Купих една буца сирене на един човек.
не е по джоба за всекиДо къде стигнахме ужас
Шанел нищо лично
,поздрави за доброто делоТова ми се е случвало и на мен няколко пъти...
- Публикувана: 12 окт. 2007, 13:27 ч.
- Последно мнение: 16 окт. 2007, 16:48 ч.
Последното добро!
да и това е така....вече СИРЕНЕТО Е ДЕЛИКАТЕС
не е по джоба за всекиДо къде стигнахме ужас
Шанел нищо лично
,поздрави за доброто делоТова ми се е случвало и на мен няколко пъти...
В блока на майка ми живее едно младо семейство с деца на възрастта на моите горе-долу.Мъжът абсолютен неудачник,обаче с претенции.В строителството няма да работи,защото тежко.тук няма да работи,там няма да работи.Майка ми казва,дай им някакви дрешки,какво ще ги правиш?Няма да им дам!Бащата не е нито болен,нито стар.Майката и тя.Откъде накъде?
Пратих малко парички за едно болно детенце. Сега се моля повече хора да постъпят по същия начин!
Наскоро дадох на една жена стотинки, за да си плати билета в рейса, че не й стигаха.
Замислих се - добре, помня и зная каква добрина съм свършила напоследък.
Но кога за последен път съм се възползвала от нечия добрина,
кога някой е бил добър към мен ей така, без нищо?
И се сетих, че това беше вчера, когато едно младо момиче ми отстъпи реда си пред лекарския кабинет.
Благодаря!
Замислих се - добре, помня и зная каква добрина съм свършила напоследък.
Но кога за последен път съм се възползвала от нечия добрина,
кога някой е бил добър към мен ей така, без нищо?
И се сетих, че това беше вчера, когато едно младо момиче ми отстъпи реда си пред лекарския кабинет.
Благодаря!
Много ме натъжават бедните възрастни хорица. Насълзявам се.
Наскоро до супермаркета ни имаше възрастен господин, който продаваше домашен магданоз - явно цял ден стоял на слънце. Бяха му останали 2 връзки - спаружени, опърпани и ги даваше за 20 ст. двечките.
Въобще не ми трябваше магданоз, още по малко този, но взех връзките, дадох му два лева и си тръгнах. Човека ме гони десетина метра да ми върне рестото. Когато твърдо отказах да го взема ме погледна с такава топла благодарност в очите, че ми се доплака пак. Нищо особено не съм направила, два лева не са нищо, но да срещнеш такъв поглед е безценно.
Наскоро до супермаркета ни имаше възрастен господин, който продаваше домашен магданоз - явно цял ден стоял на слънце. Бяха му останали 2 връзки - спаружени, опърпани и ги даваше за 20 ст. двечките.
Въобще не ми трябваше магданоз, още по малко този, но взех връзките, дадох му два лева и си тръгнах. Човека ме гони десетина метра да ми върне рестото. Когато твърдо отказах да го взема ме погледна с такава топла благодарност в очите, че ми се доплака пак. Нищо особено не съм направила, два лева не са нищо, но да срещнеш такъв поглед е безценно.
Последното беше спасяването на 4 шарана, преди около седмица. Май след това нямам 
Дай подробности дее..
Много ме натъжават бедните възрастни хорица. Насълзявам се.
Наскоро до супермаркета ни имаше възрастен господин, който продаваше домашен магданоз - явно цял ден стоял на слънце. Бяха му останали 2 връзки - спаружени, опърпани и ги даваше за 20 ст. двечките.
Въобще не ми трябваше магданоз, още по малко този, но взех връзките, дадох му два лева и си тръгнах. Човека ме гони десетина метра да ми върне рестото. Когато твърдо отказах да го взема ме погледна с такава топла благодарност в очите, че ми се доплака пак. Нищо особено не съм направила, два лева не са нищо, но да срещнеш такъв поглед е безценно.
Наскоро до супермаркета ни имаше възрастен господин, който продаваше домашен магданоз - явно цял ден стоял на слънце. Бяха му останали 2 връзки - спаружени, опърпани и ги даваше за 20 ст. двечките.
Въобще не ми трябваше магданоз, още по малко този, но взех връзките, дадох му два лева и си тръгнах. Човека ме гони десетина метра да ми върне рестото. Когато твърдо отказах да го взема ме погледна с такава топла благодарност в очите, че ми се доплака пак. Нищо особено не съм направила, два лева не са нищо, но да срещнеш такъв поглед е безценно.
егати живота,а и те са си горди...и така този дядо иска да изкара поне 1лв за хляба си
миналата седмица на светофара до нас, ще пресичам и гледам зелено, а една бабичка стои и не тръгва, казвам й: давай, зелено е, а тя: страх ме, помогнах и да пресече, толкова трепереше милата, и през цялото време ме благославяше, после й предложих да й помогна на другия светофар, а тя вика: ама, де ни Ви бавя, Вие не сте натам, помогнах й, толкова ми стана мъчно 
Темата е супер момичета
И аз си поплаках от умиление на няколко от историите и от сърце се радвам,че все още на пук на забързания,трудени озлобен живот има добри хора.
Последното добро което направих беше да помогна на една старица да се качи по стълбите на поликлиниката и да и дам пари за лекарства.
Най трогателната случка ,когато съм правила добро беше миналата Коледа, бяхме излязли на разходка по центъра на Бургас и спряхме да си купим пици от една будка,а до будката седеше старица с кофа увехнали цветя и чакаше някой да си хвърли остатъка от пицата ,за да го вземе и да се нахрани.аз се наредих на опашката купих 3пици и казах на момчето да даде едната на старицата,тя ме погледна с очи пълни с благодарност и ми подари една измръзнала роза и ми пожела момиченцето ми да е живо и здраво(откъде разбра ,че бебето ми е момиче така и не разбрах,при условие , че бяхме само двамата със съпруга ми).
Розата все още я пазя.
И аз си поплаках от умиление на няколко от историите и от сърце се радвам,че все още на пук на забързания,трудени озлобен живот има добри хора.
Последното добро което направих беше да помогна на една старица да се качи по стълбите на поликлиниката и да и дам пари за лекарства.
Най трогателната случка ,когато съм правила добро беше миналата Коледа, бяхме излязли на разходка по центъра на Бургас и спряхме да си купим пици от една будка,а до будката седеше старица с кофа увехнали цветя и чакаше някой да си хвърли остатъка от пицата ,за да го вземе и да се нахрани.аз се наредих на опашката купих 3пици и казах на момчето да даде едната на старицата,тя ме погледна с очи пълни с благодарност и ми подари една измръзнала роза и ми пожела момиченцето ми да е живо и здраво(откъде разбра ,че бебето ми е момиче така и не разбрах,при условие , че бяхме само двамата със съпруга ми).
Розата все още я пазя.
А пък аз искам да кажа нещо за един начин на мислене, който ме отвращва, но го срещам често. Става дума за "много са зле, не мога да помогна на всички, следователно няма да помагам на никого" 
Е, направо като чуя такова нещо и ми иде да му начукам канчето на въпросното говедо. Само веднъж си позволих да споделя за кампания за набиране на средства за болно дете с разни други хора, за да се опитам да внеса повече. Е, тази реакция е гнусна, направо...нямам думи. Повече не съм говорила с никого. Същото е с възрастните хора - ми те всички пенсионери са зле, що да дам два лева точно на този 
Гадост 
Абе помогни на един човек бе, на едно дете!!!
Е, направо като чуя такова нещо и ми иде да му начукам канчето на въпросното говедо. Само веднъж си позволих да споделя за кампания за набиране на средства за болно дете с разни други хора, за да се опитам да внеса повече. Е, тази реакция е гнусна, направо...нямам думи. Повече не съм говорила с никого. Същото е с възрастните хора - ми те всички пенсионери са зле, що да дам два лева точно на този Гадост Абе помогни на един човек бе, на едно дете!!!