вроден ли е ината?

За мен и придобит Аз,съм Телец и не мисля,че ината и зодията имат общо.Аз,също минавах за голям инат и глезана,но това беше докато беше майка ми жива след това нещата придобиха друг обрат!

Момиченцето ти е лъв? Дупе да ти е яко! Да ти е жива и здрава!
Аз съм лъв, майка ми те разбира.

То при децата не е инат ,а си е необходимост.

не мисля че е от зодията...моето е телец, но понякога когато иска да направи нещо въпреки: Не..той отива и го прави..просто са малки любознателни дечица, всичко им е интересно, аз правя така - за да отвлека вниманието, показвам нещо друго - било някаква играчка, предмет, започвам игра, която той обича или каквото и да е, детето си насочва вниманието на 'новото' място/действие' и 'забравя' например за ножа, който е искал да вземе и аз вече съм скрила...или тази забранена вещ, каквото и да е...отвличам вниманието му, това е
Но и гените са си гени

Така е.
Това не е инат, а единствения начин детето да каже, че иска нещо, да настоява на своето, защото в този период се усеща вече като личност, със собствен характер и иска да се наложи като такава. Неизбежно е, но може да се овладее това тръшкане. При нас съм забелязала, че колкото повече забранявам - толкова по-зле става. Затова съм го оставила да прави каквото си иска, пък после оправям след него. Ако е нещо опасно, или твърде откачено, за да му го позволя, го залъгвам с друго и така - и лъвът сит и агнето цяло. Мир и тишина.

Напълно съм съгласна !Освен това детето  опознават света , така че е нормално да иска да бута и да настоява да му се даде!Дипломатичността и при моя син върши чудеса!

Вроден, придобит, няма значение. Всяко дете преминава през различни фази, като водещото при тях е детето да е център на внимание. Надявам се при моята фазите с ината да се поразредят, че... 

Моето дете е лъв ако това е от значение .Не мисля че е инат като другите мами.Опитва се да покаже с тези писъци ,какво иска и си се бори за него.И моето лъвче се държи по подобен начин когато забранявам или отказвам да дам опасни за него неща.Изпокрила съм каквото мога.С останалите неща го оставям да гледа като наблюдавам внимателно да не си направи нещо.Обикновено ако не реагирам му минава интереса след някой друг ден.Работа върши и разсейването с някоя по-интересна вещ или игра ,песен.Не винаги разбира се.Но от крясъци,караница,казване непрекъснато на "НЕ" освен че няма ефект и прави забраненото още по-атрактивно,изтощава и майката и детето.Давам пример с това,че сложих тапички на контактите и синът ми висеше там да чопли непрекъснато.Махнах тапите и човъркането и интереса приключиха.

Виж, може и наследствено нещо да има в цялата тая работа, защото аз съм Телец, а моите малчовци (Риби са) са толкова инати, че... направо не си завиждам на бъдещите снахи .

Не вярвам особенно на зодии.
На годинка детето открива все повече себе си, разбира, че може да изрази недоволство, неудобрение, да е все по-самостоятелно и не винаги с мама. Открива все повече неща, става отворено към света. А забранените неща са най-сладки.
Това, че сина ми отива 1000 пъти към контакта въпреки зъбраните ми не е инат. Просто човечето е водено от любопитство - защо толкова му забранявам тази играчка?
Може да кажем, че има по-кротки и по-буини деца. После стават такива и като възрасни.
Инат може да има на 2 години, повреме на бебешкият пубертет, когато откриват думата "Няма" и тръшкането на пода.
На годинка, всичко е любопитство.

В моя род определено е 
Но това което описваш не е инат,детето те пробва ,проверява докъде може да стигне,тества границите на позволеното.
При мен нещата стоят така:
1.Среда с възможно най малко опасни кътчета и предмети,за да не се налага да казвам "не",просто превенция;
2.Когато все пак стигне нещо което не е за него(сега нея) просто го махам от мястото докато не го обезопася.
3.Последователна съм,ако съм казала за едно нещо :не,никога не променям решението си;
4.Ако се тръшка го оставям и не реагирам,все едно нищо не чувам,а когато се успокои малко го гушвам и му казвам че мама не обича да прави така и му предлагам игра която обича.

Синът ми имаше един период в който ,когато се разхождахме и той се умори искаше да го нося,но аз винаги отказвах и му предлагах да си починем на пейките и да продължим бавно,тогава той се тръшваше на земята и пищеше колкото му глас държи,аз си седях на пейката и не реагирам,и ако не се намери някоя "състрадателна" баба да мине,той за 3-4 мин вижда че няма ефект и спира,и аз после му казвам ,:Ако си свършил с рева да вървим!" и така всеки ден,след 2 седмици престана,видя че това не е начина.А когато ходим в м-н където има "изкушения" за него,преди да излезем се уговаряме че ще отидем в м-на за това и това ,а той има право да си избере едно нещо до еди колко си лева което да му купя.Така избягвах сцените с капризите и виковете"Купи ми го" и никога не съм има проблеми.
Идеи черпих от една страхотна книга "Децата гледат от нас",на изд.Сиела,но забравих името на автора 

dennis, твоето лъвче е момченце, разликата е огромна. Мъжът ми е лъв и знам какво говоря.
Естетвено, че не е определяща зодията, но мамата така си зададе въпроса, че няма как да не кажа за жените лъв.

Напълно съм съгласна.