Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Реклама
  • 6 окт. 2007, 14:06 ч.
  • Преглеждания  1 670  Мнения  42  Онлайн  1
Отговори
  • Мнения: 3 831
 На етажа, на който живея съседи са ми двама старци на по над 80 години. Единият е вдовец и едвам крета, ходя да му пазаря от време на време. Другият не е никак добре ( предполагам е преживял няколко инсулта, защото никак не е добре с главата...все се налага да му припомням коя съм ),живее със съпругата си, която е също толкова възрастна. Прибирам се онзи ден и виждам самотния дядо стои едва държащ се на краката си  на стълбището и вика на някой видимо притеснен. Питах го какво става, а той " Моля те, настигни го! Ще го блъсне някоя кола ! " Тръгвам аз да тичам по стълбите ( при все че живея на 12-ия етаж ) и виждам другия дядо по пантофи слиза надолу. Започвам да го увещавам да се качи, а той сигурно за 30 път ми повтаря че не ме познава и че нещо се опитвам да го излъжа. Отказва да се качи и върви надолу. Обяснявам че живея до него, че ме познава, че ще се изгуби, без резултат...не ме помни и това е. Изумлението ми....Почти стигнали до първия етаж се обръща и ми казва " Остави ме, не те познавам и нз къде се намирам, но отивам да търся жена си " . От другите съседи бях чула, че са я взели в болница. Направо онемях, за части от секундата ми замръзна всичко...Да не помниш никого, да си нямаш идея къде се намираш и какво правиш, но жена си....
 Това е. Потърсих помощ от хората на партера и успяхме да го приберем човечеца. Иска ми се да вярвам...всъщност аз вярвам в истинската любов. В любовта, за която тривиално казват че е безгранична и неподвластна на времето и всичко останало. Пожелавам на всички ни да я изпитаме. Това е, просто исках да споделя.

Последна редакция: сб, 06 окт 2007, 14:18 от Kasidy

Реклама
# 1
  • whiskey bar
  • Мнения: 679
Може да е било заради пералнята и ютията, бе, Кас...

# 2
  • Мнения: 3 831
Уф, Тони. Не ми се опорочава нещото на което станах свидетел с идиотизми.

# 3
  • Plovdiv
  • Мнения: 1 637
Много тъжно ми става от такиви истории..Не знам защо.... Просто ми стана мъчно за дядото...

# 4
  • Мнения: 3 831
Обичта му е до него и дори болестта не е успяла да го накра да я забрави. Не е тъжно, истинско е...

# 5
  • На една звезда
  • Мнения: 4 453
Кас, историята ме впечатли. Може би защото и аз съм от онези наивните и романтични натури... Вярваща във вечната, неподвластна не само на времето любов.

# 6
  • whiskey bar
  • Мнения: 679
Уф, Тони. Не ми се опорочава нещото на което станах свидетел с идиотизми.

Не съм съгласен, че заниманията с пералня и ютия са идиотски занимания. Дори аз съм се докосвал до тях!

# 7
  • София
  • Мнения: 4 291
Ох ще се разплача, разчувстах се.
Много, много мъчно ми стана за дядото, но
същевременно пък съм щастлива,
че наистина се обичат с жена си.

Хубаво е, че истинската любов съществува
и при това не само по филмите  Peace

# 8
  • Германия
  • Мнения: 389
Много време съм се чудила за тази любов ... има ли я, няма ли я. Със сигурност съм я виждала при моите баба и дядо, които още много държат един на друг, въпреки че баба ми си е "за убиване" понякога  Twisted Evil

Мисля, обаче че само по-старото поколение я умее тази вярност. Сегашните млади двойки са подложени на твърде много изкушения  Confused

# 9
  • Велики Преслав
  • Мнения: 3 782
  Kasidy, отново ме впечатли  Peace
 Рони Бо и аз смятам като теб. На знам защо но днес не ми се вярва да има такава любов у младите. Възрастните са големи щастливци за това.
Иначе историята е истински, дотолкова,че истинските чувства ни поддържат живи. Не знаем кои сме, но знаем кого искаме. Хубаво е да ни боли и сърцето, да боли за хубаво, де.
Тъжно е, но не чак толкова, по-скоро е тъжен факта, че ние все пак не можем да живеем сами. Имаме нужда от някой. Истински.

# 10
  • София
  • Мнения: 5 103
Каси ще ревна ама наистина.
Много мило ми стана.

# 11
  • Мнения: 3 831
И на мен ми се насълзиха очите онзи ден. Прииска ми се ако ще остарявам по Божията воля не с всичкия си, да остарея като този човек.

# 12
  • софия
  • Мнения: 43
Много често ми се случва да виждам в градинката в кв."Лагера" един възрастен дядо да води една бабка, която изглежда много по-грохнала от него. Та той я води за ръка, виждала съм да й купува закуски и т.н.
Така, че вярвам в това, че любовта или може би обичта са неподвалстни на времето spoko

# 13
  • София
  • Мнения: 7 071
Дядо ми и баба ми са такава двойка...

# 14
  • София
  • Мнения: 2 408
Хубаво е ,че още има такива чувства.

Реклама


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Активация на акаунт