За преминаването в самостоятелна детска стая

Никога не е късно да се привикне към самостоятелно спане.
Да ти подхвърля една идейка - направи така, че детето активно да участва в избора на тапети, завивки, килими и т.н за детската стая, бъди склонна към компромиси със собствените си виждания. Нека му стане уютно, така може да се окаже, че напразно си се безпокоила за това дали ще се премести.

Много добър съвет, аз в момента го прилагам... Иначе навремето отделих малката още като беше на 7 месеца, но от една година спим тримата заедно, т.к. правим новия апартамент и живеем при майка ми. Водим я с нас по магазините и общо взето тя си избира нещата за стаята, като ме изумява с проявата си на вкус.. 

По технически причини, дъщеря ми спа при нас до шестата си година. Така че СПОКО, не си закъсняла.
Независимо, че беше на 6, аз също се притеснявах от смяната (ние сменихме и апартамента), още повече, че детската стая се намира в противоположния край спрямо нашата спалня (без видимост и чуваемост). Преходът мина безболезнено. Още първата вечер дъщеря ми пожела сама да си отиде в нейната стая. За нейно и наше спокойствие бях взела за около месец бейбифон.
Идеята синът ти да вземе участие в подребдата на стаята му е добра. Така ще се почувства по-голям и по-значим

Детския вкус не е за подценяване, пък в крайна сметка това ще си е неговата стая, така че лек примес на безвкусие в името на мира е приемлив според мен.

Е, в крайна сметка, като видиш, че има проблеми, отложи отделянето му за 1-2 г. Не е фатално, освен ако на теб не ти пречи присъствието му в твоята спалня. Та той си е още бебе, но ако си твърда в решението си и проявиш по-голяма настоятелност, със сигурност детето ще привикне в новите условия. Една шарена детска стая, пълна с играчки и весели картинки, със сигурност ще привлече вниманието му.
Моите деца от новородени бебета спят в отделна стая и никога не съм имала проблеми.

Виж това ми се струва проблем. 

Не е добра идея детето ти и ти да имате чак толкова близка връзка /без значение е пола му/. Това може да му създаде проблеми в бъдеще /отделянето от майката е основно за израстването/ - детето един вид е заместило баща си във вашата връзка. Можеш да прочетеш книгата "Всичко е език" - има доста полезни съвети за това.

Мда...Навсякъде пише, че е грешка, но в много семейства е така, без значение дали има и баща да спи в това легло или не...

Иначе и ние спим в една стая все още, но за сега нямаме и друга алтернатива. Просто мястото не ни позволява да го отделим в негова си стая, а така ми се иска.... 

Честно да ви каж, не мисля, че е чак такъв проблем, че спи в едно легло с майка си на 3 години. Нашият понякога идва сутрин рано в нашето легло и първоначално исках да го връщам, но после си казах, че прекалено се доверяваме на разни психолози, повечето от които дари нямат деца...

Нямахме проблеми с преместването - то съвпадна и с преместването ни в ново жилище. Месеци наред му говорехме как ще си има стая само за него и колко ще е интересно там, как ще си подрежда играчките и т.н. Водехме го, докато течеше ремонта с нас - да види как ще изглежда. Сам си избра тапетите за стените... е, ние го насочвахме, все пак  .
Той питаше в началото къде ще бъдем ние, след това се успокои, че сме наблизо в нашата тая и - това е.
Планирахме първото ни преспиване на новото място да е следобедният му сън, за да не се събуди на тъмно и да не знае къде е - да не се уплаши или нещо такова. Нямахме проблеми, даже не ни даваше да му оставим вратата притворена, докато заспива 
Успех!

Благодаря ви за отговорите! Съветът на Mama_Galia определено ми допадна!  Предполагам, че в магазин с шарени тапети ще иска всички, така че това, което ще купим, пак ще е въпрос на негов избор 

Нямах време за пространствени обяснения и за това го сбих...

В случая баща няма /поне не във връзка с майката/, а и тя явно няма партньор, а детето е започнало да спи в едно легло с майка си СЛЕД раздялата с бащата. Има доста голяма разлика м/у това и пристигането сутрин в леглото на мама и татко... 
Просто препоръчах книга на авторката на темата. На мен тази книга ми помогна много тъй като също съм разделена с бащата на дъщеря си и в желанието си да възпитам самостоятелно и независимо от мен дете ми даде доста различен поглед към нещата. 

Големият ни син го отделихме едва сега-на 6 и половин агодини. Съчетахме го с тръгването му в първи клас. Това, че малкият се роди и се налагаше да спя близо до него (пред иповеме от 1 и половина година де), отлагаше събитието. Смятам, че когато и както и да го направиш, важно е да бъде нетравмиращо за детето. Идеите на писалите преди мен ми допадат. 

Моята дъщеря сама пожела да се отдели от нас на 3 годинки.Дори беше с пневмония когато ни каза да се местим от стаята и. Аз отначало се замислих заради това, че е болна, но реших да използвам момента когато има желание. И така се отделихме. Така тя се чувстваше по голяма, играе си спокойно, разпилява си колкото и душа иска. Там е нейното царство. Сега е на 5 и вече се старае да е подредено и хубаво в стаята и. Така , че то си е до дете. Според мен ако си решила трябва да подготвиш детето, не си закъсняла щом сте имали и раздяла в семейството.Детето си търси обичта , ласката...ако сега не се получи по късно пак ще опиташ.

У нас не всяко семейство може да си позволи отделяне на детето в негова стая, да не се лъжем, но си е така. От класа на сина ми половината деца нямат своя детска стая.
Големият син го отделихме на 2,5 години, но имаме жилище, което позволява това. Малкият го отделихме от нас това лято, когато стана на година и 2-3 месеца, тъй като до тогава се будеше от време на време, с оглед да не пречи на голямото дете. Сега вече спи спокойно и двамата си обособиха тяхната си стая.
При нас имаше период, преди да се роди малкото дете, когато нашият татко отиде да работи за година и половина в чужбина. Синът ни беше тогава на 3,5 години. Веднага заяви, че ще спи при мен, докато татко се върне и си спяхме двамата. Нищо обезпокоително нямаше, лягахме, четяхме си, борехме се и т.н. и на двамата ни беше хубаво. Когато татко се завърна пак сина сам се изнесе в неговата си стая без каквото и да било мрънкане, тъй като предварителната ни уговорка си беше такава- "до когато татко си дойде". Нашата ситуация е обаче "до когато", а в случай, че това не беше така може би бих се позамислила.

Наско спи в негова стая от точно две седмици. Няма проблем, чета му книжка, после той знае, че сега мама сяда да чете нейната книжка  в другата стая. Отвреме навреме пита-прочете ли си нкижката:)
Давам му играчки, да се занимава, нощем не се буди..накратко-нямаше драми.

Аз не бих се притеснявала толкова. При нас нещата протекоха по следния начин. Отделих Дими в смостоятелна стая на 11мес. без никакъв проблем. Детето се чувстваше добре в стаята си, заспиваше сам и всичко беше ОК. Докато в един момент без видима причина на 2год и няколко мес. започна да ме кара да спя при него (в стаята му освен беешкта кошара има и голямо легло). Аз лягах при него докато заси а после тихичко се изнасях, но като се сбудеше нощем и видеше, че ме няма започваше да реве и да ме вика и така по няколко пъти на нощ. Станах сомнамбул - около 2 седмици ставах по няколко пъти на нощ, за да ходя при него, докато една вечер ми писна и го пренесох при нас на спалнята. От този момент той започна да спи на спалнята при нас - тримата на едно легло - спеше непробудно, но вечене искаше и да чуе да си ходи в неговата стая. Това продължи 3-4мес. Накрая преместихме неговото креватче внашата стая - като ще спи при нас поне да си е в неговото легло - с неохотоа се премести от спалнята, но аз бях категорична и му казах, че ако иска да остане в нашата стая трябва да спи в детското легло - това продължи още 2-3мес. Един ден просто реших, че ще го преместя обратно в детската стая - бях се подготвила за истерии и остър протест от негова страна, но си казах сега или никога. Мъжът ми беше с грип и казах на детето, че двамата с него отиваме в детската стая, за да не ни зарази тате (това си беше всищност истина). Спахме 1 седмица двамата в неговата стая - аз на голямото легло, а той на малкото. След това аз си се върнах в спалнята, а той си остана в неговата стая без нито един протест, сякаш никога не е спал при нас. От тогва вече повче от месец си спи в стаята и се чувства добре, заспива сам - без приказки, песнички и т.н. - просто го слагам в леглото, целувам го за лека нощ, гася лампата и излизам. Даже махнахме вече детската кошара и си спи в голямото легло.
Така че, никога не е късно, а това, че в момента спи при теб също не е проблем. И майка ми казваше, че щом веднъж съм му позволила да спи при нас няма да мога да го махна повече, а ето че стана без нито една сълза или отказ от негова страна. Просто трябва да си хем твърда в намерението си и детето да не усеща колебание и притеснение у теб, хем трябва да си мила и нежна с него, за да не го стресираш при тази промяна.
Съветвам те да си вземеш бебефон - много помага - няма да се налага да ходиш да го проверяваш дали спи спокойно или е буден, дали няма проблем, а всичко ще чуваш. Така не просто ще си спестиш разхождането нощем, но и детето ще спи по-спокйно като бъде оставено на спокойствие вместо някой нон-стоп да наднича в стаята му. Знаеш, че дори в спящо състояние усеюаме понякога чуждото присъствие в стаята и това ни буди.
Успех (и се извинявам, че стана толкова дълго  )

Моите деца спят в самостоятелна стая, откакто са излезли от родилния дом. Според мен това е най- добрия начин, вярно, че за мама е по- трудно в началото, когато са честите ставания. Единствено когато се роди малката, в периода на коликите спеше при нас, за да не буди брат си.

Лека-полека ще го отделиш.Всъщност с израстването-емоционалното,ще дойде и желанието на сина ти да спи сам като големите.При моята 3-год.щерка репликата:"Като големите!"върши чудеса.
  Между другото,по мое желание спим всички в една стая-големия ни хол,макар детето да заспива 2 часа преди мен и то само в леглото си.Аз си лягам към 1-2 часа след полунощ.Дъщеря ми не ме усеща,нито ме търси.Сутрин също ставам преди нея,така че, на практика сме отделени.

Хриси спи сам от 1 седмица...Преместването трябваше да е отдавна, но късно приключихме с ремонта. Като изнасяхме нашето легло и гардероба милото гледаше с такъв влажен поглед, явно разбирайки че нещо става. Той си се буди от бебе поне по 3-4 пъти на нощ...сега като че ли намали буденията. Има един диван за спешни случаи-сядам на него докато заспи и после се изнасям. Но все още сме в процес на свикване.

Рая спи сама в стая от първия си ден вкъщи. На тъмно. Ставането никога не ми е било проблем - детската стая и спалнята са съседни.