Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бизнес, работа, професии
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора

Варна

Мнения: 600
Имам нужда от кураж.

Започвам да градя кариера и имам нужда от малко помощ. Мамите минали по моя път нека се включат със съвети и мнения как по лесно са се справили с трудните ситуации. Пред какви дилеми са били застанали, как са решили проблемите.

Нека тук се обсъдят всички неща свързани с това как се прави кариера и едновременно да се гледа бебе или дете.
Цитирай


Мнения: 4 112
Предполагам, че кариерата ще заема голяма част от времето ти и няма е достатъчна само яслата или градината за детето. Ще трябва да подсигурите баба или гледачка. Ще трябва да се примириш с това, че няма да си първата която чуе някоя думичка от малкото и ще изпускаш много моменти. Не е лесно. Трябва да си силна. Трябва да намиреш време и за детето си. То ще те търси, на теб ще ти е мъчно. Стискаш зъби и градиш кариера. Пожелавам ти много успехи!
Цитирай
zapochnah da rabotaia kogato Vladi beshe na 2 meseca.niamahme izbor,tuk nikoi ne ti dava maichinstvo.dobre , che baba mu doide i go gleda do 1g, posle tragna na iasla.iskashe mi se da go gledam az do godina , no ne poluchavame vsichko koeto iskame  Sad .Sega hodi na iasla i stana mnogo po-kontakten i otkrit i az se radvam mnogo za nego , a az prodaljavam da rabotia.Ne se pritesniavai i smelo napred,Aleksandra mai e pochti na godinka , taka che spored men e vreme da e sred deca.Tova e moe mnenie  Very Happy
Цитирай

Старата столица

Мнения: 5 363
Лилянчо ми е взела думите направо Wink Peace

А и като гледам сте на почти годинка.Не е съвсем бебе детето ти.Ще се справиш!Желая ти сили и много оптимизъм Hug
Цитирай

София

Мнения: 1 044
Желая ти успех, няма да ти е хич лесно. Ще се разкъсваш между детето и службата и все ще се чувстваш виновна, че не отделяш достатъчно време на детето. В моята фирма има две секретарки. Двете според мен са добри професионалистки и са еднакво полезни за фирмата. Едната има малко дете на около 2 г. То много боледува и майката често отсъства от работа. Повишиха наскоро другата секретарка, увеличиха й и заплатата. Тя не работи повече, но е без семейни ангажименти, може да стои и до 10 вечерта във фирмата и не тича по ясли, баби и поликлиники. Подочух случайно разговор, в който шефът каза, че много съжалява, че майката - секретарка си е провалила бъдещето и не е могъл да я повиши и нея заради детето и грижите покрай него. "Такава кадърна служителка, а ще трябва да събира трохите под масата, докато другите растат в кариерата!"Това бяха думите му и аз много се натъжих, защото и аз съм майка с малко дете, отсъствам заради него, но се старая да върви и работата. Аз лично се отказах от кариерата, поне за сега, върнах се на оперативна длъжност след майчинството, защото реших, че няма да се справя. За сега ми е много гадно, не съм свикнала да ме командват, да не вземам аз решенията, заплатата ми е по-ниска от преди. Знам, че заради детето си заслужава, но пак ми е гадно и аз искам да имам твоята смелост и хъс. Затова искренно ти пожелавам успех!
« Последна редакция: вт, 25 сеп 2007, 22:05 от krasssi1 »
Цитирай

Somewhere in space

Мнения: 2 636
Трябва да си готова да поставиш приоритетите на кариерата пред нуждите на собственото си дете.Ако имаш на разположение близък човек, на който да разчиташ за грижите по детето, е чудесно, ще ти бъде много по-лесно.При всички положения, пожелавам ти успех и да намериш най-добрия вариант между кариера и детенце!
Цитирай

Перник, и понякога Милано

Мнения: 129
Предполагам, че имаш предвид не просто да се върнеш на длъжност някъде и да препечелваш пари за семейството си. Това е друго нещо. Кариера значи много повече! И изисква много повече! Кариера не се гради просто за 8 часа работен ден, иска се твоята целенасоченост, отдаване с цяло сърце на работата, иска се да си конкурентно способна в работата си, иска се да се развиваш, и т.н. няма смисъл да продължавам, и да споменавам, че за да имаш истинска кариера работата и фирмата ще обитават в мислите ти дори и когато не си на работното си място. Искат се и много жертви.

От друга страна, подобни неща като отдаване, целенасоченост, цяло сърце, жертване на едно или друго и т.н. са нужни и за да си истински отдаден родител, особено ако държиш ти да възпиташ детето си, а не бабата, лелката в градината или детегледачката.

А такава силна отдаденост и на двете неща - е това не знам как се постига и дали е възможно newsm78. Затова мисля, че пред всяка жена стои в даден момент подобен избор. И аз съм била пред такъв избор преди време, и осъзнавах, че най-добре да избера това, което считам за по-скъпоценно. Беше второто и не съжалявам. Това не значи, че не работя - намерихме начин да мога да работя от вкъщи по няколко часа на ден, но това не е градене на кариера.

Знам, че не звучи насърчително. Но ти пиша всичко това просто като повод за размисъл. Все пак една сграда не бива да се почва да се строи преди да пресметнеш всички разходи, нали ?!
Цитирай

огледалния свят

Мнения: 55
Върнах се на работа, когато дъщеря ми беше на 4 месеца. До 3 год. я гледа майка ми, а после - градина /сега е на 5год./. Кураж, но не е лесно. Резултата при мен беше ,че за тези 5 години напреднах много, имам успешна кариера, изградих име и позиции, но ... разкъсвах се вътрешно, че пропускам ценни мигове с мъничето. Стараех се /и още е така/ да й отделям всяка свободна минута. Сега съпругът ми ме навива за второ, иска ми се, но знам, че и на него няма да мога да се отдам изцяло. Понякога съжалявам, понякога - не. Няма вариант "и вълкът сит и агнето цяло" или поне аз още не съм го открила. newsm78
Цитирай


Мнения: 545
ще следя темата с интерес.
Цитирай

In da club

Мнения: 643
Ще се справиш щом имаш желанието да бъдеш добра мама и амбицията да направиш кариера.
Аз оставих много хубава работа когато забременях (или по-точно шефа ми ме изхвърли в момента в който разбра, че съм бременна) и много го изживявах, защото гледах на всичко като стъпка назад в кариерата ми. Сега си имам моя фирма, работя си през нея и кариерата която градя ми се струва 3 пъти по - смислена! В момента обмислям как ще си взимам бебчо в офиса малко като поотрасне когато няма кой да го гледа. Истината е че за всичко имам безрезервната подкрепа на милото и на майка ми (и огромно недоволство от страна на свекито). Подкрепата на хората около теб е много важна!

Мога само да кажа - евалата на такива жени като теб!
Цитирай

София - Младост 1А

Мнения: 2 122
хич не е лесно. Работя в много напрегната и стресова среда, налага се да закъснявам, да ходя в командировки, да работя вкъщи, да водя безкрайни телефонни разговори, да бачкам през уикендите по някога... Общо взето фактора време е основен за мен проблем. Първо освен да работиш, трябва да отделиш време на семейството си, второ да си добра домакиня и къщата ти да не е кочина, трето и ти да изглеждаш добре. Аз си реших отчасти проблемите. В обедната почивка ходя на маникюр, фризьор или до близките магазини, ако трябва нещо да си купувам. Взех жена да чисти, глади, пере и т.н. което ме облекчава страхотно. Така за мен остана готвенето и пазаруването. Сега имам повече време за семейството и детето. Всяка свободна минута съм с него. Таткото ме спасява и ме подкрепя на 100% когато закъснявам. Майка ми също стои зад гърба ми и ми удря по едно или две рамена. По някога като го сложа да спи работя до късно, но... това е положението.
Желая ти успех!
Цитирай

Гърция

Мнения: 2 348
Според мен тези две неща са на практика несъвместими. Просто времето и силите не стигат и за двете. Моята майка е от жените, които работеха и правеха кариера едно време, имаше командировки, жонглираше м/у работата и семейството. На мен ми липсваше много, но пък аз бях късметлийка, че имам по-голяма сестра. Вярно израснахме по-самостоятелни и можехме да правим всичко в къщи сами, но никой не връща загубеното време. Сега майка ми се чуди, защо не споделям с нея, а аз просто от дете се научих да се справям сама и да и спестявам каквото мога, за да не я натоварвам излишно. Не ме разбирай погрешно, не казвам че майка ми е била лоша майка, напротив, но е пропуснала много неща. Разбира се всичко е въпрос на личен избор.
Преди години се грижех за едно детенце, взимах я от училище, помагах и с уроците и чакахме майка и да се прибере от работа. Детето се привърза много бързо към мен и започна да споделя всичко. Взимала съм я разплакана от училище, разказвала ми е какво е станало и се успокояваше, а вечер когато си идваше майка и от работа и я питаше "как мина деня ти, маме", тя отговаряше "чудесно, мамо, нищо интересно не е станало".
Успех!
Цитирай


Мнения: 121
Аз за момента се отказах от кариера, защото съм на мнение, че не може и аз и мъжа ми да правим кариера паралелно на този етап и да имаме време за бебе. Наблюдавам колежките си от  университета и виждам, че не е изпълнимо, освен ако не взема жена за гледане за по 24 часа от денонощието. Още ми е малко криво и ще видим колко време ще изкарам така.
Имаме познато семейство, в което жената реши да прави кариера и мъжът й се наложи да се откаже от неговата временно, поне докато детето тръгне на училище (това не означава, че не работи-работи, но на много по-забавени темпове и на на същата висока позиция). Друга жена с кариера е една професорка, която имах-и при тях мъжа се е отказал от своята кариера в името на децата (и той работи, но пак не на същата позиция, която е заемал преди да се родят децата им).
Обобщено, това което съм видяла ми говори, че кариера и бебе (малко дете) са много трудно съвместими при двама родители с кариери.
Цитирай

София

Мнения: 5 077
Пред мен стои същата дилема, детенцето ми е по - голямо, досега съм била неотлъчно до него, но ... всичко хубаво си има своя край, за съжаление...  Sad
От понеделник започвам нова работа, не е просто, като да се върнеш на познатото старо място, а занапред да се бориш и доказваш. Няма да ми е леко, но пък знам, че го правя и заради сина ми, и това мъничко ме успокоява. Предпочитам да е задоволен и да расте самостоятелен, а не да е свикнал единствено с мен и да го тъпчат, че няма едно или друго нещо. Децата се гордеят с успели родители. И успелите родители правят успели деца.
Наскоро четох една темичка, в която една мама споделяше, че се чувства по - реализирана майка, когато чува гледачката/майка си/свекито 147468 пъти на ден и малкото след - работно време, може да посвети на детето си с УСМИВКА, отколкото по цял ден да тича по него раздърпана, безкрайно уморена и изнервена, вечно да мрънка и да се чувства недоволна и невзела от живота. За едно дете е безценно майката да е до него, но в крайна сметка и това е до време. А когато това време настъпи, всяко дете ще предпочете за майка първия вариант, от двата, които описах.
Кураж и не се измъчвай, всяка майка неизбежно стига дотук и се измъчва от същите въпроси. Ще се справиш, когато човек има желание, намира начини. Успех и много виртуални  Hug от мен (сродна душа, в подобно душевно положение и действително състояние...  Party)
Цитирай


Мнения: 1 012
Цитат
Подочух случайно разговор, в който шефът каза, че много съжалява, че майката - секретарка си е провалила бъдещето и не е могъл да я повиши и нея заради детето и грижите покрай него. "Такава кадърна служителка, а ще трябва да събира трохите под масата, докато другите растат в кариерата!"

Този шеф е тъпанар. Би следвало да оцени кадърността, а не семейното положение на служителката.

За протокола : Бебето ми е двумесечно и работя. Струва ми доста да се цедя, да следя как в мое отсъствие се полагат грижи за него и така нататък, но се справям, защото не ползвам нито майчинство /самоосигураваща съм и то е смешно/, нито болничен.
Всяка минутка през деня ми е максимално уплатнена и по тази причина се чудя на  мамчетата из градинките, които нямат друго забавление освен да си съскат или надцакват. 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 50 отговора