Консултация за Детска церебрална парализа с д-р Чавдаров - ТЕМА 2

ДЕТСКА ЦЕРЕБРАЛНА ПАРАЛИЗА
(ДЦП)
ДЦП е трайно нееволюиращо заболяване, свързано с увреждане на мозъка в неговото най - ранно развития. В резултат на това настъпват двигателни и сетивни разстройства, интелектуално изоставане и епилептична симптоматика. Възниква в интра-утерииния или родовия период, както и в периода на новороденото.
ЕТИОЛОГИЯ: поли етиологично: недоносенос на плода, механична родова травма, алкохолизъм, рубеола, никотична интоксикация на майката, контакт на детето с болен в начален стадий, интоксикация с медикаменти и др.
КЛИНИКА: двигателни нарушения (парализи, парези), хиперк-инезия, атаксия. Речеви и психически нарушения не са задължителни. Епилептични припадъци. Сетивни и вегетативни разстройства.
КЛИНИЧНИ ФОРМИ:
I.   СПАСТИЧНА ДИПЛЕГИЯ (болест на Литъл) – двигателни нарушения в 4те крайника, като долните са засегнати повече. Характеризира се с мускулен дисбаланс с превалиране тонуса на ext. и add. на горни и долни крайници, от което произтича и характерната поза на прекръстосване. В горните крайници превалират flex, дв. в  китка и пръсти са добре съхранени. Може да има синкенизии, хиперкинезии от рода на тетозите.
II.   ДВОЙНА ХЕМИПЛЕГИЯ – двигателни нарушения в 4те крайника, които са еднакво засегнати. Касае се за тежко увреждане на 2те хемисфери. Децата могат да стоят, сядат, ходят. Често е налице ПСЕВДОБУЛБАРЕН СИНДРОМ (нарушения в сукането, гълтането, дъвкането, движенията на езика). Чести случаи на идиотия, дебилност, имбецилност.
III.   ХЕМИПЛЕГИЧНА ФОРМА – едностранно двигателно нарушение. Ръката е езасегната по – тежко  в дисталните части. Оформя се Вернике – Ман. Може да има епилептични припадъци или олигофрения.
IV.   ХИПЕРКИНЕТИЧНА – най – често при Ph несъвместимост. Увреждат се СТРИОПАЛТАРНАТА С-МА И ПОДКОРОВИТЕ ЯДРА. Клиничната картина включва: АТЕТОЗИ, ПАРАЛИЗИ, ПАРЕЗИ, РЕЧЕВИ РАЗСТРОЙСТВА.
V.   МАЛКОМОЗЪЧНА – мускулна хипотония, координационни разстройства, атаксия, дисметрия, тремор, ниско интелектуално ниво, олигофрения.
РАЗЛИЧАВАТ СЕ 3 СТАДИЯ В ПРОТИЧАНЕ НА ДЦП
   РАНЕН – от раждането до 3-4 месец. След отзвучаване на острия период се задълбочават нарушенията в мускулния тонус, подтиснати са вродените двигателни рефлекси, както и зрителните и слухови реакции.
   НАЧАЛЕН РЕЗИДУАЛЕН – от 3-4 месец до 3-4 год. Продължителността му зависи от формата на заболяването.  Изостава значително волевата двигателна активност. Развиват се контрактури, които все още са функционални.  Нарушение в пространственото ориентиране, в сръчността, познавателния процес, смутена речева реакция, задълбочаване на психичното изоставане на детето.
   КЪСЕН РЕЗИДУАЛЕН
1)   ПЪРВА СТЕПЕН – развиват се трайни деформации на крайниците и порочни пози на тялото. Децата могат да ходят самостоятелно или с помощ. Усвоили са някои елементи от ДЕЖ. Развиват се в благоприятна посока.
2)   ВТОРА СТЕПЕН – церебралното увреждане е тежко, има наличие на тежки деформации в ОДА, които водят до пълно обездвижване на детето. Това е крайния стадий за деца с трайно увреждане на мозъка и деца не провеждали трайно лечение.средствата на ФТ са малко резултатни.

ЗАДАЧИ НА КТ:
-   Да се съдейства за нормализиране на нарушената безусловно рефлекторна дейност
-   Да се възпрепятства появата на грешни двигателни схеми
-   Да се предотврати появата на силен спасицитет или ригидност
-   Да се предотврати вторичната проява на контрактури и деформации
В зависимост от възрастта на детето се използват различни методи на КТ. Обикновено се работи с няколко от тях.
МЕТОДИКА НА ВОЙТА
Използват се различни позиции и рефлекторни двигателни реакции съответстващи на онтогенетичното развития на детето, с което се цели преди всичко укрепване на здравите мускули (екстензори на шия и гръб, абдуктори на бедрото, екстензори на под-бедрицата, дорзална флексия на стъпалото) и по следващо подтискане на спастицитета на мускулите с болестно повишен мускулен тонус. Дразним го и то активно извършва движението.
МЕТОДИКА НА БОБАТ
Прилага се с успех в началния и късния резидуален стадий с подчертано по – голяма резултатност в ранния. Първият етап от метода предвижда подтискане на патологичните рефлекси на позата чрез заемане на пози на тялото, противоположни на тези които болното дете се стреми да заеме. Следващият етап е улесняване на нормалните автоматични движения. Започва се  с усвояване на елементарните двигателни актове, които стоят в основата на по – сложна двигателна дейност. Приучване към обръщане настрани  от легнало положение, пълзене, сядане, запазване на равновесие от седеж, стоеж. Постепенно детето се привиква към по – цялостни изискващи по – добра координация упражнения, включващи локомотацията (ходенето) и фините движения с пръстите.



МЕТОДИКА НА КАБАТ
Приложима е предимно при по - големи деца, тъй като изисква активно участия на болното дете. Тема за цел са прийомите за проприоцептивност, да се повиши силата, издръжливостта, координацията. Използват се цялостните диагонално – спирални модели и последователни модели за включване на антагонистите, на максимално съпротивление (R), RS, и радиация и сумация на възбуждането, патологични рефлекси и др.
Обучението в ходене и ДЕЖ трябва да започнат колкото се може по – рано и да следват нормалното психомоторно развитие на детето. Необходимото условие за правилно провеждане на рехабилитацията на походката е използването на шийните апарати, подходящи високи обувки с широки подметки, къси и дълги апарати за стабилизиране на краката, проходки, патерици или бастуни. Преди всичко децата трябва да се научат да пазят равновесие от седнало, а след това от право положение. Добре е обучението да става пред огледало. Желателно е първоначално прохождането да се извършва с бавна фиксирана походка, като постепенно се премине към ходене с патерици, бастуни, самостоятелно ходене без помощта на каквито и да е снаряжения.
ВАЖНО МЯСТО В КТ ЗАЕМАТ СПЕЦИАЛНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ ЗА ВЪЗПИТАВАНЕ В САМОСТ. ДВИЖ.
I.   УПРАЖНЕНИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ПЪРВИТЕ ОСНОВНИ ДВИЖЕНИЯ – тази група упражнения е необходима за възстановяване нормално съществуващите за дадена възраст безусловни двигателни рефлекси, както и за възпитаване на  1вите  самостоятелни движения, които се оформят в най – ранния период от живота на детето. Тези движения са подготвителен етап във формирането на двигателната дейност и в по – късните възрастови периоди. Необходими са във всички форми на ДЦП. Основни задачи при изпълнението им е спазване на определена последователност при изменението на положението на главата и крайниците в хода на движение.  За целта трябва активно да се направлява движението на главата в началото и по време на цялото движение.
1.   Обръщане от гръб по – корем
2.   От корем на гръб
3.   Обучение в изправяне на коленна опора
4.   Обучение в самостоятелно седене
5.   Изграждане на движения използване при пълзене
6.   Изграждане  на реципрочно движение на долните крайници
7.   Обучение в изправяне на изпънати  долни крайници

II.   КОРИГИРАЩИ УПРАЖНЕНИЯ – те са насочени към корекцията на патологичните пози на крайниците и тялото. По – време на определено движение на крайника се дава такова положение противоположно на тази поза, което възниква под влияние на ший но и лабиринт но тоничните рефлекси.
III.   УПРЕЖНЕНИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ПРАВИЛНА ПОЗИЦИЯ НА ГЛАВАТА –те имат за задача да изградят правилната координация между положението на тялото и главата при различни пози.
IV.   УПРАЖНЕНИЯ ЗА РАВНОВЕСИЕ – особеното тук е че за да се усъвършенства равновесието детето активно се извежда от него. Друга особеност е съблюдаването да последователността в обучение за запазване на равновесие в дадена поза. Тези упражнения предхождат обучението за заставане в определена поза.
V.   УПРАЖНЕНИЯ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ УПОРАТА НА РЪЦЕТЕ – те са много важни защото им дават възможност да използват ръцете си за защита при падане на пода или към стената. Ето защо изграждането на опорната функция на ръцете не се извършва само когато се имитира падане на пода, но и при рязко отклонение на тялото по – време когато възниква възможност от удар.

ТЕСТ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ СТЕПЕНТА НА ДВИЖЕНИЕ
(ДЕТЕТО Е НАД 1 ГОДИНКА)
1.   Детето се поставя пасивно в дадено положение, но не може да го задържи
2.   Поставя се пасивно и се задържа в това положение без странична опора
3.   Детето активно и без помощ идва в исканото положение, но по – ненормален начин
4.   Извършва движението като здраво дете, но с известни грешки
5.   Извършва движението като здравото дете
За кърмаческа възраст и до 2 годинки се определя динамиката на безусловните рефлекси, включително и рефлексите за вертикализация и прохождане. За деца над 2 годинки се извършва тест за ДЕЖ.


Рехабилитационната програма на болното дете винаги се тестува с психо- моторното развитие на здравото, отговарящо на съответните месеци.