Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
        Здравейте, мили мами, незная какво бих постигнала с пускането на тази тема, освен може би малко утешение за мен самата, защото вече се чудя дали изобщо мога да получа такова... Всичко започна малко преди първия рожден ден на дъщеря ми - бях забременяла отново и се наложи да направя аборт (в трети месец бях, направо се усещах бременна), понесах го много тежко, все още ми тежи. Малко по-късно, около месец, се случи друго ужасно нещо - настъпах едно от петте ни котенца и то умря в ужасни мъки. Това ми нанесе непоносим удар -  аз цял живот съм била фанатизирана защитничка на животните, спасявала съм ги, хранила съм ги, приютявала съм ги  и съм ги обичала, а сега просто бях станала убийца, дори  и съвсем несъзнателно. Пак след месец почина дядото на мъжа ми, той беше на легло от години човекът, Бог да го прости, но в същия ден се наложи и да приспим едното ни куче, на девет години, което беше получило инсулт. В същото време се разболя и моят свекър, който почина на същата дата следващия месец. Два дни след като станаха 40 дни от неговата смърт, миналата седмица, почина годеникът на сестрата на мъжа ми, на 27 години от неуспешна операция на далака.
   Толокова много смърт се съсредоточи около нас, че макар и да не съм суеверна, в един момент наистина ме достраша. Незная какво да направя и дали има нещо, което бих могла, ей така , за успокоение да направя за тези, които сме останали.
   
Цитирай


Мнения: 278
Ах мила, толкова е тъжно това което си написала. Бих те посъветвала, ако си религиозна да отидеш и да си поговориш със свещеник или монахиня. Ако не си помоли мъжа си да отидете за известно време на почивка, за да се отърсите от ежедневието. Аз миналата година забременях, едно дълго очаквано бебе, но за съжаление го изгубих, после внезпно почина свекър ми, след няколко месеца и вуйчо ми, това лято чичо ми и все мъже на 50 години.
За съжаление такъв е живота и ние трябва да се примиряваме с тези загуби.
Радвай се на семейството си, на малката си дъщеричка, прави планове за бъдещето и в никакъв случай не си помнисляй, че може ти да си виновна за нещо.
Просто така се е случило.
Живот.
 Hug
Цитирай


Мнения: 505
Смъртта понякога означава освобождение. Недей да свързваш всички смърти в едно - те може да имат различни причини.  Едно е да умре майка ти, друго е дядо ти - не може да слагаш знак за равенство. Да умре близък, е загуба. Да умре просто роднина, към когото не си привързан, е по-скоро урок.Смъртта е преход от един живот в друг. Има огромно значение, разбира се, но не винаги е трагедия. За мен е урок. Че не бива да се отлагат нещата в живота, защото срокът ни на пребиваване е ограничен. За теб урокът може да е различен, но също толкова важен.Не е задължително да изпадаш в депресия.
Цитирай

В царството на троловете , елфите и викингите :')

Мнения: 3 353
Смъртта понякога означава освобождение. Недей да свързваш всички смърти в едно - те може да имат различни причини.  Едно е да умре майка ти, друго е дядо ти - не може да слагаш знак за равенство. Да умре близък, е загуба. Да умре просто роднина, към когото не си привързан, е по-скоро урок.Смъртта е преход от един живот в друг. Има огромно значение, разбира се, но не винаги е трагедия. За мен е урок. Че не бива да се отлагат нещата в живота, защото срокът ни на пребиваване е ограничен. За теб урокът може да е различен, но също толкова важен.Не е задължително да изпадаш в депресия.

  bouquet.... Peace
Цитирай

София

Мнения: 336
Ако това може да ти бъде успокоение има поверие,че ако една смърт повлече друга,ще има и трета,т. е. те вече са станали три и не трябва да се притесняваш за останалите. По принцип не съм суеверна,но това като че ли винаги се потвърждава.Така е и с примера на Зорика. Thinking
Цитирай
Съжалявам за нещата, които са ти се случили! Това е живота! Аз самата смятам, че смъртта е негово продължение, че истинска смърт всъщност няма, а просто душата се освобождава от тленната обвивка на тялото и продължава да живее в друго, паралелно измерение! Отиди в някоя църква, запали свещ и се помоли за душите на умрелите, както и за здраве, дълъг живот и късмет на живите! Купи си икона(осветена) и я закачи на видно място у вас! Хубаво е да се посъветваш и с някой свещенник какви ритуали могат да се направят за привличане на положителните енергии към дома и семейството ви и за изгонване на отрицателните такива! Успех и кураж!
Цитирай

Пловдив

Мнения: 474
Единственият съвет който мога да ти дам е да отидеш на църква и да запалиш свещи за починалите, да раздадеш хляб и червено вино и да се помолиш за покой на душите им. Само в църква аз намирам спокойствие и утеха.
Цитирай


Мнения: 107
иди на църква, запали свещички и за душите на починалите и за здраве - за вас, направете курбан за здраве...не се притеснявай, а се успокой, защотото като мислиш за лоши работи - така сякаш ги привличаш.....
УСПЕХ  Peace
Цитирай

Навсякъде и никъде...Сред много, но сама...

Мнения: 562
Присьединявам се кьм момичетата и предлагам да повикате свещенник да освети дома ви!
Цитирай

София

Мнения: 196
 Hug Съжалявам и моите съболезнования Sad  При мен се случи нещо подобно.... за 2-3 години починаха много хора - мои близки включително и баща ми. На него са крепеше всичко.... гледаше болната ми майка... и цялото житие се въртеше около него... почина в съня си... Аз нямам братя и сестри.... не мога да ти опиша какво ми е минало през главата... #Crazy НО наистина както казват мамите - това е едно ново начало....някакси се променяш, порастващ, наистина всички неща на които са те у4или, изведнъж стават реалност.... и разчиташ вече само на себе си и на приятелите - на най-близките хора....След това две години не можах да забраманея.... макар, че го исках отчаяно. Наистина може да има нещо... newsm78 и аз не вярвам в тези неща.... ама като мина време...стана,,, и сега малката кукла радва всики - за сметка на мъките и страданията.... запалете свещ и се радвайте на прекрасните неща около вас   bouquet
Цитирай

софия

Мнения: 635
Смъртта е част от живота за съжаление. Моите съболезнования за всичко това, което ти се е случило. Наистина е ужадно, когато твой близък прости "излезе" от живота ти. Преди 12 години за около 2 години починаха дядо ми, баща ми и чичо ми, та знам какво е. Бях още дете, но все пак....
Цитирай

София

Мнения: 18
приеми най-сърдечните ми съболезнования за всичко което си преживяла. но не се настроиваи песимистично и не очаквай най-лошото. няма по-трудно от загубата на деде макар и неродено.
мага да те посъветвам да отидеш в някоя черква и да разговаряш със свещеника, има различни литургии за всякакъв случай, той със сигурност ще те насочи
Цитирай

София

Мнения: 3 158
Въпреки всички изредени рационални аргументи, и мен би ме дострашало с толкова много смърт около мен, но стисни зъби и се моли (ако си вярваща), тези, които не са тук, да са напо-добро място, а тези, които са тук, да не ги сполетяват нещастия. Не виждам какво друго би могла да направиш.  bouquet
Цитирай

В лудницата на 2-рия етаж.

Мнения: 2 026
Отиди в църква и запали свещички,помоли се за починалите и за здраве на живите,това ще те успокои.и не се настройвай негативно,в живота има и тъжни моменти,но и те отминават. Hug
Цитирай


Мнения: 9 963
Honey-sweet   action032 Смъртта е неизменна спътница на живота. Срупало ти е много, но не се отчайвай. Болката е за нас, които още сме тук. Но животът така или иначе е толкова кратък. Днес, утре, след година, след 10 или 50... всички на там сме се запътили, така че не страдай толкова много Hug
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.