Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора


Мнения: 3 838
Представяте ли си го? Поглеждате ли света през техните очи?

А помните ли го? Когато тревата беше толкова висока, че като легнеш в нея се изгубваш. Землянките, които правехме и играехме на индианци. Джанките, които обирахме, още преди да имат костилка и преспите през зимата, които ни стигаха до гърдите?
Цитирай


Мнения: 805
Опитвам се,Тео,бога ми, много искам да върна това мое време.
Не им завиждам на нашите деца в момента.Аз не бих могла да изживея детството си като тях.
Цитирай

София

Мнения: 798
Аз пъм не искам Стела да има моето детство, с изключение на зимите тогава, сега няма зима, има само кишавици и калища. Липсват ми преспите, в които се мятахме по гръб да си правим печати Crying or Very sad  И не само се опитвам, даже успявам да гледам с нейните очи, аз самата съм си дете, не искам да порасна, Пипи живее в мен Hug
Цитирай


Мнения: 517
Тео, аз си спомням огромната къща, в която живеех като малка. Кога се смали толкова, не разбрах. Tired
Цитирай


Мнения: 5 395
Мдааааа, спомням си.Все още съм запазила нещо детско в себе си.Като малка се катерех много по дърветата, пред блока има едни огромни джанки, обожавам ги и сега.Та преди няколко години, връщайки се от работа, отидох до едното дърво и почнах да подскачам да хвана някой клон, а едни деца ми се смеят и си шушукат"Вижте, вижте тая леличка( Shocked ooooh!) се опитва да си откъсне джанка".Погледнах се-пола, риза и токчета-ми за тях верно съм си лелка Confused Имах страхотно детство, искам такова и за сина си, но знам,че няма да е същото.Хваща ме страх като се сетя за белите и каскадите, които сме правили, но от друга страна......точно в това беше веселбата.
Цитирай


Мнения: 3 838
Тео, аз си спомням огромната къща, в която живеех като малка. Кога се смали толкова, не разбрах. Tired

Точно, и аз си спомням как всичко беше толкова голямо.
Спомням си и циганската баница, която тичайки, грабвах от ръката на майка ми и пак навън. Нямах време, децата ме чакаха.
Опитвам се сега да видя света през очите на дъщеря ми, когато се смее, когато се впечатлява, когато плаче.
Цитирай

София

Мнения: 798
Опитвам се понякога да се върна назад и се питам как ли бих реагирала аз в еди-каква си ситуация, дали като нея или по друг начин? Знам само, че и аз съм била една такава кротка и послушна както е тя сега Mr. Green
Цитирай


Мнения: 3 838
......точно в това беше веселбата.

По цял ден бяхме навън. Не се спирахме. Спомням си, че дори опасвахме детелинките от саксийте по съседните входове. Ужас, ама бяха много вкусни, честно. Embarassed

Цитирай

Варна

Мнения: 984
През лятото играехме на стражари и апаши в квартала. Беше толкова интересо, че не усещахме че се стъмнило. Мокрехме се на една чешмичка и цапахме по локвите - много забавно! Избирахме си някой възрастен, който минава по алеята пред блока и си измисляхме "истории" за него - цели романи.
Доста от днешните деца стоят пред компютрите и убиват хора...усещат тръпката да дадеш и да отнемеш живот...плаша се понякога - днешните деца не знаят да играят.
Бих искала моята Ния да има щастливо детство, да се наиграе, да е увлечена в игрите с другите деца, да се прибира по здрач, да се измива, да хапва супа и топла питка и да заспива гушната и щастлива.
Цитирай


Мнения: 3 838
Аз пъм не искам Стела да има моето детство, с изключение на зимите тогава, сега няма зима, има само кишавици и калища. Липсват ми преспите, в които се мятахме по гръб да си правим печати Crying or Very sad  И не само се опитвам, даже успявам да гледам с нейните очи, аз самата съм си дете, не искам да порасна, Пипи живее в мен Hug

Успяваш ли да я разбереш, когато припада от смях по нещо, което хич не ти е смешно. Ама ако го видиш като нея, и се смееш заедно с нея, тя се ще те погледне с други очи. Като равен.
Случвало ми се е да ме гледа така дъщеря ми, и съм била много горда. 
Цитирай

София

Мнения: 798
Успяваш ли да я разбереш, когато припада от смях по нещо, което хич не ти е смешно. Ама ако го видиш като нея, и се смееш заедно с нея, тя се ще те погледне с други очи. Като равен.
Случвало ми се е да ме гледа така дъщеря ми, и съм била много горда. 

В повечето случаи се смеем заедно на едни и същи абсолютни глупости и тя е супер доволна и щастлива, направо как й светят очите Love Love Love Знаеш за какво ти говоря, нали? Hug Нищо, че много викам и се карам  Embarassed Embarassed Embarassed
Цитирай


Мнения: 3 838
Успяваш ли да я разбереш, когато припада от смях по нещо, което хич не ти е смешно. Ама ако го видиш като нея, и се смееш заедно с нея, тя се ще те погледне с други очи. Като равен.
Случвало ми се е да ме гледа така дъщеря ми, и съм била много горда. 

В повечето случаи се смеем заедно на едни и същи абсолютни глупости и тя е супер доволна и щастлива, направо как й светят очите Love Love Love Знаеш за какво ти говоря, нали? Hug Нищо, че много викам и се карам  Embarassed Embarassed Embarassed

Знам, всички сме така. Hug Това е, защото са щури и ни е страх да не им се случи нещо лошо.
Дъщеря ми сега е облякла една моя бяла блуза, такава набрана, с едни големи ръкави. Сложила си е една кърпа на главата и е балерина. Аз пляскам и припадам от възхищение. 35
Обаче е време за лягане и ще трябва да стана пак майка. Tired
Цитирай


Мнения: 1 322
БОже даа...Постоянно им разказвам как е било когато аз съм била дете, на какво съм играла, как , къде... И те ме гледат с едни такива очи...Сещате се нали? Това лято ... бяхме за две седмици на една стара наша къща - на края на забравено от бога селце с всичко на всичко 50 постоянно жители там (останалите -  виладжии). Та...построихме заедно една колиба. Такава, от подръчни материали -- слама, прътове, някоя друга рогозка... И те бяха толкова възхитени...просто е трудно да се опише чувството. Имаше едно приятелче тяхно там с нас и то ми каза : " Защо го правиш? Майка ми никога не би се съгласила."...Постоянно се опитвам да гледам през техните очи. Бога ми, много трудно ми се отдава понякога, но не спирам да опитвам.
Цитирай

СОФИЯ

Мнения: 3 604
Представяте ли си го? Поглеждате ли света през техните очи?

А помните ли го? Когато тревата беше толкова висока, че като легнеш в нея се изгубваш. Землянките, които правехме и играехме на индианци. Джанките, които обирахме, още преди да имат костилка и преспите през зимата, които ни стигаха до гърдите?


Всичко това си го спомням много добре и още хиляди прекрасни неща - Колко ми липсва всичко това   ooooh!
Днес като наблюдавам децата , техните интереси и  увлечения  ми става много , ама много тъжно  Sad
Цитирай

София

Мнения: 798
Какво викаш, че е облякла Тея? 35
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 37 отговора