Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца с увреждания и хронични заболявания
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора
Isvinete,4e pisa na latiniza.Momi4enzeto mi e na 8 god i imame problemi  s xraneneto ot malki,dori mi kasva 4e nikoga ne ispitva glad,ne obi4a po4ti nisto,xodila sam pri sumati lekari,pravix isledvania,no nikakav napredak.Ima li i drugi maiki sas satiat problem,davate li  niakakvi dobavki,spodelete kakvo gotvite na dezta si.Blagodaria vi predvaritelno sa otgovorite. Smile
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
ДАни е много злояд
но аз почти съм сигтурна че е на психическа основа при него щото като не му обръщам внимание - по някое време огладнява
не ти помогнах много но помисли дали пък като я караш да яде не я подтикваш да е злояда - за да е в опозиция
често хранителните проблеми са начин на децата да покажат своя протест...единствен освен да го изкажат ама 8г - още е малка и може така да ти показва, че нещо я притеснява...
никога ли не ти е казала "ам ам" или "дай да ям еди ккаво си..."
Цитирай


Мнения: 3 592
Какво означава "злоядо" дете - тя нищо ли не обича? Сладолед? Сладкиши? Пуканки? Крем карамел? Пържни картофки? Печени ябълки?  При всички положения има храни които обича.  Големия ми син и той е злояд, но ако има кисели краставички или маслини при него няма да се спре докато не ги изяде всичките. 
Затова и санвича за училище му е намазана тънко филийка с масло, на която отгоре има много кръгчета маслини. После залепена отгове с друга филия с масло - да съм сигурна, че няма да обере маслините и да хвърли хляба Smile
Аз обаче никога не съм се карала на децата си колко и кога ядат. Като дете много ме преследваха, че съм злояда, постоянно майка ми ходеше след мен, в резултат на което в 1ви клас бях само 16кг, като видех храна и ми ставаше гадно. И до ден днешен немога да изпитам глад и съм си слаба. Ям по скоро по задължение. Затова и си реших децата си никога да не насилвам да се хранят. 
Яде 5 неща - ОК, ще яде тях. Като са гладни покрай тея 5 ще яде и други 15.

Едното от децата ми има проблем с храненето обаче от друго естество - за да прояде трябваше да му "свалят" сетивността в устата. Но това няма връзка с глада де...Той глад си изпитваше, но го задоволяваше само с месо и мляко.

Ако детето не огладнява при всички положения трябва да се обърнете към психолог.

А много вероятно е ако спреш да я преследваш какво и колко яде да и се върне апетита.
Аз не мисля, че е малка. 8 години са достатъчно за да оставят сериозна травма в едно дете.

А макар и да не осъзнаваме можем да накараме децата си да са с лош апетит ако постоянно гледамо колко са изяли, ако им правим забележки да се хранят чисто, дори и елементарно нещо като това да оставим 12-15 месечното си бебе да се храни само с ръце и да маже - и това е важно нещо също - много майки продължават и след тази възраст да си хранят децата с лъжица и пропускат момента да научат детето да "обожава" играта с храната, което по-късно става удоволствие от храненето.

Повечето капризни деца хапват здраво когато са на ресторант или на гости, на МакДоналдс, или на детски рожен ден.
Чувала съм и за деца, които са ги водили в комшиите да вечерят всеки ден защото у дома не искат, а майката скрито носела храната там  35
Цитирай
Благодаря са отговорите ви.
Първо Деси,аз не преследвам детето си и не го тъп4а с храна,никога не сам е насилвала.Просто исках да разбера дали и други майки имат този проблем и как се справят.И вместо да полу4а съвет,полу4авам обвинение ,4е преследвам детето си да яде.
Скъпи мами,я дайте някакви рецепти ....
целувки и до скоро....
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
виж не се обиждай - никой не те обвинява
но понякога неосъзнато почваме наистина да настояване с харната и проблема от мъъничък става огромен - детето наистина застава в поза на отбрана и отказва да яде...
ако не искаш да идеш на психолог - опитай въобще да "забравиш" да я храниш
ама наистина - честно, няма детет умряло от глад /освен ако не страда от анорексия/ - при положение че има храна
и нека всички около нея не ий дават нищо и не й говорят за ядене
вие сядате - сядайте и забравете зда нея...дори не й споменавай
това като татктика поне ще привлече вниманието й

друг вариант който работи при нас - яде се като се гледа т филми....
но най-действа като оставя сина гладен дори един цул ден и на др забравя да го нахраня сутринта .... към 11-12 вече сам си иска - може да са царевични пръчици или снакс ама яде

опитай и с плод - те пристъргват стомаха и честно казано не задоволяват глада а предизвикват такъв
Цитирай


Мнения: 3 592
Морена, далече сме от обвинение тук.

 Но има все нещо, което е накарало детето ти да не яде. Нещо, което се е случило у дома. Храненето е начин на комуникация - нещо носещо удоволствие. Тази връзка се е прекъснала. Няма рецепта която би я възстановила.


Тук обвиненията нямат място. Нито ние бихме те обвинявали, нито ти самата да се обвиняваш има някакъв смисъл. на детенцето трябва да се помогне, ако сама неможеш да намериш проблема е добре да потърсиш специалист.

Понякога нещо елементарно като това на оставиш 1 годишното си бебе да маже по масата и да се храни само, без ти отстрани да му слагаш с лъжицата храна в устата може да е причинило проблема. Или да е казал някой, че докато не хапне от супата няма да получи десерта.

Попитах те какво обича детето ти да яде.
Ако мрази спанак, как да ти дам рецепта за спанак с ориз, което моето злоядо дете яде?

Товеа което трябва да направиш е да оставиш детето си да яде няколко седмици само това което обича - ако яде пържени картофки, крем карамел, сладолед и шоколад и ги давай само тях. неможе да няма храни които обича.
Тя трябва да изпита удоволствие да се храни. Не е сега момента да мислиш кое е и кое не е здравословно. 
Когато започне да се храни с удоволствие лека полека ще вкарваш по една хова храна в минимални количества докато прояде всичко.


А детето ти може ли примерно да бръкне с гола ръка в мазна супа да си "хване" картофче, да бърка в зелена салата с олио и оцет да си извади от там краставичка? да яде сос със пръсти или да си напише името с доматен сос по масата?
Чисто ли се храни, или обича да се маже?
Има ли пробелми с пастата и четката за зъби?
 като малка лапала ли е много играчките си или почти никак?
Обирала ли е боклуци /паднали царевични пручици примерно/ от земята да ги слага в устата си? А ти разрешаваше ли и да го прави? Какво рпавеше ако не искаше детето ти да яде "боклуци"?

Даваш ли и сладко и в какви количества? Колко вода пие на ден/сокове или безалкохолни?
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 2 519
Пробвали ли сте глад до дупка? - т.е да оставите детето да не яде и да не му предлагате нищо докато не си поиска само? Аз лично не устисквам, но сестра ми така се справи с проблемите на сина си- на 3-4 ден казал - дайте ми да ям каквото и да е!!! Сега не смее да изявява капризи - какво има, това не искам и т.н.
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
Била съм злоядо дете.
Сега много добре осъзнавам причините - у дома ме хранеха с лъжица, а в детската никой не ме хранеше и мислех, че не ме обичат. Имахме млада учителка и на мен ми се струваше редно тя да ме храни, но на нея и през ум не й минаваше да го направи.
Децата си прехвръляха едно на друго в чиниите разни неща, които бяха гадни - люспа от домат или чушка, месо с жили или "медузести"сланини, и аз се гнусях ужасно. Заключваха ме в кухнята при мръсните съдове, и аз пак не си изяждах. Боледувах много, пиех много антибиотици.
По едно време ме оставиха у дома и дядо се пенсионира по-рано, за да ме гледа.
Разиграваше цели сценки, за да ме накара да ям сама.
После ме записаха на предучилищна в училището, където нямаше лигави супи и блажни яхнии, а всеки си носеше от къщи храна по списък - напр. в понеделник всички носеха баница, във вторник - сандвич със салам и тн, и стояхме само по половин ден.
Имах щастието да попадна при много добра учителка в първи клас, която не само ме ограмоти и научи да мисля, а и ме направи човек - пребори се с моята стеснителност и знам ли какво още, но с тръгване на училище се оправих - спрях да боледувам и се хранех добре, ученето ми спореше и тн.
Защо мислиш, че майките те питат дали не преследваш детето с храна насила...
Защото обикновено така става, и така детето изпитва още по-голямо отвращение към храната.

Има няколко прости правила:
Хранете се заедно с детето. Храната трябва да е полезна и сервирана привлекателно.
Яденето трябва да е не задължение, а нещо приятно. На масата не бива да се говори за лоши неща, а само за хубави. Трябва да се яде бавно, да се дъвче дълго (а в детските градини имат порочната практика да хвалят този, който пръв си изяде  Mad)
Полезно значи - храната да се състои от 1/4 сурови плодове, 1/4 сурови зеленчуци (салати), 1/4 готвени зеленчуци и последната четвърт остава за хляб, млечни и месни продукти.
Моите деца се хранят добре, защото никога не съм ги карала нещо насила.Не съм им пречила да се хранят сами, въпреки, че се мажеха. Не им убивам апетита със "сокчета", солети, чипсове, бонбони... Но ако поискат кисело мляко или ябълка преди ядене - разбира се! Малкият се роди с отворено небце и 9 месеца е хранен със сонда направо в стомаха, той не знаеше какво е ядене - но с търпение и старание се научи, и малко след като се възстанови от операцията на небцето, вече ядеше беше настигнал връстниците си - на година и половина ядеше нормално за тази възраст и добре дъвчеше месо.
 
Моите съвети към теб са:
Разбери нямало ли е някакъв тормоз в детската градина. (Децата често премълчават, смятайки, че възрастните се поддържат и майката ще вземе страната на лелката)
Давай плодове преди ядене.
Отстрани храните като солети, чипсове и подобни, защото те вдигат прага на вкуса, (манджите изглеждат безвкусни после), и създават лъжливо усещане за ситост.
Хранете се заедно в приятна обстановка.
Не тъпчи детето с витамини, водорасли и подобни, така фиксираш вниманието му и психически задълбаваш проблема.

Все пак е хубаво да напишеш детето откога се храни само, какво яде всъщност, как се справя с училище, защото всичко това има значение. Също има значение дали ти се храниш добре, или също си била капризна и злояда, пазиш ли диети, нормална ли е семейната обстановка.
Дъщеря ми веднъж имаше период с неядене и се оказа - проблем с учителка, и детето не яде от притеснение. Децата са чувствителни и причините за "каприза" са повече психически, отколкото физически, а изследванията могат само да регистрират нещо, не и да го поправят.
Ти искаш акъл, а ние макар и да сме препатили, акъл не можем да даваме, ако не знаем какво става всъщност. [desi] ти е задала доста въпроси и е добре да отговориш, така ще можем да те насочим.
Цитирай
Здравейте мами,благодаря ви са съветите.Само 4е може би не сте ме разбрали,аз писах,4е детето ми е капризно,а не злоядо.Тоест тя яде ,но само определени храни,ето затова поисках да обменим мнения.Деси, извинявай ако отговорът ми е прозву4ал малко грубо.
Искам само да обясня ,4е аз никога не сам я тап4ела или молела да яде. Проблемат при нас е 4е яде все едни и състи храни: салам4ета,иогурт,пържени филийки и т.н.,ето затова питах как вие мами се справяте с васите деца.От зелен4уците яде само картофи и моркови.Месо много рядко,добре 4е поне яде фасул.Бих желала да се храни по балансирано.
До скоро,мами е лека ве4ер на вси4ки.
Цитирай


Мнения: 3 592
Само 4е може би не сте ме разбрали,аз писах,4е детето ми е капризно,а не злоядо.

По нагоре пишеш, че детето ти не изпитва глад - което означава --> злоядо. Че проблема ми е от малки - което означава, че за 8 години е станал сериозен проблем.

Всъщност какъв е точно проблема - ако и предлагаш само неща които тя обича яде ли? И яде ли в количествата които смяташ за нормални. (примерно за закуска да изяда една пържена филийка цяла)

Ако проблема е в избирателност в яденето по добре наистина отговори на всичките въпроси които съм задала преди - така ще можем да те насочим по-добре.

Моето дете ядеше години наред САМО мляко и месо. Нищо друго. Аз си мислех, че е капризно. Много капризно. Оказа се, че  проблема е много по-сериозен.

Това което твоето дете яде, за мен си е направо разнообразно хранене. Щом има храни от 4те групи, пък било то и еднотипни не би трябвало толкова да се притесняваш.
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
Виж какво,  рецепта за всичко няма.
Ти пак не отговаряш на въпросите... Добре, след като не тъпчеш насила детето, значи има друга причина.
Ти сядаш ли да ядеш зелена салата, хапваш ли ябълки, грозде и тн?
Ако детето възприема грешен модел на хранене, може да приема за нормално да яде еднообразно. Ако има промени в сетивността, вкуса и куп други неща...
Убедих се, че лекарите не познават добре тази сфера, консултирай се с психолог, но без детето. Отиди, разкажи най-откровено всичко и послушай съветите.
Цитирай

гр.Пловдив

Мнения: 2 519
Аз ти писах вече сестра ми как се справи със капризно дете - остави го действително да огладнее и когато си поиска ядене му дават каквото има. Да видиш как е научен сега/ 8г.е/ да пита какво има , да се замисли, огледа хладилника дали има друго за ядене и ще неще хапва каквото има  Hug иначе стои гладен!
Цитирай

Dania

Мнения: 2 757
Моето дете яде 3 неща на кръст. Вече е не 2 години и съм пробвала всичко, което тук те съветват. Няма никакъв ефект - ако не иска нещо не го яде и това е. Одеве примерно умира от глад, иска шоколад. Не му даваме, казваме му да изчака до вечеря. След 2 часа вечеряме, той още по-гладен, сервираме месо, картофи, моркови, сос. От тези неща не обич нищо и дори не опитва. От немай къде му давам мултивитамини от смучащите се и им викаме бонбонче. Не знам дали имат по-скоро положителен или отрицателен ефект, но поне се залъгвам. Вече съм се отказала да опитвам да го "прояждам". Знаеш ли колко ми олекна само. Не се тормозя, не го тормозя, той си е с нормално тегло и по нищо не му личи, че е недохаранен. Явно хлябът и 150гр мляко с какао, които пие веднъж на ден му стигат доволно. Моят съвет е да не го мислиш толкова, ако детенцето ти се чувства добре и се развива нормално.  То си знае в крайна сметка най-добре, от какво има нужда организмът му
Цитирай
Моето дете яде 3 неща на кръст. Вече е не 2 години и съм пробвала всичко, което тук те съветват. Няма никакъв ефект - ако не иска нещо не го яде и това е. Одеве примерно умира от глад, иска шоколад. Не му даваме, казваме му да изчака до вечеря. След 2 часа вечеряме, той още по-гладен, сервираме месо, картофи, моркови, сос. От тези неща не обич нищо и дори не опитва. От немай къде му давам мултивитамини от смучащите се и им викаме бонбонче. Не знам дали имат по-скоро положителен или отрицателен ефект, но поне се залъгвам. Вече съм се отказала да опитвам да го "прояждам". Знаеш ли колко ми олекна само. Не се тормозя, не го тормозя, той си е с нормално тегло и по нищо не му личи, че е недохаранен. Явно хлябът и 150гр мляко с какао, които пие веднъж на ден му стигат доволно. Моят съвет е да не го мислиш толкова, ако детенцето ти се чувства добре и се развива нормално.  То си знае в крайна сметка най-добре, от какво има нужда организмът му
То4но така мисля и аз,благодаря ти са съвета.
желая ти вси4ко хубаво и да ти е живо и здраво детенцето.
Благодаря на вси4ки.Лека ве4ер.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 68
Морена, моят Алекс също е на 8год. и понякога си мисля, че ако не седна с него на масата въобще няма да се сети за храна. Първата му реакция на всяка нова храна е "не ми харесва" без да е опитал. Затова аз пробвам следната хитринка. Опитвам първо аз без да го карам той да яде и започвам да обяснявам на другите около масата, колко е вкусно. После със заговорнически тон ги питам дали да му дадем и на него да опита или да го пропуснем. Ако още не е започнал да се храни го моля да ми даде и неговата порция, защото много ми харесва. В повечето случаи действа. Важното е да не насилваш детето с храна, за да не се получи обратна реакция. Хубаво е ако можеш да намалиш "междинните" хранения, като солети, бонбони, царевични пръчки и всякакви подобни залъгалки, които убиват апетита.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора