Здравейте! Днес моят син става на 5 месеца. Роди се в 32 г.с. 1490 г.
Това ми е втора бременност след една завършила с екламсия, 2 гърча в 28 г. с. Бебето загина. Приех го много стоически и продължих да живея с много вяра и търпение. През тези 3 г и половина не бе минавал и ден, без да помисля за моето съкровено желание да имам дете.
След като чудото се случи и забременях отново, отложих всички ангажименти, почти цялата бременност прекарах в почивка, ходих на 2 различни консултации, имах уговорка с 2 доктори в 2 различни болници. Бях много спокойна и не ме е било страх, защото съм оптимист. Не се давах и докато лежах по болници от 30 г с нататък. Бебчо се роди с инфекция и пак поради преекламсия. Не можех да повярвам, не исках да съм в този филм. Всички ми казваха: "Ти си силна!"Исках да съм слаба, тъпа и като всички онези, които ми казваха, че съм силна. Щях да се побъркам. Но какво да ви обяснявам, пишещите тук са минали през този ад.
Искам да имам и второ дете. Готова съм да рискувам, но ако моят живот е застрашен, означава да лиша моя прекрасен син от майка...Ще се изследвам отново, Не че не го направих предния път. Ако има информация заложена в клетките ти, това отново ще се отключи. Докторът ми каза, че не бива да забременявам отново. Звучеше страшно, като присъда в 3 я ден след раждането.
Това ми е втора бременност след една завършила с екламсия, 2 гърча в 28 г. с. Бебето загина. Приех го много стоически и продължих да живея с много вяра и търпение. През тези 3 г и половина не бе минавал и ден, без да помисля за моето съкровено желание да имам дете.
След като чудото се случи и забременях отново, отложих всички ангажименти, почти цялата бременност прекарах в почивка, ходих на 2 различни консултации, имах уговорка с 2 доктори в 2 различни болници. Бях много спокойна и не ме е било страх, защото съм оптимист. Не се давах и докато лежах по болници от 30 г с нататък. Бебчо се роди с инфекция и пак поради преекламсия. Не можех да повярвам, не исках да съм в този филм. Всички ми казваха: "Ти си силна!"Исках да съм слаба, тъпа и като всички онези, които ми казваха, че съм силна. Щях да се побъркам. Но какво да ви обяснявам, пишещите тук са минали през този ад.
Искам да имам и второ дете. Готова съм да рискувам, но ако моят живот е застрашен, означава да лиша моя прекрасен син от майка...Ще се изследвам отново, Не че не го направих предния път. Ако има информация заложена в клетките ти, това отново ще се отключи. Докторът ми каза, че не бива да забременявам отново. Звучеше страшно, като присъда в 3 я ден след раждането.
