Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Клюкарник
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора

София

Мнения: 892


Любомудри читателю, внемли тук житието
На братята Кирил и Методи, което
Апокрифно се носи, но е самото
Най-паче истинно, понеже-защото
Едва в наше време докрай се разбра тя
Какво са прекарали двамата братя.

Започва житието с момента, от който
По воля Божия те изпълнили свойто
Решение, вопреки папското вето
Да создадат АБВ-то.
- Ний – казал Кирил – сме солунски братя.
Аз съм по-малкият, а тоз е мой батя.
От мати-славянка и баща-Лъв.
Въпросът наш е такъв и такъв... –
И рекъл им старшията
На патриаршията:
- Вашето дело
Се разбира самò.
Пойдите в отдела
„Четмо и писмо”. –
И правят поклоните
Божите хора,
Търчат с кадастроните
По коридора,
Намират в отдела
Секретарка дебела
Во лицеобразе не зело мудра
И не сверхцеломудра,
Во зерцале зряща се и слагаща пудра,
Глаголят й ясно
О буквах и прочие,
Но срещат опасно
Дебелоочие.

- Подир месец – глаголи – обадете се нам.
Ответ не ще мога по-рано да дам,
Ибо аз през септемврия
Се чипуркам в Месемврия. –
Диво двоицата
Се дивят на девицата:
- Но должни сме ний да вървим при хазарите!
- Спокойно! Нас будете тука заварити.

(Какво да се прави –
Тогавашни нрави!)

Отиват двамата в Херсон за година,
Спят на диван за персон и полвина,
През деня просвещанат
И климат през нощите,
Они-же изравят на Климента мощите,
Завръщат се в Цариград, дирят отдела,
Намират отдела под нова табела.
- Славни са, Господи, дела твои!
- Да, отделът и тоз път ся раздвои.
Докле бяхте в мисия,
„Четмо и писмо”,
Преоформи-ся
В „Четмо” и „Писмо”,
А за целесъобразност
И икономия
Первий е в Патмос,
А вторий в Мехомия.

Писмото ваше
за славянско писмо
е понастоящем
во отдела „Четмо”.
- Но защо во „Четмо”, нали то е писмо!
- Ибо перво чете се, туй е ясно само,
А кога се в „Четмо” до конец дочете,
Во „Писмо” ще се прати да подписати те. –
Со гневом и двамата лицезрят измамата.

(Но какво да се прави – тогавашни нрави!)

И поеше отново светите хора
От инстанция перва во инстанция втора,
Докле накрая била назначена
Нарочнеше комисия от 20 члена.
И словото взел един зело почтен
Редовний член
На Съюза на византийските художници,
Секция „Чертожници”:
- Таз
Буква „Аз”...
Не знам според вас,
Но за мен е такваз...
Някак сякаш избива
Против колектива.
Според мен тя не бива
Во очах да бие,
Сиреч, пò ще отива
Не „Аз”, а „Ние”.

- А туй „Буки”, туй „Буки”
Кому нужно е туки! –
Рек друг един уж
Върло праведний муж
От Съюза на византийските писатели,
Секция „Изпатили”. –
Нежели „Буки” аз мисля: какво
Пречи нам сложити друго дрво,
Ибо след нашата сечна програма
Вече буки в Панония, кажи-сечи, няма.
И смисъл добива и не зле се слива,
Вместо „Ние – Буки” да е „Ние – Слива”.

- Това „Ние – Слива”
Ест находка щастлива –
Чул ся тогаз
Третий глас, -
Но остава пред нас процедурний вопрос.
И воименно тоз:
Обсуждаючи знаци един после друг,
Каков точно ред будем следвати тук!
- Каков може да буде! – возклицают отвред. –
Каков освен просто азбучний ред!
- Но по что ще познаеме ний отнапред
Каков ще буде сий азбучний ред,
Когато за ред он ще буде приет
Едва щом приемем вси букви подред!?... –

Слушайки братята Кирил и Методии
С какви методи
Се спорът води,
Гледали стреснати и омърлушени.
(Вж. Фреските Борис-Ангелушеви.)

После Методи, премудри чловек,
Рек:
- Единствен на земле и на небеси,
Патриарх Фотий ще нас да спаси! –
Вопросний Фотий бил техний учител
И силно ги любил и много почитал,
И приел той ихното свето ходатайнство,
Макар да било него ден осемнайсто.

- Дадено! – рек им. – Ще стане тая.
Макар че как точно, предсказати не зная. –
И словенското дело поело по масло,
И добрутрото ихно зело порасло,
Ибо новата азбука, съвсем леко очистена,
Била возприета яко азбучна истина.

- Кой от двоицата е по-големия?
- Методи.
- Методи да получи премия!
- А на малкия как да прославим делата?
Он буде получити персонална заплата! –
Но сякаш чули сатанинские хули,
Отвергнали братята заплати и вули.
- Не щем ний богатства, не щем ний пари! -
Возкликнули они, возмутени дори. –
При Святопулка
и Ростислава
да носим поука
и Божия слава,
за туй ние страстно
со брат ми горим!
- Добре де, от нас да е,
Ще ви пратим и в Рим.

Така погрешно
Сии тълкувати
Туй, че двамата спешно
Се стремят да пътувати.
Сиреч славно им смазват
Ентусиазмът.

(Но какво да се прави – тогавашни нрави!)

И ха да заминат, но в сущий ден,
Грех сотворивши, бил Фотий свален,
Во низините низвергнут от холма
И делегатом изпратен в Стокхолма
И оно отношение
Към словените мило
Во мигновение
Се видоизменило:
- Камо грядеши тези двамата! При папата?
И ради що! Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
Един техник (брат ми) по парни котли.
Вярно, техник он ест малко ударен,
Но език притежава високопарен,
И хем тъй във спора ще поможе на попа,
Хем и той яко хората ще похоже в Европа. –

И ей го във влака,
Муцуна навирил,
Пътува глупака,
Сос мудрия Кирил,
Което станало после причина
За скорбная на оний последний кончина
Во лето
869-о,
Ибо и Кирил, макар Философ,
Изполнен с люов
И на муки готов,
Сии наши типичности
Во град Рим не изтрая,
Инфарктно-капичнася
И пойде у рая.

(Какво да се прави – тогавашни нрави!)

Но дело словенское паки-пак победило
И не че комисии сии убедило,
А защото, после смертию брата,
Методи
С едного бюрократа
Бил принуден да води
Спор писмен за разни римски разходи
И тъй като писаше по словенски чловека,
Полека-лека
До конца века
Собра се книжница (т. Е. Библиотека),
Сначале убога
И даже скромна,
Сетне, слава на Бога,
Хилядотомна,
Тъй че фонда книжовен
Состамила она
За разцвета духовен
При цар Симеона,
Който яко по качество, така по количество
Надмогнал над немското католичество,
Така че не смогла римская ерес
Вече бясно да тъпче подобно на нерез,
На смердяща коза и на щръклява крава
Писмото словенско и словенската слава.
И нека за тус, четецо, воздава,
Господу слава, Всевишнему слава!

И тука конеца е на житието,
Което не е официално прието,
Но ази, раб Божи, го писох на псалтиря
Не земна слава со него да диря,
А защото са всякий гневи, като гледа
Колко пречки се сторят пред всяка победа.
- Грях, грях е! – но ще му ся на человека
Това да не трае от века до века.
Цитирай

София

Мнения: 9 014
Много ти благодаря, че ми го припомни! Ще се амбицирам да го препрочета целия. Изключително  любим автор.
Цитирай

Варна

Мнения: 1 716
Занда, а имаш ли "Репортаж за трите HHH"? Ако го имаш, моля те пусни го.
Цитирай

BE, 2260

Мнения: 5 540
Чудесно е!
Цитирай

София

Мнения: 892
Не ви ли прилича на проблемите в образованието в момента? Аз намирам паралел, хехе.

Имам "репортажа" и ще го препиша след малко  Very Happy
Цитирай

София

Мнения: 892
РЕПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ "ХАШ"

Кои книги напоследък
Радват се на просто редък,
Изумителен напредък?
Тези книги, тези книги
Със убийства и интриги,
Дето, ха де, затвори ги,
Докато на „Плана” 5
Нашият майор напет,
Стисналверен пистолет,
Не съзре следи, които
Водят към едно корито,
Ужким старо и разбито,
Но което, щом по цинка
Той го тръкне със пуцинка,
Ще разкрие начертан
План на мотопед „Балкан”,
Който вража нам държава
Жаждува да притежава.

Да, тез книги в страшна треска
Дирят се и гълтат днеска:
Книгите със шпионаж,
Книгите със саботаж –
Отче наш,
Тираж
Нам даж
За тоз бранш
Насущний наш!
А понеже всеки знае,
Че наистина така е
Нека бъде този наш
Поетичен репортаж
Вместо във стила банален,
В стил шпионско-криминален,
Взет от библиотека „Лъч",
- О.К.! Тенк`ю вери мъч!

ГЛАВА ПЪРВА

- Тук нещо се крие!
Всичко гаче ли ясно не ми е! –
Си помислил другарят Попов,
Поддиректор на нашия нов
Комбинат за мазутови печки. –
Тези гайки са майче мънечки
И не знам как ще бъдат монтирани.
От кого ли са те проектирани? –
Тъй си казва значи той
И сред планове безброй
Вижда на един, че има
Разлика от пет сантима.
- Тука действа вража шайка!
Вашта майка, нашта гайка
Изменили сте нарочно
С болта да не пасва точно! –
Тъй извиква в гняв суров
Поддиректорът Попов
И в подкрепа на това,
Неизрекъл тез слова,
Зърва видима едва,
Буквата латинска Хаш,
Със която някой враж
Специалист по саботаж
Не веднъж, не даже дваж,
А дор триж със дръзка мисъл
Плана грешен бил подписал.
- „Хаш, Хаш, Хаш”! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!


ГЛАВА ВТОРА

- Вината е в тора.
Такъв добив при толкоз фосфат!
Но ще видим кой кум и кой сват! –
Така Спас, агронома, си каза
И отвесната бръчка проряза
Още младото Спасово чело...
А в тоз миг надалече от село,
Във завода полиетиленов
Инженерите Колев и Ненов
Наблюдаваха с трепет и страх
Как пред тях
Етиленът на прах,
Наместо да втаса
В прозрачна пластмаса,
Държи се в процеса съвсем непонятно,
Ултрагаменски и суперфосфатно!...
И тръгват по гарите
Спас и другарите
И ето накрая
Откриват оная
Бележка, съставена по всички правила,
Но с грешка, която била, значи, направила
В завода за шушляци тор да довтаса,
А на блока със рапица – пластическа маса.
Грешка? Може. Но защо?
Не е толкоз просто то!
Налице е, явно, враж
Твърде подъл саботаж!
Ако беше грешка баш,
Би ли етиленът наш,
Както и фосфатът ваш,
Носил знака „Троен Хаш”,
Който не веднъж, не дваж,
А навред три пъти баш
Този спец по саботаж
Драснал е, за да докаже,
Че с такъв голям кураж е,
Та надсмива ни се даже!
- „Хаш, Хаш, Хаш”! Какво ли значи?
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ТРЕТА

... И ги пращат.
И за труд се те захващат,
Но за жалост
И уви,
Все нахалос
Им върви:
Сред дошлите
От чужбина
Са съмните-
Лни двамина,
Но тоз има алиби,
Онзи пък едва ли би...

А във същото време
Саботьорът не дреме:
Тук заводът за обуща
Някакви кошмари пуща.

Там изписва института
Срещу западна валута
Уред, обявен за брак
Във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен
Филм пореден –
Ама бледен,
Ама беден,
Филма неден,
Всичко от чужбина има,
Даже има и да взима.

Там измисля се батерийка
За откриване Америйка.

Тук талант е съкратен
И заместен със кретен.

Там споменатата „Плана”
Бива трижди разкопана,
Тъй че в кал остава скрито
Мотопедното корито.

Тук и там из края наш
Някой върши саботаж
И под всеки саботаж
Слага своя „Троен Хаш”...

Сред шишета,
Край кьошета
На ухо мълвата шета,
А мълва когато шета,
В миг я хващат аташета:

- Кой е този „Троен Хаш”?
- Наш не е! – Не е и наш!
- Е, че чий ще е тогаж!
Уж не скръстваме ръце,
А пък на, едно лице,
Явно действащо за НАТО,
Ни остава непознато.

Я да се порови всеки
В тайните си картотеки! –

И вълна вълната гони
Към различни пентагони
И различни пентагони
Свиват рамене с пагони:

- Наш не е! – Не е и наш!
Имахме един на стаж
По аркутинския плаж,
Но забърка се в миш-маш,
След което
В МВР-то
Пази горния етаж.
- Е, тогава кой е той,
Този предан нам герой,
Спъващ сам по почин свой
Болшевишкия им строй?...

(Краят в следващия брой.)

﹡ ﹡ ﹡

- Не, не става тая
С края.
Искам кой е да узная! –
Тъй ще каже някой патил
От романите читател.
А въпросната разгадка
Много проста е и кратка:
Работата е, че Хаша
Бил от азбуката наша
И четял се значи не
Като „Хаш”, а като „Не”,
Като наше „Н” трикратно,
Казващо съвсем понятно,
Че наред със всички вражи
Опити за саботажи
Има друг вид саботаг,
Не по чужди инструктаж,
Ами местен забутаж,
Недознаш и замоташ,
Чийто автор си е баш
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето
Кой бил, дето
Зашифрован бил под Н-то:
Н-якой Н-екадърник Н-аш,
Мой съсед и твой адаш,
Скрит под кадров камуфлаж,
Но с глава от алабаш,
Който хем ни мъчи с дваж
По-невидим саботаж,
хем се пъчи, че е наш,
и то наш със дълъг стаж,
страшно наш като блиндаж
и на всичко наше страж!

... Със което и завършва
Този тайнствен репортаж.
« Последна редакция: ср, 10 окт 2007, 18:13 от Zanda Ksurik »
Цитирай


Мнения: 2 615
Ето, моето любимо:

ИСТОРИЯ СЪС ЗНАМЕНА

Празник е вън и страната ни млада,
горда със свойте успехи чудесни,
като река ще залее площада
с пъстри букети, усмивки и песни,
лозунги бодри ще екнат могъщо,
флагове вредом ще грейнат червени!...
В нашето предприятие също
знамената са подсигурени.
Но как ний постигнахме такъв резултат?
По тоз въпрос ще направим доклад:
Своевремнно с точна
директива нарочна
подготовката се отпочна
и решено бе: Ана, бай Блаже и Ката
да отговарят за знамената.
Но тъй стана,
че Ана
за друго се хвана,
а пръста си даже
не мръдна бай Блаже,
камо ли помощ да ни окаже,
така че остана само Ката,
горката,
да отговаря за знамената!
А знамената се състоят,
както се знае, от Дух и от Плът,
или иначе казано, от плат и от прът.
И тръгнала Ката по ъгли и кътове
да дири платнища и прътове.
Вредом тършувала,
правила, струвала
и проработил й в края късмета:
открила онези бичмета,
за които лани, каквато е каша
в дърводелната наша,
разкрихме,
уволнихме
и изключихме от Комсомола апаша.
А те били под талаша!
Но сега било късно да се дири вина,
сега трябвали прътове за знамена,
че ако излезе на парада без тях,
заводът ни просто ще стане за смях,
и нека Ката си затваря устата
и да си отговаря за знамената!
Но Катето, Катето от думи такива
не трепвало даже. То сбрало актива
и хем комсомолеца реабилитирало,
хем десет колеца
гарантирало!
И след този успех
във съседния цех,
ги отнесло, ако обичат
да ги избичат
и да им рендосат ъглите,
за да станат кръгли те.
Добре, но там майстора уж " само три чашки",
а бил се нализал нея сутрин юнашки
и взел та нащърбил рендето,
и не стига ли, дето
има плана първомайски да изпълнява,
ами Ката дошла е да му додява!
Нека сама да си чука главата,
щом отговаря за знамената!
Но Катето, Катето не се предавало,
то настоявяло и настоявало
и най- сетне сполучило:
гладки пръти получило.
Да, но сега пък изникнал въпросът,
че върхове трябвало да им се стругосат,
и някой предлагал да им мацнат безира,
но Катето искало да ги бронзира,
та те да блестят със златисти лъчи
и що за завод сме, по тях да личи!
Ала там се закучили въпросите я,
че Ката се случила да проси боя,
тъкмо когато домакинът ни мил
се бил
вглъбил
в проблема за своя си автомобил,
който трябвало съвсем скоро, уви,
на прегледа пролетен да се яви,
и когато Ката
му казала: " Дай!",
той си мислил за КАТ- а,
ДОСО- то и ДАИ,
и за туй, че никак не му прилича
да се излага с москвича
и че по- добре с бронза да лъсне мотора,
та да стане от него мотор за пред хора
или - както си казвал този мъж-
"мотор веднъж"! ,
и затуй, той отвърнал на Ката,
че му е дефицитна боята
и да не му слага свойте пръти в колата,
а да прави каквото си знае,
защото не той, а тя е
излъчена още на таз и таз дата
да отговаря за знамената!
Но Катето, Катето не се предавало,
то настоявало и настоявало,
намерило кой да го покрепи,
заплашило оня, че контрола не спи,
и и тоз път сполучило:
бронза получило.
Сега й оставало да намери платно.
Добре, но
заведующ склада,
който по оназ част ужасно си пада,
й казал, че готов е да я снабди...
но за икономии трябва да бди...
и все пак нещо ще се нареди...
ако тя не се мръщи,
а му дойде на гости във къщи
в своето качество на служебна позната.
Сега вече би трябвало да си скърши ината,
щом отговаря за знамената!
Но Катето, Катето не се предало,
самО като знаме то пламнало цяло
и тъй като даже посегнал мръсника,
то му отпрало два звънки плесника
и му рекло, че няма да мръдне назад,
докато от нему поверения склад
не бъде отпуснат червения плат,
който й трябва за знамената,
а не на мантото да си шие подплата!
И пак сполучило.
Плат получило.
И оттук вече всичко потръгнало лесно.
Останало само да стане известно,
сърпът и чукът как да бъдат бродирани,
като средства за тях не били запланирани,
а в счетоводството, разбира се, знаели
за перото " Украса", но хитро си траели,
за да направят кефа
на шефа,
като му купят това перо
ново бюро,
защото те отговаряли за бюрата,
а Ката за знамената!
И тогава Катето насъбрало другарки,
отбор шивачки и баш байрактарки
по линии
партийни и
младежки, и профоргови,
все Райни Попгеоргьови!
Самички просто
рязяли, шили
и, значи, въпроса
така разрешили.
И ето готови са сега знамената,
спокойно подредени в строен ред до стената
във малката стая на Ката.
" Но защо точно в нея? " - ще запитате, знам.
Защо ли ? Защото въпроса е там,
че в нашето напрегнато време
знаме да се приеме
е известно бреме,
което председателят нещял да поеме,
защото знамената все пак знамена са,
те, другари, видите ли, не са само украса
и носят затуй отговорности маса...
И приложихме тази система тогава:
нека Ката ги пази
и взема,
и дава,
та всеки в ръката си мощна да има
флага на своята идея любима,
за да мине възторжен и млад
на нашия бодър парад,
след което, ще бъде добре
пак Ката да ги събере,
защото порядък е нужен в страната,
а тя отговаря за знамената!
И бяха тъй пречките преодолени
и знамената ни подсигурени.
И ето ний свършваме този доклад,
вярваме, ясен за стар и за млад,
и понеже говорихме тъй много за Ката,
че тя зачерви се от скромност горката,
време е вече да оставим шегата
и да кажем
извода важен:
че както знамената се състоят
от плат и прът,
идеите също,
за да действат могъщо,
трябва на някого да се опрат,
трябва във хора да намерят плът!
И затуй ни се иска, страната ни млада
днес като рукне с усмивки и песни,
да залее до края площада
като река от възторзи чудесни,
ний сред реката
да подирим, открием и стиснем ръката
не на хитреца, па макар под плаката,
а на тези безбройни,
за обич достойни,
които ни учат, като нашата Ката,
като нашата малка, чудесна позната,
не само в думите, а и в делата
да отговаряме за знамената!
Цитирай


Мнения: 2 615
Още едно:

 Песничка за пазачите на фара

На островче малко, което
стърчало далече в морето,
живял едно време един стар
пазач на фар.
Той бил пътувал по всички паралели
и меридиани,
на всички "Катерини", "Нели", "Мери" и "Диани"
и решил, че като стар морски вълк
да изживее сетните си дни
сред зелените морски вълни.
И живял тъй на острова там
сам
със своята важна задача
фаропазача.

И ПОДРЪНКВАЙКИ С КИТАРА,
ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
ПЕЕЛ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.


Но да пееш не може безкрайно,
заскучал той в душата си тайно
и играел на шах и на дама,
ала те се играят от двама,
и небето било бледо и празно,
а морето направо омразно
и нямало нищичко разнообразно
освен кораба рейсов от Ливерпул
за Константинополис - Истанбул...
И тогаз му дошла идея
и той уловил се за нея:

"...Във връзка с разделянето на света на два
лагера и разширяването на задачите по
опазването себестойността на фара,
моля да бъде открито място за щатен
помощник-фаропазач с основна заплата..."

И понеже в този момент
един референт
в Министерството на параходството
имал един братовчед,
незает
в производството,
не било трудност голяма
да станат на острова двама,
всеки със свойта задача:
пазачът на фара
и помощник-фаропазача.

И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,
ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.



Но помощникът бил млад
и поглеждал все назад,
и не му се играело шах,
а имал ищах
за "ох!" и "ах!",
и не щял двама да играят на дама,
а искал с дама да играят двама
и тогаз му дошла идея
и той се заловил за нея:

"... Пред вид зачестяването на трафика
и увеличаването с 32% на подводните скали,
моля да бъде назначена за машинописка
при фара..."

А въпросната девойка
на изпита имала двойка
и била прочута
с туй, че пишела три букви в минута
и на всяка дума
триела с гума,
но бидейки милолика
и позната на кадровика,
след няколко дена
била назначена
и почнала даже заплата да взима.
Тъй че на острова станали трима,
поемащи смело за фара риска:
пазач на фар,
помпазач,
машинописка.

И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,
ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.



А след тази машинописка
дошло някому на ум да поиска:

"... метеоролог, който е крайно
необходим за правилното функциониране
на фара, тъй като атмосферните влияния..."

И потръгнал по-весел живота
край морето,
тъй като направили за белота
карето,
но понеже всеки
търсел пътеки
да не поема отговорности преки
и понеже защото
е добре във бюрото,
когато си тръгваш и държат ти палтото,
растяло, растяло, растяло
и набъбвало щатното тяло,
и където преди един играел на дама,
се простряла панорама голяма
от бюра,
номера,
телефони,

от звънци,
и писци,
и тампони
и чудел се всеки, млад и стар,
щом минел край техния фар,
на гората
от писалки,
на планината
от закачалки,
на реката
от карфички
и подшиватели...
А краката
всички
си клатели:

пазач на фар,
помпазач,
машинописка,
метеоролог,
документатор,
архивар-регистратор,
завеждащ сирените,
завеждащ антените,
завеждащ сигналите
(червените
и зелените),
завеждащ възторга,
два профорга,
контрольор,
шофьор,
броител на чайките и албатросите,
специалист по въпросите.

И ТЕ ДРЪНКАЙКИ С КИТАРА,
ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
ПЕЛИ ПЕСНИЧКАТА СТАРА
ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА.







И прииждали все нови и нови,
да обслужват фара готови,
със свойте деца, роднини, съпруги
и се катерили едни върху други,
и с лакти остри
се бодели без жал,
тъй че бедният остров
да изтрай не можал
и с грохот и трясък,
сред пяна и плясък,
разпукан в средата,
в миг се скрил под водата!

И тъй се издавили всичките хора,
от първия пазач до шофьора,
защото скалата,
на която бил фарът дотогава,
по чудо останала над водата
здрава
и от брега, в свойте грижи заети,
видели го хората,
че престанал да свети
чак след сто и една година,
когато му се свършил бензина,
понеже той бил фар отличен,
автоматичен
и, значи,
въобще нямал нужда от пазачи,
и - честно казано - даже първият стар
пазач на фар
също нямал никакъв стар морски дълг
и не бил никакъв стар морски вълк,
а бил завършил ветеринарна медицина,
но поискал да почине някоя и друга година.

КАТО ПЕЕ СЪС КИТАРА,
ТРАМ-ТАРАРА, ТРАМ-ТАРАРА.
ТАЗИ ПЕСЕНЧИЦА СТАРА
ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА!
Цитирай

София

Мнения: 892
Окоча, тъкмо го преписвах  Laughing
Много са добри!
Цитирай

На верандата, под ореха

Мнения: 3 296
Ех, милият Валери Петров...Такъв човек! Най-любимият!
Цитирай

Варна

Мнения: 1 716
Ейййй, страшни сте! Благодаря.
Цитирай

Между Пирин, Рила и Родопите

Мнения: 235
 smile3501 smile3525
Благодаря, момичета!
Цитирай

София

Мнения: 3 721
Благодаря, че ми ги припомнихте  Hug Ще взема да си препрочета това-онова тия дни. моите любими всичките са от цикъла "За кучета и котки"  Peace
Цитирай


Мнения: 2 615
Окоча, тъкмо го преписвах  Laughing
Много са добри!

Хихи, бързачка съм, а? Благодаря на преподавателката ми по литература, че ме запозна с тях. В. Петров не беше от изучаваните автори, камо ли пък тези му творби. Пък и едната героиня ми е адашка  Whistling
Цитирай

Варна

Мнения: 1 716
Мдааа, докато бях ученичка съвсем случайно попаднах на тези творби. Ние не сме ги разглеждали по литература.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 16 отговора