Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Плевен

Мнения: 16
Здравейте, искам и аз да споделя своята болка.
Имам голям син на 17г. от първия брак и малък на 5г. от мъжа с когото живея. Всичко започна 2005г. когато неочаквано забременях, много мислех и реших, че ще запазя бебето, макар финансовото ни състояние да не е от най-добрите, но се оказа кухо яйце. Преживях го някак си, но вече взех да мисля за бебе(преди това въобще не съм мислила дали искам друго дете). Така от април без да споделям с мъжа си започнах да пия фолиева, и май месец  пак случайно   / скъсан презерватив/ отново забременях този път въобще не се чудех бях решила,че ще си имаме бебче. Всичко бе наред до 20 седмица, получих някакво течение последва разкритие и преждевременно раждане на 9.10.2006г. Много плаках, бях подготвила малкия за бебето и за ден всичко което съм мислила за бъдещето се сгромоляса. Една от акушерките се опита да ме успокои, защото малкия се роди много омотан в пъпната връв на 4 възела- през едната ръчичка, два пъти около главичката и още веднъж през другата ръка. Обясни ми, че той е бил обречен така или иначе е щял да почине , само че за мен щяло да бъде по-трудно, а може би и фатално. Незная може би моето малко ангелче е спасило мен за братята си, жертвайки себе си. Наближава година от станалото, а аз немога да реша дали искам да опитам да забременея отново. Мъжа ми не ми помага особено, той много обича деца,но се притеснява за финансовата страна на нещата, пък не  сме и първа младост аз съм на почти 36, а той на 38. Все пак имам две прекрасни деца,който обичам безкрайно, но незнам защо все забелязвам бременните майки и надничам в бебешките колички? Трудно ми е да реша за себе си дали искам още веднъж да опитам,а съм убедена ,че ако опитаме този път всичко ще е наред, поне така си мисля.
 Каквото и да се случи по нататък знам, че малкия Иван живял само 3 минути, тежал 700гр. е най- прекрасното същество, което съм погалила и много съжалявам ,че не го гушнах и нямах повече време да се сбогувам с него, никога няма да го забравя!
Цитирай

Шопия

Мнения: 6 270
Уиди, съжалявам че си преживяла загуба. Че мечтите за бъдещето дори, когато са на една ръка разстояние могат да ни се изплъзнат.
Дано малкото ти момченце Иван е на добро място.

Решението дали да опитате отново обаче зависи изцяло от теб и съпругът ти. Бъдещето винаги крие неизвестни. И финансови, и тези - житейските, които не можем (пък и не трябва) да знаем.
Не сте възрастни,  ако това ви безпокои.  Поне не сте според моите разбирания. Виждам, че си била много младичка, когато си станала майче за първи път. Почти дете.
 Hug

Цитирай

София

Мнения: 1 334
Уиди, нямам думи да опиша колко съжалявам за тази безмерна загуба Hug
Бебето, мила, поне аз схващам така нещата е чудо и любов, не пари ... трудно е, да, но за мен детето стои над светската суета. Никой не може да ти даде правилния отговор на дилемата, защото такъв няма. Всичко зависи от теб и съпруга ти. Само вие заедно можете да решите дали да опитате отново. Прекрасно е, че си усетила отново онзи женски, майчински глас в себе си! Поговори с мъжа си, разкажи му чувствата си.
Мила, Иван, вярвам е на едно друго място и се грижи за вас. Той е единствен, неповторим и незаменим.Нова бременност няма да направи болката по-малка за съжаление, нито ще замени малкото ти ангелче, но е нова надежда, нов живот.
Иска ми се да ти дам сила и кураж в решението, но то зависи само от вас Hug
Желая ти усмивки и късмет   bouquet
Цитирай


Мнения: 566
уиди,
съжалявам много за загубата ти . Не зная дали може да се нарече загуба. Това е нещо страшно, нечовешко, след което никой и нищо вече не е същото.
"Незная може би моето малко ангелче е спасило мен за братята си, жертвайки себе си." Боже, тази мисъл сигурно е непрестанно с теб дори когато се смееш и си с другите си деца. Сигурно е страшно да си мислиш как малкото ангелче ти е помогнало. Милата душичка е спасила мама. Не мога да се сдържа и плача сега. Не зная Вие, родители как преживявате загубата си. Дано на никой повече не се случва.
Уиди щом искаш съвет, моят е: не се колебай, щом имаш желание за детенце-това е достатъчно. Другото все някак-става! Преживей го още веднъж!  ylinfant Порадвай се на най-хубавото нещо на този свят-да помемеш в ръцете си малкото, съвършеното, най-красивото!Да видиш малките очички, да целунеш малките краченца. Няма друго такова изживяване-ти го знаеш!Те са страхотни-всичко им е толкова малко  и толкова съвършено! Изживей още веднъж щастието да гушкаш и миришеш малко бебче още веднъж!
И хайде де - не сме толкова стари де  tooth Аз съм на 35год. и имам мома на 5 год.  и  smile3504 бебе на 6 мес. Мечтая за трето-не виждам стари тук  Smile
Цитирай

Плевен

Мнения: 16
Благодаря ви за съчувствието и подкрепата. Знам, че решението е мое /наше/, но  въпроса изречен на "глас" мисля, че по- лесно би намерил своя отговор.
Цитирай


Мнения: 3 592
айде и аз с дъртофелниците  да се наредя  на по 30+ Mr. Green Срам и позор, как да не сме млади - млади сме си  Hug
уиди, аз съм с 3 момченца и с 3 англечета... хубаво е да имаме много деца. И това през което минаваме за да ги имаме се заслужава. За финансите - ами то и с 1 не е лесно. Обаче определено 3 се гледат по-лесно от 1 или 2 Smile Така,че дерзайте Smile
Разбира се, сама ще решиш какво искаш, не те навивам, казвам ти какво аз мисля(ама то си личи и от броя на децата ми де)

Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.