Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 82 отговора

монако ди бавариа

Мнения: 4 138
питанката ми е за недомислиците с които се сблъскахте в предосиновителния процес. за ежедневните неща, ваденето на според вас безсмислени документи като да речем удостоверение за платени данъци. тъй като, според мен, не ставаш по-лош родител, ако не си си платил данъците.
какви бяха нещата, които ви вбесяваха, огорчаваха и натъжаваха, докато дойде заветният момент и вашето дете се събуди за първи път вкъщи.
кои са тези неща за хората който още чакат. какво бихте променили в процедурата по пълното осиновяване и в законите свързани с него.
нека да си поклюкарстваме.........и аз ще пиша.
хайде, вие сте. Flutter
Цитирай

София

Мнения: 2 722
На примависта, че Митко и той иска да пише, пък после пак.

Гадна бюрократична система.
Закрила на детето - Люлин
Служба ЕСГРАО - Люлин
Разстояние между двете - 10 метра
Наличие на компютърна система - има, дори на вратата си пише - на всеки половин час работа с компютър се ползва 15 минути почивка

Срок за издаване на удостоверението, че не сме лишавани от родителски права - 7 дни. Спазват го до минутата.

По дяволите - две крачки, чукваш на вратата и казваш - колежке, разпечатай ми на ЕГН..... какво е положението
Да, да ама не.
Цитирай

На първо място в телефона на дъщеря ми :)

Мнения: 919
Честно да си кажа мен най-много ме изуми документа, който изискаха от личния ни лекар, че условията в нашия дом са адекватни за отглеждане на малко дете там.  newsm78 Ми нали за целта има посещение на соц. работник в дома на осиновителите. Именно за да опише тези условия. Как да прецени личния ми лекар, като изобщо не знае къде живея, камо ли да е стъпвал там. Thinking
Цитирай


Мнения: 3 672
Прегледът в психиатрията, който изобщо не беше преглед. Въпроси от рода на това дали се напикаваме нощем са просто безумни. Мъжът ми като чул какво го попитали и истерясал. Мен пък изобщо не ме прегледаха, направо ми написаха бланката. Ама ме одрънкаха с 25 лева, а за да удостоверят, че мъжът ми не се напикава нощем, си платил 30 лева, щото е в другата психиатрия, пък цените в двете са различни.
Бележките за доход също са излишни, ама карай. Като че ли отглеждат децата в хипер луксозни условия и искат да видят дали ще успеем да задържим тяхното високо ниво.

Ох, извинявайте, започвам да ставам зла.
Цитирай

София

Мнения: 1 843
Проблем 1: Трудното съчетаване на работа в нормална, средностатистическа частна фирма и ваденето на всички документи.

Проблем 2: Огромното несъответствие на информацията относно пакета документи, видът и формата им...постоянното добавяне на нови и нови, пропуснати случайно в информацията от учреждението...

Проблем 3: Натискът от страна на психолога и социалните работници да сключа брак, при положение, че законът ми дава право като несемейна да стана осиновител. (още повече, че макар партньорът ми да не е осиновител по документи, беше подготвил наравно с мен всички документи и присъстваше на всяка една от срещите)

Проблем 4: Липсата на всякаква практическа информация относно спецификите при деца живяли в институции и подходящи съвети към нас - бъдещите родител. Аз минах и някакъв род обучение (или психоанализа, не ми стана ясно...)  - 10 срещи, извън 4-те на социалните и независимо от това на въпроса ми: А как би било хубаво да реагирам, ако... - получвах неизменен обиколен отговор, в превод: Не знам...

Проблем 5: Да повторя, ако не сте разбрали Wink Огромен проблем е за една жена, след като детето й влезе у дома, да съчетава работа и да е пълноценна при адпатацията на детето. Парадокс - колкото по-голямо, толкова по-трудна и бавна. Конфликтът е, че това дете иска едни неща, които струват пари. Какво, трябва да спестявам няколко години, преди да се реша на осиновяване ли??? Искам си майчинството!

Цитирай


Мнения: 2 084
Ние подготвяхме документи на границата на двата закона, когато не беше ясно кое как ще се изисква. За психиатъра и прокуратурата - съпруга ми е полицаи с бойно оръжие и добре, че бяха тези важни "прегледи", за да разбера, че този въоръжен човек, с който живея не е луд за връзване престъпник. Когато изготвяхме точно тези документи се питахме дали на всички с досие отнемат родителските права и каква е желязната логика да се забрани на човек прекрачил закона /разбира се в някакви морални граници да не е разрешено да стане родител. Свидетелството за съдимост слага ли печат "негоден за родител", ако не става въпрос за тежко престъпление?
Друг проблем, за който се сещам е разстоянието - в нашият случай ставаше въпрос за наистина цял ден пътуване в едната посока и с хиляди уговорки още на първата среща подготвихме документи, които да се задвижат след някакъв законов срок за започване на процедурата. Не се осигурява специален отпуск за дело или изготвяне на документи и ако работодателя не е принципно задължен да осигури поне няколко дни. В "следработно време" инстанциите и институциите не работят. Добре, че социалната работеше в извънработно време за срещите.
Цитирай


Мнения: 2 084
Това за обучение, за психолог - изобщо не се коментира. Мислех си, че ако споделя за проблем ще ми вземат децата. Двете години наблюдение след процедурата ми се струваха като заплашително надзъртане - "я да видим дали някои ще стъпи накриво". В този период строихме къща. Сънувах, че ги търся, а са ми ги взели заради лоши битови условия. Мисля, че в периода СЛЕД родителите имат нужда от помощ и подкрепа, които да не заплашват, а да помагат.
Цитирай
Наистина, бележките за доход - луднахме да ги събираме, а съдийката да делото изтърси - какво ме интересува мене колко пари имате, ако искате, просете, щом го искате това дете! Бррррр
Цитирай

София

Мнения: 2 722
Бележките за доход и на мен ми се струваха излишни, но оня ден в предаването на М.Ангелова стана на въпрос, че това е един от основните критерии, по които се гледа кой да получи предимство.

k.dimitrova , аз пък как се молех да дойдат у дома, да се изфукам колко ми "отива" детето на цвета на тапетите в детската стая - ядец. Никой не дойде. Но понеже съм пряко заинтересувана да виждат как си гледам детето, за да ми позволят второ осиновяване аз всеки месец поне по веднъж го водех в закрила. На едно от ходенията Милен беше в безумно тръшкащо се настроение /в периода, в който разбиваше теракота с глава/. Тръшна се на средата на стаята, една от социалните стана да го успокои, аз я спрях с ръка и казах - това е моето дете, аз решавам каква доза внимание да му се обърне, когато си показва рогата. Интересното е, че всички ме подкрепиха и не ми е минало през главата, че това може да ги наведе на мисълта, че съм лоша майка.

Аз пак да се върна на бюрократичната тема.
При тази масова компютъризация  не ми е ясно, защо трябва да се виси по опашки и ние да си носим документите, при положение че с едно запитване по служебен път /с копие до..до..до../ може да се получи веднага. Да не говорим, че по едно време се говореше за единна компютърна система.
Цитирай


Мнения: 3 672
Да и аз се чудя за какво им е да ходим и да вадим хиляда документа, при положение, че трябва и на работа да ходим, щото трябва да имаме добри доходи.
Как така банковият инспектор като разглежда искане за кредит сам си проверява клиента в НОИ, в полицията, в БНБ и къде ли още не, има си достъп човекът, така е направена системата, пък социалният работник не може да провери това, което го интересува, без да се налага да разкарва кандидат-осиновителя по сто пъти. За тези малки заплати, толкоз работа, може да каже някой в свое оправдание, само че мен това не ме интересува, щото всеки сам си поставя подписа под трудовия договор.
Срещата с родителите на кандидатите също е пълна глупост, но предполагам, че идва от кривото разбиране, че родителите ни са ни длъжни да ни гледат децата.
Не разбирам и защо им беше нотариалния акт от апартамента ни, при положение, че той дори не е наше име. Опитахме се да откажем да им го дадем, ама не можело. И откъде накъде пък да не може? Това са лични документи, изобщо не им е работа да ги имат.

Майчинството и аз си го искам. И аз плащам данъци на тази държава и имам право да получа помощ за детето си. След като на всички е ясно, че държавата не се грижи за нашите деца, най-малкото е длъжна да ни компенсира за това, защото ние се справяме с проблемите на децата си след престоя им институцията, на институцията й е през оная работа.
Цитирай

София

Мнения: 690
Бележките за доход са поредната абсолютна  бюрократщина. И въобще, на журналистите, как им хрумна, че високия доход е предимство. Като знам нашия деклариран доход какъв е, то каква ли сума са представили някои семейства, които осиновиха за "дни"? (нищо лично към стигналите да заветната финална цел). А ние явно сме бедни като църковни мишки щом чакаме вече повече от година.
А какво ще кажете за препоръките от приятели? Като казах на една приятелка по телефона, че ми трябва препоръка, тя такава ми написа, че щях да падна като я прочетох. Казах че няма да ме приемат в комсомола или в партията. Мииии, по наше време за това се пишеха препоръки. Тя се чудила, чудила, върнала се в спомените от училище и сътворила един "бисер".  После в доклада бе записано - 3 броя препоръки от близки семейства. Дали се прави труда да се прочетат, толкова колкото хората да ги напишат?
Разговорите с родителите ни - както и да е. Но това, което ме влуди, беше разговора с дъщеря ни. Да разберат дали няма да има ревност. А, питам се, защо не говориха с Милен (например), преди да дадат на Галка Митето? Има нещо изкривено в разбиранията и тълкуванията. Е, това не преобърна каручката, но сега още една детска душа страда в очакване на "нещо да се случи". Защото Лили, колкото и да е пораснала, разбираща и знаеща е все пак е едно дете. Но "каузата" изисква жертви.
Цитирай

София

Мнения: 2 722
kukuyaka В банките все пак работят с пари, а в Закрила - с деца /-та на България, или може би нейното бъдеще  newsm78/
Сами можем да си направим извода,  кое е по-важно за законотворците, наши избранници /не че избора е богат/ - процентите комисионна от качественото банково лобиране,  или ДЕЦАТА.

Маня, ние понеже сме "яки паралии", се уредихме бързо - защо тогава на вашите бележки за доходи сумите са мъничко по-големи от нашите.  Peace

Абе, скапана държава.

Всяка наркоманка /това го бях писала някъде/ може да роди до кофите за боклук,в момента в който си слага /болкоуспокояващо  #Cussing out/ поредната инжекция и после да го влачи като парцалена кукла с нея, в търсене на дозичката, /и то при положение, че оцелее/, а ние трябва да доказваме че сме годни за родители.

Разговори с родителите - защо, защото е валидно правилото, че никой не е длъжен да гледа внуците на бабите ли?

Разпених се и дори иронията не може да ме отпени.
Цитирай

някъде, там...

Мнения: 224
Аз пък се чудех за какво трябва да вадя документ че не съм лишавана от родителски права   newsm78  как може да ме лишат от нещо което не съм имала никога    Thinking     
Цитирай


Мнения: 3 672
Да бе, това пък е пълна простотия, бях го забравила. Но може да го има, обаче за хора, които имат вече деца.
Цитирай

на път

Мнения: 2 600
Когато започнахме "процедурата" по вадене на документи и осиновяване на дете в края на 2005 година ми обясниха, че моделът е "европейски" и нов за България. Нямам нищо против "европейските" неща стига да са "европейски" до край. Ясно ми е, че трябва да има начини и средства за проучване на евентуалните осиновители, но ...

Първият път, когато се сблъсках с бюрокрацията не бях намерила този сайт и се бяхме оплели с моя като пилета в кълчища. Правехме всичко "слепешката" и ни отне много време (от подаване на молби за документи до получаването на всички общо 1 месец). Използвахме за ходене по институции седмицата мужду Коледа 2005 и Нова Година. Доста зор видяхме, но и доста добронамерени служители. Не ни отне много пари (около 60 лв общо).

Сега свършихме цялото чудо за 1 ден (благодарение на споделения от вас опит мили мами  Hug). Скапахме се от тичане (аз даже съм с контузия - изритах едно циментово колче предпазващо от паркиране). Сумата е драстично различна ...  (всичко е станало платено, но стойността на психическия ни статус ме възмути ужасно - по 25 лв на човек!!!). Хората са пак добронамерени, но парите които даваме са просто "служебно" раздавани. Ако имаше интернет база данни за нашето здравословно (психическо състояние, белодробен статус и т.н.), съдебно състояние и др. - разбирам. Но от този вид "бележки" може да си извади всеки и не виждам тежестта и на тяхната стойност в този си вид.
Всъщност това май е проблем на бумащината в държавата като цяло на всички нива, а от тав в частност рефлектира и върху нашите проблеми.  Thinking
 
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 82 отговора