Голди разби ме бе жена 
- Публикувана: 23 септ. 2007, 22:36 ч.
- Последно мнение: 8 окт. 2007, 23:03 ч.
КОНКУРС: Моята борба
GoldyV много яко си го измислила 
Като гледам колко се забавлявате, 
да взема да издам книжка с картинки ли?!?...Че съм и скромна!!! 
Та, заради "спорта":
От малка съм на мама ящното гардже
Помня, че дори куклени театри ни разиграваха, за да си изпапкаме порцийките!А ние със сестра ми гледахме:
и папкахме: 
!
И така си растяхме: като щастливи хипопотамчета!
Безгрижно детство!Ама обременено с 
и и ...
Пораснах, омъжих се, родих две деца ... и заживели щастливо, казват в приказките... ама...
Една сутрин се погледнах в огледалото и вече
не бях оная хубава "крава"!
Заплашвах кантара !
Опитах се да го излъжа всячески , но...буквално му избиха пружинките!
Започнах да забелязвам странни неща около мен!
Привличах прекалено вниманието на домашните си любимци!
Малките кученца ме избягваха!
Мъжът ми отказваше да ходи с мен на плаж!
И се чудех на хората, защо не обичат лятото!
А аз опитвах!!!
Докато накрая ОСЪЗНАХ, че така повече не може!
Че съм млада и не бива да се самоубивам по този начин!
Взех се в ръце!
За което благодаря на много хора от този форум!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!!!
Все още съм дебеланка!
Ама вече съм хубава дебеланка!
И не е нужно да се връзвам
, за да не ям прекалено много
!
НАУЧИХ СЕ ДА СЕ УВАЖАВАМ И ОБИЧАМ!!!
ЗА КОЕТО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!
да взема да издам книжка с картинки ли?!?...Че съм и скромна!!! Та, заради "спорта":
От малка съм на мама ящното гардже
Помня, че дори куклени театри ни разиграваха, за да си изпапкаме порцийките!А ние със сестра ми гледахме:
и папкахме: !И така си растяхме: като щастливи хипопотамчета!
Безгрижно детство!Ама обременено с и и ...Пораснах, омъжих се, родих две деца ... и заживели щастливо, казват в приказките... ама...
Една сутрин се погледнах в огледалото и вече
не бях оная хубава "крава"!
Заплашвах кантара !
Опитах се да го излъжа всячески , но...буквално му избиха пружинките!
Започнах да забелязвам странни неща около мен!
Привличах прекалено вниманието на домашните си любимци!
Малките кученца ме избягваха!
Мъжът ми отказваше да ходи с мен на плаж!
И се чудех на хората, защо не обичат лятото!
А аз опитвах!!!
Докато накрая ОСЪЗНАХ, че така повече не може!
Че съм млада и не бива да се самоубивам по този начин!
Взех се в ръце!
За което благодаря на много хора от този форум!!!
БЛАГОДАРЯ ВИ ОТ ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ!!!
Все още съм дебеланка!
Ама вече съм хубава дебеланка!
И не е нужно да се връзвам
, за да не ям прекалено много
!
НАУЧИХ СЕ ДА СЕ УВАЖАВАМ И ОБИЧАМ!!!
ЗА КОЕТО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!
Тук всеки експерт е, признавам,
на всекиго титлата давам.
Че има ли някоя мама,
така, хич кусури да няма?
И понеже всички сме умни
и често в забележките шумни -
раздаваме лесно съвети
отново с диета заети.
Историята мойта е ясна-
полата отново е тясна.
Отново е враг огледалото
и чуждо сякаш е тялото.
Едно или две са децата ми,
това не смегчава вината ми.
Те милите нямат вина,
че се нахвърлям като лямя
върху сандвичи, баници, пици,
вместо на диетичните трици.
Трябва и течности много да пия
та мазнината от мен да отмия
и безсолно да ям е желателно
мазното пък се оказа питателно.
От бездействие взех, че се схванах
сто и горница на килограмите хванах.
Всеки понеделник беше ново начало,
а в съня си се виждах с божествено тяло.
Пак там (в съня си) носех дрехи модерни и тясни
предизвиквах у другите чувства неясни.
Имах време за спорт и движение
бях просто.... съвършено видение!
Така си минаваха дните в мечти,
когато случайно надежда открих.
Надежда не е точната дума дори
а сякаш прозрение ме озари.
По-скоро подсказаха ми решението
но първо ми изслушаха мнението.
Майки, препатили в същата битка
бяха сформирали яка агитка.
За мен бе чест да ме приемат във групата.
Така забравих навеки хралупата,
в която стоях и се потапях в забвение
сякаш съм автор на престъпление.
Ще кажете – каква ви е групата?
Оооо, яка е трупата!
Но няма да я описвам подробно
заповядайте ако искате – пробно!
Научих, много нови неща
и много още остава да проумея.
Научих, че каквото и да реша
да не чакам вълшебната фея.
И нека не се оправдаваме вече
със ген или някое сладко човече.
решението е тука – в главата
стига аз да пожелая самата!
камъче, многоцветно и твърдо съм,
стига репетиции, ще сбъдна тоз сън!
на всекиго титлата давам.
Че има ли някоя мама,
така, хич кусури да няма?
И понеже всички сме умни
и често в забележките шумни -
раздаваме лесно съвети
отново с диета заети.
Историята мойта е ясна-
полата отново е тясна.
Отново е враг огледалото
и чуждо сякаш е тялото.
Едно или две са децата ми,
това не смегчава вината ми.
Те милите нямат вина,
че се нахвърлям като лямя
върху сандвичи, баници, пици,
вместо на диетичните трици.
Трябва и течности много да пия
та мазнината от мен да отмия
и безсолно да ям е желателно
мазното пък се оказа питателно.
От бездействие взех, че се схванах
сто и горница на килограмите хванах.
Всеки понеделник беше ново начало,
а в съня си се виждах с божествено тяло.
Пак там (в съня си) носех дрехи модерни и тясни
предизвиквах у другите чувства неясни.
Имах време за спорт и движение
бях просто.... съвършено видение!
Така си минаваха дните в мечти,
когато случайно надежда открих.
Надежда не е точната дума дори
а сякаш прозрение ме озари.
По-скоро подсказаха ми решението
но първо ми изслушаха мнението.
Майки, препатили в същата битка
бяха сформирали яка агитка.
За мен бе чест да ме приемат във групата.
Така забравих навеки хралупата,
в която стоях и се потапях в забвение
сякаш съм автор на престъпление.
Ще кажете – каква ви е групата?
Оооо, яка е трупата!
Но няма да я описвам подробно
заповядайте ако искате – пробно!
Научих, много нови неща
и много още остава да проумея.
Научих, че каквото и да реша
да не чакам вълшебната фея.
И нека не се оправдаваме вече
със ген или някое сладко човече.
решението е тука – в главата
стига аз да пожелая самата!
камъче, многоцветно и твърдо съм,
стига репетиции, ще сбъдна тоз сън!
Aз няма рими да редя
а ще разкажа траги-комично
за одисеята си лична .
И така родила съм се през лятото ,оня слънчев юни месец в лето 71-во на 20-ят му ден .
Била съм голямо ,даже преголямо бебе -близо 5кг.Майка ми се е мъчила цели 20 часа.Казва,че акушерката е прекопала частното си място ,а тя все не ме показвала на бял свят.Баща ми през това време е носил шоколади,бонбони да хапва и да има сили .Е,след дълги мъки съм се появила .Бебе за чудо и приказ.Мома -лична и голяма ,сама да си сготви както казват.Била е радостта голяма .Първо отроче,дъщеричка .Радост за окото и сърцето.Хапвала съм си без проблеми .Това злоядо дете за мен ,определено ,е било чуждо понятие.
Спомням си ,че много обичах филия с масло и отгоре с халва.Всъщност като се замисля ,всичко съм обичала ,без изключение.това манджички,десертчета,пиленце,каквото мама сготви най е вкусно.И така без да разбера понятието :ами тя си едричка от малка ,се превърна дебеличка си е от малка.Все си мислех ,че ми е наследство ,какво да се прави.От рода си човек не може да избяга и тая кръвната черта си е неделима част от мен .Тийнейджърския период ще го запомня с ядене ,рев и комплексарски изпълнения.Приятелките ми се докарваха вечер за дискотека ,а аз само разхвърлях дрехите и лягах по корем да плача.Нямах сили,воля ,не знаех кой път да поема.Пишех в дневник за страданията си и как никой няма да ме хареса,колко съм дебела и некрасива ,но седнех ли на масата се подувах от ядене.Та как да откажа ?Всичко е толкова вкусно и всичко трябва да се опита .Баба ми пък ми се радваше от сърце и ме поощряваше в това ми дело.
"Хапвай ,моето момиче,да не се разболееш.Нали знаеш ,че децата се разболяват като не ядат."
И аз омитах всичко.
Дойде време и се влюбих.Ами сега той дали ме обича такава поничка невзрачна ,дето помита всичко що и се яде?Ох,обича ме .ЕЕЕ,ама той живота не бил чак толкова лош.Обаче ,за да не ме разлюби да взема да се стегна и малко да отслабна.Че не искам да го губя .Та нали той е бъдещият баща на децата ми .Мога ли заради едни килограми ,да го загубя.И така сватбата се състоя .Оженихме се станах госпожа .Дъщеричка се роди ,малко след като забиха сватбените ни камбани.Растях си бързо и упорито и беше по -лесно да ме прескочат,отколкото заобиколят.Ех,живот.Накъде вървя.Почнах пак диети ,хапчета и чайчета,ама нищо .Килцата си се трупаха и аз се утроявах .Тъкмо влязох донякъде в релси ето че пак бременство дойде.Еее,казах си тъкмо донякъде стигна и пак се връщам в начална позиция.И така седене в къщи с бебе и първокласничка,готвене и ядене и лежане и пак ядене и един кръг от който нямаше отърване.
Един ден прочетох статия за вегетарианството и се погледнах в огледалото.Божеее,я да видя кантара -97 кг.Определено е развален.Я пак .Пак толкова .А,нееееееее.Стига !
Вземи се в ръце и престани да се предаваш!Колко може на 34г си .Ако изтървеш и този влак и ще си останеш такава дебела лелка ,без самочувствие и желание за живот.Схемата се оформи:никакво сладко,безалкохолно,хляб,месо,шоколад,сладолед.
Почвам да си пея :Зеленчуци ,който не яде....И се мятат едни салатки,плодчета ,млекце .Поглеждам се след седмица .О,не успях да си закопчея панталона.Не може да бъде .След още време си купих първите дънки в живота си .След още малко :яяя какво апетично дупе съм имала .Ммм,харесвам се май .А половинката как ме харесва само.Че и той след мене на килима мята лицеви опори и преси до забрава.
Хм,няма невъзможни неща .Наистина няма .Ама пусто трябва да се ядосам и да се случи .Сега след 2г съм с 25 кг надолу.Имам самочувствие,децата постоянно ми повтарят ,че аз съм най-красивата мама на света.Аз си знам де.
Затова ще кажа само едно:Нищо не е невъзможно ,ако силно го желаем !
а ще разкажа траги-комично
за одисеята си лична .
И така родила съм се през лятото ,оня слънчев юни месец в лето 71-во на 20-ят му ден .
Била съм голямо ,даже преголямо бебе -близо 5кг.Майка ми се е мъчила цели 20 часа.Казва,че акушерката е прекопала частното си място ,а тя все не ме показвала на бял свят.Баща ми през това време е носил шоколади,бонбони да хапва и да има сили .Е,след дълги мъки съм се появила .Бебе за чудо и приказ.Мома -лична и голяма ,сама да си сготви както казват.Била е радостта голяма .Първо отроче,дъщеричка .Радост за окото и сърцето.Хапвала съм си без проблеми .Това злоядо дете за мен ,определено ,е било чуждо понятие.
Спомням си ,че много обичах филия с масло и отгоре с халва.Всъщност като се замисля ,всичко съм обичала ,без изключение.това манджички,десертчета,пиленце,каквото мама сготви най е вкусно.И така без да разбера понятието :ами тя си едричка от малка ,се превърна дебеличка си е от малка.Все си мислех ,че ми е наследство ,какво да се прави.От рода си човек не може да избяга и тая кръвната черта си е неделима част от мен .Тийнейджърския период ще го запомня с ядене ,рев и комплексарски изпълнения.Приятелките ми се докарваха вечер за дискотека ,а аз само разхвърлях дрехите и лягах по корем да плача.Нямах сили,воля ,не знаех кой път да поема.Пишех в дневник за страданията си и как никой няма да ме хареса,колко съм дебела и некрасива ,но седнех ли на масата се подувах от ядене.Та как да откажа ?Всичко е толкова вкусно и всичко трябва да се опита .Баба ми пък ми се радваше от сърце и ме поощряваше в това ми дело.
"Хапвай ,моето момиче,да не се разболееш.Нали знаеш ,че децата се разболяват като не ядат."
И аз омитах всичко.
Дойде време и се влюбих.Ами сега той дали ме обича такава поничка невзрачна ,дето помита всичко що и се яде?Ох,обича ме .ЕЕЕ,ама той живота не бил чак толкова лош.Обаче ,за да не ме разлюби да взема да се стегна и малко да отслабна.Че не искам да го губя .Та нали той е бъдещият баща на децата ми .Мога ли заради едни килограми ,да го загубя.И така сватбата се състоя .Оженихме се станах госпожа .Дъщеричка се роди ,малко след като забиха сватбените ни камбани.Растях си бързо и упорито и беше по -лесно да ме прескочат,отколкото заобиколят.Ех,живот.Накъде вървя.Почнах пак диети ,хапчета и чайчета,ама нищо .Килцата си се трупаха и аз се утроявах .Тъкмо влязох донякъде в релси ето че пак бременство дойде.Еее,казах си тъкмо донякъде стигна и пак се връщам в начална позиция.И така седене в къщи с бебе и първокласничка,готвене и ядене и лежане и пак ядене и един кръг от който нямаше отърване.
Един ден прочетох статия за вегетарианството и се погледнах в огледалото.Божеее,я да видя кантара -97 кг.Определено е развален.Я пак .Пак толкова .А,нееееееее.Стига !
Вземи се в ръце и престани да се предаваш!Колко може на 34г си .Ако изтървеш и този влак и ще си останеш такава дебела лелка ,без самочувствие и желание за живот.Схемата се оформи:никакво сладко,безалкохолно,хляб,месо,шоколад,сладолед.
Почвам да си пея :Зеленчуци ,който не яде....И се мятат едни салатки,плодчета ,млекце .Поглеждам се след седмица .О,не успях да си закопчея панталона.Не може да бъде .След още време си купих първите дънки в живота си .След още малко :яяя какво апетично дупе съм имала .Ммм,харесвам се май .А половинката как ме харесва само.Че и той след мене на килима мята лицеви опори и преси до забрава.
Хм,няма невъзможни неща .Наистина няма .Ама пусто трябва да се ядосам и да се случи .Сега след 2г съм с 25 кг надолу.Имам самочувствие,децата постоянно ми повтарят ,че аз съм най-красивата мама на света.Аз си знам де.
Затова ще кажа само едно:Нищо не е невъзможно ,ако силно го желаем !