 следобяд, остават около 13 часа нужда от нон стоп внимание и често физически усилия #Crazy А гафове стават Sad, най-вече с покъщнината ...

Принципно, нещата се усложняват и от втората ми бременност в момента. Кофти е за нея, че съм все под постоянно напрежение. Защото на мен пада отговорността часове наред всеки ден. Поне гледам следобяда малко да си почина.
Доста ми е напрегнато и явно просто трябва търпение, гледам повече да излизаме навън с малкия, но пък много бързо се изморявам. Слава богу, че бременността (4-5 м.) е безпроблемна Smile

Принципно мислим за местене, но едва ли ще стане преди да минат още няколко месеца. И сме си така засега ...

« Последна редакция: вт, 18 сеп 2007, 13:44 от teti7 »
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Използвай хубавите слънчеви дни за да занимаваш детето извън къщи.  Вярно, че след това ти остават тонове къщна работа, но ще си по-спокойна.

Не мога да ти давам съвети, ти си познаваш детето, но мога да ти кажа аз как практикувах с баткото, смятам да приложа същото и с малкия като проходи - сега си играем на ходене  Laughing

Рисуване /драскане/, кубчета всички видове.
Празно шише от минерална вода с два-три ореха вътре /вдига много шум, търкаля се, вещ на възрастните е, а това автоматично я прави интересна  35/
Коли, коли и пак коли Laughing
Танци /кълчене на всички видове музика/

И задължително максимум две-три играчки пред очите му - колкото повече има, толко по-малко ги иска, пък ти ако си нямаш друга работа купувай по една нова всеки ден.
Аз крия /и до сега/ 80% от играчките. Така като извадя нещо след десетина дена то се радва на интерес. Иначе се получава пресищане на окото и детето се чуди с кое по-напред да се захване и решава да пипа покъщнината.
Дано съм ти била полезна.
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
зна4и с моята са на една и съща възраст
имаме същия проблем много рядко играе с игра4ки,тж по4ти не гледа освен телетъбис и от скоро и за малко том и джери-жив каква анимация гледа и му вземи няколко двд.дай му да рисува,при нас минава имаме си и друга занимавка -компа пускам на компа на големите някоя игра с по лесни движения и тя се занимава.
не знам детето ти как е ,но аз я водя с мен в кухнята и давам да ми помага за елементарни неща,когато оправям другите стаи също
има и конструктори с по големи 4асти ,които не могат да се погълнат,моята ги пръска по земята и след това ги прибира в кутията.опитай,но най важното опитвай се да се държиш с него като с голямо дете а не с бебе,на тази възраст ве4е разбират доста неща.успех
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Водех ги в градинката, където те си играеха с други деца, ако беше лошо времето, понякога канех дечица вкъщи, за да се забавляват по тяхному. С майките си пиехме кафенце.
Когато са нямали компания, просто се занимаваха сами, докато аз си вършех домакинската работа.
Никога не съм се затормозявала да им измислям игри и забавления. Имат си игачки.
Цитирай

в средата на мъглата

Мнения: 3 804
Водех ги в градинката, където те си играеха с други деца, ако беше лошо времето, понякога канех дечица вкъщи, за да се забавляват по тяхному. С майките си пиехме кафенце.
Когато са нямали компания, просто се занимаваха сами, докато аз си вършех домакинската работа.
Никога не съм се затормозявала да им измислям игри и забавления. Имат си игачки.
твоите ,също като моите големи са 2 и са с малка разлика,но когато детето е само или няма други близки по възраст ситуациата е коренно разли4на
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Е, имам и много приятелки с по едно дете - те процедираха по същия начин.
Цитирай

София

Мнения: 497
На 2г и 1 месец е голямата ми дъщеря. на 5м малката. Гледаме се сами, тати се включва вечер.
За мое и тяхно добро сме максимално дълго навън. Най-безпроблемно минава. Пясъчниците са хит от поне 1 година. А за навън и вътре количката за кукли.

Определено предпочита да играем заедно - тогава много повече време се занимава с нещото.
В момента хит са пъзелите:
 - единия е дървена дъска с дупки за различни животни (не е изрязано съвсем до долу)
 - другия е картонен с големи части около 30. Представлява влакче с животни и цифри - на 1 вагон има 1 крава и цифра 1, на втори вагон са 2 прасета и цифра 2 и т.н. до 10.
 - карти-пъзел - животни с храна (напр. свързват се куче с кокал, маймунка с банан и т.н.)
 - възроди й се интереса към пластмасовите играчки за координация, в които кръгче влиза в кръгъл отвор, квадратче в квадратен и т.н.
 - конструкторите също са на голяма почит.

Обича да рисува (драска Mr. Green) по тефтери (не по листове, защото тати пише на тефтер)

Ако не спи докато готвя я карам и тя да готви нещо за тати на нейните котлони в малките тенжерки - доволна е определено.

Заглежда се доста по филмчетата на бебе айнщайн. Франклин, телетъбис и т.н въпреки, че са с БГ аудио нещо не ги харесва.

Най-най-любимо и желано става това, което дам на бебето Confused но това ще го разбереш съвсем скоро. Играчки, които 2 год седят незабелязани...

Приготвила съм и един комплект с пластелин, но ще изчакам дъждовно време, в което няма как да излезем

А по повод щъкащото навсякъде дете - кошари, колички, легла - това са все "вредни"неща и Ида не е седяла повече от 10 мин без да се разреве... Та си я отгледахме на земята с достъп навсякъде. Обезопасих колкото можах, за останалите неща повтарях до припадък да не се пипат и местех от мястото #Crazy
Въоръжи се с търпение - сега му е интересно, защото доскоро не е имал дотъп. Скоро ще се поуспокоят нещата.
Цитирай

Перник, и понякога Милано

Мнения: 129
Момичета, мерси за съветите. То ние голяма част от тези неща сме ги правили - взели сме му Лего за неговата възраст с много части, и той до скоро се заиграваше доста, особено когато и ние му строим разни неща, къщи и т.н. Но откакто има достъп навсякъде, конструктора си стои с дни неизползван. И аз му крия играчки, и му ги давам после, и т.н., но в момента има безпощадна конкуренция - два КОМПЮТЪРА в хола и монитори, както и останалите периферни устройства, в кухнята - печката (постоянно и изключвам кабела), миалната машина, шкафовете ги преровил 50 пъти. Ние разбира се отдавна сме му дали едни клавиатури и мишки, които не използваме, но те вече не са му никак интересни  Crazy
А бе детето има голям усет към реалните неща, просто иска да си играе с нещата, които наистина ползваме и ние. Примерно имаме стойка за дискове, които са му ужасно интересни, хубаво, аз му давам понякога едни CD кутии и развалени дискове да си играе с тях - не, той си иска онези. Давам му някакво списание от миналата година, не той си иска тези на баща си. В хола, който е голям, сме ограничили достъпа до някои места, той разбира се всячески иска да отиде точно там. И не го прави напук или от инат, просто му е по-интересно.

Иначе това с рисуването и тефтера трябва да се пробва задължително, той досега само е драскал с химикалка, но мисля да му взема цветни моливчета. Вашите деца с какво рисуват?

Периода на филмите май също вече не е актуален, но може да пробваме с някакви музикални видеота.

Голям проблем е, че почна да се катери и по столовете, което си е опасно. Та чак по масите иска.

Лошото е, че се тръшка някой път като не му давам нещо, а хич не искам да имам тръшкащо се и невъзпитано дете. Иначе haibibi точно в този апартамент ти гарантирам, че дори и ти не би оставила децата си (когато са били на 2 г.) сами да си се занимават. Има страшно много опасности. Пълно е с мебели (те са на хазаина) плюс нашите неща (ние сме freelancers - разбирайте домът ни е и домашен офис). Спалнята е много тясна. Много трудно и с много усилия може да се направи генерално разместване по стаите, но предвид евентуално местене до половин година, мъжът ми нещо не е навит. Може и хазаина да бъде натиснат да си изнесе някои от мебелите, за да ни се освободи пространство, за детето, но няма да е коректно, ако се преместим  скоро след това, и понеже нямаме яснота още, просто си караме така. На ден по хиляда пъти трябва да казвам "недей там" и "не". Аз никога повече не бих отишла в изцяло обзаведен апартамент под наем, ама откъде да знаем, ние се преместихме тук 20 дена преди да родя. И ни беше много удобно.

Майка ми мен никога не ме е слагала в кошарка, била съм си пусната свободно в хола, където е имало само мека мебел и библиотека, дори ме е оставяла редовно сама. Аз детето го взимам навсякъде с мен, във всяка стая, не смея и за 5 минути да го оставя сам някъде, при толкова скрити опасности навсякъде. А и той е доста динамичен.

Положителното, е че вече имам опит и ще знам как да организирам нещата за следващото бебе. Просто без детска стая при нашите условия няма как да минем.
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
Май всичко зависи от детето.
Големият ми син беше точно като твоето детенци и наистина само излизането на вън или идването на дечица у дома спасяваше положението. Иначе никаква работа неможех да свърша с него.
Малкият е много различен, седи си в столчето за хранене и си играе с музикални играчки, гледа снимките които се сменят на компютъра, слуша музика.
Най-обича да седнем на пода и да строим с кубчета, конструктори, да му показвам различни колички ( добре че батко му не се е усетил, че го крадат ). Купих му детско пиано и дрънкаме там - голям кеф  Very Happy.
Иначе  и моя син е привлечен към кабелите, контактите, но засега ме слуша.
Само се моля да има топла зима, за да сме на вън по-често  Praynig
Цитирай

София

Мнения: 9 014
teti7, не мисли, че моите деца са отраснали върху пухени килими и мебели без ръбове. У нас също имаше доста неудобни мебели - дори нямахме диван, а някакви дърворезбовани канапета, на които дори аз съм си правела синки. Но .... сблъсквайки се с предметите, детето постепенно се научава да се пази. Хиляди пъти съм събирала дисковете, разпилени по целия под, дребни украси се търкаляха навсякъде /докато не се ядосах и не опразних рафтовете на стъклените витрини веднъж завинаги/, книгите бяха изрисувани, а доста дори унищожени, тенджери и тигани се мотаеха в хола, защото моите деца предпочитаха да готвят в истински съдове, а не в кукленски сервизчета, родителската спалня беше батут, а трапезарийната маса - катерушка. Това е нормално - децата са любопитни, искат да видят и пипнат всичко. Не познавам дете, което да седи часове наред с книга в ръка на тази възраст. Играят, тичат, скачат... Да са живи и здрави. Успокой се малко и намали "не-тата" - колкото повече забрани въвеждаш, толкова повече ще провокираш желанието на детето да ги заобикаля. Остави го да си вилнее.
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
При всяко удобно време сме навън.Ако не-ходим на гости,каним си такива.
Ако сме си само двете вкъщи -"готвим","чистим","пием" кафе,слушаме музика,играем игри на компютъра,разказваме си приказки или ги четем от книжките,преобличаме и храним кукли,после ги приспиваме,....мога още много да изреждам Wink
Разбира се лудницата понякога е пълна,къщата е разхвърляна,но преди да легне всичко се подрежда и оправя.
С всичко,което е написала baibibi съм съгласна.
Хиляди пъти съм събирала дисковете, разпилени по целия под, дребни украси се търкаляха навсякъде /докато не се ядосах и не опразних рафтовете на стъклените витрини веднъж завинаги/, книгите бяха изрисувани, а доста дори унищожени, тенджери и тигани се мотаеха в хола, защото моите деца предпочитаха да готвят в истински съдове, а не в кукленски сервизчета, родителската спалня беше батут, а трапезарийната маса - катерушка. Това е нормално - децата са любопитни, искат да видят и пипнат всичко. Не познавам дете, което да седи часове наред с книга в ръка на тази възраст. Играят, тичат, скачат... Да са живи и здрави. Успокой се малко и намали "не-тата" - колкото повече забрани въвеждаш, толкова повече ще провокираш желанието на детето да ги заобикаля. Остави го да си вилнее.

  Peace
Цитирай

Abu Dhabi

Мнения: 7 987
абе и ние сме на квартира в момента, обаче аз май повече поразии правя по нея, отколкото малкият.
Дали са ти много добри идеи и съвети, аз само ще кажа за нас.
при нас вървят всякакви видове коли, строител от най-обикновените, но с много части, много малко тв, автомобилче за каране с крака, и отскоро различни кукли - не класически, а парцалени, гумени животни, изобщо всичко, с което може да се разиграва театър. Домашният театър върви много при нас. Книжки с картинки също. рисуваме понякога цял час, докато аз се предам и се развикам, че ми е писнало.
Не е нужно да се обезопасява докрай, нито да се вика "не", а постоянно да се обяснява с благ глас, но това ти го знаеш. Това, че е момче, не означава, че не може да "готви" заедно с теб. Изобщо аз минах към друго разпределение на труда - докато той спи, аз си почивам и се занимавам с хобитата си, а всичко домакинско върша, когато е буден и така му привличам вниманието. синът ми мрази да ме вижда седнала Smile
Много ми беше важно да разбера, че детето не бива да се оставя задълго да прави едно и също. След закуска почваме една стройна програма и рядко остава време, което да се чудим как да запълним. Но той обича да играе и сам. Забраните за техниката при нас минаха по-рано, позволявам му точно определени неща да включва и нищо повече. Забраната от страна на таткото е много въздействаща също.
катери се навсякъде, където може, но проблем не виждам - научил се е да се пази.
Цитирай

Перник, и понякога Милано

Мнения: 129
teti7, не мисли, че моите деца са отраснали върху пухени килими и мебели без ръбове. У нас също имаше доста неудобни мебели - дори нямахме диван, а някакви дърворезбовани канапета, на които дори аз съм си правела синки. Но .... сблъсквайки се с предметите, детето постепенно се научава да се пази. Хиляди пъти съм събирала дисковете, разпилени по целия под, дребни украси се търкаляха навсякъде /докато не се ядосах и не опразних рафтовете на стъклените витрини веднъж завинаги/, книгите бяха изрисувани, а доста дори унищожени, тенджери и тигани се мотаеха в хола, защото моите деца предпочитаха да готвят в истински съдове, а не в кукленски сервизчета, родителската спалня беше батут, а трапезарийната маса - катерушка. Това е нормално - децата са любопитни, искат да видят и пипнат всичко. Не познавам дете, което да седи часове наред с книга в ръка на тази възраст. Играят, тичат, скачат... Да са живи и здрави. Успокой се малко и намали "не-тата" - колкото повече забрани въвеждаш, толкова повече ще провокираш желанието на детето да ги заобикаля. Остави го да си вилнее.


да, сега те разбирам по-добре за какво говориш, но ние някак си не сме склонни да дадем чак такава свобода. Дисковете после виждала ли си на какво приличат отдолу, а при нас това са все пак дискове, свързани с работата ни, иначе дисковете с филмчетата му той отдавна се научи сам да си ги слага и маха от cd-rom-a на лаптопа, и са много издраскани, но тях съм ги прежалила. То при нас ситуацията е усложнена в момента, щото сме хем дом, хем домашен офис. А и другия момент е, че таткото е доста взискателен и не е много навит да се нанасят поражения по неща, свързани с работата, и а също и по домакинските техники. Иначе в кухнята аз му давам да си рови и да си разнася тигани и тенджери, но все пак шумът който вдига не мисля, че е допустим живеейки в блок с други хора за повече от 10-на минути. Поне го уча като извади от един шкаф всичко, осле да го прибере обратно. Иначе гледам с храна, дадена му да я яде да не му давам да си играе. Но тази идея за "готвенето" ми се струва интересна. Друго нещо  - как да го оставя да си удря стъклена бутилка (или пък ютията, или пасатора) в теракота, ми не става просто!

проблема с катеренето по столовете също е притеснителен, вече на няколко пъти падна, добре, че без да се нарани.

аз преди 3-4 месеца разсъждавах по различно - той тъкмо беше станал по-стабилен и му бях дала доста свобода да ходи из къщи, с цел да се осъвършенства ходенето, и да може сам да се учи да се пази. Само че веднъж за 2 минути не го гледах, и той падна и си сцепи веждата, лепиха му я в Пирогов, още има белег. Слава Богу, че не се беше ударил 1 см по-надолу.  Така че алпинизма в момента не мога да го насърча.

А и след този случай съм доста нащрек, до степен че бях леко стресирана един-два месеца след това. А и не знам при вас как е, но да си призная при разни инциденти обикновено вината пада върху мен, един вид че не внимавам и т.н. И не мога да отрека, че наистина майката носи отговорност за всичко, което би се случила с детето или с дома, това е истината. И при по-буйни дете, съответно и напрежението върху нея е по-голямо.
Цитирай

София

Мнения: 497
това със забраните е неприятна, но неизбежна част... в името на безопасността на малчовците и в името на безопасността на покъщнината Wink
Сега като чета май наистина по-лесния вариант е детето да е на свобода от малко. Така постепенно получава достъп до реалния свят. Свиква какво може и не може да пипа първо по пода, като позакрепне и се изправи до 1м височина, след още време къде да се катери и къде не.... А сега за твоя шушко всичко е ново и интересно, но всичко е забранено...
Имете няколко месеца да свикне със зоните за пипане и забранените... защото като се роди бебчо ще си още по-нащрек и с още 1000 ангажимента! Hug
Успех!
Цитирай

София

Мнения: 196
 Hug Здравейте, и ние се замислихме по този въпрос още минялата година.. Mr. Green Купихме пързалка, после за рождения ден ни подариха люлка... и количка за бутане с крачета... #Crazy и сега в къщи е една малка ДГ... А лятото от морето си донесохме батут... Е баткото вече му видя сметката... той му беше голям фен та не дочака зимата... (батута) Но тя си измисля разни игри и може с една незначителна дреболия или книжка... да се забавлява с часове  Peace А ние всички се катерим по тези "играчици"  Всички деца са си различни   bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора