Хайде и аз да се разпиша тук.
Мариела днес е трети ден на детска градина. Очаквах драми и трагедии. Откакто съм в майчинство с второто дете, каката маниакално се е привързала към мен вследствие на целодневното ни съжителство
, и ревност от бебето. 
За всеобщо учудване, Мариела понася градината доста добре, да не кажа отлично. Дано не е временно или затишие пред буря.
Първият ден я оставих в ръцете на възпитателката, погледнах през прозореца как я отведе в стая с другите деца. Не ревна. Просто стоеше отстрани в ъгъла като в небрано лозе и гледаше малчуганите как вилнеят. Изглеждаше като изоставено.
Тръгнах си и цял ден място не си намерих как ли плаче горкото дете. 
Оказа се, че "горкото" хич не е плакало; а е играло, яло и спало; когато отидохме да си я приберем, така се бе улисала в игри, че дори не ни забеляза.
Същият ден имаше детски рожден ден в градината, шоу-програма от 2 часа с клоуни и фокуси, торти, детски сандвичи, танци, песни- страхотия. Мариела сигурно си е мислела, че всеки ден ще е така.
Викам си, хубаво - първи ден ОК, не се е усетила още какво става. Вторият ден сигурно ще реве. Е, ревнала, когато баща й я завел в градината. Ама не, защото иска да си тръгва оттам, а за да отиде и баща й с нея. Хитруша.
Пак: яла, спала, играла. Слушала.
Вечерта, естествено, всичките лиготии си ги навакса у дома.
Трети ден: Не е ревала. Дали е спала, яла, ще видим днес.
Ох, дано наистина понася леко градината и не се натрупва напрежение, което да избухне по-късно.
Аз няколко месеца предварително я подготвях за градината с приказки за Слончо (Зайчо, Мечо), които станали на 3 годинки и ходели на детска градина, как си играли там, как папкали и спинкали самички. А после майките и бащите им ги взимали.
Подготвях я, че ние няма да сме там, че ще я оставяме там да си играе и ще си я взимаме, когато се наспинка.
Правех й асоциации на градината с детски клуб - описвах я така, както все едно е на рожден ден в клуб - а тя обожава да ходи на рождени дни по клубове.
Не на последно място има значение, че Мариела я пуснах на частна детска градина. Така се стекоха обстоятелствата, плановете се промениха и юни месец се разбра, че ще ходи на градина. За държавна - късно, за детегледачка - твърде скъпо, та добре, че открих настоящата градина в нашия квартал.
Малко деца са, та могат да им обръщат внимание индивидуално. Няма много стресирани и ревящи други дечица - само 3 новички са, но и другите не са плакали.
Освен това три пъти я водих лятото до градината да я разгледаме отвътре и отвън с Мариела, дори си поигра на играчките, така че не й беше съвсем чуждо и непознато.
Желая и на другите майки и дечица по-леко справяне с градините.
Мариела днес е трети ден на детска градина. Очаквах драми и трагедии. Откакто съм в майчинство с второто дете, каката маниакално се е привързала към мен вследствие на целодневното ни съжителство
, и ревност от бебето. За всеобщо учудване, Мариела понася градината доста добре, да не кажа отлично. Дано не е временно или затишие пред буря.
Първият ден я оставих в ръцете на възпитателката, погледнах през прозореца как я отведе в стая с другите деца. Не ревна. Просто стоеше отстрани в ъгъла като в небрано лозе и гледаше малчуганите как вилнеят. Изглеждаше като изоставено.
Тръгнах си и цял ден място не си намерих как ли плаче горкото дете. Оказа се, че "горкото" хич не е плакало; а е играло, яло и спало; когато отидохме да си я приберем, така се бе улисала в игри, че дори не ни забеляза.
Същият ден имаше детски рожден ден в градината, шоу-програма от 2 часа с клоуни и фокуси, торти, детски сандвичи, танци, песни- страхотия. Мариела сигурно си е мислела, че всеки ден ще е така.
Викам си, хубаво - първи ден ОК, не се е усетила още какво става. Вторият ден сигурно ще реве. Е, ревнала, когато баща й я завел в градината. Ама не, защото иска да си тръгва оттам, а за да отиде и баща й с нея. Хитруша.
Пак: яла, спала, играла. Слушала.
Вечерта, естествено, всичките лиготии си ги навакса у дома. Трети ден: Не е ревала. Дали е спала, яла, ще видим днес.
Ох, дано наистина понася леко градината и не се натрупва напрежение, което да избухне по-късно.
Аз няколко месеца предварително я подготвях за градината с приказки за Слончо (Зайчо, Мечо), които станали на 3 годинки и ходели на детска градина, как си играли там, как папкали и спинкали самички. А после майките и бащите им ги взимали.
Подготвях я, че ние няма да сме там, че ще я оставяме там да си играе и ще си я взимаме, когато се наспинка.
Правех й асоциации на градината с детски клуб - описвах я така, както все едно е на рожден ден в клуб - а тя обожава да ходи на рождени дни по клубове.
Не на последно място има значение, че Мариела я пуснах на частна детска градина. Така се стекоха обстоятелствата, плановете се промениха и юни месец се разбра, че ще ходи на градина. За държавна - късно, за детегледачка - твърде скъпо, та добре, че открих настоящата градина в нашия квартал.
Малко деца са, та могат да им обръщат внимание индивидуално. Няма много стресирани и ревящи други дечица - само 3 новички са, но и другите не са плакали.
Освен това три пъти я водих лятото до градината да я разгледаме отвътре и отвън с Мариела, дори си поигра на играчките, така че не й беше съвсем чуждо и непознато.
Желая и на другите майки и дечица по-леко справяне с градините.
), но аз се чудя възможно ли е чак пък толкова да не е впечатлена от коренната промяна в живота и и поне малко да и е мъчно да мен 
