Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора
На кратко историята е може би доста тревиална, а може би и не много обичайна. Задено сме със съпруга ми от 13 години, от 7 сме женени.Първата ученическа любов много силна, много емоционалана такава каквато може да бъде на 16-17 години. Той е лед, аз съм огън, той е неуравновесен и инертен, аз съм винаги стабилна, силна и борбена. Всяко нещо което сме имали и постигнали за седемте години съвместен живот е било моя идея, моя инициатива, исках да кажа, че аз съм двигатела на нашето семейство, а съпружеството участва пасивно, а понякога е само страничен наблюдател. Имаме момченце на три години и всъщност от неговото раждане на сам започнаха по-сериозните кризи в семейният ни живот, което е предполагаемо и разбираемо, но .............. Confused
Години наред аз съм се грижила за него като майка, да ще кажете, че е и моя вината за това и аз не я отричам, но понякога това е единственото поведение което е възможнор когато обичаш. Семействата и на двамата не особенно са подпомагали нашите отношения, даже бих казала, че са били катализатор на много от проблемите ни. Детето имаме доста различно отношениие и разбиране за отглеждането му, напрактика бих казала, че той не е готов и узрял да бъде родител. Много обича синът ни и му го показва ежедневно, прекарва всеки ден някакво време , но се държи с него как да кажа все едно е по-големият му батко и съответно не е никакъв авторитет в детските очички. Няма никаква мисъл за възпитанието, здравето му, облеклото и храната му, интелектуалното и физическото му развитие или ако има никой не е разбрал за това до сега  Embarassed  Работата му -до преди 6 месеца и тук аз бях тази която работеше повече , печелеше повече и се бореше за професионална реализация, а нашичкия на където го повее вятъра, няма амбиции, няма цели и стремежи -как да кажа няма го живеца в него, пламъка,страстта и тръпката, предизвикателството да се докажеш и да спечелиш. И това не е само по отношение на работата му, а е начин на живот.
И давамата сме деца на разведени родители и двамата сме преживели по тежък начин лазбиването на семействата ни , в последствие и неговите и моите родители са създали нови семейства и сме се кълняли, че това не искаме да се случи с нашите деца и ще се борим до край, ще драпаме с зъби и нокти в живота за да не се случи и на нас. Но............................ не се получи, незнам какво и как уби любовта ми, но я няма и никога няма да се върне вече, знам го и съм сигурна и ме боли ужасно многооооооооооооо. Аз съм много слънчев и усмихнат човек, много обичащ и раздаващ се, или поне бях сега съм едно тъжно, затворено в себе си и самоизяждащо се същество. Колко разговори сме провели, корко пъти за тези три години и двама се променяхме, борихме се, ставахме и пак падахме, но не се получава няма я тръпката, стремежа един към друг, не мога да се примиря и да живея с мъжа които съм обожавала като съквартирант и псевдородил.
Откакто се задълбочиха семейните кризи, аз смених и работат и той също попаднахме в две нови среди сред много млади хора и на двама та ни се отрази много добре, намерихме много нови приятелства, но се отдалечихме още повече един от друг.
Той е доста ревнив и доста ме е тъпкал и подтискал с ревността си и недоверието си към мен, до като не започнах тази работа и си казах край, започнах да имам минутки на лично време и срещи с колеги и приятели. Не са ми липсвали никога обожатели и мъже които да ме обичат, но никога до преди година не съм ги взимала на сериозно и не съм им обръщала повече от чисто човешко внимание. Няма друг човек в сърцето ми, незнам дали някога ще се появи отоново, но има мъже около мен които ми показаха, какво съм и какво мога да имам.
Финансово съм независима, родителите ми ме подкрепят от части това не са пречки за взимане на решението, но имам нужда да мисля, да преценям, да осмислям и да взема решение което да е категорично, да не се прокрадват нотки на съмнение и съжаление. Трудно е, боли, объркан си, луташ се между спомените, миналото, настоящето и бъдещето. Трябва да преживея и собствените си грешки  и да ги приема. Прекалено дълго се бях затворила в черупката си и не допусках никой до сърцето си и така лека полека изгубих себе си. И сега не се харесвам, не се уважавам и не искам да се продължавам да се търпя в този вид.
Чета ви от известно време момичета и мисля, че можете да ми помогнете. Стана много объркано и непоследователно, но сегав момента и аз съм в товна състояние.
 
Цитирай


Мнения: 108
Какво всъщност искаш? Тръпката и любовта да се върнат или да затвориш тази страница от живота с настоящия мъж и да потърсиш друг човек?

Според мен тук няма правилно и неправилно, ако нещо не върви, то коства много усилия на двама души да го оправят, в крайна сметка въпрос на приоритети, както и преценка до колко и какво можеш да понесеш, изтърпиш и предложиш на човека до теб.

Защо не седнете да поговорите "като за последно". Аз искам това, ти искаш това, аз ще направя компромис с това, но с другото не могаи т.н и т.н. В крайна сметка всяка връзка е някакви отстъпки, стига да не станат прекалени.
Някои хора са по амбизиозни, други по-малко, понякога става страшно, когато и двамата са борбени и силни характери, и двамата изкарват добри пари, и двамата се развиват устремно прфесионално.... говоря от опит.
Помисли разумно и прецени, иди да си починеш някъде сама за 3-4 дни, нещата се утаяват в главата бавно и постепенно.

Аз лично се борех за брака си и нашата връзка, защото все още го обичах (или по-скоро въпреки всичко), не се получи-факт. Но не съжалявам, че опитах.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Не знам какво мога да те посъветвам. Истината е, че винаги можеш да намериш някого, който е по-... от твоя съпруг. Има много въпроси, на които ти самата трябва да отговориш. А и не разбрах къде е неговото становище по въпроса.
За да има брак трябва и двете страни да го желаят и да се борят. Ако нещата стават едностранно всичко е обречено и може да се стигне до по - силни кризи и нанасяне на дълбоки рани.
Друг въпрос е детето. Казваш, че се занимава  с него, но не поема фактическите отговорности. Това не е най - добрият вариант за баща, но все пак е баща. Вярвай!
И моето мнение е да проведете един сериозен разговор. Но ако решите да бъдете заедно трябва да стане ясно, че нещата не могат да се променят като с магическа пръчка.
Ако не - направете раздялата лесна и поносима за детето. И докато все още не са замесени други хора.
Цитирай
Пуснах днес сутринта темата, защото снощи имаше такъв последен разговор. Как да се бориш, когато няма любов или тя е само от негова страна. По скоро не искам да повярвам, че спрях да се боря за нас, че изгаснах.
Разговор не можем да водим той на всяка моя дума казва искам да си щастлива каквото ми кажеш това ще направя, а мене ужасно ме дразни това му примиренческо поведение. Искам да сме партньори в съвместния си живот, а не подклисар които мирно и послушно ме следва  Embarassed
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Може да съм нахална - но какво значи няма любов?
Няма тръпка, или нещо друго.
Човекът ти е безразличен, все едно ти е за него? А пробвали ли сте за малко да сте разделени - един, два месеца?
Цитирай
не си нахална Сиси веднага ще се опитам да ти отговоря- да безразличен ми е, предпочитам времето когато съм без него, не чуствам липса когато не съм с него, нямам никакво сексуално желание към него и още мога да продължа, но мисля че вече ме разбра. Не сме опитвали да се разделяме, той не иска казва, че ако се разделим това з анего ще е краят.
Цитирай


Мнения: 1 431
Накратко - 13 години си живяла с този човек, той не се е променил, а сега си решила, че не искаш това с което си живяла 13 години а искаш нещо друго. Какво точно искаш и ти не знаеш.
Другото са предимно лирични отклонения.
Обзалагам се, че има някой конкретен колега, който имаш предвид, като казваш
Цитат
има мъже около мен които ми показаха, какво съм и какво мога да имам.
Огледалния вариант на положението при Пенелопа (за по-старите членове на подфорума).
Цитирай

София

Мнения: 6 449
А аз все си мисля, че каквото реши и направи човек за себе си лично - това е най-добрия избор! А дали има по-интересе обект или не - в крайна сметка не сме точно ние тези, които да осъдим човек!
В случая най-вероятно другата страна (мъжете са тези, които вечно плюем и ни зарязват ама сега е обратното!) наистина не иска раздяла. Мисля, че изборите са поне два:
1. Ясно е, че това е раздялата ако така решат е двамата...или единия си иска неистово свободата...насила хубост не става!
2. Не се разделяте, но всеки има право на собствен живот. Има уважение и желание за съжителство - добри съквартиранти, добри приятели.

И трети вариант - ако го намерите и ви устройва -  Hug
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
Ами... може да се обидиш, на пръв поглед от това, което си написала ми се набива АЗ АЗ АЗ АЗ АЗ....
Сигурна ли си, че това, което си описала, наистина си ти? Нещата не могат да бъдат толкова черно-бели.
Ако наистина си сигурна, че всичко е свършило, разделете се по-бързо, за никого не са полезни униженията,
пък били и те в името на любовта... 
Цитирай


Мнения: 108
Накратко - 13 години си живяла с този човек, той не се е променил, а сега си решила, че не искаш това с което си живяла 13 години а искаш нещо друго. Какво точно искаш и ти не знаеш.
Другото са предимно лирични отклонения.
Обзалагам се, че има някой конкретен колега, който имаш предвид, като казваш
Цитат
има мъже около мен които ми показаха, какво съм и какво мога да имам.
Огледалния вариант на положението при Пенелопа (за по-старите членове на подфорума).

Какво пък, като не върви не върви. Не вярвам и този мъж да е щастлив с жена, която няма тръпка, както и всички неща по-горе, към него. Хората се променят-на 16 искаме едно, на 25 друго, на 35 трето. Не е казано, че всеки път ще се сменя мъжа/жената, но ако драстично не съвпадат желанията и очакванията, няма защо да се мъчат хората.
Разделяме се, събираме се, винаги има някой "по-добър", който може да се окаже и по-зле след време....носим си последствията за решенията и поемаме отговорност.
Към мен също нямаха тръпка вече, ми...преживявам го трудно, но го преживявам. Факт, какво да се боря с него?
Може да е нова възможност и т.н.
Съвет за правилно и неправилно няма кой да даде.
Да вземе да помисли сама и на спокойствие, без мъжете около нея, без мъжа й и без детето.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 2 336
Ако така стоят нещата моят съвет недей наранява повече съпруга си, не го измъчвай с опити. Слагай край - веднъж и завинаги.
Цитирай


Мнения: 1 431
Ами... може да се обидиш, на пръв поглед от това, което си написала ми се набива АЗ АЗ АЗ АЗ АЗ....
Сигурна ли си, че това, което си описала, наистина си ти? Нещата не могат да бъдат толкова черно-бели....
Peace
Аз ще дам един съвет на авторката. (обичам да давам съвети когато не са ми искани  Twisted Evil) Ако има приятел на който държиш и които познава и двама ви - сподели с него/нея. И изслушай каквото има да ти каже. Но не искай да ти каже какво е правилно. Защото няма правилно и неправилно в случая - решението е само твое. Дори не е и на двамата, поне както ти описваш ситуацията.
Цитирай

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops

Мнения: 992
Уф, незнам, лично за мен това с тръпката е много мътна Индия...
След като първоначалната тръпка, която е ясно, че е основно
на феромонно ниво, не може да прерасне в нещо по-стойностно, а след това това нещо да се съхрани
(с общи усилия), значи участниците в спектакъла наистина не са един за друг.
Обстоятелствата обаче, които играят роля в конкретния случай, за мен са твърде натрапващо се едностранчиво
представени.
Много дълго време живях в затворения кръг на това, което АЗ искам, и АЗ не получавам, и това ме правеше сляпа за това, което всъщност не съм давала. Осъзнавайки го, направо се преродих  Love
 
Цитирай
Съжалявам ако съм натъртила на АЗ-ът не това бе целта мил За другата страна как бих могла да говоря след като съм стигнала до тази дилема явно не съм успяла да разбера и према човека отсреща.
На въпросите за конкретния колега -Не няма такъв и не е имало. Ако бях срешнала моята половинка нямаше да се чудя дали да живея със съпруга си.
Благодаря на Petya* за това :
Хората се променят-на 16 искаме едно, на 25 друго, на 35 трето. Не е казано, че всеки път ще се сменя мъжа/жената, но ако драстично не съвпадат желанията и очакванията, няма защо да се мъчат хората.

Това е най-близко до моите усещания в момента.  Blush

Странно е, че съм жена и искам да съм щастлива или е странно, че мъжът ми е нерешителен и аз съм човека, които предприел действия да променя живота ни.

Благодаря на всички за мненията накарахте ме да погледна нещата през различни ъгли.

За Panther-говорила съм с добри приятели за нашите взаимоотношения -до сега всички мнения се въртят около това,че не сме били винаги един за друг и е въпрос на време да се случи раздялата ни.

Цитирай


Мнения: 1 431
...Странно е, че съм жена и искам да съм щастлива или е странно, че мъжът ми е нерешителен и аз съм човека, които предприел действия да променя живота ни...
Нищо странно няма. Почти във всяка връзка единия човек е водещ и изобщо не е казано, че това трябва да е мъжът.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 36 отговора