сигурно утре сутрин темата вече ще е на 20 страница ,каквито сте нощни птици 
- Публикувана: 20 септ. 2007, 12:01 ч.
- Последно мнение: 28 ноем. 2007, 11:20 ч.
Профи тема за Разговори и разправии :)
от 1 клас, до преди да дойда да живея в София пеех в хор.Имах и аз мечта, а и талант (имам неприлично голям диапазон на гласа 
) да уча в музикално учлище в Плевен, но нашите не ме пуснаха... "толкова малка , толкова далече от нас.." - та такива ми ти работи 
) да уча в музикално учлище в Плевен, но нашите не ме пуснаха... "толкова малка , толкова далече от нас.." - та такива ми ти работи 
Отвори ми се малко свободно време да разкажа и за себе си.
Средното си образование завърших със специалност "силикатно производство" - беше нова специалност в техникума, в Перник имаше завод за стъкло, който предлагаше доста примамливи условия за работа. В тази специалност бяха наблегнали на рисуването, а на мен горе-долу ми се отдава.
Завърших с приличен успех.
Не исках веднага да кандидатствам. Исках малко да поработя, че имахме доста финансови затруднения. След време реших да се запиша за тримесечна преквалификация за секретарка. Научих доста полезни неща, но нито ден нямам стаж с тази професия...
Тогава ми хрумна да кандидатствам. Мечтата ми винаги е била да уча психология. Реших да пробвам в Благоевград. Приеха ме. Скрих от майка ми, че ще записвам висше. Исках да я изненадам. Но криви сметки съм си правила.
Точно тогава съкратиха майка ми и с парите съвсем спряхме да се оправяме. Както и да е - оказа се, че таксите в Университета са непосилни за семейството ми и... така и не завърших. След това ми се отдаде възможност да започна работа във вестник. Ежедневник.
Бях на 23, нямах опит.
Гордея се с това, че сама успях да науча всичко, което беше необходимо за работата ми. Четях много литература, опитвах, питах, но се научих.
Вече десет години работя във вестника. Обичам работата си и не искам да я сменям. Въпреки, че нямам развитие /освен да науча някоя друга програма например ИнДизайн, защото сега работя с Пейдж Мейкър, която е малко поостаряла програма за предпечат/ и работя за смешно малка заплата...
Единственото, за което съжалявам е, че не успях да завърша висше. Но не се отчайвам. Смятам, че никога не е късно да учи човек...
Сега хобито ми е фотошоп и фотографията - с второто все още се боря като прасе с тиква, но знам, че ще се науча... Обичам и да пиша, въпреки, че напоследък оставих настрана това си занимание...
Ох, написах си автобиографията и дано не съм ви отегчила.
П.П. За протокола - Близнаци съм - най-непредсказуемата зодия в зодиака...
Средното си образование завърших със специалност "силикатно производство" - беше нова специалност в техникума, в Перник имаше завод за стъкло, който предлагаше доста примамливи условия за работа. В тази специалност бяха наблегнали на рисуването, а на мен горе-долу ми се отдава.
Завърших с приличен успех.
Не исках веднага да кандидатствам. Исках малко да поработя, че имахме доста финансови затруднения. След време реших да се запиша за тримесечна преквалификация за секретарка. Научих доста полезни неща, но нито ден нямам стаж с тази професия...
Тогава ми хрумна да кандидатствам. Мечтата ми винаги е била да уча психология. Реших да пробвам в Благоевград. Приеха ме. Скрих от майка ми, че ще записвам висше. Исках да я изненадам. Но криви сметки съм си правила.
Точно тогава съкратиха майка ми и с парите съвсем спряхме да се оправяме. Както и да е - оказа се, че таксите в Университета са непосилни за семейството ми и... така и не завърших. След това ми се отдаде възможност да започна работа във вестник. Ежедневник.
Бях на 23, нямах опит.
Гордея се с това, че сама успях да науча всичко, което беше необходимо за работата ми. Четях много литература, опитвах, питах, но се научих.
Вече десет години работя във вестника. Обичам работата си и не искам да я сменям. Въпреки, че нямам развитие /освен да науча някоя друга програма например ИнДизайн, защото сега работя с Пейдж Мейкър, която е малко поостаряла програма за предпечат
/ и работя за смешно малка заплата...Единственото, за което съжалявам е, че не успях да завърша висше. Но не се отчайвам. Смятам, че никога не е късно да учи човек...
Сега хобито ми е фотошоп и фотографията - с второто все още се боря като прасе с тиква, но знам, че ще се науча... Обичам и да пиша, въпреки, че напоследък оставих настрана това си занимание...
Ох, написах си автобиографията и дано не съм ви отегчила.
П.П. За протокола - Близнаци съм - най-непредсказуемата зодия в зодиака...
от 1 клас, до преди да дойда да живея в София пеех в хор.Имах и аз мечта, а и талант (имам неприлично голям диапазон на гласа ) да уча в музикално учлище в Плевен, но нашите не ме пуснаха... "толкова малка , толкова далече от нас.." - та такива ми ти работи
) да уча в музикално учлище в Плевен, но нашите не ме пуснаха... "толкова малка , толкова далече от нас.." - та такива ми ти работи Modus vivendi ("Начин на живот" - от латински
) Готвя маджи за свойте деца,
режа лук, пека торти и тикви,
бърша пода със влажен пацал
и отпушвам запушени мивки.
Мия купища мръсни чинии,
на ръка пера кални чорапки,
по прането разхождам ютията
и подреждам мечтите си в папки.
Методично се тровя с кафе,
пепелниците пълня с угарки,
глътвам с шепи амидофен -
против болка от звън на китара.
Пазарувам и пия коняк,
ям си нервите, бъбря с комшийки.
Чета женски списания и "Алманах",
На сърцето си слагам нашийник.
Галя котката, кротко редя пасианс,
връзвам мислите с яки въжета...
А през цялото време съм в един ресторант
и не мога от твоите да издърпам ръцете си!
Ани, голям кеф е да гледам аватара ти 
Ама качи го другаде, че много голям този надпис на мултито 
Ама качи го другаде, че много голям този надпис на мултито вижте какво, не четете внимателно
никой не се придържа към темата
Профи тема за Разговори и разправии
никой не се придържа към темата
Профи тема за Разговори и разправии
време е за РАЗПРАВИИТЕ...
Дамаянтииии, айде ако снимката те е заблудила, то не усети ли разликата между мен и Ели, като тя каза, че е инженер??!!! Готово, разправих се вече с тебе ... 
А иначе аз страшно харесвам професията си и зная, че никога няма да я сменя. През целия си съзнателен живот съм искала да бъда журналист и съм се стремяла към това. И продължавам да гоня тази цел! Лекото ми отклонение бе в средното образование, което завърших в приложното училище. Не, че някой ме е натискал, или съм имала амбиции да ставам художник - просто изпитвах нужда и от някакво друго творчество. Иначе и през тези години не съм спирала да пиша, имам поне 30 тетрадки изписани с разни есета. И десетина касети, на които се правя на радиоводещ, но те са ми от по-ранните години
Любопитството ми често граничи с невъзпитание, дори ми се е случавало хора, които не знаят какво работя да се обиждат, че им задавам твърде много въпроси и то по начин неподходящ за нормален разговор. Та, гледам да се възъдржам, особено когато усещам, че мястото не е подходящо.
Днес единствените съмнения, които имам относно професията ми са свързани с разни морални норми. Норми, които днес разбира се не се спазват от никой журналист, а и незнам дали изобщо това е възможно. Харесвам журналистиката в най-неподправената й форма, тази която уви вече не може да съществува. Защото е изядена от съвремието, от материализирането на света, от властта. И въпреки това не искам да се откажа от това, което правя. Всеки ден отивам на работа с желание, вечер се прибирам удоволетворена. Е, не всеки ден, но като цяло такава равносметка мога да си направя. Имам далеч по - големи амбиции, от това което съм в момента, но те също са в посоката, в която се движа в момента. Така, че поне в това отношение съм в абсолютна хармония със себе си. А, амбициите ми в компютърната графика се изчерпват само със стремежа ми да правя хубави рамки, с което пък задоволявам спорадичните си творчески потребности. И понеже, както някой вече каза професията не може да ти е хоби, в свободното си време гледам да не пиша, освен ако не е наложително.
Един от най-големите ми недостатъци, и в живота и особено в работата е, че винаги възприемам собственото си виждане за нещата като най-доброто, меродавното. Казах ли, че съм Близнак??
А иначе аз страшно харесвам професията си и зная, че никога няма да я сменя. През целия си съзнателен живот съм искала да бъда журналист и съм се стремяла към това. И продължавам да гоня тази цел! Лекото ми отклонение бе в средното образование, което завърших в приложното училище. Не, че някой ме е натискал, или съм имала амбиции да ставам художник - просто изпитвах нужда и от някакво друго творчество. Иначе и през тези години не съм спирала да пиша, имам поне 30 тетрадки изписани с разни есета. И десетина касети, на които се правя на радиоводещ, но те са ми от по-ранните години
Любопитството ми често граничи с невъзпитание, дори ми се е случавало хора, които не знаят какво работя да се обиждат, че им задавам твърде много въпроси и то по начин неподходящ за нормален разговор. Та, гледам да се възъдржам, особено когато усещам, че мястото не е подходящо. Днес единствените съмнения, които имам относно професията ми са свързани с разни морални норми. Норми, които днес разбира се не се спазват от никой журналист, а и незнам дали изобщо това е възможно. Харесвам журналистиката в най-неподправената й форма, тази която уви вече не може да съществува. Защото е изядена от съвремието, от материализирането на света, от властта. И въпреки това не искам да се откажа от това, което правя. Всеки ден отивам на работа с желание, вечер се прибирам удоволетворена. Е, не всеки ден, но като цяло такава равносметка мога да си направя. Имам далеч по - големи амбиции, от това което съм в момента, но те също са в посоката, в която се движа в момента. Така, че поне в това отношение съм в абсолютна хармония със себе си. А, амбициите ми в компютърната графика се изчерпват само със стремежа ми да правя хубави рамки, с което пък задоволявам спорадичните си творчески потребности. И понеже, както някой вече каза професията не може да ти е хоби, в свободното си време гледам да не пиша, освен ако не е наложително.
Един от най-големите ми недостатъци, и в живота и особено в работата е, че винаги възприемам собственото си виждане за нещата като най-доброто, меродавното. Казах ли, че съм Близнак??
вижте какво, не четете внимателно
никой не се придържа към темата
Профи тема за Разговори и разправии
никой не се придържа към темата
Профи тема за Разговори и разправии
ааа, звинявай, това е по твоята част
особено мотивацията и убеждението 
Ани, открих защо толкова те харесвам.
Както се казва - краставите магарета се подушват от километър. Не съм се определила дали съм бял или черен, или съм змиеносец.
Забравих да вметна, че освен всичките ми творчески похождения по сцените като актриса и певица, имам и някакви наченки на писателска дарба и дори в едни смутни и трудни времена намерих спонсор за издаване на стихосбирка.
Карменчето, питаше за акциите. Какво искаш да знаеш? Има една хубава българска приказка - Неволята учи. Така ми се наложи на мен. Наследихме едни пари, мъжът ми без работа, аз в майчинство. Готови - лесно се ядат. Лихвите по банките при нас - ниски, а искахме да изкараме нещо от тях.
Та - главата в торбата, и се бухнах във водовъртежа на борсата. В началото гледах като теле в железница, но с времето попрочетох туй-онуй, придобих опит и нещата потръгнаха.
Интересното в цялата история е, че точно тогава двама българи издадоха книжки по темата и мама ми ги прати.
Благодарение на тях придобих малко самочувствие и разбрах как става номера.
Малена, пиле шарено (заради подписа ти е), какво да се разправям с теб, а? Едни интереси имаме, подобен вкус...
Хайде измисли за какво да се дърлим
Все забравям да снимам и да ти покажа какво спретнах от твоята идея с кафеза
Както се казва - краставите магарета се подушват от километър. Не съм се определила дали съм бял или черен, или съм змиеносец.
Забравих да вметна, че освен всичките ми творчески похождения по сцените като актриса и певица, имам и някакви наченки на писателска дарба и дори в едни смутни и трудни времена намерих спонсор за издаване на стихосбирка.
Карменчето, питаше за акциите. Какво искаш да знаеш? Има една хубава българска приказка - Неволята учи. Така ми се наложи на мен. Наследихме едни пари, мъжът ми без работа, аз в майчинство. Готови - лесно се ядат. Лихвите по банките при нас - ниски, а искахме да изкараме нещо от тях.
Та - главата в торбата, и се бухнах във водовъртежа на борсата. В началото гледах като теле в железница, но с времето попрочетох туй-онуй, придобих опит и нещата потръгнаха.
Интересното в цялата история е, че точно тогава двама българи издадоха книжки по темата и мама ми ги прати.
Благодарение на тях придобих малко самочувствие и разбрах как става номера.
Малена, пиле шарено (заради подписа ти е), какво да се разправям с теб, а? Едни интереси имаме, подобен вкус...
Хайде измисли за какво да се дърлим
Все забравям да снимам и да ти покажа какво спретнах от твоята идея с кафеза
Караница май няма да успея да докарам, но пък темата е страхотна...И още веднъж се убеждавам докато чета сега, че успяват и успешно, и щастливо се реализират най-непреклонните, неподатливи на влияние и непукисти хора. На тях им стиска да падат и стават колкото пъти трябва докато достигнат целта. Другите избират топлото и сигурно, перспективно...лесно поприще и после се чудят в какво да се преквалифицират.. Да не обидя някой....сега и аз съм пред тази дилема... Не мога да реша какво точно искам и кое ще ми доставя най-много удоволствие ( е, в прилични граници, нали все пак ще е работа)
Сега да си кажа и аз - завърших езикова гимназия, защото беше най-доброто училище по това време в града:) Никога не ми е вървяла литературата и със сигурност знаех само, че няма да продължа с нея. Голям кеф беше, като мина последното ми класно по литература;). Математиката точно обратното. След това тенденциите, професията на майка ми и наклонностите ми взеха че съвпаднаха и се озовах в Софийския - информатика. Дори завърших магистратура семестриално,междувременно си имах хубава и доходна работа (със страхотни колеги) и толкова ми писна ученето и вземането на изпити, че не направих дипломна...
Сега, след година прекъсване започнах да се чудя дали да се върна в старата сфера, дали пък ми е достатъчно присърце...дали да не се захвана с нещо по-творческо...или пък съвсем различното - с маркетинг, комуникации, бизнес...
Май всеки има такива повратни и несигурни моменти..
Давам си още малко време за чудене...
Да не обидя някой....сега и аз съм пред тази дилема... Не мога да реша какво точно искам и кое ще ми доставя най-много удоволствие ( е, в прилични граници, нали все пак ще е работа) Сега да си кажа и аз - завърших езикова гимназия, защото беше най-доброто училище по това време в града:) Никога не ми е вървяла литературата и със сигурност знаех само, че няма да продължа с нея. Голям кеф беше, като мина последното ми класно по литература;). Математиката точно обратното. След това тенденциите, професията на майка ми и наклонностите ми взеха че съвпаднаха и се озовах в Софийския - информатика. Дори завърших магистратура семестриално,междувременно си имах хубава и доходна работа (със страхотни колеги) и толкова ми писна ученето и вземането на изпити, че не направих дипломна...
Сега, след година прекъсване започнах да се чудя дали да се върна в старата сфера, дали пък ми е достатъчно присърце...дали да не се захвана с нещо по-творческо...или пък съвсем различното - с маркетинг, комуникации, бизнес...
Май всеки има такива повратни и несигурни моменти..
Давам си още малко време за чудене...
На запад има практика, ученици да посещават различни офиси и фирми, стажуват по месец, след това на друго място и така се запознават с различни професии и най-важното с работния ден на всяка една професия. Тогава разбират, кое би им харесало и кое не. а при нас как е? Кандидатстваш това което е модерно, или наследяваш професията на родителите си, или т=пък гледаш да си просто студент. Минават 10години, докато разбереш, че не си намерил това, което търсиш.
Малена, благодаря за хубавата тема
Не мога да не реагирам на това, тъй като живея "на запад" и много от приятелите ми са около 30
последните 1-2 години масово хората около мен направиха големи професионални промени. Даже с една приятелка преди няколко дни си говорихме и тя се смееше, че май само тя не е направила коренна промяна
Мисля, че е по-скоро свързано с възрастта - имал си време да поработиш, да видиш как е, казваш си, че или сега или никога и тръгваш напред.
Все едно какво правим. Важното е сутрин като ставаме да не ни тежи, че е делник и да отиваме с желание на работа.
Дамянти, честито
Пожелавам ти да видиш много щастливи майки и здрави бебета