Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 5 окт. 2007, 15:59 ч.
  • Преглеждания  1 698  Мнения  5  Онлайн  1
Отговори
  • Плевен
  • Мнения: 16
Здравейте, искам и аз да споделя своята болка.
Имам голям син на 17г. от първия брак и малък на 5г. от мъжа с когото живея. Всичко започна 2005г. когато неочаквано забременях, много мислех и реших, че ще запазя бебето, макар финансовото ни състояние да не е от най-добрите, но се оказа кухо яйце. Преживях го някак си, но вече взех да мисля за бебе(преди това въобще не съм мислила дали искам друго дете). Така от април без да споделям с мъжа си започнах да пия фолиева, и май месец  пак случайно   / скъсан презерватив/ отново забременях този път въобще не се чудех бях решила,че ще си имаме бебче. Всичко бе наред до 20 седмица, получих някакво течение последва разкритие и преждевременно раждане на 9.10.2006г. Много плаках, бях подготвила малкия за бебето и за ден всичко което съм мислила за бъдещето се сгромоляса. Една от акушерките се опита да ме успокои, защото малкия се роди много омотан в пъпната връв на 4 възела- през едната ръчичка, два пъти около главичката и още веднъж през другата ръка. Обясни ми, че той е бил обречен така или иначе е щял да почине , само че за мен щяло да бъде по-трудно, а може би и фатално. Незная може би моето малко ангелче е спасило мен за братята си, жертвайки себе си. Наближава година от станалото, а аз немога да реша дали искам да опитам да забременея отново. Мъжа ми не ми помага особено, той много обича деца,но се притеснява за финансовата страна на нещата, пък не  сме и първа младост аз съм на почти 36, а той на 38. Все пак имам две прекрасни деца,който обичам безкрайно, но незнам защо все забелязвам бременните майки и надничам в бебешките колички? Трудно ми е да реша за себе си дали искам още веднъж да опитам,а съм убедена ,че ако опитаме този път всичко ще е наред, поне така си мисля.
 Каквото и да се случи по нататък знам, че малкия Иван живял само 3 минути, тежал 700гр. е най- прекрасното същество, което съм погалила и много съжалявам ,че не го гушнах и нямах повече време да се сбогувам с него, никога няма да го забравя!

Реклама
# 1
  • Шопия
  • Мнения: 6 330
Уиди, съжалявам че си преживяла загуба. Че мечтите за бъдещето дори, когато са на една ръка разстояние могат да ни се изплъзнат.
Дано малкото ти момченце Иван е на добро място.

Решението дали да опитате отново обаче зависи изцяло от теб и съпругът ти. Бъдещето винаги крие неизвестни. И финансови, и тези - житейските, които не можем (пък и не трябва) да знаем.
Не сте възрастни,  ако това ви безпокои.  Поне не сте според моите разбирания. Виждам, че си била много младичка, когато си станала майче за първи път. Почти дете.
 Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 1 334
Уиди, нямам думи да опиша колко съжалявам за тази безмерна загуба Hug
Бебето, мила, поне аз схващам така нещата е чудо и любов, не пари ... трудно е, да, но за мен детето стои над светската суета. Никой не може да ти даде правилния отговор на дилемата, защото такъв няма. Всичко зависи от теб и съпруга ти. Само вие заедно можете да решите дали да опитате отново. Прекрасно е, че си усетила отново онзи женски, майчински глас в себе си! Поговори с мъжа си, разкажи му чувствата си.
Мила, Иван, вярвам е на едно друго място и се грижи за вас. Той е единствен, неповторим и незаменим.Нова бременност няма да направи болката по-малка за съжаление, нито ще замени малкото ти ангелче, но е нова надежда, нов живот.
Иска ми се да ти дам сила и кураж в решението, но то зависи само от вас Hug
Желая ти усмивки и късмет   bouquet

# 3
  • Мнения: 567
уиди,
съжалявам много за загубата ти . Не зная дали може да се нарече загуба. Това е нещо страшно, нечовешко, след което никой и нищо вече не е същото.
"Незная може би моето малко ангелче е спасило мен за братята си, жертвайки себе си." Боже, тази мисъл сигурно е непрестанно с теб дори когато се смееш и си с другите си деца. Сигурно е страшно да си мислиш как малкото ангелче ти е помогнало. Милата душичка е спасила мама. Не мога да се сдържа и плача сега. Не зная Вие, родители как преживявате загубата си. Дано на никой повече не се случва.
Уиди щом искаш съвет, моят е: не се колебай, щом имаш желание за детенце-това е достатъчно. Другото все някак-става! Преживей го още веднъж!  ylinfant Порадвай се на най-хубавото нещо на този свят-да помемеш в ръцете си малкото, съвършеното, най-красивото!Да видиш малките очички, да целунеш малките краченца. Няма друго такова изживяване-ти го знаеш!Те са страхотни-всичко им е толкова малко  и толкова съвършено! Изживей още веднъж щастието да гушкаш и миришеш малко бебче още веднъж!
И хайде де - не сме толкова стари де  tooth Аз съм на 35год. и имам мома на 5 год.  и  smile3504 бебе на 6 мес. Мечтая за трето-не виждам стари тук  Simple Smile

# 4
  • Плевен
  • Мнения: 16
Благодаря ви за съчувствието и подкрепата. Знам, че решението е мое /наше/, но  въпроса изречен на "глас" мисля, че по- лесно би намерил своя отговор.

# 5
  • Мнения: 3 592
айде и аз с дъртофелниците  да се наредя  на по 30+ Mr. Green Срам и позор, как да не сме млади - млади сме си  Hug
уиди, аз съм с 3 момченца и с 3 англечета... хубаво е да имаме много деца. И това през което минаваме за да ги имаме се заслужава. За финансите - ами то и с 1 не е лесно. Обаче определено 3 се гледат по-лесно от 1 или 2 Simple Smile Така,че дерзайте Simple Smile
Разбира се, сама ще решиш какво искаш, не те навивам, казвам ти какво аз мисля(ама то си личи и от броя на децата ми де)

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт