Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора
Здравейте.
Тук във форума бг мама съм от много години,регистриран потребител съм ,но засега предпочитам да остана анонимна.Мисля ,че когато съм готова ще се представя напълно,дано ме разбирате.
Разкажете ми как беше при вас в началото,когато събрахте багажа и сами с детето трябваше да поемете своят път.
Аз съм много объркана,страх ме е от неизвестното,страх ме е какво ни чака с детето от тук нататък...
Отивам при своята баба и дядо,но знам ,че ще трябва по нататък да продължа сама.Без работа съм,а детето ми е малко.Естествено се опитах да се разберем с баща и по цивилизационен начин,но той напълно отказа.Казва,че не иска да му търся пари за детето ,нито пък има претенции да  вижда детето.Боли ме най вече от това,аз ще се справя,но то?Живея в малък град и всичко е трудно тук,много особено за сам родител....Ще се справя ли?Ще мога ли да преодолея всичко....,да бъда и майка и баща.Да се боря ли за това което е общо или няма смисъл.Не знам,объркана съм много......
Цитирай

София

Мнения: 6 970
Ще се справя ли?Ще мога ли да преодолея всичко....,да бъда и майка и баща.Да се боря ли за това което е общо или няма смисъл.Не знам,объркана съм много......

За справянето - ще се справи - гарантирам ти  Wink Просто нямаш друг избор  Mr. Green Mr. Green Mr. Green

За преодоляването - не знам - всичко зависи само и единствено от теб.

Гледай да си майка на детето - баща/мъжки пример/ може да му бъде дядо му, някой чичо, приятел... или бъдещия ти мъж Whistling

За боренето за вещи - според зависи. Ако имаш неизчерпаем запас или поне голям от пари - остави му всичко. Иначе си мисли, че всяка вилица, която оставиш на бившия си после ще трябва да я изработиш, за да има детето ти с какво да яде.

Отново да дам моята рецепта за справяне с трудни моменти: Мисли си за 'след това', когато животът ти отново ще има ред и ще е в русло. Аз визуализирах 'след една година' и най-положителните ми представи бяха многократно надминати от живота. Дано и при теб е така  Praynig
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 357
Ще се справиш, разбира се! Никой не твърди, че ще е лесно, но със сигурност ще се справиш!
На мен ми беше трудно в началото, въпреки че имах пълната подкрепа на семейството ми, имах и работа без шеф и работно време, така че успявах и да работя, когато има кой да гледа детето, за да си го издържам сама и да се чувствам независима (това е много важно). Но няма да те лъжа, беше ми много трудно, защото детето ми беше на 3 месеца, когато с баща му се разделихме, аз бях разбита, страшно много обичах тоя ... Sick А той, като твоя, нито пари дава, нито претенции предявява, детето не го е виждал от декември 2005! Общо имущество нямахме за делене, разведохме се бързо и безболезнено, по взаимно съгласие, аз бях готова на всичко само да се свърши по-бързо, единственото, на което държах е родителските права и свижданията да са в мое присъствие, защото да си дам тримесечното бебе на тоя дето уж му е баща даже за 1 час ми се виждаше безумие.
Обаче после с ежедневните грижи и ангажименти, а и с приятелите, които все ме измъкваха нанякъде да ме поразсеят, всичко си дойде на мястото и то учудващо бързо. И в момента, в който си стъпих на краката, взех всички възможни мерки да си получа издръжката, която таткото не плаща, изпълнителен лист, запор на заплатата, после молба до общината, защото той се оказа без трудов договор в един момент, жалби пусках, до наказателно дело се беше стигнало, но накрая ми изплати цялата дължима сума, а вече ми ги плащат от общината. Повече от година ми отне това, ходих, разправях се, но успях и това ми носи удовлетворение, не че ме опрвят тия 50лв., но въпроса е принципен, с тия пари съм си направила застраховка в полза на детето. Та в този смисъл, съветвам те по-скоро да стъпиш на земята и да се бориш за всичко, което ти се полага по закон, без да изпадаш в крайности, разбира се, но нека безотговорният татко да си поеме отговорностите, като неиска доброволно, то нека да е по  законоустановения ред.
Желая ти много сили да продължиш напред, самочувстивие да преминеш през всичко с вдигната глава, хич да не ти пука от хорските приказки и спокойствие за теб и детенце!
  bouquet
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Аз не мога да говоря от позицията на опита. Но по отношение на материалната страна на нещата - отказах му да вземе каквото и да било. Събра си само неговите неща. Единствено от общите неща колелото си взе.
Отлично разбирам как се чувстваш в момента, защото и аз изпитвам панически страх как ще се оправям не с едно, а с две деца. Но като погледна реално физически до сега сама съм се оправяла. Предполагам, че и ти. Не ми е оказвана кой знае каква помощ и подкрепа в отглеждането на детето. Така, че знам че ще се справим. Наистина нямаме друг избор. Дано да имаш на този етап някой, който може да ти подаде ръка. При мен поне хората са доста. И аз сега се боря главно с чувствата си и с болката.
А пък за парите - момичетата тук са добре запознати с тази част и могат да ти кажат как да действаш.
Цитирай
Благодаря момичета,знам ще се справя,лошото е че съм свикнала,а навика е нещо което се променя трудно,аз съм едва на 23 години,детето ми е малко,трудно ще ми е ,знам...Хора до мен почти нямам,благодарение на него изгубих много приятели,загубих същността си,загубих си усмивката,ежедневието ми преминаваше в това какво да направя за да не се цупи,как да говоря за да не се сърди,а той е на 35 ,но като едино дете.Според него аз нямам нищо тук,всичко си е негово,нека да бъде,нека живее с материалното.
Засега плановете са ми единствено да се преместим в баба ми и да намеря работа,от там нататък времето ще покаже.Но после как ще обясня на детето не знам  Crying or Very sad ,боли ме заради него....

Isa,права си затова и аз си мисля,за момента когато ще преодолея всичко и ще се радвам както преди,ще бъда аз,онзи весел и усмихнат човек,който някога бях.

Благодаря отново,знам че мога да споделя и да бъда разбрана,защото ако и вас ви нямаше.....
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
 Wink
ужасно е, че си толква млада и вече си сред нас от отчаяние! Но пък помисли си, че така имаш цялата си младост и енергия да се пребориш и да успееш!

Почети тук - има всички отговори на въпросите, които те измъчват в момента.

Ще се справиш!  Peace Горе главата!!!
Цитирай

София

Мнения: 3 931
аз го напуснах на 18
и се изнесох от къщи да живея сама на 20
в началото беше трудно и още е
но не е толкова трудно, че да не можеш да се справиш
и живота не е лош, просто е различен
а ти си млада и имаш и живот и шансове пред себе си
Цитирай


Мнения: 512
Ще се справиш.Аз си тръгнах с 2 деца,едното му предстоеше да е 1 клас другото в 3.Сама без работа с 50 лева в джоба си.Отидох си при майка кадето живеехме с баба ми и семейството на брат ми.Нямях нищо,ревях по цели нощи ,но знаех,че трябва да се справя заради децаата си.Намерих си работа за доста пари,-учех деца.От 5.30 сутрин ,до 19.00 вечер .Изпратих сама първокласника,подготвих и дъщеря си за училище.Имаха всичко за да са щастливи и 2 мата.Голяма мъка беше 1 година,само болка и нещастия.Отчаяна бях от всичко,не исках да видя мъж дори на снимка.,но.......живота ми подготви изненада.Бившия ми каза ,че чака дете и аз в този кошмарен миг на живота си се запознах с сегашният ми приятел.Вече 1,6г сме заедно,много щастливи.обожава децата ми и се грижи за тях като истински баща,имам прекрасна добре платена работа със страхотни колеги,имам дом,мога да си позволя да се отпусна и да си поживея за себе си,децата ми са малки, самостоятелни личности с техни си интереси и приятели.Така ,че смелост,след всяка изстрадана болка идва много щастие,но трябва да го заслужиш за да можеш да му се насладиш после.Не си нито първата ,нито последната,хората бързо спират да говорят и да се интересуват от теб.За мен най-важно е децата ми да не страдат и да са щастливи и заради тях  правя всичко в живота си.  bouquet
Цитирай

Unated Forever

Мнения: 392
  Към това,което са ти казали момичетата само искам да добавя-оправи си всички документи преди да се разделите.Накарай го да подпише всички декларации,които са нужни и за всеки случай-копие от ЛК(ако имаш жалби за в бъдещ период).
  Не си отчайвай-и в малкият град става за живот,особено когато имаш близки,а приятели...някои от старите те се върнат,ще намериш и нови HugАз до преди това въобще идея си нямах колко самотни майки има-винаги можеш да се опиташ да органбизираш нещо-като срещи,излизания а тези жени,клуб за взаимопомощ дето се казва WinkВервай,работи:)
  Ще се справиш и насочи енергията си не назад ,в мисли за самосъжаление и объркани ,риторични въпроси,а напред и към позитивните мисли-колко е хубаво да си независим(поне от простака до теб)и ще това е един нов шанс и за двама ви с детето!!!
Цитирай
Здравейте,
Всичко написано до тук може само да ми вдъхва още по голям кураж,благодаря ви!
Подготвям си нещата,имам срок до 16-ти да си тръгнем с детето,снощи не можах да заспя за разлика от него,направо се шашкам от спокойствието ,което има да се обърне и да заспи....До тогава ще гледам да си взема абсолютно всичко необходимо.Започнах и търсенето на работа,още от днес за да мога да се подготвя,а и така като имам повечко време ще съм по подготвена поне психически за новото начало.Страх ме е от самотата,може би си мислех,че ако на този етап имам работа,то по лесно ще преживея всичко  Rolling Eyes,да е заето съзнанието ми....
Минаха ми толкова мисли през главата,как абсолютно всичко му оставам ,хей така с лека ръка,че не е честно.
Всъщност това е вторият път в който ще си тръгнем с детето,първият бе в началото  на година,а аз не издържах,бях сломена ,объркана и после хиляди обещания и се върнах ме,но сега знам че няма да е така,знам че искам вече това да е краят.
Изумява ме как с лека ръка приема той всичко това....Колко е спокоен,постоянно повтаря ,че за да взема нещо от тук ,ще трябва да има съд,как че няма да плаща издръжка,а и не иска да вижда детето,че това било живота.Обидите са ви ясни предполагам....Имаме доста неща купени през брака с него,коли,мотори,фирма за която аз се грижех.....
Иска ми се само да има една стая и една кухня и там да бъдем с детето ,не ми трябва друго.....
Цитирай


Мнения: 9 990
Имаш един мнооого голям плюс в цялата история-млада си....Успех!  bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 327
Всичко придобито през брака се дели на 2. Осъди го след като той така иска.
Тези пари на теб ще ти трябват за детето.
Не се плаши то самотата. Когато ти се прииска да се върнеш заради навика припомняй си защо си си тръгнала. Търси хубавите страни на новия си живот. Ще има и такива. И за приятелите не се притеснявай, можеш да потърсиш старите, можеш да намериш и нови.
Цитирай


Мнения: 512
всеки адвокат ще ти каже ,че имаш половината от жилището и покъщнината,според мен също е плюс това ,че си млада!!!!не губи време,съда не трябва да те плаши,винаги присъдата е в полза на детето,така ,че не се притеснявай да си искаш всичко.Просто се въоражи с много смелост ,спри да си късаш нервите и се стегни,после ще имаш много време да плачеш и да се самосъжеляваш.намери си работа,тя ще ти помогне да не мислиш много за него.Не се опитвай да криеш ,че си сама,използвай го.Сега за всеки шеф ти си идеялния служител-готова на всичко за работата.Пък и има много разбрани хора ,който ще ти помогнат в това .Смелост!!!!
Цитирай


Мнения: 4 493
Трудно е.
Но удовлетворяващо.
За материалното се бори до дупка. Няма да съжаляваш. Все пак то ще е за детето някой ден, не го правиш за себе си. Да, ако мислиш, че можеш да осигуриш много сама, ОК, остави го на мира, но като гледам не е това случая.
Каквото успееш да вземеш е за детето - не го забравяй и без излишни скрупули. Очевидно не му дреме и нищо няма да даде доброволно.
Цитирай

София

Мнения: 6 970

...и аз си мисля,за момента когато ще преодолея всичко и ще се радвам както преди,ще бъда аз,онзи весел и усмихнат човек,който някога бях.

Това е начина - сдамо положителни мисли и по-малко самосъжаление.

Цялата ни раздяла и ремонта, местенето и хилядите проблеми покрай това с майстори, с наводнения, аварии, крадци са ми като в сън сега... Гледах само напред и живеех в бъдещето през цялото време.  Peace

А на 23 години животът е пред теб и те чакат толкова нови и хубави неща - ще видиш.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 27 отговора