Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора

София

Мнения: 821
мили майки, ако имате опит, моля ви, дайте ми съвет какво мога да направя, за да помогна на сина ми (2г4м) да преодолее травмата, че вече не е единствено дете!

ситуацията е следната: синът ми още е кърмаче; до преди появата на сестра си, спеше с нас (неговото легло беше долепено до нашето); много е привързан към мен, защото почти не сме се разделяли.

Около 3 седмици преди раждането на бебка, му направихме детската стая и го преместихме да спи там (баща му спи на легло до него) - в началото тръгна добре, той много си хареса стаята и се чувстваше голям и доволен.

Когато се роди бебка, той естествено беше малко объркан от новото положение, че не само той суче, но най-вече не прие добре, че малката госпожица спи в същата стая с мен, а той с баща си - в друга стая. Е, все пак, макар с увещания, заспиваше с татко си в стаята си.

Отскоро обаче, нещата се влошиха - сънува кошмари, буди се с плач и ме търси неутешимо, дори вече не иска/не може да заспи с татко си, иска мен и това е. Тази вечер ме просълзи, като през плач ми каза "не ме оставяй сам, мамо, моля те, липсваш ми" и не ме пускаше от прегръдките си, направо се беше вкопчил в мен и никакви увещания и обяснения не можеха да го успокоят!  Crying or Very sad  Confused Тъкмо като го успокоя и разсея, само да намекна, че няма да спя до него, а в спалнята и пак се разридаваше!  Crying or Very sad Crying or Very sad

Усещам, че много го боли; че преживява много труден период и явно ревнува много, макар да не го показва чрез агресия. Опитвам се да му отделям доста внимание, но все пак имам доста задължения покрай бебка, а и домакинството... затова прекарва доста време с татко си, който все се старае да му организира хубави преживявания (днес ходиха на куклен театър, например)... Но това явно не може да компенсира липсата, която изпитва и нуждата да е с непрестанно с мен.

Имате ли идеи как мога да помогна на сина си да превъзмогне това изпитание по-леко?

Как да подходя - по-твърдо относно кое може и кое не може да стане или пък по-меко и разбиращо (има опасност да ни се качи на главата, ако ни изманипулира)???

Ако сте имали подобен опит - при вас за колко време отшумяха нещата?

изобщо всичко по темата ме интересува живо. много ми е тежко, особено след тази вечер  Crying or Very sad Rolling Eyes
Цитирай

София

Мнения: 605
Здравей,
2-3 пъти четох поста ти и се чудя какво да ти пиша. Може би най-добре е ако е възможно да спиш известно време в една стая с него /със или без бебката/. Явно детето наистина има нужда от това.
Незнам дали  това ще подобри нещата, защото мойте ги отделихме в отделна стая още от 3-4 месечни и голямата отдавна беше свикнала сама и не сме имали проблеми в това отношение.
Просто е необходимо много внимание и много говорене и обяснения.
За по-меко и по-твърдо отношение не мога да отговоря, защото аз съм си от меките Марии  Smile, въпреки, че от време навреме се опитвам да се поправя.
Цитирай

София

Мнения: 26 022
С отделянето на детето преди раждането на бебето сте си направили мечешка услуга. Детето вече е знаело, че ще има бебе, колкото и ненаясно да са на тази възраст. (като пояснение - моите са с 1 година разлика и голямото още преди раждането знаеше, че ще има бебе). Кофти се е получило и раждането на бебето съвсем е усложнило нещата. Може би е добре временно да се преместиш с бебето при баткото. Детето има нужда от теб, а не от баща си. Като започне бебето да реве нощем или при спането следобед, ще започне да му става досадно. След някакво време ще се успокои и ще можете пак да си размените местата.
И се опитвай колкото пъти прегърнеш или целунеш, изобщо демонстрираш внимание към бебето, толкова пъти и към баткото. И му казвай, че го обичаш, че обичаш и двете си деца. На моменти си мисля, че децата броят всеки поглед и целувка към себе си и другото дете.
Пък за третото бебе, вече ще си подготвена какво да правиш с големите  newsm63
Цитирай

Варна

Мнения: 1 866
Децата ми имат разлика от 2г1м. Дъщеря ми (голямата) спи сама в стаята си от бебе (на 2м я отделих). Бебето спа при нас първите 3 м и усещах едва доловими признаци на ревност у дъщеря ми, въпреки че тя нямаше навика да спи при нас. Аз реших проблема така - сложих бебето да спи при нея. Тя беше във възторг, голяма радост. А бебокът се научи да заспива сам вечер с кака си. И досега спят заедно, няма никакъв проблем. Ако не си готова да приемеш този вариант, тогава смятам, че трябва да спиш при голямото дете - с или без бебето. Няма начин да му обясниш, че не може. То си е свикнало с теб и в създалата се ситуация рискуваш да предизвикаш голяма ревност с всичките последици от това.
Цитирай

Чикаго / София

Мнения: 2 874
Моите деца са с 1г8м разлика. Аз отделих голямата в отделна стая веднага щом разбрах, че съм бременна, т.е беше на 1 годинка. Имаше предостатъчно време да свикне да спи там сама. И все пак когато се роди малката, тя не се отделяше от мен. Първият един месец, голямата спеше с мен на спалнята, а малката на креватчето до спалнята. Много често спяхме трите заедно на спалнята. Спяхме е силно казано, защото аз почти не мигвах.  Wink Това положение продължи около месец и половина-два. Постепенно голямата пак си отиде в стаята си и започна да заспива навреме. Преди това заспиваше в 12ч. вечерта.  Shocked Докато не заспеше и бебето и аз не легнех на леглото, и тя не заспиваше. Но бебето много ревеше и явно голямата се уморяваше и така сама си отиде в нейната стая! През деня ходеше на ясла, а аз се грижех за бебето и къщата. Вечер, когато се прибереше, връчвах бебето на таткото и отделях цялата вечер само за голямата - е с изключение на моментите за кърмене, но и тогава например четях книжка на голямата или нещо друго. Избрах яслата именно, за да не ме гледа по цял ден гушнала бебката. За да имам време да свърша и домашните си задължения, и за да бъда спокойна, през деня, а не кълбо от нерви, опитваща се да свърша хиляди неща, и да се грижа за две бебета!

Но трябва да кажа, че дадохме голямата на ясла 3 месеца преди да се роди бебето, и на нея там наистина й харесваше!

Гушкай големия постоянно! Нека спи с теб на спалнята за начало. Оставай бебето на таткото за час-два и излизайте с големия някъде.  Води го ти на театър, не таткото. Аз така правех! И въпреки, че ми беше много притеснено дали ще се прибера навреме да накърмя бебето, поемах този риск, заради голямата. А бебето, все ще можеше да го дондурка таткото половин-един час ако закъснея! Така постепенно освен аз, започна и таткото да я забавлява, и тя да му позволява! Wink Но в началото ми беше много трудно - разкъсвах се м/у двете и почти винаги пренебрегвах бебето заради голямата. С времето нещата се нормализираха, голямата свикна с малкото човече и стана по-лесно. Сега са на 3г.10м. и на 2г.2м. играят си заедно и не могат една без друга!

Успех!
Цитирай

БГ - София

Мнения: 7 796
Здравей,
Почти не съм имала проблеми с ревност (разликата им е 2г и 2м). Но и аз като някой от писалите преди мен, предприех промените покрай големия още щом разбрах че съм бременна. Големия винаги е спал отделно и ги събрах заедно и сами когато малкия беше на 3, 4 месеца. До тогава малкия спеше в количката в спалнята, но баткото мислеше че бебето нощем спи само в хола. Принудих се за да не ревнува големия да не разнасям по цял ден малкия на ръце, не съм скачала веднага и при най-малкото му размрънкване. Гледах си ги вкъщи и сама, но демонстрирах предпочитания към големия (бебето така или иначе не разбира нищо), но чувството за вина си оставаше за моя сметка. Сега не съжалявам, че постъпих така.
В твоя случай аз бих приела че имам 2 бебета близнаци, късно е сега да научиш баткото на самостоятелност, а да го даваш на таткото или баби е грешка. Така определено го караш да мисли, че предпочиташ сестра му, честно казано и аз бих помислила така  Wink. Взимаш ги заедно на леглото, кърмиш ги заедно, не носиш много бебето на ръце защото не можеш да ги носиш заедно ... ако и когато имаш нужда от помощ то ти помагат за бебето, а не за баткото и т.н. и се надяваш по-бързо да мине този период.
Успех.
Цитирай


Мнения: 13 174
съгласна съм с Ellypr
момента е много важен, отдели на големия нужното му внимание, за да не се задълбочат нещата
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Моите деца имат разлика 1г. и 3 мес. От бебе дъщеря ми спи в отделна стая, така че, когато се роди синът ми, тя не е почувствала никаква разлика - просто в стаята й се нанесе още едно човече и вече бяха двама. Естествено, че не съм я отбила от кърменето два дни преди да родя сина си - тя отдавна беше забравила за това /отбих я, когато разбрах, че пак съм бременна - беше на навършени 6 мес./ Какво да ти кажа - ти сякаш умишлено си направила всичко възможно детето ти да се почувства ощетено от появата на бебето. Върни всичко в изходно положение - двете деца при вас в спалнята, едновременно кърмене и на двамата, а след няколко месеца - и двамата в отделна стая. Много рязко си променила ежедневието на сина си. Действай внимателно и деликатно, без да ощетяваш нито едно от децата си. От тук нататък всичко трябва да бъде поделено по равно между тях - обич, внимание, целувки, леглото на мама и тати, гърдата на мама, играчки /ако едното получи подарък, то непременно трябва да има и за другото/. И не очаквай, че синът ти ще те разбере и ще ти влезе в положението - той е още съвсем мъничък, а и дори да беше по-голям, пак би ревнувал. Това е нормално човешко поведение.
Цитирай

София

Мнения: 26 022
Чакайте, че нещо се обърках. Как така кърмене на двамата, като детето е на 2 и половина и сигурно вече е отбито. Когато забременях с второто ми казаха, че трябва да отбия първото.
Я кажете, може ли да се кърми по време на бременност, или мен нещо са ме преметнали преди години?
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Malejna, върна ме назад във времето и ми стана мъчно Sad Моят син също беше много травмиран от раждането на сестра си, но беше мъничък и го проявяваше най-вече чрез агресия. Той се отби, докато бременеех, но въпреки това и за миг не съм си помисляла да го отделям в негова стая, още повече толкова кратко време преди раждането. Легълцето му си остана в нашата спалня, просто добавихме още едно - за сестра му. Нощната организация беше според това, което ни поднесат децата. Който/когато се разплаче, пристигаше в нашето легло. Понякога при възможност го връщахме обратно в неговото по някое време (като заспи по-дълбоко). Така понякога спяхме четиримата, понякога с баткото, понякога - с бебето, а понякога - аз сама с децата, защото таткото се изнервяше и бягаше в холя, но какво да се прави...

Опитай се да му отделяш повече време, той няма как да разбере това внезапно "прехвърляне" на таткото при положение, че не сте се разделяли досега. Имаш щастието детето ясно да ти казва и показва какво иска, възползвай се, защото тази ситуация може бързо да се промени... Бих се страхувала много повече от това, отколкото от манипулации и други подобни. Остави на таткото домакинството, част от грижите за бебка, и отделяй много време на сина си. Ако бебка е кротка, при добра организация в първите месеци можеш да си почти изцяло с него, помагайки му да преодолее травмата. Hug
Цитирай

Sofia

Мнения: 3 482
Радостина, преметнали са те. Може да се кърми през бременността (не е лесно, но не е и невъзможно) и във всички случаи може (и не е никакъв проблем) да се кърми по-голямо дете и новородено бебе. Казва се кърмене в тандем. Има такава тема във форум кърмене, в която пишат много майки, практикуващи кърмене в тандем, можеш да надникнеш. Аз много исках, но при нас не се получи за съжаление.
« Последна редакция: пн, 08 окт 2007, 12:04 от Maria.St »
Цитирай

София

Мнения: 26 022
Мерси за информацията. за съжаление вече минаха 7-8 години оттогава. Казаха ми, че при бебе на 4-5 месеца и бременност кърмата няма да е достатъчно хранителна, а и тя започна от самосебе си да намалява. Така,че не се замислих особено.
Жалко, но какво да правим, 8 години са много време в критериите за отглеждане на дете в съвременната медицина.
Цитирай

София

Мнения: 821
благодаря на всички за отговорите и съветите!  Hug

може би не съм се изразила достатъчно ясно: аз кърмя в тандем, т.е. баткото не е отбит; сучат и двамата (понякога едновременно, понякога поотделно). Така че поне от тази гледна точка баткото не е ощетен - търси си и ако физически ми е възможно, давам му, макар да има ситуации, когато отказвам - защото точно в този момент е невъзможно. Но давам по-късно.

за местенето в друга стая - има си причини (и то много) за това, че толкова късно го преместихме (според едни), или толкова рано (според други). Основно това, че той до към 18 мес. сучеше активно нощем, следователно ранно отделяне в своя стая беше невъзможно. Имаше много болезнено зъбоникнене и винаги е спял много неспокойно, затова до последно спеше при нас. За мой късмет последните кътници избиха преди да се роди бебка. НО отдавна му говорехме, как ще му направим хубава детска стая (и той наистина си я хареса) и когато е голям, ще спи там и там ще си играе и т.н.

самото местене мина доста плавно - първо само следобедните спанета, после аз го приспивах и вечер там, после с татко си там - никога не сме го насилвали и ако е настоявал, е идвал при мен в спалнята. Едва от няколко дена прави на въпрос, че иска само с мен да заспива и да не спя в спалнята.

Другото важно нещо е, че с много усилия си извоювахме да не суче нощем и от много месеци не го прави, не му пречи. Но ако спя с двете деца, той ще види, че сестричката му суче нощем и със сигурност ще поиска - нещо, което не съм склонна да направя и по тази причина спане с двамата не ми се струва решение на проблема.

ако спя с него, а таткото с бебка, подозирам, че много скоро ще рухна от изтощение от тичане м/у двете стаи, които отгоре на всичко са на различни етажи!  Crazy

засега единствено виждам някакъв изход в това денем да прекарвам колкото се може повече време с него, а със заспиването вечер да продължим по старому и с много утеха и обяснения (вярвам, че ако е спокоен, разбира това, което му говорим). от това ще пострада домакинството, разбира се, но това се преживява.

и все пак, се чувствам разкъсана. Не смятам, че бебка има по-малко нужда от контакт - та тя точно сега започва да реагира - да се усмихва, да се радва, като види близък човек (а денем това съм само аз!). Не мога просто да я оставям да си лежи будна и да гледа в тавана!!!  #Crazy

за ясла за баткото не се вредихме, а и преценихме, че ще носи болести на бебето (тя щеше да бъде едва 1-2-месечна, когато той би тръгнал) и затова това не е решение за нас.

това е! ако имате други коментари и/или идеи, давайте  Embarassed
Цитирай

София

Мнения: 26 022
Жалко, че мъжете не могат да кърмят. Една такава възможност би решила много проблеми. Wink
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 614
 RadostinaHZ не си го слагай на душата.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 20 отговора