Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Бебета
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора

софия

Мнения: 117
Вече сме на годинка, а аз продължавам да изпитвам страх, да не би да и се случи нещо, знам че всъщност винаги ще се притеснявам , но понякога ме обзема паника и си мисля дали изобщо съм добра майка и гледам ли си правилно дететото.например от тези алергии,постоянно се вглеждам дали не  се е обринала , подула, и т.н. .
още за куп неща и постоянно чета и питам , но някак ,пак не съм напълно сигурна дали всичко е както трябва.Някой успял ли е да се успокои и изобщо имали рецепта за това? smile3506
Цитирай

под голямата лоза

Мнения: 7 727
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink
Цитирай


Мнения: 645
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink
Много си права, Руска!  Peace
Цитирай

София

Мнения: 291
Няма рецепта....и по- лошо ще става! Whistling
Има една приказка:
"Дано не ти се случва това, което собствената ти майка си мисли!" Wink

..... а да ти се случва това, което жена ти си мисли!'  Laughing
Цитирай


Мнения: 26 181
Така е, с всеки ден става по-лошо, докато е малко и ти е пред очите пак се понася, а после ...  ooooh!
Цитирай


Мнения: 473
Страховете ми стават все по-големи, а фантазията ми е способна да разиграе наистина ужасни сценарии. Колкото по-голямо става детето ми, толкова повече нови страхове се появяват.
Цитирай

Плевен

Мнения: 1 356
Оф и мен все ме налягат едни мисли...
Понякога си мисля че ще се побъркам от притеснение
Цитирай

София

Мнения: 2 140
ооо аз сега едвам издържам 10 дена ,за да ме видят на ехограф,пък като се роди съвсем ще се побъркам сигурно.
Цитирай

София

Мнения: 255
Не си сама мила и аз съм така.Понякога дори имам чувството, че  се побърквам и се ядосвам на себе си затова!
Цитирай

Варна

Мнения: 4 128
Колкото повече порасват децата, толкова по-големи стават страховете ми.
Сега страха ми за малкия е да не падне, да не се удари, да не настине.
С големия е да не се сбие с някое дете, после ще ме е страх да го пусна сам до магазина, после да не се влияе от лоши приятели.....
Цитирай

София

Мнения: 2 580
Не че не се страхувам за детето си,но не се вглеждам във всяка пъпчица дали не е алергия.
То е хубаво че постоянно четеш и питаш,но ако след всяка статия за болест,започваш да си мислиш че точно твоето дете ще се разболее и почнеш да го оглеждаш и да търсиш симптоми,по-добре намали четенето.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Не го преодолявам  Rolling Eyes
Не искам да те тревожа, но с порастването на детето, страхът не намалява, просто се видоизменя...
Цитирай


Мнения: 3 612
Страх ме е, когато оставям детето си на други хора (освен на майка ми, с нея сьм спокойна)... някак им нямам доверие, че ще се погрижат zа него, както аz бих могла...

не сьм го преодоляла... zатова zвьня постоянно и питам как са и какво правят...
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
Ако се страхуваш прекалено, забравяш да му се радваш.
Второто ми дете се роди с дефект на небцето, съпроводен с къса юздичка и имаше проблеми с дишането, а да се храни не можеше и му наливахме млякото със сонда в стомахчето, а той повръщаше на фонтан... Беше от по-тежките случаи, прочетох, че такива деца често не оцеляват...
Отначало си изкарвах акъла на всяко повръщане... После си казах - той толкова пъти се пребори, че всеки нов ден е спечелен, всеки нов ден е подарък... И някак си спрях да се страхувам, а гледах да му се радвам колкото може повече. Сега е успешно опериран и вече се  храни и диша спокойно.
Те са малки юнаци, нашите дечица. И ако прекалено се страхуваме, ще им навредим.
Трябва да ги учим и да ги оставим да се справят Smile
Цитирай

София - Младост 1А

Мнения: 2 122
и аз се притеснявам, но все се опитвам да си налагам да мисля позитивно. Никога няма да спрем да се притесняваме, но от много... глава боли. Има и една приказка... не мисли лошо за да не ти дойде до главата. Котаго стане проблем се мобилизираме и се справяме. През останалото време се старая да не мисля какво може да се случи.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 46 отговора