Получих този sms днес от моя приятелка. После дълго плаках, написах и нещо-дори не помня точните думи. Не посмях да се обадя. Не зная какво се казва, въобще говори ли се нещо? Близките чуват ли думи? Могат ли да плачат. Пред такава трагедия сигурно се смразяваш и всичко свършва. После, ако излезеш от вцепенението вече не си точно ти. Страх ме е!
Тя е леля на детенцето. Не мога да повярвам, че това продължава де се случва. Защо тези малки душички си отиват. Как оставят мама и тате и всички близки сами тук? Това не се преживява. Лили боледуваше от няколко години от най-страшната болест. Тя беше много силна и се бори много и дълго. Беше оперирана многократно тук и в Германия. Всеки път си мислехме, че операцията е последна и след облъчванията ще се оправи. Защо вместо да расте и да се смее, да бъде прегръщана и целувана от близките и, тя си отиде? Аз дори не знам дали родителите са съгласни да пиша това писмо. Но знам, че тук могат да получат подкрепата на всички Ви.
Да се помолим за малкото ангелче!
Тя е леля на детенцето. Не мога да повярвам, че това продължава де се случва. Защо тези малки душички си отиват. Как оставят мама и тате и всички близки сами тук? Това не се преживява. Лили боледуваше от няколко години от най-страшната болест. Тя беше много силна и се бори много и дълго. Беше оперирана многократно тук и в Германия. Всеки път си мислехме, че операцията е последна и след облъчванията ще се оправи. Защо вместо да расте и да се смее, да бъде прегръщана и целувана от близките и, тя си отиде? Аз дори не знам дали родителите са съгласни да пиша това писмо. Но знам, че тук могат да получат подкрепата на всички Ви.
Да се помолим за малкото ангелче!
Много сили на родителите!
