Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора

космополитно

Мнения: 929
Реших да се допитам до Вас, след като пак нищо не успях да изровя с търсачката! Или аз съм много на "Ти" с нея или не сте обсъждали в тази насока(което не е за вярване)!?
Повод да задам темата е снощния кошмар на дъщеря ми.

Плака на сън: “Мечо! Не! Не топа (топка)!” Явно единствената и позната фигура за “сплашване”- Мечо, искаше да й вземе топката!? Мечо, който идва от гората, когато Тя пищи истерично, за да види защо е този шум?; Мечо, който взима бонбоните, когато Тя е прекалила с тях; Мечо, който прибира разхвърляните и необгрижвани от Нея играчки, за да ги разгледа и поиграе с тях в гората, но на следващия ден вежливо ги връща...

Враг съм на санкции и заплахи през плашещи ме в детството герои:Баба Яга; Торбалан; Кумчо Вълчо... Несериозно възприемам и наказването в ъгъла-едно време тази родителска санкция се превръщаше в най-голямо забавление за мен и брат ми...
Така че се оказвам без набор от приемливи и достатъчно добри санкции за възстановяване на контрола над ситуацията! Hug
За сега съм случила на добро дете, но понякога, макар и рядко дяволчето Фют си няма работа и му нашепва: "Прави пакости!"...
Тогава реагирам с многократното:" Моля те не прави така, защото е грозно и е беля!" В къщи ме иронизират за умолителния тон. В повечето случаи имам добър резултат, но има и ситуации, в които отговорът е категоричен: "Нама!" и всичко продължава...
Та споделете за Вашите приоми и родителски открития и работещи техники за сплашване, сакциониране и насърчаване на децата Ви!
Ще съм Ви признателна за обменения опит!
Цитирай

Варна

Мнения: 5 299
НЕ видях да си писала колко е голямо детето. КАзваш, че е "добро" по принцип ...
Аз емоциите на дъщеря си не мога да ги контролирам, напоследък и не искам. Никага не съм я плашила с Торбаланчовци баби Яги др. глупости. Тя едоста своенравна, свръхемоционална и така нататък. НАказанията в смисъл на лишаване от нещо задълбочават проблема при нас. За сега това, което прилагаме е да я отпратим в друга стая да се нареве и да излезе когато реши. Оставям я да си излее яда върху някоя играчка, не реагирам, ако се затръшка на улицата. НЕ знам дали я правилно- сама съм стигнала до тези"методи" и с малко помощ от "ИЗкуството да бъдеш родител"
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Нямам техники за сплашване. Не харесвам такива методи! Говоря й като на голям човек, обяснявам по много пъти, ако трябва, така че да ме разбере. В много крайни случаи я наказвам.
Цитирай

Варна

Мнения: 503
Не ми е много ясна позицията ти. От една страна си против сплашването с Торбалановци, от друга, питаш за "техники за сплашване". Кой  е внушил на детето ти, че мечо е лош герой? И т.н.
Аз не смятам, че е нужно да контролирам емоциите на децата си, оставям ги да си ги изживеят. Но контролирам поведението им. Винаги "разчитат" правилно интонацията, с която им говоря.
Цитирай

София

Мнения: 7 065
Плака на сън: “Мечо! Не! Не топа (топка)!” Явно единствената и позната фигура за “сплашване”- Мечо, искаше да й вземе топката!? Мечо, който идва от гората, когато Тя пищи истерично, за да види защо е този шум?; Мечо, който взима бонбоните, когато Тя е прекалила с тях; Мечо, който прибира разхвърляните и необгрижвани от Нея играчки, за да ги разгледа и поиграе с тях в гората, но на следващия ден вежливо ги връща...

И ако наистина плашите детето с мечо, не мислите ли, че е крайно време да спрете, щом вече има кошмари с него... ooooh!
Цитирай


Мнения: 3 915
Съжалявам, че ще го кажа по този начин, но ми се струва малко безотговорно да прехвърляш собствения си авторитет (или по-скоро липсата на такъв) към "Мечо". Нещата според мен трябва да се правят или да не се правят, защото така е ПРАВИЛНО, а не защото някой, от някъде, ще направи нещо си... Пък и дали е Мечо или Торбалан, все тая. Очевидно детето ти е още малко, попрочети из форума - има достатъчно и предостатъчно теми, които ще ти дадат насоки за размисъл. И хубави книги препоръчани има. Със сигурност ВСЕ ОЩЕ не е късно да промениш подхода си и да изградиш в очите на детето си онзи авторитет, от който то ИМА НУЖДА не по-малко от теб. Защото добре, днес ще идва Мечо, а след няколко години? Мисли в перспектива, в момента полагаш основите на едно доживотно общуване, което освен да бъде много приятно, може да нанесе и доста поражения на детската психика.
Цитирай

София

Мнения: 3 158
Не мога да контролирам емоциите на друг човек. Кой може?
Цитирай

София

Мнения: 6 317
На мен ми домъчня за Мечо и за това, което се случва с детето ти. Аз сплашвам сина ми със себе си. С това, че ще му се разсърдя и няма да му говоря. Опитвам и да не използвам много думата "Не", а да я заменям така че изречението да стане положително. Емоциите на никого не можеш да конторлираш, а дъщеричката ти доста се е уплашила.

Снощи му се скарах за това, че не пази играчките си, че никога не ги подрежда и му казах простичко, че АЗ ще ги взема и ще престана да му купувам нови.
Цитирай

Gorna Orqhovica

Мнения: 1 404
Още си спомням ужаса от Торбалан,дано за детето ти Мечо да не е толкова страшен,макар да не виждам разлика-техниката е една и съща.Защо не и вземеш ти бонбоните,когато прекали?А с истеричния рев просто се примирих,явно това и беше някакъв своеобразен вентил,колкото и да беше изтощаващ за нас Twisted EvilДобрата новина е,че всичко отшумява Smile
Цитирай


Мнения: 4 009
Съжалявам, че ще го кажа по този начин, но ми се струва малко безотговорно да прехвърляш собствения си авторитет (или по-скоро липсата на такъв) към "Мечо". .... Мисли в перспектива, в момента полагаш основите на едно доживотно общуване, което освен да бъде много приятно, може да нанесе и доста поражения на детската психика.


Добре казано!
Не сплашваме у дома с анти-герои. Когато изпадне в крайна лиготия я извеждам в коридора. Когато се успокои, сама влиза и продължаваме нормално предишния разговор или занимание. Понякога я оставям да се тръшка на улицата.

Ако прекали с бонбоните, просто ги прибирам. Всъщност аз определям колко ще изяде - примерно й давам два, другите се прибират. Децата - та дори и аз - нямат насита на сладкото, как да очаквам да се ограничи сама?

Ако си хвърли дрехите на пода и не иска да си ги вдигне, ги взимам и се запътвам към кофата с думите, че ще ги изхвърля, защото на нея явно не й трябват, щом ги мята по земята.

Играчките я се прибират, я не.  Wink

Нашата "техника за сплашване" е да й разкрия неблагоприятната последица от пакостта й. Оставям й някакво право на избор и размисъл.

Дали примерно ще се лигави, но после няма да излезе навън, защото навън лигави деца не играят. Дали ще иска шоколад преди яденето, но коремчето ще остане гладно и ще иска да яде. Дали ще бута бебето, но ще ги разделим в отделни стаи и няма и да може да си играе с него. Дали няма да си измие ръцете след прибирането отвън, но ще си стои в коридора и няма да влезе в хола, защото с мръсни ръце не се влиза и не се яде, защото може да стане болничка.

Показвайки й непривлекателна последица, й се казва и другата, добрата - с чисти ръце веднага ще дойде при нас в хола; след ядене веднага ще хапне лакомство; когато спре да пищи, веднага излизаме навън на люлките...Тоест, нещата не са само отрицателни. Тя има избор и хитрушата обикновено прави правилния. Разбира се, има периоди и на истерии и тръшкане, но се научи сама да се овладява, като постои в коридора, дори вратата да не е затворена, тя влиза когато овладее лигавенето.
Цитирай

София

Мнения: 4 676
Това , че е плакала на сън може да означава 2 неща -  че детето ти е по - емоционално или , че е стресирано ... или и двете .
По някакъв начин трябва да реабилитираш Мечо , за да не е чак такова страшилище ... Confused и да се опиташ да говориш повече с детето . Аз казвам на сина ми , когато се тръшка , че няма да излезем в градинката примерно . Синът ми е рядко инатливо дете и тръшкането и цирковете му са уникални  Sick Даже снощи когато ревеше за това , че съм му съблякла якето и аз му го върнах , той започна да реве пък защото е с яке  Thinking Оставих го в стаята му и му казах , че няма да ходим на гости при съседското дете и излязох .
Той ми заяви , че "още малко щял да плаче " и след две минути му мина  Very Happy
Все пак това са деца . Не може да не се полигавят или потръшкат . Но грешиш и с плашенето и с умолителният тон . Бъди твърда и и обяснявай ясни неща - примерно " След като не слушаш , няма да отидем навън " ... Толкова е просто ! Защо са ти мечовци баби яги или др. от този тип ?
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Нямам конкретен ред на действие - според ситуацията и това до колко е излязла извън контрол. Обикновено я оставям и отивам в другата стая, или и казвам да се сърди щом иска, но да не ме занимава и си се захващам за нещо мое си, общо взето е това - игнорирам я, като си намирам занимание, за да и покажа, че действията ми не се въртят само окло нея.
В най-най тежките случаи я водя в банята, измивам и лицето и гушвам силно и и говоря много тихичко. Това помага учудващо много.
Цитирай


Мнения: 342
Винаги когато я е гледала майка ми когато се прибера детето започва да ми разказва как Торбалан е тропал на вратата или е гледал през прозореца.Аз съм против тези неща и още от много малка съм и казала че това са измислени герои като в приказките с които бабите искат да уплашат непослушните деца.
Цитирай

Разград

Мнения: 470
Аз също не плаша детето си с никого.Просто я оставям да пореве и да се птръшка , като и заявявам , че трябва да реши какво иска в момента.От време на време я попитвам дали помни за какво реве.Ако има груги хора , на които разчита в момента , я извеждам от стаята и се опитвам със спокоен тон да и говоря , че това не е хубаво и никой няма да и помогне в момента , че не прави добре като ме разиграва и ще я оставя сама в другата стая да се нареве.Гледам в този момент да я гушкам и галя, така усеща че няма да я изоставя.
Забелязала съм , че ако и се скарам или изляза от стаята истерията се засилва и след това спокойно и обяснявам , че и се карам , не защото не я искам , а защото е сгрешила  и трябва да се поправи.Напоследък започва да усеща по погледа ми , че не съм доволна от нея и все пак решава да ме пробва до къде ще стигна

А бе трудна работа , но чака нас Peace
Цитирай

София

Мнения: 463
Peace Това е и моят подход.
А емоциите защо трябва да се контролират? Нека се изживяват, децата сами овладяват постепено изкуството да намериш границата. Че то и за възрастните е трудно.
Иска ми се и аз като побеснея да се натръшкам едно хубаво, да истерясам, да избухна, ама с кеф, та да ми мине и следа да не остане, ама.....нъц, въздържам се, щот съм възрастен  Sick
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора