Не презадоволяме ли децата си?

  • 3 406
  • 86
  •   1
Отговори
# 15
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
  Ами не смятам ,че са презадоволени,но пък не са и лишени.Уговорката е,че купуваме по едно нещо на ден.Играчки без повод купувам рядко.Когато кажа,че нещо е скъпо и точно в момента не мога да го купя,но ще го вземем при първа възможност ме разбират. PeaceПовече ме дразни факта,че при стая пълна с играчки,книжки,бои,пастели и не знам си още какво каката идва и ме пита "Сега какво да правя,няма с какво да си играя".Е това ме подлудява.

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
На мен ми се вижда много всеки ден да има някаква покупка. Така разходката се превръща в пазаруване за детето. У него се развива очакването, че всеки ден ще получи по нещо. По-интересно им е, когато бъдат изненадани с някакъв дребен подарък.

# 17
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
На мен ми се вижда много всеки ден да има някаква покупка. Така разходката се превръща в пазаруване за детето. У него се развива очакването, че всеки ден ще получи по нещо. По-интересно им е, когато бъдат изненадани с някакъв дребен подарък.

 Под покупка не разбирай играчки.Купуваме вафла,или бонбони,или бисквитки,или сокче...,неща от този род. Peace

# 18
  • Мнения: 8 917
Да, презадоволени са в което няма нищо лошо. Peace

Въпросът не е във вещите, а в отношението.
Подкрепям Peace

# 19
  • Мнения: 2 722
при стая пълна с играчки,книжки,бои,пастели и не знам си още какво каката идва и ме пита "Сега какво да правя,няма с какво да си играя".Е това ме подлудява.

Ха сега си представи аналогичната ситуация - отваряш гардероба и казваш - ми няма какво да облека  Joy

По темата - не желая децата ми да са лишавани, но се опитвам да балансирам. На моменти при поискване да се купи нещо, се опитвам да разбера каква е причината, защо иска да му го купя /малкия за сега още не иска/. Често започнах да ползвам изречението - нямаме нужда от това в момента.
До скоро баткото беше във фазата "купи ми НЕЩО", та покрай нея почнахме да говорим и за стойността на парите, за какво се ползват, как се изкарват. На него му хареса повече да му обяснявам, отколкото да мрънка че искааааааааа

# 20
  • Мнения: 2 161
Не намирам нищо лошо в това,че децата ми са презадоволени.Така е редно да бъде,всяко поколение трябва да има повече от предишното.В темата за мобилните телефони съм се смяла с глас над тесногръдието на някои хора,които едва ли не анатемосват тази толкова забавна играчка.Да,дъщеря ми,която е почти на 14 има мобилен телефон от няколко години.Да,сменила е няколко апарата,все по-скъпи и с все повече екстри.Дори малката ми дъщеря,която е почти на 5 има мобилен телефон.Много играчки,маркови дрешки.Да,всичко е по много.Аз така ги разбирам нещата.Аз така искам да бъде.Но трагедията не се състои във това.Въпросът е как се справяме с дефицита на внимание,на любов към децата си?

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
Много родители се справят с дефицита на внимание с купуване на разни неща. Откупват се.
По-лесно и по-престижно, съвестоуспокояващо е да се купи нещо скъпо, отколкото да се стои с лепило в ръка и да се поправи старата, любима играчка. Или да се зажие роклята накуклата.
Нищо лично, не нападам никого.

# 22
  • Мнения: 8 917

По-лесно и по-престижно, съвестоуспокояващо е да се купи нещо скъпо, отколкото да се стои с лепило в ръка и да се поправи старата, любима играчка. Или да се зажие роклята накуклата.


Едното не изключва другото. Peace

# 23
  • Мнения: 1 761
Детето ми няма още мобилен телефон-играе си с моя и още два пластмасови с мелодии.
Не мисля,че наличието на мобилен телефон е толкова съществено.
Нито пък пълния с маркови дрехи гардероб.Не искам детето ми да има комплекси толкова,колкото и не искам да е капризно.
Има каквото му е необходимо-моето И НА БАЩА СИ внимание.Уважение,споделено време,обич,боричкане,игри,четене на книжки заедно.Всеки ден.
Всичко останало са покупки,чиято цел е да замаскира родителската липса.

# 24
  • София
  • Мнения: 62 595
Вярно, за децата е важно да им обръщаме внимание. Понякога си мисля, че ми правят номерца, за да им се скарам. Малки хищници - на моменти ми приличат на тасманийски дяволчета. Laughing

# 25
  • Мнения: 2 161
Детето може да бъде задоволено както с предмети,така и с любов.Само в приказките богатите са нещастни,а бедните щастливи.Това означава,че последният модел на нокия не винаги е подаряван като компенсация за липсващо внимание.

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
Детето може да бъде задоволено както с предмети,така и с любов.Само в приказките богатите са нещастни,а бедните щастливи.Това означава,че последният модел на нокия не винаги е подаряван като компенсация за липсващо внимание.

разбира се.

# 27
  • Мнения: 1 134
Детето може да бъде задоволено както с предмети,така и с любов.Само в приказките богатите са нещастни,а бедните щастливи.Това означава,че последният модел на нокия не винаги е подаряван като компенсация за липсващо внимание.

Въпросът е самото дете от тук - нататък как ще проявява любовта и вниманието си?
За тази, която получава - ок. Но когато дава? Под каква форма ще е?

# 28
  • Мнения: 8 917
Детето може да бъде задоволено както с предмети,така и с любов.Само в приказките богатите са нещастни,а бедните щастливи.Това означава,че последният модел на нокия не винаги е подаряван като компенсация за липсващо внимание.

Въпросът е самото дете от тук - нататък как ще проявява любовта и вниманието си?
За тази, която получава - ок. Но когато дава? Под каква форма ще е?

Ти знаеш ли със сигурност твоето дете дали ще ти дава любов и под каква форма ще е? Thinking

# 29
  • Мнения: 1 134
Детето може да бъде задоволено както с предмети,така и с любов.Само в приказките богатите са нещастни,а бедните щастливи.Това означава,че последният модел на нокия не винаги е подаряван като компенсация за липсващо внимание.

Въпросът е самото дете от тук - нататък как ще проявява любовта и вниманието си?
За тази, която получава - ок. Но когато дава? Под каква форма ще е?

Ти знаеш ли със сигурност твоето дете дали ще ти дава любов и под каква форма ще е? Thinking

Не, и затова се терзая по подобни теми и разсъждавам на глас.

Но и правя паралел със себе си - аз бях презадоволено дете във всеки смисъл на думата... Дълги години можех да демонстрирам чувствата си само в материална форма. Без да си давам сметка колко съм обиждала хората около себе си по този начин...
Не смятам, че съм го изкоренила напълно и затова съм с повишено внимание по темата. Особено, що се касае за дъщеря ми.

Общи условия

Активация на акаунт