Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора

София

Мнения: 2 153
Здравейте,
искам да споделя....
Днес, след поредната нервна криза, се чувствам виновна и изцедена. Незнам как да напиша всичко, така че да се разбере най-добре....
Чакам трето дете - изненада ни изтърсачето, но....както и да е, решихме да си го родим....
Второто ми е на 2 год. и 3 мес. Не сме мизерстващо семейство, кажи-речи всичко си е на мястото. Старая се с всички сили да съм добра, но....НЕ СТАВА.
Всичко ме изнервя ужасно, изпълвам се с ярост до такава степен, че ми иде.....срам ме е да го кажа, но много ми тежи - иде ми да си изхвърля децата през прозореца.... Crying or Very sad Crying or Very sad Embarassed
Изпитвам такава ярост, че дори не ми е жал като плаче и си протяга ръчичките към мен - а той /средния син/ ми е уж слабост и давам всичко за него....
Днес си прещипа ръчичката на вратата и...не спря да реве час и половина.....Просто изпаднах в шок от това, а и той по принцип реве така за всичко.... Големия ми син /на 14 г./ просто умишлено ме тероризира и се подсмихва, когато ме докара до истерия и се разплача..... Мъжът ми нищо не разбира, гледа ме тъпо и просто говори неща , от които да побеснявам още повече, нещо от рода на "какво ти пречат децата"....А аз ги обичам, не ми пречат, напротив, но не издържам понякога.
Смущава ме много тази ярост, в която изпадам - страх ме е да не нараня децата си..... Дали наистина съм способна или просто съм много зле с нервите....
Мъка ми е, хора, толкова ми е тежко, че ми се ще да умра, за да отърва от себе си хората, които обичам.... то май наистина ще е отърваване за тях.....
Живея с вечно чувство за вина и самота  - май не съм добре психически ли, какво ли.....
при мен това не е моментно състояние - винаги се чувствам сама и тъжна, просто състояние на духа е май.....
Дайте ми съвет при кого да отида, искам да се справя....
Цитирай


Мнения: 2 161
Алекса,потърси лекарска помощ.Идва ти на нагорнище бремеността,малкото дете,плюс тийнейджъра.Ще се оправиш,само потърси квалифицирана помощ.Не търси помощ във форума.
Цитирай

DE

Мнения: 1 215
Алекса, възможно е да страдаш от следродилна депресия, независимо ,че са минали 2 години.
Сега поради бремеността си имаш хормонален дисбаланс и нещата може да се усложнят.
Има ли кой да ти помага, майка,свекърва, да вземе малкото за седмица, две...
Потърси мнението и на психиатър, нищо срамно няма в това.
Купи си книгата на Брук Шийлдс, тя изкара страшна депресия.

Цитирай


Мнения: 1 876
Мисля,че напоследък много ти се насъбра,мила.А и все пак в теб бушуват хормони.Аз и без да съм бременна също имам изблици на ярост ,ама сега не ми се говори за мен.Но мисля,че няма нищо лошо да потърсиш специализирана помощ.Дано има резултат!
Цитирай

Бургас

Мнения: 479
Непременно потърси помощ и нещата ще се оправят! Определено ти е много трудно и за това се опитай да намериш малко време и за себе си.Помоли някой да погледа малкия и се опитай да си починеш. Успех миличка! С теб съм!
Цитирай

София

Мнения: 2 153
Благодаря ви милички, аз наистина много разчитам на помоща ви тук, но съм и наясно, че не можете да ме излекувате..... Просто вашата подкрепа е едно придружаващо лечение към основното, което трябва да потърся....
А някой може ли да ми препоръча лекар?
Цитирай

София

Мнения: 1 753
Според мен също трябва да потърсиш да поговориш с някой - психотерапевт или някой, който може да ти помогне. Срещай се с такива хора, които могат да слушат и си се опраквай на воля!
И не забравяй - ти си герой да издържаш на пубер на 14, детски пубер на 2 и половина и бременна....  ooooh! Това ако ми се случи на мен сигурно бих била също толкова нервна. Аз също съм голям нервак и това беше и една от причините да започна работа, докато децата бяха още бебета. Просто.... срам ме е, но нямам нерви.... Сутрин и вечер и събота и неделя се грижа изцяло за тях, мога да им се радвам, мога да бъда спокойна, да караме колело, да ходим на Витоша, или пък да си седим в къщи и да четем книжки. Изобщо си изкарваме страхотно.... НО ако през цялото време трябва да съм с тях, е, казвам ти ще изперкам - ама не на шега.... Човек има нужда от разнообразие и гледай да си го осигуриш. Но ако наистина ти е минавало през акъла да ги хвърляш през прозореца... потърси адекватна помощ, защото без да се усетиш може да потънеш в дупката на депресията. Имаше една тема за следродилната депресия и че човек първо трябва да признае пред себе си, че има нужда от помощ и след това да я потърси докато е време!

Успех!   bouquet
Цитирай

София

Мнения: 2 153
Но ако наистина ти е минавало през акъла да ги хвърляш през прозореца... потърси адекватна помощ
Е, чак буквално намерение не съм имала, но изпитвам желание да ги раздрусам яко, набия, изхвърля от къщи и такива работи....Просто яростта ми е толкова силна и агресията в този момент е над всякакви допустими норми и просто ме е страх да не изперкам внезапно дотолкова, че да нараня малкото - големия е една глава над мен, тренира борба - нали разбирате, че ще се озоря да го бия или хвърлям отнякъде.
Иначе да си призная, дори не съм ги била досега никога.....
Цитирай

Габрово

Мнения: 2 519
Просто яростта ми е толкова силна и агресията в този момент е над всякакви допустими норми и просто ме е страх да не изперкам внезапно дотолкова, че да нараня малкото - големия е една глава над мен, тренира борба - нали разбирате, че ще се озоря да го бия или хвърлям отнякъде.
Иначе да си призная, дори не съм ги била досега никога.....

Напълно те разбирам. И аз изпадам в същите състояния. На мен за това ми е достатъчен и един син в бебешки пубертет- инати, ревове, тръшкане, крясъци... е, понякога не издържам /няколко пъти ме е докарвал до рев/. И пердах е отнасял.
Добре е да поговориш с психолог, най-малкото ще се разтовариш и ще получиш някой съвет.
Не се притеснявай няма да изперкаш, просто всеки тип нервна система е различен. Ние с теб сме от по-лесно възбудимите и тревожни, явно.
Цитирай


Мнения: 588
      Не се ядосвай, миличка. Hug Мисили и за бебчето, което носиш, за да не навредиш и на него, защото то усеща всяко твое неразположение. Спокойствието през бременността ще ти донесе едно спокойно и щастливо бебе казвам ти го от личен опит. Peace
Цитирай


Мнения: 4 067
 Няма нужда да стигаш чак до Психиатър, един добър класически хомеопат ти решава проблема за един идинствен ден и на другия ден си нов човек!  Hug
Цитирай

София

Мнения: 298
И на мен се е случвало, когато синът ми беше по-малък. Точно така се чувствах. Сега също съм доста нервна, но не дотам,  а и имам по-обективни причини.
Претоварена си и трябва да потърсиш помощ. Не очакавай съпругът ти да те разбере отведнъж. Той все пак няма психологически проблем в момента. Не знам дали е нужен психиатър. Аз съм посещавала психотерапевт преди 6 години. Не беше за дълго и не знам дали ми помогна той, или възможността да споделям свободно, както и самият факт, че правя нещо специално за себе си.
Цитирай

София

Мнения: 1 745
Щом чувстваш, че не можеш да се справиш сама, най- добрия начин е да потърсиш помощ. Ти не си робот, всеки има някакви граници, твоите явно са преминати и трябва да ти се помогне. Желая ти бързо възстановяване и радостни мигове с бандата у вас  Hug
Цитирай

София

Мнения: 2 403
Я стига с тия психолози и психиатри!  Алекса, абсолютно в ред си си, само не тръгвай по квалифицирани помощи моля те.  Множко ти е дошло, а и хормоните в момента.. просто имаш нужда от почивка.  Осигури някой, който да се грижи няколко дни за децата ти и хвани гората.  Отиди на място, което харесваш, отпусни се и се отдай на максимален релакс, опитай се да не мислиш за дома и децата.  А по-нататък си организирай така нещата, че поне по няколко часа седмично да бъдат само твои, да правиш нещо за себе си, нещо, което ти доставя удоволствие.  Не се шашкай, на повечето от нас се е случвало също.  
Цитирай

София

Мнения: 1 559
Не мисля, че проблемът ти е за психиатър - той би ти изписал силни потискащи лекарства.
Добър класически хомеопат би ти помогнал по-леко да преодолееш напрежението и да се адаптираш към ситуацията.
Пожелавам ти много радостни и безгрижни мигове! Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора