Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора

В бара!!!!

Мнения: 412
Миналата вечер излязохме с малкия на разходка.....Историята е дълга, но както си играеше с едно момченце беше ухапан (от въпросното дете). Въпросът е, че той много плака, наистина много и то доста тъжно. Не искаще после да останем там,където бяхме. Много е плашлив, бързо се натъжава от наистина тъжни неща, милозлив е...Как да ви кажа, когато бях бременна много исках детето ми да стане много добър човек. Но какво да правя аз сега с това дететнце. Прекалено много се притеснявам, че ако от сега прави евала на всеки, когато стане голям ще го нараняват много. Разбира се, много е рано да си правя генерални умозаключения какъв ще стане, но малко ме тревожи това. Расте в нормална семейна среда. С баща му имаме доста разправии, но детето никога не е ставало волен или неволен свидетел на тях. Иска ми се да вярвам, че той постъпва в дадена ситуация по негов си начин, защото е добър, но ми се струва, че е и прекалено страхлив....някак уплашен от целия свят. При това е и много срамежлив..Иначе е много весело и спокойно дете, когато постои няколко минути с някой започва да става игрив, бърбори, перчи се.... Просто ми се иска някой да ми отговори дали трябва да посетим детски психолог или друг вид специалист. Дали той просто си е такъв или за отва му поведение има друга причина, която го потиска и прави плах.
П.п. Интересно ми е дали има тук майки с деца, чието поведение е подобно и какво са или не са предприемали майките в тази насока.
« Последна редакция: чт, 27 сеп 2007, 10:10 от Мixture »
Цитирай


Мнения: 3 032
Здравей, на колко е детето ти? Не успях да се ориентирам от поста ти. Посещава ли детско заведение - ясла или градина? Може би просто трябва да общува повече с деца на неговата възраст. Поощрявай го сам да се приобщава към децата при всякакви ситуации - на площадката, в магазина, да не се страхува да заговаря хората.
Цитирай

В бара!!!!

Мнения: 412
Отговорът на въпроса ти ме плаши още повече. На 2 г. 1 мес. е,но от навършването на 1 г. е на ясла и там се чувства добре, поне така мисля, така твърдят и лелите. Притеснявам се да не започне да се затваря в себе си от страх да не бъде наранен. Постоянно е с деца, дориу и селд ясла.
Цитирай


Мнения: 3 032
Не се плаши Very Happy!
Има ли си приятели, такива за които да ти говори вкъщи и да ги търси по площадките и когато излизате на разходка? Как се държи с тях? Ходи ли със желание на ясла?
Цитирай

В бара!!!!

Мнения: 412
Да, ходи с желание и май няма кой знае какви приятели в яслата, но има любов. Лошото е,че той не говори още съвсем ок и по-скоро информацията я получавам от лелите. Но мисля, че там се чувства добре. И въпреки това, например вчера не искаше да ходим на същото място, където беше ухапан и много се натъжи когато му казах, че ще отидем пак там и че лошото момченце няма да го има там. И не знам и аз какво трябва да му казвам. Иска ми се да му кажа: Когато те хапят и ти ще хапеш. Но пък ме е страх да не изпуснем ситуацията и той да започне да провокира околните. Тоест да не стане побойник. Не ми се иска всеки път, когато някой го удари, ухапе или обиди той да става тъжен. Иска ми се да отвърне, да покаже, че не е слаб, и ако не го направи - да не е защото го е страх, а защото така е преценил.
Цитирай

В бара!!!!

Мнения: 412
иска ми се и някой да ме посъветва.
Цитирай

Резерват "Северозапад"

Мнения: 1 925
Четох два пъти това, което си написала.
Моята дъщеря беше същата, но от няколко месеца се промени, слава богу ooooh!.
Не знам как стана....постепенно някак newsm78. Преди даже на детската площадка не искаше да се отделя от мен, плашеше се от други деца Confused...
Несигурността и се проявява на моменти и сега, но определено има напредък Laughing.
Цитирай

В бара!!!!

Мнения: 412
Четох два пъти това, което си написала.
Моята дъщеря беше същата, но от няколко месеца се промени, слава богу ooooh!.
Не знам как стана....постепенно някак newsm78. Преди даже на детската площадка не искаше да се отделя от мен, плашеше се от други деца Confused...
Несигурността и се проявява на моменти и сега, но определено има напредък Laughing.
по какъв начин си й помогнала ти? това ме интересува, искам да знам как я направляваш, за да се открехне и да не мисли, че всички са отишли на площадката с цел да я наранят (или захапят, в нашия случай).
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Много ми стана тъжно докато четях темата. И моята дъщеря е плаха и неуверена. Докато беше съвсем мъничка /колкото твоето дете и малко след това/ не й личеше много, защото я водех винаги в нашата градинка, където всички майки, и съответно деца, се познаваме. Тя си играеше с всички и не е имала проблеми. Но последните две години в детската градина определено стана напечено, тъй като вече бяха по-големи, то и отношенията им не можеше да се контролират от нас, родителите. Те сами определят кой да им е приятел и кой им е неприятен. Моето дете си имаше една много свидна приятелка, но се намесиха две малки персони-лидерки и внушиха на другото дете, че не трябва да си дружи с моето. Дъщеря ми страдаше, страдах и аз, а не знаех как да й помогна, как да й обясня, че приятелството е нещо много важно и много трайно - щом нейната дружка я е зарязала така лекомислено, значи не й е била истинска приятелка. Надявам се да не се затвори в себе си и да не допуска никого близо до сърцето си от страх, че пак може да бъде измамена.
Цитирай

София

Мнения: 2 437
Според мен ще се отрака. И моят синковец е прекалено добър и отстъпчив, чак се притеснявах...а сега тръгна на ясла и определено е по-самоуверен. Е, пак си дава играчките на всички, но не от страх, а с желание.
Според мен е възможно при вас да има такова "свиване" на детето от ранното тръгване на ясла и че е бил един от най-малките и беззащитните. Въпрос на време  е да се усети по-силен и уверен.
Така мисля аз, може и да бъркам...но не се притеснявай, не му обръщай внимание  на това, че е по-слаб в дадена ситуация. Окуражавай го и му се радвай когато е бил самоуверен, постъпил е добре и е взел правилно решение. На тази база да гради силата си, а не в дребни схватки с наборите.
Поздрави и не бъди тъжна
Цитирай

Резерват "Северозапад"

Мнения: 1 925
Не знам дали съм права, но когато има проблем /много рядко се е случвало/ просто съм и казвала да вземе някаква друга играчка, лопатка и т.н. и да се премести на друго място....малко пораженческа тактика, но не мога да и кажа "Бий се". Въпреки това, с течение на времетоы Рони започна да си избира своите битки...дали си заслужава да се инати за нещо или да дойде разплакана при мен. Аз просто я успокоявам, отвличам и вниманието.
Цитирай

Земята

Мнения: 1 426
Ами човек се ражда с характера си, а пък родителите само го дооформяме външно. Няма нищо лошо всъщност да е милозлив и отворен към проблемите на другите. Мъжът ми е такъв тип и ще ти кажа, че аз понякога се дразня, защото той вечно някъде на някого с нещо помага. Но пък той е убеден, че лоши хора няма, че може да се случи поради стечение на обстоятелствата някой да направи нещо лошо, но това не прави автоматично човека лош... И той е много лесно раним и не може да отстоява себе си: когато някой го обиди или засегне нещо, той почва да анализира какво точно е накарало отсрещния да постъпи така...
А що се отнася до ухапването - ами има деца, които хапят, и това си е доста стряскащо за околните, ще ти кажа.
А щом ходи с желание на яслата и се чувства добре там, значи е комуникативен и със сигурност ще има много приятели в бъдеще.
Не се притеснявай, няма за какво!
Просто обществото ни много загрубя напоследък, ние започнахме да свикваме с това - и проявите на обикновена, ведра човечност взеха да ни се струват неестествени.
Дай боже повече такива хора като твоето момченце!
Цитирай

Бургас

Мнения: 53
Моят син е на 2,9год. и е същата работа. Много е чувствителен и ако някое друго дете го застраши започва да реве. Аз също исках да е добро дете и да си играе с всички деца и така си беше. До скоро той си даваше всички играчки на другите деца и си играеха,но напоследък явно в детската градина много деца не си дават играчките и той започна много да ги пази и не ги дава на никой и казва"То мое!". Един ден бяхме в магазин и адно малко момиченце на около годинка посегна към колата му и той и каза че била негова и момиченцето го блъсна без ни6то да и е направил и нашия като ревна,след което момиченцето докато го успокоявах пак дойде и го блъсна тогава го извадох от магазина и му казах,че реве като бебе как може да се дава на някое малко момиченце да го блъска.след няколко дни на площадката същатъа история и на мен ми писна.Сега много ясно го уча-щом те бият и ти ще биеш,разбирасе да не започва пръв.Неможе за това че е добричък да го правят на нищо.Незнам дали съм права но все пак 6те става мъж, а не искам да е някой лигльо.
Цитирай

по Пътеката

Мнения: 121
  Според мен е нормално да свързва площадката с ухапването.Все пак е скорошен неприятен спомен.И който се стреми да избегне в случая.
Знаеш ли,мисля си за цитираното от тебе"лошо момченце",просто се хващам за думата.Аз не употребявам за никого пред дъщеря си тази квалификация.Казвам ако възникне конфликтна ситуация,че постъпката не е правилна ,но не правя коментар върху самото дете.
Някак не ми се иска да я настройвам негативно.
Просто поговори с нея.
Наскоро и ние имахме подобен инцидент.Дъщеря ми беше объркана и изплашена.Майката на другото дете се притесни и в присъствието на мен и двете деца,нарече своето"лошо".Честно казано ми стана неприятно и дори я "опровергах".Казах,че не детето е лошо,просто все още се учи да общува.
Така си мисля не игнорирах нито моето дете,не"злепоставих"другото,а само  акцентирах върху постъпката.
Аз искам детето ми да знае,че има грешни постъпки,а не "грешни"хора.
Цитирай

France

Мнения: 2 907
Абсолютно същото преживях и аз преди около месец. На детската площадка дете, което беше и по-малко от нея я ухапа по бузата. Моето детенце се изплаши, плака много, имаше две седмици следи от челюсти по лицето. Самата тя е много предпазлива с другите деца, не отива към тях, срамежлива е и малко дръпната. След тази атака пък стана още по-предпазлива и си играе сама без да ходи при другите деца.

Явно е и до характера на детето. Убедих се, че моята мишка е по-дискретна, по-сериозна и по-плаха от повечето деца. Затова и не я карам насила да си играе с тях, нека сама стане автономна.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 42 отговора