Ужас - мама започна работа!!!

Ох, милата! Не мисля, че някога ще се чувстваш спокойна, но, ако всичко е наред, ще свикнеш с този режим. Моите две диванета измислиха уникален начин да ме върнат отново вкъщи /тя беше на 2.3 г., а той - на 1 г./. Не знам как го постигаха /отглеждаха ги две бавачки и една баба/, но успяваха да се разболеят. В събота и неделя с мъжа ми полагахме неистови усилия, за да ги стабилизираме, тъпчехме ги с лекарства, изкарваха до сряда, а после отново се разболяваха.
Виж, не искам да те тревожа, но не е леко да се отделиш от детето си, когато то е толкова малко.
Моите поне не плачеха, даже доста жизнерадостно ми махаха за "чао", когато излизах, но ....
Пригови се за изненади.
Аз издържах да работя само 6 месеца, а после си се върнах при децата, докато пораснаха достатъчно, за да тръгнат на детска градина.

Отговаря ти една майка, която е била в същото положение!

Аз се върбах на работа в началото на четвъртия месец, кърмих до 11-тия месец!!!! и всяка свободна минута ми е била посветена и е посветена на Андреа.
Не е никак лесно, но не съжалявам за избора си. Знам, че дъщеря ми след време ще ме уважава за избора ми да се развивам професионално, за да е и тя, и семейството добре.

Така че горе главата, уважавам такива майки като теб! Желая ти успех, ще се справиш с всичко, ти си страхотен човек!  

Благодаря ти за милите думи!
Ясно ми е, че съвсем не съм единствената, която тръгва на работа преди края на майчинството, но явно съм от тоя "чешит", дето много трудно изживява подобни неща. Не градя кариера, нито шефове и работодатели са ме притискали да се връщам - просто нямах избор откъм "джоба" и това ме принуди да се върна по-рано на работа.
Е, ти си се върнала, когато детенцето ти е било на 4 месеца, а си кърмила 11 - при мен беше обратното - върнах се на работа, когато малкият стана на 11 месеца, а кърмих 4. И твоята явно не е била лесна, надявам се да преодолея кофти тръпката и аз по-скоро, защото така не мога и да работя като хората, щом тялом съм в службата, а духом - с мушморока....

Ще се обаждаш в къщи по-честичко, аз така правя, навсякъде имам снимчици на Ади. После тръгвам си бързо - веднага при нея.

Ако имаш право на отпуск - може да си вземеш малко при първа възможност, и така лека полека ще се нагодят нещата!

Всичко най-добро и пиши как върви работата 

Прочела си ми мислите, мама паника! Щях да пусна същата тема, но реших да запазя мъката за себе си. Може би съм трагичен случай, защото синът ми е голям - ще стане на 2г. и аз ТРЯБВА да се върна на работа. Ще го гледат баща му и две баби. Тази седмица ми е последната с него от майчинството и ми е толкова криво, че чак ме е яд на мен самата. Сутрин се будя и седя да го гледам с насълзени очи как ще се събуди, защото после няма да мога. Знам, че пораства детенцето ми, но ми е адски мъчно...Разбирам те напълно. И аз искам да гледам позитивно, обаче за сега не успявам... Трябва време явно.

Че ти си много добре - баби , татко... Моята ходи на ясли от 9 месечна... Не съм очарована, но това е живота... и не си втълпявай погрешни заключения и мисли, които да те изтормозват. И без това имаш достатъчно ангажименти 

Големият син го гледаше наета от нас бавачка от навършен един месец. При малкият наехме бавачка при навършени 9 месеца, като преди това същата жена се занимаваше с него почасово от третия му месец.
Не всяка жена може да загърби с лека ръка работата си, особено ако последната е част от самата нея- не само като източник на доходи, а и като морално и интелектуално удовлетворение. Лично аз не съм изпитвала скруполи за това, че не съм си стояла две години в къщи. До тип нагласа си е. Щях да се изнервя и едва ли щях да съм по- полезна за децата от колкото сега, когато съчетавам двете поприща.
Не е вярно, че майката- домакиня застава СРЕЩУ работещата жена, при мен съвместяването ми доставя много по- голямо удоволствие и удовлетворение.
Не съм имала баби, които да ми помагат, а и имам малко настройка против такава безвъзмездна помощ и намеса от страна на близки, които не мога да управлявам и които не мога да накарам да се съобразяват с моите виждания по един толкова важен въпрос, като отглеждането и възпитанието на децата ми.
Яслите за мен и съпруга ми не са вариянт, не ги харесвам /пробвала съм, не съм само страничен наблюдател/, но ти можеш да решиш друго един ден. Писала съм в други теми причините, поради които за децата си бих предприела стъпката със записване на ДЯ само в случай, че не мога да си позволя бавачката. С детските градини е друго, тях ги приемам при възраст около 3 години на детето.
Има и нещо друго- ранното решаване на този въпрос, тръгването на работа на майката с малко дете, е по- добрия вариант от по- късното разрешаване, когато и майката и детето са се нагодили към един определен режим, който са поддържали години наред.

Аз също започнах работа преди Дани да навърши 1 годинка. Помня, че последната вечер много плаках и се притеснявах, но нещата тръгнаха по-добре отколкото бях очаквала. Детегледачката се справяше отлично още от началото. Мисля, че нейната увереност и подкрепа помогна и на мен и на детето да свикнем бързо с новата ситуация. Не съжалявам за избора си и съм съгласна с казаното от Judy.

                             Спокойно ,мила ! Не се измъчвай не си го оставила в чужди ръце.Аз съм баба,която помага да се гледа не едно , а две дечица.Дъщеря ми и с първото майчинство тръгна по-рано на работа и остави малкия на 9 месеца - то не бяха ревове и тръшкания / не на малкия , а на майка му  / но скоро разбра ,че трагедията си е само нейна и детенцето е спокойно.С второто си дете тръгна на работа ,когато то беше на 6 месеца и сега до годинката ни остават месец и нещо.В момента малката спи , а баба и ровичка из нета ,за да е в крак с младите майчета 
                              Малчуганите си растат и в ръцете на баба и дядо ,не по-зле от тези на мама и тати. А вечер радостта и сричащите устички "мамо" убеждават , че децата имат нужда и от разнообразие - на другия ми внук / 5 месеца/ вече му е писнало да гледа само майка си  .Активно се съпротивлява да го вземе някой друг , за мама се сеща когато е гладен.  

 Здравейте всички..
мислех че съм само аз, но ето на..и вие сте тук - така аз 'зарязах' моето бебе на 11 месеца 1/2, на 23/09/2007 ще станат 5 месеца от както моята майка се грижи за него - чувствата които изпитвате затова че сте започнали работа и сте оставили детето си ги имам и аз, виждам го моето дете веднъж в сряда вечерта и в петък си го вземам, до неделя вечерта отново го оставям на баба му( проблема е че майка ми е на село, аз живея в града и работя в друг град който е по средата на селото в което е детето ми и града  който живея с мъжа ми)..постоянно съм разкъсана на две, комбинирам 2 вечери с мъжа - 2 с детето, засега малкия е ощетен, поне така се чувствам аз...
Трябваше да работя, финансова причина....непрекъснато звъня по телефона до майка ми, тежко ми е, когато не съм с детето и ако не бяха тиа пусти пари....
Вече и коментари има по адрес на ранното ми започване на работа и колко по добре било да се гледа детето до 2-3 години: добре, ама не в 2007.
Чакам с нетърпение тръгването му на ясла на 01/10/2007 - тогава ще сме заедно....но вече дойдоха и външните коментари че е прекалено малък и как щели да го нападнат болестите.... та сега взех и да се притеснявам и затова....
Не сте сами мами, и аз с вас

Ооох,и аз съм на този хал,след две седмици се връщам на работа-по финансови причини а бебчо ще го гледат баща му и свеки в комбинация.Знам,че ще го гледат добре-особено таткото,но и аз като мама паника,се чувствам гузно и знам,че никой неможе да го гледа като мама ,но такъв е живота,може пък и да е за добро.

майчета, моите дечица тръгнаха на ясла на 1 годинка, и досега ми се къса сърцето като зареве малкия сутрин и тругна н аработа, но...това е живота

И двете ми деца не са плакали, когато тръгвам за работа по две причини- в къщи с бавачката са се чувствали, а малкият все още се чувства, явно добре, както и поради това, че така са свикнали от съвсем малки.
Съвсем честна съм- не съм се чувствала гузно, напротив, така ми е по- добре.