Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора

Sf

Мнения: 2 773
Вече повече от месец съм буквално в някаква депресия. Чувствам се зле и психически и физически. Нервна съм и често ми се плаче. Освен това постоянно ме боли глава и ми се повдига. Лошото е , че си го изкарвам на малката. А тя е такъв бонбон, мъничка, красива, нежна, обичам я с цялото си сърце, НО... не мога да й се зарадвам напоследък. С мъжа ми живеем временно отделно, той работи в София откъдето и сме, а мен ме командироваха в провинцията, където естествено и детето е с мен. Тя ходи на ясла, където се чувства много добре и от която съм много доволна, просто гледат децата чудесно. Но вечер след работа се прибирам уморена, минавам да я взема и се прибираме двете в празния апартамент. Вместо да й се зарадвам, че ми е слънцето, аз постоянно й се карам, ядосвам й се, нервнича. Тя е палава като всяко дете. Не искам да съм такава. Сутрин всичко се повтаря - бързам за работа, тя прави бели, аз й се карам, бързам да оправя и двете ни за да не закъснея и постоянно й нервнича. Горкото ми детенце. Чувства се несигурна с мама, с една нервна, изморена, непълноценна и дори зла майка. Вчера не поиска да си тръгне от яслата с мен, гуши се в лелката и не иска да дойде при мен. Може би вече и тя трудно ме понася... Липсва ми съпруга ми, който много ми помага. Но той идва само за събота и неделя. Някак си ми е тъжно и пусто. Някак си не мога да се зарадвам на детето си, а в същото време осъзнавам какво съкровище е.  Crying or Very sad Crying or Very sad Crying or Very sad
Цитирай


Мнения: 2 222
Кой идиот те командирова в провинцията с това малко дете?  Mad  Mad Mad Нямаш ли законово право да откажеш?
Според мен изходът е да се прекрати командировката ти възможно най-скоро и да събереш семейството си.
Цитирай
Уажсна работа. Не трябва да си сама. Няма ли някой въzможност да дойде при теб? Майка , брат , сестра?

Цитирай

София

Мнения: 2 700
А какво ще кажеш да не се прибирате директно в празния апартамент? Сега все още е светло до към 19,30 - 20 часа. Защо не се разходите заедно? Защо не седнете да хапнете нещо навън?

На времето бях чела (не помня къде), че най-добрият начин да превъзмогнеш някакво състояние е да правиш точно това, което НЕ искаш. Ако те дразнят игрите с дъщеря ти, наложи си точно това да направиш. Вместо да се самосъжаляваш, че видиш ли ти си тук, а мъжът ти там, наложи си да се гъделичкате с малката, да се гоните или там каквото имате навик да правите. Ще се увлечете и двете в палуване и времето ще мине.

А щом ти се гади, да не би да си бременна?
Цитирай

Пловдив

Мнения: 70
А какво ще кажеш да не се прибирате директно в празния апартамент? Сега все още е светло до към 19,30 - 20 часа. Защо не се разходите заедно? Защо не седнете да хапнете нещо навън?

На времето бях чела (не помня къде), че най-добрият начин да превъзмогнеш някакво състояние е да правиш точно това, което НЕ искаш. Ако те дразнят игрите с дъщеря ти, наложи си точно това да направиш. Вместо да се самосъжаляваш, че видиш ли ти си тук, а мъжът ти там, наложи си да се гъделичкате с малката, да се гоните или там каквото имате навик да правите. Ще се увлечете и двете в палуване и времето ще мине.


 Peace
Аз също се чувствам ужасно, когато нямам време да си играя с малката, а домакинската работа ме чака и трябва да я свърша.
Опитай се да си дадеш кураж сама ни остави домакинската работа за събота и неделя, когато ще имаш помощ от мъжа си.
Цитирай

София

Мнения: 809
Постът ти ме натъжава, защото понякога и аз се чувствам така.
Преди няколко дена и аз бях за известно време сама, само че в моя случай татко беше в друг град.
И аз нервничех, бързам сутрин да оправя и двама ни.
Стефчо не иска това, не иска онова. Аз се карам, дори пошляпвам и после ми става едно такова, виновно, гузно.
Напълно те разбирам, макар че вече не съм сама.
Опитай се да се владееш. Много е трудно, но децата не трябва да ни виждат такива.
Те заслужават да ги обичаме.
И ние наистина ги обичаме.
Цитирай


Мнения: 13 820
Първо- не знам причините за депресията ти, раздялата с таткото /макар и временна/ или нещо друго. Вероятно първо там трябва да се търси и да се изкорени това, което де депресира, за да не страдате ти и детето. Вероятно не е нещо, което искаш и можеш да споделиш тук, затова не те питам с цел да даваш отговор на този въпрос. Просто вероятно е по- добре да го потърсиш в себе си и да се опиташ да тръгнеш от там.
Понякога човек се нуждае от почивка, дори за отделяне за някой и друг ден от детето. Това не означава, че не го обича. Напротив, може да бъде много по- ползотворно от всекидневните мъчения /защото то си е мъка- искаш да имаш определен тип контакти, а на практика се получава друго/.
Цитирай

София

Мнения: 2 437
Ей, много се натъжих! Недей така...и виж каква снимка си си сложила на аватара. Толкова много неща се виждат от нея. Защо така?
Няма да ти правя психоанализ, но...определено имаш нужда от приятели и хора, с които да изкарвате повече време.
Отиди в темата за Видин (ако си там) и се запознай с разни мами. Все ще си паснеш с някоя или поне ще има къде да отидете с малката. Трябват ти контакти и разнообразие. И за това главоболие с гадене, лекарите какво казват? Да не се преуморяваш в работата?
Заживей в ситуацията, в която си. Не си мисли "какво щеше да бъде, ако..." Примири се, че така ще е и трябва да се изправиш. Не си сама завинаги, само временно е и събери сили и свежест.
Много мога да говоря...но ще се спра за да не ставам досадна.
Прегръдка от мен и довечера се направи на палячо за малката Wink Облечи се цветно, нарисувай си лицето, нарисувай и нея и правете ненормални неща.
Цитирай

у дома

Мнения: 948
И мен ме натъжи поста ти  Sad
Хубавото във всичко това е, че разбираш, че така нарянаваш детето и искаш да се промениш, а това почти винаги означава, че пътят към промяна е наполовина извървян. 
Всичко може да се промени с малко повече организация от твоя страна. Например - сутрин ставай по-рано, за да се приготвиш първо ти, а после събуди детето и отдай цялото си внимание на нея. Вечер - апратамента не е празен - ВИЕ сте там. Купи и дискове, с детски песнички, книжки с картинки, чети и стихотворения. Не си мисли, че си депресирана и тъжна и изнервена, защото така още повече се депресираш. Прави нещата,които обичаш, с детето.
Аз също работя, съпруга ми се прибира от работа към 21,30 ч. Докато се прибере, с малката  правим всичко заедно - вярно, че тя е и по-голяма, но и двете най-много обичаме да пускаме музикалните канали и да танцуваме заедно, всяка вечер в къщи е дискотека  Laughing
Горе главата, защото детенцето на теб разчита.    Hug

П.П. Аз се чувствах така с главоболие и подвигане, като бях бременна  Thinking
Цитирай

София

Мнения: 892
Юлка, офф, страхотен подпис  Laughing
Миличка, не се притеснявай, периодът ти е такъв, но ако скоро не си починеш ще изпаднеш в депресия, която няма да отмине бързо.
Спешно намери някой да те замести, вземи си няколко дни отпуска и иди сама някъде или с мъжа си.
Цитирай

Sf

Мнения: 2 773
 С мъжа ми сме в прекрасни отношения, обичаме се и раздялата много ни тежи. Той е страхотен, дава ми кураж и много ми помага, когато е тук и винаги, когато се чуем. В мен е причината, а не в положението, в което се намираме. Просто съм в някакво гадно състояние , от което не мога да изляза. Вече минаха 6 месеца, в които се справях отлично, бях силна, успявах с детето. Мисля, че успявах да се грижа добре за нея и да не й липсва нищо. Но както се вижда от много важната за мен лентичка в подписа ми остават още 6 месеца, а аз вече нямам сили. Нещо в мен се обърна и не мога да го превъзмогна, в мен е причината. Просто съжалявам, че от това страда детето ми. Боли ме за нея, защото не мога да бъда пълноценна. А на нея й трябвам точно такава. Сутрин като се събуди започва да влиза във всички стаи и да вика "тати, тати". Това ме побърква. Мъчно ми, а в същото време съм ужасна, дори зла. Карам й се , сякаш й казвам "Мами, ти не ми влизаш в положението." Сякаш виня нея за всяко неудобство. А понякога става въпрос за дреболии. Много я гушкам, целувам я, постоянно й повтарям колко я обичам, но някак си вътрешно не мога истински да й се зарадвам, уморена съм и наистина има моменти , в които искам просто някой да я вземе за 1 час. Когато заспи я гледам, целувам я и си мисля, колко съм богата, колко съм щастлива, какво слънце имам. После си казвам "Защо й се радвам само когато спи". Абе сигурно като ме четете ще кажете че съм в следродилна депресия  Confused
Джулка много добре е описала нещата. Точно така се чувствам.
За бременност - не знам. Направих си тест, но е отрицателен /малко ненавременен, преди цикъла, затова не знам дали е много точен/.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Ти страдаш от остра форма на самота! Намери приятели, контактувай с хора - нямаш ли си колежки в работата, няма ли около жилището ви други майки с деца.
Всеки човек се нуждае от общуване със себеподобни - децата искат да играят  с деца, възрастните искат да си побъбрят с възрастни.
Не си го изкарвай на детето, а кани гости или ходи на заведение с познати и приятели. Детето няма да ти пречи, особено, ако има и други деца. Не се затваряй сама.
И защо казваш, че се прибирате в празния апартамент - не е обзаведен ли? /Това в кръга на шегата/. Празен е, докато ви няма - щом прекрачите прага му, със сигурност се напълва!
Цитирай

София

Мнения: 809
Сутрин като се събуди започва да влиза във всички стаи и да вика "тати, тати".
Ох, това и за мен беше най-големият проблем.
Даже по едно време ми казваше -  "Още 2 пъти спим и тати си идва, нали?"
Очите ми се пълниха със сълзи.
Всяка сутрин - "Тати къде е?" Confused
През това време аз се чувствах сякаш съм в някаква измислена реалност. По-скоро в не-реалност.
Носех се като насън.
Послушай момичетата и правете с малката щури неща. Знам, че сърцето ти ще е свито, докато примерно си правите домашна дискотека или някаква друга лудория, но със сигурност детенце ще е щастливо. А оттам и ти.
  bouquet
ОФФ Zanda, благодаря. Love
Цитирай

София

Мнения: 9 152
И аз го минах този период, когато мъжът ми започна много да пътува, а аз се оказах сама с дете на няма и две години...Точно от самота е! Със сигурност! Като се съберете всички заедно, ще се наредят работите Hug Аз установих, че ми идва нанагорно и извиках близки хора да поживеят с мен, за да не съм сама. Иначе откачах просто Tired
Цитирай

София

Мнения: 2 437
И моят съпруг започна с няколкомесечни командировки, когато детето беше на годинка и малко. Много тежко и изморително, и изнервящо, и липсващо...и аз не знам как да го опиша. Удържах си сама с детето, но беше трудно. Сега вече съм свикнала и съм изградила някакво поведение.
Затова казвам, че когато се примириш, че трябва сам да се справиш с някакъв проблем, било с общуването, нервите, бита и т.н. всичко си идва на мястото. Иначе, мислите, ако едикой си или едикое си беше така и така...идва натъжаването.
Noel  Hug  гледай да излизате по-често и намери удоволствие от това. Затворена вкъщи няма да успееш да се почустваш разтоварена, защото малката се върти само около теб.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 30 отговора