Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора

Пловдив

Мнения: 34
Как и кога решихте да имате второ дете.Случайно или планирано .Каква беше реакцията ви като разбрахте?А тази на вашият съпруг?Задавахте ли си въпроса:Да го оставя или да го махна? Каква е разликата между децата ви?По лесно ли родихте второто?По лесно ли се гледа? Не съжалявате ли?Моля ви ,споделете.Аз имам бебе на 5месеца и кака на 10 години.Разликата е голяма ,но  при нас така се получи.Каката се роди 1месец по рано ,за около 6часа -предизвикано.Малката 1ден преди термина,за половин час ,от влизането в клиниката до появяването и на бял свят.И двете без шев.Коренна разлика и в отглеждането.Голямата беше на АМ ,пиеше вода и спеше и през деня и през ноща.Малката е на кърма,не пие вода и няма спане ни денем,ни ношем...Да са ми живи и здрави и двете,ама по някога ми иде и аз с тях да ревна.Е майчета как е при вас.
Цитирай


Мнения: 2 631
Необятна тема. Какво по-конкретно те притеснява!? newsm78

Планирани и желани са децата ни.
Реагирахме щастливо на новината.
Различни са по характер и емоционалност.
Привързани са много един към друг.
Различен подход при отглеждането им съм имала - дъщеря ми - дълго кърмена и късно захранена, синът ми - не.
Не се гледа по-лесно второто ми дете.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Когато се роди дъщеря ни, по-скоро на майтап, с мъжа ми заговорихме за второ дете. Свекърва ми като чу, направо й стана лошо! А то пък взе, че стана наистина - само 6 мес. след първото раждане бях отново бременна. Не сме обсъждали изобщо съдбата на второто ни дете - ясно беше, че ще го родя. А май си беше ясно и че не било съвсем "случайно". Радвам се, че стана така, защото, ако бях решила да поизчакам 2-3 години, за да имаме второ дете, може би никога нямаше да се навия.
Цитирай

Пловдив

Мнения: 34
Притесненията ми са относно пюретата,кашите...Какви и кога давахте,виждам ,че вие сте големи.Как се справяте и с двете ,като всяко иска внимание.Уроците са доста трудни...Не пренебрегваш ли в даден момент едното за да обърнеш внимание на другото.По голямото не ревнува ли,не се ли сърди...Изобщо как се справяте?Не ме е срам да си призная ,но в дадени моменти ми и много трудно и незмам какво да правя.Таткото помага ,но се връща късно от работа ,а те са вече уморени - време нито за уроци .нито за игри.Като питам за съвет всеки отговаря -е то е второ,ти знае ,нали имаш вече едно.Да ама не.спирам ,че май стана голяма каша.
Цитирай

Ланкър, планините Овнерог

Мнения: 6 247
Аз така и не се навих за второто. Една грешка-едно бебе. Мъжът ми вече много го искаше, но аз не. Даже в началотоимах намерение да го махна. тези мисли се изпариха, когато чух сърдечната дейност. От там- на там започнах да треперя пък да не го изгубя, дали всичко е наред. Разликата с каката е 5г и 8мес. Мисля, че е перфектна от гледна точка на справяне. Ето сега например, каката е болна, и много добре знае, че около бебето трябва да е с маска или да стои далече. Не я мисля толкова, оправя си се. Второто раждане беше по-бързо, но по-болезнено и трудно.
Цитирай

Бургас

Мнения: 1 111
 Въпросът трябваше да е за третото дете. Laughing Второто е класика,  не е кой знае какво необичайно събитие.
 
Цитирай

Balchik

Мнения: 1 732
Аз винаги съм искала две деца .Мъжа ми беше по-труден откъм навиване ,но успях да го убедя .Децата ни имат 7 години без 2 мес разлика .Каката беше спокойно дете,кротка ,където я оставех ,там я намирах.Затова пък сега ми създава повече проблеми от малкия .Той си е чешит от малък,с характер,по-трудно беше раждането ,защото се роди голям .Нея не съм я кърмила и 1 ден ,а него 2 месеца .Различни са по характер .Но да са ми живи и здрави!Това се моля само и Господ да ми ги пази ! Praynig Praynig Praynig
Цитирай

Ланкър, планините Овнерог

Мнения: 6 247
А, да и за кърменето-каката ня можах и 2седмици да я кърмя. Нямах кой знае колко, не можах да я накарам да засуче, а като се изцеждах, повръщаше  Twisted Evil Малката успях почти цели 2 мес да я кърмя. bowuu Цяло геройство си е, защото и то си е чешитче.
Цитирай

на село

Мнения: 1 851
Моите дъщери са с 13г. разлика, голямата е на 16, малката на 3 и половина.
Много време ми трябваше да се навия за второ, съпругът ми винаги е искал.
И двете раждания  бяха продължителни, но при първото имах 1 шев, при второто ме шиха час и половина, благодарение на системата с окситоцин, първия път родих без такава.

За гледането - като характери са коренно различни, съответно и гледането им е различно.
Голямата е спокойна, докато малката е доста по - емоционална и непослушна  Very Happy
За кърменето - и двете не успях да ги кърмя достатъчно, голямата до към 2 месеца,
за малката едва успях 2-3 седмици.
Цитирай

Варна

Мнения: 5 299
Децата ми са с разлика 3г5м, и двете бяха планирани. ЗА воторото се навих много трудно, ако мъжът ми не настояваше, едва ли щях, макар и да исках 2 деца. С ражданията и кърменто- никакъв проблем и при двете.
Малката е много по- спокойна, абе никакви проблеми не създава засега. С  каката ми е голям зор още от бебе- ужасно е трудна, почти всичко постига  с рев и тръшкане, от обяснения разбира само, ако и когато пожелае. А толкова си приличат визуално двете. Ами,,,да са живи и здрави!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 394
Въпросът трябваше да е за третото дете. Laughing Второто е класика,  не е кой знае какво необичайно събитие.
 
Точно това ми е моя въпрос искам трето но моя мъж със второта вижда зор калимо трето!
Моите имат разлика 5 години и половина изчаквах момента каката да е по съмостоятелна и исках синчец -сега си имам но е палав и ревлив голям зор още от бебе- ужасно е труден, почти всичко постига  с рев и тръшкане и неспи изобщо ни денем ни нощем а вече е на 1 и 7 месеца докато каката беше противоположност на малкия кротка спяща и послушна а сега се дразнят взаимно тя защото ревнува а той защото неразбира още! Скаката се поизмъчех 8 часа сухо раждане но поне без шевове а малкия излезна за половин час при постъпването ми във родилното и пак без шевове- и двете си бяха планирани и кърмени по 6 месеца но при дъщерята се изтисквах а при малкия му хареса повече шишето и сам се отби! Та при мен е кога ще се навия за трето защото много искам голямо семейство но при второто злодейче Mr. Green е под въпрос?
Цитирай

с/у ОколоМръсТното

Мнения: 18 619
PADI, децата са твое дело, а не на Ранк Ксерокс, все пак.
Успокой се. Има трудни моменти, така е. Но все пак голямото ти дете е напълно самостоятелно тъй, че спокойно може да ти помага.

Иначе по темата ти.
Винаги съм искала/знаела, че ще имам 2 деца. Въпрос на време беше, да се реша на 2-ро, след 1-во доста болнаво. Разликата им е почти 6г. За мен е много добра. Макар, че можеше да им е и по-малка. Не съжалявам нито миг, че ги имам. И всеки си е отделно за себе си, като поведение, като физика, като възможности. Нагаждаме се. Опознаваме се и най-вече - не ги сравнявам.
Последно...
След като родих 2-рото си дете, получих дискова херния. Ако не ми е голямото дете в помощ, не знам как щях да се справям. А тя е също на 10г.  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 647
Аз така и не се навих за второто. Една грешка-едно бебе. Мъжът ми вече много го искаше, но аз не. Даже в началото имах намерение да го махна. тези мисли се изпариха, когато чух сърдечната дейност. . Второто раждане беше по-бързо, но по-болезнено и трудно.
Е , това аз все едно съм го писала ! Mr. Green
Цитирай

Пловдив

Мнения: 726
Аз винаги съм искала, знаела и планирам да имаме 2 деца. За трето - ако стане, няма да го махна, но по принцип не планирам. За сега имаме само 1. Исках разликата да е 1-2 години между двете и да ги изгледам едновременно, но поради трудно раждане и доста дълго възстановяване след това, не исках да бързам. Планираме го за догодина. Сега се справяме доста трудно, откъм свободно време, къщна работа и т.н., но колкото повече време минава, толкова по-голяма е вероятността да се откажа и от второ. Така че, ако не е догодина (да не се заричам), но може и да няма второ.
Първото беше доста трудно бебе- почти не спеше, колики от 9-тия ден до 8-мия месец, заспиваше само на ръце, уж сучеше по половин час, пък нищо не изсукваше и трябваше да се цедя и да я дохранвам и така 6 месеца, повече не издържах. Първите месеци съжалявах че съм я родила Embarassed, тъкмо си бях намерила хубава работа, бяхме свършили ремонта вкъщи и можеше само да си почивам и да се кефя, да ама не. Сега вече ми е по-леко, все по-самостоятелна става, спи повече (поне 2 часа) следобед и успявам да си почина, но пък много се изнервям, постоянно викам за нещо и не знам как ще ми се отрази още една бременност. Освен това тръгнах и на работа, та...остава ВТОРОТО за догодина.
Цитирай

НЯКЪДЕ ТАМ...

Мнения: 186
Аз имам две деца,но да си призная,не исках второ.Мъжът ми пък обратното.Второто стана "уж случайно", но  и аз се примирих,исках само да е момиченце,защото вече си имахме момченце.Разликата им е 7 години.Баткото в началото и се радваше и се грижеше за нея,но колкото по-растеще ,толкова по-не можеше да я търпи..А и тя е палава.Постоянно му пипа нещата и така го дразни.Сега не съжалавам,че имам две деца.Малко е трудно в началото,зощото бях позабравила как се гледа бебе,ама бързо влизаш в крачка и се справяш.Сега тя е на две и половина и е много по-лесно.Ходи на ясли .Бързо свикна и много и харесва.И двете бяха на смесено хранене-изцеждах се и така до 6 месец.Голам тормоз за мен ,но само толкова издържах.Не искаха да сучат и това е.Ама инъче са здравички.Много съм щастлива,че си имам две дечица,добре че не останах с едно!
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 33 отговора