Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, преживели загуба
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора


Мнения: 123
Защо се случи това?
Това е въпроса който ме измъчва сега и съм сигурно,че повечето от вас са си го задавали хиляди пъти.Малко след като се ожених, с моята съпруга разбрахме,че очакваме първото ни дете.Мисля,че излишно да пиша,че бяхме на 7 небе от щастие.
Непрекъснато говорихме за детето и то стана центъра на всичко,а неговото раждане беше мига който очаквахме със затаен дъх.Всичко
вървеше страхотно и съпругата ми караше супер лека бременност,докато в един ден някъде в третия месец тя прокървила леко и отишла при
гинеколога който каза,че детето е мъртво отдавна и е претърпяло обратно развитие и в момента в нея няма бебе.След това направиха кюртаж.
Какво изпитахме можете да си представите.Съпругата ми беше( и все още е) смазана,а аз се стараех да бъда опора и да се държа.Изкарах най-лошите дни
в живота си,дни изпълнени само с болка.Дни в който като я гледах ми се късаше сърцето и си мислех
единствено как да и помогна,а тя само си искаше детето.За щастие се намериха верни приятели който ни помогнаха да се съвземе.Всеки ден се питах защо се случи това?След като бяхме
свръх внимателни във всяко едно отношение.Попитахме и лекарите,но те засега вдигат рамене и само ни посъветваха съпругата ми да си направи  изследване за токсиплазмоза,а след няколко месеца(3-4) да си направим
гени изследвания.От приятели разбрахме,че се правят и други изследвания(имуннологични и НК клетки) и решихме,че като стане време и тях ще направим.Много пъти се
питахме защо чак сега ни казват за тях и не е ли по добре да се правят предварително, не след като стане необратимото?Бяха и правили само пълна кръвна картина на която резултати бяха перфектни.
Ако сега изследванията покажат,че ние има нещо което е можело да предотврати случилото се ще откача.
Сигурен съм,че следващият път всичко ще бъде ок,но как да вдигна духа на моето момиче и как да отговоря на въпроса:"как си сигурен,че няма да се повтори?"
На всичко отгоре трябва да чакаме 6 дълги месеца докато отново се опитаме да имаме дете.Защо?Само за да се възстанови психически жена ми или има и друго?Питам,защото прочетох,че много от вас са забременее малко след абортите си.
п.п съжалявам,че толкова дълго стана,но трябваше да напиша всичко което ме тормози.сигурно и е доста разбъркано като ред на мисли.извинявам се
Цитирай

София

Мнения: 2 140
много съжалявам за случилото се. Crying or Very sad

 За съжаление абортите до 3-ти месец са много често явление вече.За това изследвания се препоръчват след поне 2 аборта.Аз съм правила имунологични и генетично,но имам 2 аборта.Чака се 6 месеца ако аборта е станал след 12-та седмица,иначе може и 3 да се изчака.Не е добре да се избързва,защото ако организма не е възстановен,може да последва нова загуба.

 Сега се успокойте и се опитайте да гледате напред,другият път ще е успешен!
Цитирай


Мнения: 3 592
Не е разумно всички да се втурваме да правим какви ли не изследвания преди да опитаме да имаме бабе. Защо  - защото вероятността да има проблем който да причини спонтанен аборт е много  по-малка отколкото това да стане случайно. Освен това причините може да са толкова много, така че да пропилеем много много месеци правейки изследване след изследване за да не стигнем до причина. И това да се повтори.
Просто този стрес е излишен.

Много е вероятно всичко да е станало "без причина" случайно - все пак всяка една от 4 бременности завършва така. това си е много голям процент и част от живота - природата си знае сама... Това не означава да не правите никакви изследвания, но засега не се вманиачавайте в откриваянето на причината. По скоро успокой съпругата си, заведи я на почивка, купи и нещо - направи така, че тя да чувства че е обичана и разбрана.

А колко време - при всеки е различно. На всички им се струва веднага след аборта, че искат веднага на момента да са бременни отново.
Но за бебе и нова бременност сте готови едва когато сте говови да минете пред още един спонтанен аборт.
Иначе това може да нанесе ужасна травма.
Идва време за всяка от нас, когато си казваме, че можем да забременеем отново, да се радваме на бременността си(а не да треперим като зайци) независимо дали тя ще завърши успешно или с  аборт. Просто трябва да сте готови за всичко...
затова са и 6те месеца. За някои са повече, за други по-малко.
От медицинска гледна точка, при аборт преди 12та седмица, може да се изчака една нормална менструация и да се опита пак.
Но трябва да си зададеш въпроса - какво би станало с психиката на жена ти, ако е неуспешна бремеността отново - дали би успяла да се справи - още тъгувайки за бебето си, губи и 2ро...
И повярвай ми, тези които сме с повече от 2 загуби всичките сме на мнение,че всеки следващ път е по-трудно.

Но не трябва да се отчайвате. Случват се и лоши неща. Понякога печелим от черното тото. Но живота продължава. случват се и много много хубави неща. И трябва да сме оптимисти. Защото децата ни го заслужават.

Цитирай

Шопия

Мнения: 6 271
777, случвало се е и ще продължи да се случва за съжаление. Според статистиката честотата на спонтанните аборти до 14-тата седмица е висока. В страни като Англия и Холандия преди тази седмица не правят прегледи.
В живота има и лоши моменти. За някои са повече, отколкото е по силите на човек да понесе. Но го понася и продължава някак.
Някои казват, че гръм не удря два пъти на едно и също дърво. И че бомба не пада на едно и също място. Може би е така, но тук има доста момичета, които имат и троен "опит".  Но не са спрели да се борят за щастието си. И са успели, въпреки че всеки ден е бил в битки с несигурността. Те си знаят какво е било.
След като минат 3 месеца и лекарят ви установи, че жена ти се е възстановила физически (психически ще стане, но когато си гушне роденото живо и здраво бебче) и ви даде зелена светлина подновете борбата за вашето си щастие. Няма кой да ви направи щастливи. Само вие двамата го можете това нещо.
До тогава - излизания сред природата, пътувания ....

Успех.   bouquet
Цитирай


Мнения: 123
Искам да ви благодаря за подкрепата и за съветите който сте ми дали.
Действителност кюртажа беше през 12-тата седмица и може би ще трябва да изчакаме 6 месеца,но на мен ми се виждат като 6 години.Май търпението не е от най-силните ми черти Sad .
Вярно,че статистиката е направо стряскаща и доста притеснителна,но нещо вътре в мен говори,че следващия път всичко ще бъде ок на 100% и затова съм толкова нетърпелив.Как искам да предам тази моя увереност и на жена ми,но засега няма как Sad .
Цитирай


Мнения: 3 592
Само не и казвай това. Не и казвай, да не страда защото следващия път ще си има бебе.
Всяка една от нас тук ще ти каже, че най-страшното което е чула след спонтанния си аборт е
"ще си имаме друго бебе"...просто ние си искаме това което сме загубили. Точно него. И никое друго. Сигурно ти е странно - но това е факт.
Когато и говориш и казвай, че ангелчето ви на небето ще си има братче или сестриче, което ще си има вече ангел хранител и лошото няма да се случи.
Трябва и двамата да се научите да мислите за следващото си бебе като за отделна личност която НЯМА ДА ЗАМЕНИ това което сте загубили.
А това иска време. И ако се замислиш на теб и 6 месеца ще са ти малко. Колкото и да си нетърпелив. По това което пишеш си абсолютно неготов за следващо бебе  Very Happy Увереността, че всичко ще е наред е много важно нещо. Но ти не си готов да приемеш, че това може да се повтори. И ако стане ще се съсипете и двамата.
Дайте си време и се насладете на връзката си. Не мислете за бебета и всичко ще си дойде на мястото.
Аз имам 3 ангелчета и 3 прекрасни деца. Искам още деца. Още едно. Обаче незнам дали този живот ще ми стигне смелостта да мина още веднъж през месомелачката.... Аз самата чувствам, че колкото и да ни се иска да имаме още едно дете няма да издържа психически ако нещо се случи отново.  Ето - минаха 2 години от раждането на последния юнак...и още не съм готова. А дали ще стана някога? Вярвам,че следващия път всичко ще е наред. Обаче съм сигурна, че няма да съм същия човек ако се повтори лошото. И немога да се реша. Мъжа ми не е готов да ме гледа как страдам отново всеки божи ден питайки се дали всичко ще е наред. А ти готов ли си за това?
Цитирай

Плевен

Мнения: 16
777, един малък съвет и от мен, през тези месеци на чакане покажи на жена си колко много  я обичаш и държиш на нея. Нека тя бъде най-важната за теб, независимо,че е изгубила нещо твое/ по независещи от нея причини/. Обичайте се и когато сте готови ще дойде и бебчето, навярно не сте се оженили само за да имате деца. Желая ви много щастие и късмет !
Цитирай


Мнения: 123
[desi] трябва да призная,че си напълно права.Аз в момента не допускам мисълта,че това може да се повтори и не съм сигурен,че мога да я допусна.Все си мисля,че аз трябва да съм човека който да и вдъхва увереност,че всичко е ок,а как да го правя добре,ако аз не съм убеден в това?Ето защо не допускам мисълта,че това може да се повтори.Не мога ,а и не искам,че мога да я видя в това състояние още веднъж.
Никога не съм и казвал да не страда защото ще имаме друго бебе.Тя просто казваше че си иска това бебе и не ми се стори странно защото Бог ми е свидетел  и аз го исках повече от всичко и исках да се върне.Бях сигурен,че ще събудя и всичко ще бъде ок,но трябваше бързо да се съвземе и да се опитам да й помогна тя да се съвземе.Признавам,че искам по-скоро друго бебе и до известна степен може би очаквам,че то ще затъпи болката по това,но знам,че никога няма да забравя това бебе.

уиди с жена ми сме заедно вече от 6 години (макар,че скоро се оженихме),през тези години винаги съм показвал с повод и без повод какво означава тя за мен.Ще продължа да и го показвам и сега в този тежък момент,а също и в момента който вече си имаме дете и във всеки следващ момент.Благодаря за пожеланията.Желая всичко хубаво и на теб.
Цитирай

София

Мнения: 1 097
777, през болезнен етап минавате,и съжалявам за загубата ви.
Много е трудно да се съвземеш след такъв обрат, но трябват
сили и да не се предавате и двамата. От личен опит знам, че е
хубаво с половинката да се говори за всичко случило се, за да не се
трупа отрицателното вътре и в двама ви. Бъдете си опора, и не се
отказвайте. Хубаво е да минат месеци за да можете и двамата да се
успокоите. Страха след това ще съществува в огромни количества, но
и това е част от живота, който не е минал през това няма как да знае.
Изследванията за които са ви казали не се правят при първа бременност,
защото не се очаква лош край след всяка. Деси и Ейнджъл са го казали.
За мен момичетата от тук много ми помогнаха, и не само на мен. Ако мислиш,
че съпругата ти няма да има против, предложи и да поговори с нас.
Дори и само да чете и да не пише, пак е нещо. Тук открих скъпи приятели за мен.
От които за нищо на света не бих се отказала.
Цитирай


Мнения: 123
благодаря ти за думите rita_zita за съжеление естеството на работа на съпругата ми не и позволява да пише тук,защото може да се приеме доста отрицателнои да има проблеми както тя,така и фирмата за която работи.
Знам,че не се правят предварително изследванията заради тази причина която казваш,но сега ми сега ми се иска да ги бяхме направили.
Говорим често за случилото се,като аз обикновенно изчаквам тя да повдигне темата,за да съм сигурен,че иска да говорим за това.Старая се да и дам пълната си подкрепа.
Цитирай

София

Мнения: 1 097
Много е важно да вижда , че я подкрепяш. Но и другото много важно нещо е , да бъдеш подкрепен от нея.
Понякога си мислим, че ние сме най-потърпевшите, но не е така. Знам колко страдах аз, и колко моя любим,
но си мислех, че той трябва да е по силния от двамата, и че подкрепата за мен трябва да е по-голяма. Да, ама не.
Загубата и болката е и за двамата. Не можем да определим количеството за единия и за другия.
Трябва ви и време, след няколко месеца, би трябвало да се чувствате много по-добре и да мислите по различен начин.
Ще ме разбереш, когато момента настъпи. Когато лошото се случи на нас, исках час по-скоро да съм отново бременна.
година се пазехме, а сега вече 10 месеца не мога да забременея. И всичко това го отдавам на факта, че прекалено много съм го мислила и желала неистово, и това много пречи на психиката ми.Не трябва да се вкопчвате в идеята.
Цитирай


Мнения: 123
напълно те разбирам и аз нямам търпение отново да започнем с опитите за дете и знам,че проблемите със забременяването след това са доста,често на психическа основа.сигурен съм,че при теб скоро всичко ще е ОК.
ще се отнася до подкрепата май тази за мен съм я отложил за по нататък.мислех си само за нейната болка.Но по принцип винаги съм имал нейната подкрепа.
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
мисля си, че ти имаш много нужда от подкрепа, щом си писал тук - мъжете сте по-затворени и за излееш болката си тук - имаш нужда от подкрепа
надявам се съпругата ти въпреки личната си болка освен да взима твоята подкрепа - и да съумее да ти даде и своята...защото това е много важно в едно семейство
съжалявам за болката ти, но Деси вече ти е писала ЗАЩО не се тича първо по изследвания - повярвай, винаги чакането на някакъв резултат, дори и да си на 100% убеден, че е добър - е натоварване...излишно е да се правят пълни набори изследвания ако няма причина
но аз пък съм на мнение, че за хора като мен - впечатлителрни и притеснителни, едни изследвания дори след един единствен аборт - биха били успокоение за бъдещата бременост
затова вие си направете изследванията ако така ще ви е по-спокойно, а и лично според мен ако човек може да си спести една неизвестност след такава травма  - добре е да го направи
/а и лично аз не бих рискувала втора загуба, за да открия проблем и ако имам пари да направя всички видове изследвания - бих ги направила, не че тези изследвания дават 100% гаранция за нещо/

успех, пиши тук и дано се справите с болката и загубата, защото вашето бебе ви чака
Цитирай


Мнения: 123
здр. catnadeen да предполагам,че всеки има нужда да сподели в такъв момент своята болка.със съпругата ми винаги сме били опора един на друг и се надявам благодарение на това нещо да преодолеем болката по бързо(макар,че трудно ще стане).
що се отнася до изследванията  точно за това искам да ги направим по-скоро,за да може ако покажат,че всичко ние е наред да се успокои поне от тази гледна точка,а ако има нужда да вземем мерки.
благодаря ти
Цитирай
Дръж се, 777! Бъди до съпругата ти и я подкрепяй безрезервно!Зная, че ви е ужасно тежко...А едва ли има лек за тази болка...Но всички препятствия трябва да бъдат преодолявани. И то най-вече от силните хора, каквито вярвам сте и вие. Ако ще се почувствате по-сигурни, направете си необходимите изследвания, но за това се консултирайте с лекар. Пожелавам ви много скоро да си имате живо и здраво бебенце и да го обичате повече от всичко на света!  Praynig
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 34 отговора