Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Деца от 1 до 6 г.
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора

с трима мъже :)

Мнения: 1 806
Здравейте, момичета!
Отдавна не съм се включвала във форума активно, както докато бях бременна. Малкия расте и сякаш всичкото ми време е ангажирано с него - кърмене, преобличане и подмиване по хиляда пъти на ден и ето, че съм заприличала на баба Яга.  Blush
Как само ми изглеждат краката и веждите -  ooooh! срам ме е да не ме срещне някой познат

Но не за това ще разказвам днес.
Покрай малкото бебе баткото направо съм го изоставила, а ние с него си имаме сериозен проблем откакто е тръгнал на ясла - т.е. вече две години и нещо. И този проблем сега се влоши, като че ли.
Става въпрос за това, че големия ми е много труден на ядене - сега е на 4 години почти, а не иска да яде сам. За апетит да не говорим. Щом споменем да седнем на масата, стават пазарлъци, караници и прочие.  Mad На масата слага залък в устата и го забравя - нито го дъвчи, нито го мокри, както съм му го дала, така си стои до след един час дори. РЕВЕ МИ СЕ ВЕЧЕ! И все му се гади - още като види храната, и все му се повръща и НАИСТИНА си повръща и на мене ми писна от мръсни дрехи, дивани, столове и ми става вече лошо от тая миризма.  Sick Да не говорим, че тоя малкия все ми реве на главата, ако не го държа - ама не реве, ами се ДЕРЕ! и аз ставам луда -единия пищи, другия повръща, аз - гола /вече дори не се обличам - дрехите ми пречат, а и постоянно кърмя/ и мръсна - имам дни, в които изобщо не се сресвам даже!
Та откакто Алекс тръгна на детска, лелката /съседка ми е/ където ме види все за това говори - как Алекс не може да се храни сам, не знае да яде и какви проблеми й създавал в детската.
Знам, че е така, вярвам й. И учителките всичките ми се карат, като ида да го взема
И децата вече му се сърдят, че заради него цялата група стояла след следобедната закуска, за да го чака да си я изяде и да излязат навън.

Това всичко най-вероятно се корени в АБСОЛЮТНО ПОГРЕШНОТО захранване на Александър.
Той е къремн до 20 ден - на 3 часа и по 5-10 мин.
От 20 до 50 ден - още по-малко кърмене и НАН
След това - НАН
И се прибрах в Сф и оставих детето на майка ми да го гледа от 3-я месец
А тя - кисело мляко, пюрета, сокове - от 4 месец  Embarassed
Ехаааа, как не съм знаела тогава за форума, а слушах майка ми, баба ми и лелите /девет баби, хилаво бебе!!!/
Към половин година се почна с нощно кисело мляко с много захар и през деня - дробени супи и попари и дори манджи
И така - майка ми пуска музикален канал по ТМВ, малкия гледа и тя налива с лъжицата.
Като поотрасна, тя го научи да го води навън и да го храни /вината е моя, защото не съм си гледала детето сама/
и изобщо - и до днес си е така - седне ли на маса, иска ДВД, ТВ или играчки.

С мъжа ми вече и новините не гледаме, че Алекс вечеря!
Слагаме му минимално количество прибори и чинни и една чаша, и го чакаме, чакаме, чакаме - с часове
Накрая му даваме да яде, а той яде малко и повръща

Все се пазари да не яде, да яде малко, да яде без хляб.

Водили сме го по частни клиники, по специалисти, по не знам вече къде си.
Всеки казва - слаб апетит, развит рефлекс за повръщане
Личният ми обяснява за рефлукси /това не го разбирам/, но знам, че постоянно има сополи, запушен му е носа нон-стоп и все се разболява от най-малкото. Всяка седмица е на различен антибиотик. Все пие някакви сиропи. Имаше само един период, когато беше здрав няколко месеци - беше след море, последвано от планина. Ама това лято не можахме, че родих.
Водихме го на ушен - имал и увеличена трета сливица.

Та всички тези неща така се преплитат в него, че резултатът е категоричен - слаб имунитет! Омръзна ми вече да го гледам болен и слаб, слаб, слаб. А пък за капак е много висок - като баща си.

Имате ли вие такива познати или с някого от вас да се е случвало?
Намерил ли е някой решение на този проблем? Не ми се иска вече да го наливам със сиропи - и апетон му давахме и перитол - ефект нулев.
Какво да правя  Thinking
Помогнете ми пак Praynig
Цитирай


Мнения: 4 496
Аз бих го завела да му махнат третата сливица.Това си е мое мнение,разбира се.Имах преди години позната с детенце с трета сливица-все едно описваш нейното дете.Махнаха му третата сливица,и оттогава се оправиха нещата,едно по едно.
Надявам се от мнението ми да не започне спор "За и против махането на третата сливица". Peace
Цитирай

Plovdiv

Мнения: 491
миличка, искрено ти съчувствам... Щом майка ти го е научила така, не може ли да се опита тя да оправи проблема с навиците на детето за хранене или просто тя да поеме временно грижите по него докато е малко бебето, че да имаш сили за него? Тя така ли е учила децата си да ядат? Ако да, как са се оправили нещата при тях? Знам само че насила няма смисъл да се храни защото това влошава нешата. А при психолог ходили ли сте? Детски психолог де. Защото въпроса не опира до лекарства които да предизвикват апетит ако той не е реално чувсвтителен към естествения подтик за хранене... Може би психолог може да помогне най-добре, но да е добър и да умее да се разбира с деца, за да му спечели доверието... И кажи какъв е бил резултата, защото със сигурност има и други деца с този проблем.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
Сега.......първо за захранването - не е виновно самото захранване, а тъпченето, по начина, по който го описваш.
Научно доказано е, че детето трябва да има занимание, докато яде, така, както ти говориш на масата, гледаш може би телевизия, четеш - аз лично не мога да ям без телевизор. Схващането да караш детето да не мърда и да не си отвлича вниманието, докато яде всъщност е много погрешно.
Според мен се консултирай със специалист и се опитвай да не насилваш детето да яде.
Според мен е бил преследван с лъжицата и вероятно го е било страх да откаже, в резултат се е получил този проблем.
Забелязала съм, че дъщеря ми при мен се храни по много по-различен начин сравнено с едната баба и още по-различно при другата.
Цитирай

София

Мнения: 6 098
миличка, искрено ти съчувствам... Щом майка ти го е научила така, не може ли да се опита тя да оправи проблема с навиците на детето за хранене или просто тя да поеме временно грижите по него докато е малко бебето, че да имаш сили за него?
Не, не и не! В нйикакъв случай не изолирай голямото дете за сметка на бебето!
По-скоро оставяй за няколко часа бебето на друг, а ти излизай с големия или играйте на нещо, отдели време само за него. Сега той се нуждае от по-специално отношение от самото бебе.
Цитирай


Мнения: 294
А при психолог ходили ли сте? Детски психолог де. Защото въпроса не опира до лекарства които да предизвикват апетит ако той не е реално чувствителен към естествения подтик за хранене... Може би психолог може да помогне най-добре, но да е добър и да умее да се разбира с деца, за да му спечели доверието...
и аз мисля,че само психолог може да ти помогне.
 А и това с тъпченето с антибиотици е ужасно! Не мога да разбера, как българските лекари продължават да дават антибиотик за всяко кихане!!Това може да има сериозни последици (въпреки, че едва ли има връзка с апетита ) . Потърси педиатър с алтернативни методи на лечение.
Цитирай

София

Мнения: 941
Боже,чета и ми се изправя косата #CrazyМоят Алекс също е кърмен малко,паралелно с АМ.И той без телевизор не яде.Имаше рефлукс като бебе,повръщаше на всяко ядене.Постепенно спря,но нещо минимално подразни ли го-фонтана е готов!Не искам да си внушавам,но се виждам в същата ситуация ooooh! galausa,може би детето наистина има рефлукс,заведи го да го види на ехо гастроентеролог
Цитирай

София

Мнения: 2 740
Нямам опит в подобна ситуация, но ми се вижда много всяка седмица да е на нов антибиотик. Самите те влияят зле на имунната система. А някои докарват и стомашни проблеми. Или винаги е бил така с повръщането?  Rolling Eyes
Има и хора, които са нисък праг на дразнене на рефлекса на повръщане (не знам дали точно така се определя Embarassed ), на майка ми една колежка не може дори и на зъболекар да иде, защото като й бръкнат в устата, повръща.  Confused
Може и по-злояд да е. Няма ли нещо, което яде с удоволствие?
Дано решите проблема скоро!  Praynig
За третата сливица - моята е махната, на доста по-голяма възраст, но не ми е пречела да имам апетит винаги.  Embarassed
Цитирай

Анкх-Морпорк

Мнения: 3 363
Aз съм била така. Ранно захранване, тъпкане с лъжицата, после в детската - ядене насила, повръщане, заключване в кухнята; а у дома са ме хранили до първи клас с лъжица, и за капак - вечно запушен нос и боледуване почти всяка седмица.
При мен нещата се оправиха в първи клас. Имала съм късмета учителката ми да обърне внимание върху много неща и да направи нужните забележки на майка ми.
В детската много ме тормозеха, тя ми върна самочувствието. Освен това настояваше да си носим полезни неща от къщи, а да не ядем от сандвичите и баниците в лавката.
След като самата аз имах дете, гледах да не допускам грешките на майка ми. Не съм я карала насила. Не съм й забранявала да се маже и да яде сама.
Обаче пак си боледуваше.
Около 4 годишна беше, когато ми попадна книгата на Л.Ковачева за гладуването. Там има глава за хранене на децата. Децата не бива да гладуват, обаче има простички правила за спазване - да не се кара насила, да се яде само в добро настроение, да се дъвче бавно и тн. Възрастните да дават положителен пример. Значи, не може ти да ядеш сандвич на крак, а да искаш детето да си яде супата на масата. За хляба - не се разправям изобщо. Ако искат. Но ядат пълнозърнест. Голямата дори успя да убеди майка ми да не яде бял хляб.
Ще трябва да си промените навиците всички. Повече плодове, зеленчуци, домашно готвене. По-трудно е, но си струва. Отказвате колбаси, сокове, тестени закуски и още куп неща...
Ако детето иска ябълка, дава му се. Не се казва "ще си развалиш вечерята".
Като краен резултат - малкото ми дете, което се роди с  дефект на небцето и по тази причина се храни със сонда направо в стомаха, и което изглеждаше безнадежден случай с храненето, а лекарите ме плашеха, че ще си загуби инстинктите - сега се храни като змей, има естествена потребност да яде разделно, напада ябълки, дини и кисело мляко, яде хляб, ама отделно и не мога да опазя хладилника от него.
Та, съветът ми е да прегледаш какво пише Л.Ковачева за децата и да се опитате да го приложите. Убеждавай го да се храни с полезни неща. Аз с каката използвах аргумента "за да си красива", за момченце може да използвате "за да си силен". И много важна е психологиеската страна. Децата боледуват и отказват храна и заради стрес.
« Последна редакция: чт, 11 окт 2007, 21:04 от firebird »
Цитирай

София

Мнения: 553
тези сиропи дето ги пие са толкова сладки че дори само те са достатъчни за да му се притъпи апетита  #Cussing out
изостава ли като ръст детенце?
преди време имах подобни проблеми с моя син. просто всички неусетно бяха превърнали в състезание кой ще го накара да яде, и който успее някакси се чувстваше добрия, беше се превърнало в себеутвърждаване на големите. Късно се усетих, за съжаление, и голяма война беше със всички да го оставят на мира.
Моя син хапва по малко и лесно се закища, но често казано хрумна ми и като седнах и сметнах ние-  и аз и таткото какво и колко изяждаме на ден...направо ме досрамя..не сме лакоми и ако някой реши да ме кара да ям по три пъти на ден.... просто - невъзможно.. излезе
че аз за обяд естекствено хапвам кофичка кисело мляко без нищо и съм си Ок, баща му изобщо НЕ ЗАКУСВА, но него на 3-4 сме го карали да изяжда повече отколкото ние  възрастните като количество. То верно че расте ама... явно някои хора усвояват храната много по-добре от други иимат нужда от много по-малкщо количество за да си задоволят  нуждите.

Със сигурност вече има и психологически проблем, затова първо го остави достатъчно време намира - например месец -два и в къщи, кажи и в градината никой да не го кара да яде, само да сяда на масата за да вижда храната, и да може да му се прияде. Карай го да сяда с вас, на сложената маса, да може да стигне до всичко, ако може не му сипвай в чинията пред него за да не се психира от количеството  и от това че има храна специално за него. Сядайте с уговорката че само ще си седи с вас, за да дава пример на бебето, и че Няма да яде.
Ако начина ви на хранене го допуска слагай в общи чинии на масата и всеки да си сипва от което колкото иска така че да не се вижда щкой колко изяждау, да няма определени порции и най вече детето да може да си боцне само една хапка без да се налага да си поиска. Защото няма да си иска от страх че ще му сипете много. Пускаш и телевизора или някакво детско и нула внимание докато се успокои. Нека яденето престане да бъде ВРАГЪТ. Ако трябва и 2-3-4 месеца го остави напълно на мира, на тоази възраст бурзо забравят ако се махне дразнителя. Кажи на лелките в градината че докторът е казал никакво ядене насила, но да сяда на масата. Може фобията от храненето да е от тяхно престараване. Освобиди ги на 100% от задължението да го карат да яде. И те ще са доволни.
Няма дете умряло от глад като има достъп до храна, повярвай ми.
Но пък ако се психяса на тема хранене (това с повръщането на това ми прилича) може да си докара болест даже. Сина ми се беше стреснал и почна да се напикава и толкова го беше взел навътре че беше спрял да пие течности и сериозно се беше обезводнил, нали в градината никой не му мелри колко пие, аз вечер не съм го насилвала.. до болница стигнахме.

Всичко ще се оправи, а и да ти каж аядливи и злояди, като тръгнат на училище всички почват да ядат като прахосмукачки.
Другото което можеш да направиш е да му пуснеш едни тестове за хранителни алергии. Лошото ече теста е доста скъп май беше 200лв. Четох че има алергии, които нямат видимо проявление, като обриви и задъх , а водят до депресия и т.н. странни ефекти обяснението беше че вследствие на аблергията от храната се преработвали някакви токсини вместо полезните хранителни вещества и като стигнат тези токсини в мозъка- реакции всякакви гадни и разнообразни. Може затова да е изнервено и да се тръшка детето, да си има обективна причина.
Стискам ти палци всичко да се нареди скоро... да не чакаш да стаен първокласник  Hug Hug Hug
Цитирай

до канала

Мнения: 518
Големият ми син беше така .Все едно аз съм писала ooooh!.След като махнахме третата сливица която беше огромна нещата се оправиха.Стигна се до там че окуця за кратко и всички лекари потвърдиха че е от нея.
Цитирай

Навсякъде и никъде...Сред много, но сама...

Мнения: 562
Не изчетох всички отговори за което се извинявам ако дублирам нещо.На ?сьт ами знам аз  Crazy Злояда, некьрмена с уголемена трета сливица ,вечно гонена за ядене,пиеща дори сиропи за апетит,с желязодефицитна анемия и всяка зима с плевмония в болница.Пьрво ми извадиха сливиците /тогава е била такава практиката всички да се вадят/ аз мисля че само третата е за вадене.После като бях на 5г. един млад лекар/непокварен ентусиаст/ се заинтересувал от мен предположил че имам алергия /тогава това изглежда още не било модно/ и познал.Имам ал. от домашна прах,пух и перушина.2г. ми биха някакви инжекций мускулно в рьката и пиех Кетотифен/незнам още ли го има а инжекцийте незнам какви бяха но мога да питам мамето/От тях сьм си изградила имунитет и сега почти не боледувам.А чисто психологически майка ми и всички останали спряли да ме карат да ям ама изобщо.От опит ти го казвам насилването за ядене чакането да стане от масата само след като се наяде отврьщават от храната.Баба ми лека й прьст много я обичам само питаше ще ядеш ли ?-ами не бабо ще играя .Жената повече не ме кара заденя да ама като се измориш и се свечери огладняваш макар и да не ядеш много.За едно лято при нея с едни бузи сьм била да не разказвам.
Цитирай

София

Мнения: 941
Големият ми син беше така .Все едно аз съм писала ooooh!.След като махнахме третата сливица която беше огромна нещата се оправиха.Стигна се до там че окуця за кратко и всички лекари потвърдиха че е от нея.
 Препрочетох го няколко пъти-правилно ли разбрах,че детето е окуцяло от третата сливица? #Crazy
Цитирай

New Zealand

Мнения: 5 184
Ох, ами аз съм била така, както ти сега описваш детенцето си.
Помня го даже, защото продължи до към първи клас - злояда, все болна, все на антибиотик  Shocked и до ден днешен помня как седях на масата до мама, тате и малката ми сестри4ка (която си похапва за двама), стискам една хапка в устата и се 4удя как да се измъкна, за да ида някъде да я изплюя  Embarassed Sick А и баща ми беше много строг и ми крещеше да дъвча и да не се лигавя, което влоши още нещата. Започнах и да си гриза ноктите.
Действайте много внимателно. Не насилвайте детето, запазете максимално спокойствие. Щом яде много малко, поне нека да е ка4ествена храна. всмисъл - по-добре пар4е месо, сирене или плод, отколкото да ре4ем пържени картофи или нещо сладко Rolling Eyes Мен баба и дядо много ме мъкнеха по по4ивки за да се калявам уж, а мама си гледаше сестра ми. Ревнувах, страдах, пла4ех. Бях объркана. нещата се оправиха към първи клас, а до тогава изпилих нерви4ките на родителите си.
Цитирай


Мнения: 858
И аз попадам в това описание и в описанията на всички който са дали мнение преди мен включая сливиците,боледуването,по-малка сестра...Дойдеше ли момент за ядене ми прилошаваше,защото знаех че ще съм пак в центъра на прожекторите и всеки ще следи какво,колко и дали съм го изяла.Стигна се до там просто много бързо да преглъщам ,за да приключи по-бързо яденето и ако може да мине без скандали,викове и наказания.не изпитвах никакъв интерес към каквато и да е храна.Тъпчеха ме с хиляди сиропи,рибено масло ,мед,орехи.....и т.н ..бабени рецепти.Непрекъснато ми казваха ,че съм слаба,изморена...и всички ме гледаха загрижено.Положението се оправи на един детски лагер когато най-сетне  нямаше кой да ме пита през 15 мин.гладна ли съм,яла ли съм...и да ми предлага няколко варианта за следобедна закусчица.Чаках да дойде с нетърпение обяда и за първи път си спомням че усетих вкус и удоволствие от това което си слага в устата.
Сега детенцето ти има нужда от теб,от внимание,от подкрепа и самочувствие и никакво насилие за ядене.Опитайте се да му създадете интерес към храната  и към яденето без това да се превръща в център на вниманието ви
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 23 отговора