7 години брак

Това е точно описание на моя мъж- прави абсолютно всичко изброено!

Е, и какви мерки прилагаш?
Ние в събота се сдобрихме,ама всяко чудо за 1 ден.В неделя пак се скарахме и не си говорим.Според мен той изобщо не е разбрал че когато човек има малко бебе живота никак не е розов.Следва да се правят жертви и да се поделят задълженията.Вчера най безцеремонно замина да гледа мач в баща си,след като знае че аз не мога да се справя с бебе ревящо и обезумяло от никнещите зъби и къща в която всичко крещги да бъде оправено и почистено.След като се ядосах от постъпката му каза"егати противния живот който водя,егати мизерията,един мач не мога да гледам".Не му идва на ум че аз също не мога да се отдам на развлечения и честоп дори не ям,защото времето и детето не ми го позволяват.Аз правя жертви,той не може.Сякаш детето съм гбо заченала в някоя банка за сперма и той няма нищо общо със случващите се неща и моите грижи.

Ей, ама все едно описваш моя 1:1... Нищо не помага. Периодично имаме разправии и караници и после пак по старому
Юркай го, повтаряй му, че това дете е колкото твое, толкова и негово, че не може само на теб да чака за всичко... може и да му светне, че си права... поне временно

в неделя правим 7 години брак.. тва значи, че влизаме в осмата и мога да си отдъхна, нали?

инак.. никога живота няма да бъде розов, Albertine. Говорете, говорете... това е. И аз понякога се чувствам като теб... и говорим. Има ефект. За известно време... после пак говорим.

Мацки,след като изпуших цяла кутия цигари от нерви реших!Няма повече да се тормозя!!!
Сега идва неговия ред да се тормози!Ще се правя на чукната,да ходи където си иска,колкото мачове иска да гледа,ако не ми помага,голям праз.Ми то ако се разведа нали ще е същото.Че и мнооого по зле,имайки в предвид че съм сама в чужда държава,без близки...представяте си какво е.
Така че от днес нататък започвам да го замерям с неговите камъни по главата-непукизъм,незаинтересованост,безличие!Все едно е станал прозрачен.Ще видим кой кого !
Готвя си това което ми се яде,чистя си само и единствено с мисълта че го правя за собствения си комфорт!Смятам да му пера,за да правя пълно зареждане на пералнята,ама за гладенето-да се спасява(мазно му се обяснява,миличко,нямам време за твоите неща).Отсвиркан от където и да го погледнеш !

има логика и в тая тактика. пробвала съм я.

 

Харесва ми неподправения ти оптимизъм:) Желая ти успех в борбата!!! Която си загубила още преди да си започнала според мен, но надеждата умира последна.

Не забравяй, че твоя човек е с няколко години повече тренировки в този спорт:) Трудно ще наваксаш.

За раците жени. Моят дом е моята крепост. Съществува семейството и нищо друго. Наистина са много вглъбени и затворени.
Почти никакво желание за промяна обучение...
Охх нещо съм негативен тия дни спирам. Иначе жени раци бол и около мен - жена ми, майка ми...

Като се замисля и при нас на 7-мата година имаше криза,която се проточи 2 месеца.

аа, той много ясно си е разбрал и си знае вси4ко. той си иска неговия розов свят с ма4ове, или к'вото и да било друго. с твоя, ти си се оправяй 
като оставим настрана, 4е първите година_две с детето са години на промяна за една двойка, все ми се струва, 4е в пове4ето слу4аи мъжкият егоизъм, или 4увство за самосъхранение, побеждава. и да ти кажа, от доста време, с4итам 4е е редно да сме поне малко пове4е егоистки и да се поу4им от тях. той си иска време за ли4ен кеф и в това няма ниЩо лоШо. на нас ние втълпено, 4е понеже сме майки, трябва да сме постоянно присъстваЩи в живота на детето, при това, постоянно изпитваЩи удовлетворение от контактите с него. е да, ама не. и ние имаме нужда от отдуШник и ли4но пространство, и колкото по_рано го разберем и намерим, толкова по_добре.
не знам дали разбираШ какво искам да кажа, много набързо пиШа.
идеални ситуации няма, важното е да се намери някакво средно положение, което да е ок за вси4ки актьори.

пп. идеята за "неговите камъни по неговата глава" за мен е услуга, която му правиШ. той това цели : да престанеШ да му дуднеШ. тогава Ще му е съвсем рахатлък 

Магьосника от Оз,може и да си прав че съм загубила битката още в самото начало.Аз съм сигурна ,че идеални хора не съществуват.Ако беше друг,който би ми помагал и който примерно не гледаше мачове,щеше да е друго онова за което бихме могли да се скараме.Моя мъж не е чудовище,напротив.Мисля че има много положителни характеристики.Обаче това не зачерква автоматично недостатъците,които са повод да открия темата.Затова се боря-защото би било много лесно за мен да се откажа и да намеря друг ,когото да обичам,друг...............с когото да се караме за друго...
Моят съпруг наистина държи на мен.Знам че много ме обича,въпреки че не го демонстрира и го прикрива много умело.Когато живееш с някого започва да ти става ясен за много неща.Не казвам че го познавам 100%,но 60%-да,ясен ми е като бял ден .До скоро страдах от това че не е ревнив-никога не го е показвал явно.Усещала съм го понякога,но той умее отлично да го замаскирва с демонстративен непукизъм .От както съм с него забелязвам хиляди пъти отказване от негова страна да ми помогне в нещата(работа,кола,книжка и пр...)които тук в чужбина са чужди за мен и от които специално в началото имах нужда от нечие съдействие.Сега си обяснявам това-просто по някакъв таен начин той е доволен че достъпа ми до обществото е ограничен
(колеги и т.н.)и си мисля че е така,само защото го е страх да ме загуби.Въпреки че ако го питаш ще ти каже че не е вярно,че иска за мен точно обратното.Ама аз го усещам,просто го усещам.
Оффф,не знам вече какво да мисля...не че преди не сме се карали,ама нещата бяха много по-различни.Мисля че го вкарах в криза моя мъж след раждането на детето.Явно все още не може да осмисли ,че нещата които сме правили преди да се роди Теди са практически невъзможни в момента.Смята че го ограничавам,ма не е така,самата ситуация ограничава.Не може да разбере че ако той жертва интересите си и свободата си аз ги жертвам два пъти повече от него.
Садбата,моя съпруг пропуска това с крещенето.Обаче колкото и да сме се карали слага глава на възглавницата и моментално захърква все едно нищо не е станало .Егати нервната дебилска система.Понякога чак му завиждам...

Феям,за пореден път се съгласявам с написаното от теб.Е,не съм чела всичко от това което пишеш,но в повечето случаи си мнооого права.Особено когато става дума за дисекция на мъж.Обаче нали се сещаш за онзи китайски символ-където черното и бялото се срещат.Доброто и лошото,любовта и омразата,които започват от някъде,но в крайна сметка границата между тях се слива и от любовта може да се роди омраза,както от омразата либоф.Не знам как точно да го обясня и дали ще се разбере,обаче аз реших да променя проспективата,ако така мога да се изразя.Значи имам два варианта.Или да се махна или да остана.От това си правя една проста калколация:ако реша да се махна,означава да:търся работа,пластхтам квартира,оставя малко бебе на ясла и да изнемогвам буквално от бягане насам натам,проблеми върху плещите ми,плащане на сметки,пазаруване,плащане на градини,търсене на хора гогато детенце е зле и т.н.
Да изходим от това което казваш-жената трябва да е повече егоист.Идеално написано!Ето,за това решавам да остана.Спирам да се чувствам аз слугинята и превръщам него в слуга.Ходи бачкай,плащай сметки,наеми,заеми,каквото си пожелаеш.Аз си сгледам детко и живота,като междувременно ти обръщам гръб,спирам де се тормозя,започвам да се отдавам на МОИТЕ собствени удоволствия и интереси.Все едно че това за което си роден е да бачкаш за да плащаш.Нищо друго.Така или иначе ако се разведа ще си живея сама,както съм сама и сега,когато той уж присъства(само физически).Така или иначе ,ако отида да живея сама ще си гледам детко сама и от никого няма да очаквам помощ.Що да му правя това добро да го оставя да си живэ безгрижно докато аз се потя като кон и да си чукам главата с проблеми.Ми че нали ако се раведем той пак чте е изгладе,изпран и нахранен без дори да си мръдне пръста(да живэ мама!),дори ще му спестявам един куп пари(защото ако не дай си боже един ден се разведем не желая от него дори и една стотинка,против принципите ми е )ша си глэеда мачове с тати до самозабрава.Нйе!Няма стане!
Тука има една такава дума(divorziati a casa)Разведени в къщи.Докато не стане човек,ще гледам на него единствено като роб,стига съм му била аз слугинята !

При мен се оказа, че е вярно.