Въпроси, въпроси, въпроси!

Вече 9-ти към 10-ти месец детето ми е у дома и от социалните ни вест, ни кост!   Да си призная отсъствието им по-скоро ме радва, отколкото да ме кара да се чувствам ощетена  , но се чудя  какво става с порива им за двугодишно проследяване на детето?

В нашия случай има специфика: Аз отказах (първоначално) да подпиша съгласие за това, защото възприемах едно такова "мероприятие" като контрол от не особено компетентна институция и  професионалистите в нея!...
След като ми върнаха документите поради "този прецедент" бях принуденада се съглася доброзорно с визитирането...

Питам Ви:

*Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване?;

*Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?;

*Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?;

*Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?;

*Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?;

*Знаете ли дали би имало някаква санкция за нас с дъщеря ми (по-точно вероятно за мен), ако мълчаливо продължа да си ги "чакам" без да напомням за себе си?...


В уточнение: След като детето ми пристигна у дома се обадих на социалния ми работник, за да го сюрпризирам: "Уведомени сме! Получихме съдебното решение!", чиновнически каза той без да се приобщи към моята емоция!  Това беше в към края на Януари т. г. ...
 

Ние бяхме по стария закон за осиновяване.
Социалните не са идвали после у дома,но аз много харесвах наште социлани и лично водих Цеци при тях и си говорехме и се радвахме заедно на неговите първи крачки в говорене и там подобни неща.
Моята приятелка осинови по новия закон,но при нея са пак нашите социални и са много разбрани и толерантни.Зависи си от хората.
Това е тяхно задължение,а не твое да им напомняш.Незнам да има санкции ако не им напомняш.Товае при нас.

На 25 ноември ще станат 2 години откакто Милен е у дома.
Дали са го виждали социалните - да, ама не защото са ни посетили, а защото аз го водя там периодично.
Няма начин - пряко заинтересована съм да следят как се справят, след като искам позволение за следващо осиновяване и за по-следващо и т.н.
Освен това те са част от историята на идването му у дома и евентуално тяхно посещение би ми помогнало отново да изкарам на дневен ред темата за осиновяването.
Да да, ама не - видна мисъл и много важна.
Социални работници не достигат, времето им е кът и за посещения по домовете май не остава време.
Хайде, аз съм последната дупка на кавала, ами една позната, дето малко преди да й изтече доклада я викнаха да я питат как стоят нещата при нея и въобще си нямаха идея че е осиновила  
Освен това социалната, която ми прави доклада /страхотна дама, шапка й свалям/ напусна малко след като осиновихме.

*Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване?;
Да.

*Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?;
Точно 6 месеца.

*Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?;
Аз и сама си ходя при тях, както на старият ми адрес, така и веднага щом се преместих. Забавлява ме. Не цъвфат, а се обаждат предварително за уточняване на ден и час.

*Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?;
На 6 месеца. Така е по регламент. Седяха у нас 3 часа, изнервиха детето и задваха малоумни въпроси.

*Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?;
Поне досега - не. Преживя зле първото посещение, но в старото ОЗД бяха малко особени...може сега да мине по-добре. Стига да не дойде същата социална, която трябваше да уведомявам за особеностите при осиновяването.  Всъщност това може и да е на хубаво.

*Знаете ли дали би имало някаква санкция за нас с дъщеря ми (по-точно вероятно за мен), ако мълчаливо продължа да си ги "чакам" без да напомням за себе си?...[/color]
Не е твое задължение да се обаждаш, а тяхно да ви проследяват. Ти си длъжна да уведомяваш само, ако променяш местожителството си.

А може би за това не са ни посетили - защото детето /а сега и второто/ не са в състояние да отговарят на "умни" въпроси  .

      Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване?
Да,но година след осиновяването.Понеже моята социална периодично ми звъни да се интересува,как сме я попитах и тя обясни,че имат толкова сигнали за нередности и проблеми не свързани с осиновяванията, та затова не смогват.
      Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?
На първата седмица и после след година.
      Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?В никакъв случай не ти се натрисат изневиделица.Предварително се уговорихме за удобен час.
      Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?
Нашата не бе дълга.Много приятно се получи.Социалната дойде,донесе подаръче на малката.Пяхме и песнички играхме си .Детето съответно след,като се отпусна си показа всичките номера.Тъкмо бе научило,кое е "цици",та периодично я сочеше и обявяваше топографското си откритие.
     Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?;
На мен непрекъснато ми предлагат ако имам проблем да ги търся.Каниха ни на срещата на дома,която е ежегодишно събитие.Много са мили и толерантни.А за детето всички нови лица са му добре дошли,като публика

*Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване?
- по-скоро не

*Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?
- Марти и в къщи от 28.11.2005г -  социалната рабитничка се появи през януари 2006/ беше напуснала тази която ни изготви доклада и документите и новата си обикаляше "района" 
- чакахме среща с психалаг през юни 2006 ... и тя била напуснала

*Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?
- обадих се веднага след: обаждането за срища, първата среща, взетото от нас решение, делото, вземането на детето в къщи
- соц. работничка инициира първата (и единствена) среща

*Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?
- ....... няма такива
- втората среща беше по повод второто ни заявление за осиновяване
- 40 минути (закъсня 60)
- Мартин се държа като клоун (просто ни изуми с баща му), което не е присъщо за него. Бяхме му обяснили предварително защо идва "каката" и той просто ... не можа да се спре - дивя, пя, танцува, брои, рецитира, извади всички играчви да ги показва ...

*Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?
- искахме коментар за ситуацията при нас, препоръки - не получихме нищо конкретно

*Знаете ли дали би имало някаква санкция за нас с дъщеря ми (по-точно вероятно за мен), ако мълчаливо продължа да си ги "чакам" без да напомням за себе си?...
- определено НЕ. Това си е техен ангажимент и трябва да си го следят и поемат.

Тъжното тук е, че ти си свестен и читав човек, но ако някое детенце не е попаднало на правилното място (меко казано) .. не ми се ще да мисля за последствията.

Здравейте ,момичета,
   За първи път пиша тук , но искам да ви кажа колко много се прекланям пред вас  
Напоследък все повече се замислям за осиновяване.Аз съм на 29г семейна от 5г имам един спонтанен аборт и проблеми със забременяването, но това че има надежда да си имам свое детенце не ми пречи да мисля за осиновяване.Мъжът ми ме подкрепя и даже преди 3-4 дни ми каза "Защо не си вземеме едно детенце да се успокоим вече всички и най-вече ти и нещата ще си дойдат на мястото".Ние сме обсъждали този въпрос и преди и знам че стига да кажа и започваме с процедурата , но тогава като ми каза тези думи ме накара да се замисля.Замислих се не дали го искам а дали съм готова за тази стъпка....и си отговорих ДА ГОТОВА СЪМ! Искам го до болка.
      Въпросите може да са ми тъпички но се надявам да ми отговорите
             Какви документи трябва да се подготвят?
             Колко време след внасянето на документите социалните се свързват с вас?
             Колко време минава преди да ви одобрят?
             Колко време чакахте да ви се обадят за среща с детенце?
Благодаря ви много и дано да не съм ви оттекчила

Нищо в постинга ти не е тъпичко. Всички сме си задавали и сме се вълнували от тези  въпроси, когато сме били на етапа за взимане на важно житейско решение, на който си ти!
 Попаднала си на точното място- тук многократно са обсъждани всички тези въпроси и има отговорите им!
Виж първо в библиотека и ако там не откриеш всичко използвай търсачката( аз не съм много успешна с нея, но модераторите твърдят, че вършела работа)!


Този въпрос и отговора му са много съществени! Добре е, че си поела отговорността да си го зададеш! Едно дете със сигурност ще внесе спокойствие и може да бъде последвано от биологични братя и сестри... Както казва моя приятелка- "За раждането на сина ми няма какво толкова да разказвам-беше един физиологичен акт, но... осиновяването на дъщеря ми е свързано с толкова много емоции, че пак и пак имам потребност да говоря за тях!"...
 Но сама разбираш предполагам, че мотивацията за осиновяване трябва да  с акцент към детето и после към нас иначе на друг етап биха могли да възникнат тревоги и безпокойствия от друг характер!...

Здравейте! Искам да попитам препоръките на ръка ли трябва да са написани?

При мен се проточиха нещата, и не успях да подам документи миналата седмица, защото едната ми приятелка не беше в Бг..

Нашите бяха набрани на комп и разпечатани, хората се подписаха после. По-лесно е така.

Да, едната ни препоръка е набрана на комп, но препоръчителката  за всеки случай ни я даде и написана на ръка. Каза, че на нейни познати от друг град социалните държали да е ръкопис

Затова питам, ама нейсе, няма да им се уморят ръцете ако драснат няколко реда:-)

Питай в отдела, в който кандидатстваш. Всеки отдел си има негови си изисквания.

Ами колкото и да ви изненадва, нас нашата социална ще ни посети в четвъртък 

*Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване? 
определено да
*Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?

- димана е в къщи от 8 март 2006 а те дойдоха в началото на април.
*Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?

- не още при оформянето на документите за осиновяване бяхме запознати с тази процедура

*Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?

-на всеки шест месеца - остава ни още една среща. Трябва да са 4.
Срещите протичат около 30мин. Задават въпроси за развитието на детето- колко пъти се храни, колко зъба има, как приема близките ни и те него и т.н.
*Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?
- не никаква
*Знаете ли дали би имало някаква санкция за нас с дъщеря ми (по-точно вероятно за мен), ако мълчаливо продължа да си ги "чакам" без да напомням за себе си?...

това е тяхна работа а не твоя. При нас те звъняха по телефона а аз ги удържах един месец тъй като имаше грипна епидемия.
И накрая искам да добавя че наблюдаващата ни е чудесен човек и ми е приято да се срещаме.

Аз пак да се допитам до Вас!
Присъства ли в мислите Ви БМ? Кога? Колко често? По какъв начин? По какъв повод?...
Може да включите и ББ или да отговорите за БР като  цяло!
Естествено въпросът ми е провокиран от въпроси и размисли, които понякога изникват у мен, но засега няма да ги излагам, за да не дадат насока на Вашите споделяния!

Вече не.
Преди понякога.
Защо? Нямам представа. Може би, защото сме прекалено ангажирани с нас самите, а и самото ни ежедневие е доста динамично.

А може би просто в момента Ирина ми диктува друго. Тя засега не иска да знае за нея, когато започне да подава сигнали на интерес, тогава БР ще се появят в мислите и живота ни.

Честно ли 
Да!
От чисто човешко клюкарско любопитство.
И ако едните БР са на стотици км растояние и не ми се разкарва, то другите са ми на има-няма 500 метра, ама така си стоя с чистото любопитство 
Явно е теоретично любопитство.
Иначе - какво, ми те са съществуващ факт и ще продължат да си съществуват, независимо дали  присъстват в мислите ми или не 
Контравъпрос - Как мислите и как бихте желали - присъствате ли или не в мислите на БР?

Днес за втори път ходих в "Закрила на детето" За информация. Моят случай е по- различен. Съпругът ми не е български гражданин, и исках да разбера как стои въпроса с кандидат осиновители като нас. / Друг е въпроса ,че още се боря с несъгласието му/ Човека с информацията пак го нямаше. Не можаха да ми кажат дали заявлението трябва да е от мое име. Те не правели проучване на чужденци. Дано се намери някой сред тук списващите който да ми помогне с нужната информация.

Не непрекъснато,но имаше един период от време когато даже се опитвах да открия къде живее или телефона й. Не успях.

Сега си задавам въпроса "защо" и до днес не знам какво ме е карало да го правя - чисто любопитство ли е,изпробване на детективските ми способности ли е ....все пак по стария закон не ти се даваше  кой знае каква информация за нея, камо ли пък среща...

А дали аз присъствам в нейните мисли?Не съм си го задавала този въпрос. Всъщност като знам какво може да върши телепатията  -нищо чудно и тя да се е опитвала да ме открие. А може би е успяла, не знам.

Но когато беше по- малка дъщеря ми ,мислех си, че емоционалните кризи  които й се случваха около рождения й  ден се дължат на това, че една жена там някъде страда също около тази дата.Знам ,че е така със сигурност. Знам как аз се променям около рождения ден на детето си, което загубих, дори и да не мисля съзнателно за датата.

*Вас навестяват ли Ви социалните с цел проследяване?
 Ами нямам такова впечатление.Когато влязох с малката за операция социалната ме срещна в болницата и каза дано всичко мине както трябва но от тогава не ме е търсила а и аз не изгарям от желание.

*Колко време след идването на детето в дома Ви се появиха и те?
  На втората седмица.Дойде с 40 минути закъснение, заради което направо побеснях защото държах детето будно за да я види,но накрая тя заспа.

*Вие ли инициирахте по някакъв начин посещенията на социален работник или той сам "цъфна" на вратата Ви?
  Ами може би донякъде аз, защото исках документи за плуване.Бяхме говорили за това още преди делото когато ходихме да заверяваме декларациите.Бяхме се разбрали като се приберем с малката да и се обадя хем да дойде на посещение хем да ми донесе документите.Имахме предварителна уговорка.Но от тогава не съм я виждала и чувала.


*Колко чести са тези посещения? Колко дълги? Как протичат?
  Вече отговорих че е само една среща.Беше в къщи около половин час.Огледа стаята къде ме сложили леглото.Записа имената на малката,кой е личният и лекар,пита ни как се чувстваме.После ми каза като е готово новото ЕГН да и се обадя да го кажа.Общо взето делово.Тя малката спеше и се събуди малко преди тя да си тръгне, така че я видя за има няма 5-10 мин.

*Откривате ли някаква полза за Вас и детето си от тях?
  Определено не.Мъничето ми не я познава и незнам при следващите си посещения през тези две години какво ще се случи.Какви въпроси ще и задава като тя не помни нищо.И честно казано това даже малко ме притеснява.

*Знаете ли дали би имало някаква санкция за нас с дъщеря ми (по-точно вероятно за мен), ако мълчаливо продължа да си ги "чакам" без да напомням за себе си?...
 Мисля че не , както са казали и другите това си е тяхна работа.В крайна сметка ние си гледаме и се радваме на децата си а не постоянно да мисля за нея кога да и се обадя.



Честно казано не съм се замисляла често за нея до този момент.Дотолкова ме обсеби мъничката ми принцеса че изобщо не се замислям че не съм я родила.Може би по нататък ще се замислям по-често с израстването на детето и когато трябва да му кажа че е осиновено.Един или два пъти само съм се сещала и то като чета тук из форума различните теми.Замислям се затова как след като е вече самотна майка и гледа другото си дете как е допуснала това да се случи да роди отново и този път да го остави, въпреки че това направи мен щастлива.Питам се как ли изглежда другото детенце,незнам момиче ли е или момче, но е на 2 год.Дали си приличат?Знам само че някъде там моето ангелче има или братче или сестричка и може би ще дойде ден в който ще иска да го/я намери и аз ще трябва да я подкрепя и да и помогна.

О предполагам че със сигурност присъствам в нейните мисли малко или много.Мисля че е нормално да си задава въпроса при какви хора е детето което е изоставила и как изглежда то как расте.Една нормална жена цял живот би си задавала тези въпроси и още повече мисля така при положение че тя вече има едно дете.

Имам въпрос:

Може ли одобрени кандидат-осиновители да кандидатстват за приемни родители и ако бъдат одобрени за това, да продължат да си бъдат и кандидат-осиновители?

И още един:

Ако приемният родител работи на трудов договор, то трябва ли да спре да работи, за да подпише трудовия договор, който се подписва за приемен родител?

За съжаление нямам още "вътък" да дам отговор на който и да е от въпросите до сега.
Дано не разпилея темата, но ще питам тук. Не искам просто така да си седя и да чакам, а нещо да предприема.

Минали са 2 месеца от вписването ми в регистрите като осиновителка /сама/.

Как да подсещам 28-те РДСП за себе си? ....с под-въпроси:
- рано ли е още да започвам да ги "ръчкам";
- да им звъня ли и кога или да пращам и-мейли;
- каква причина да спомена за обаждането;
- към кого /в йерархията/ да се обърна;
- след какъв подход от ваша страна имаше ефект.

Моля, споделете опит, ще е полезно за всички чакащи. Пък аз ще благодаря сърдечно и после ще почерпя.

Ама наистина ще почерпя! Нищо, че родом съм от Габрово.   

Берта, от една страна е рано, от друга страна никога не е рано - няма регламентиран срок в който да се притесниш, че може да са те забравили 
Ако има дирекции, от които не си получила писъмце, че си вписана, това може да е идеалния повод да се обадиш, за да разбереш, дали не са ти се загубили документите по пътя.

Ние чакаме вече 9 месеца съвсем търпеливо, на седмия подадохме две молби за промяна на част от информацията за нас и мислим, че сме ги оставили достатъчно дълго на спокойствие, затова другата седмица мъжът ми е решил да започне да им напомня за нас като ги прозвънява периодично.

Аз бих те посъветвала да започнеш от съвета по осиновявания в твоя град.
Аз от време на време им се обаждам, вече ме познават.
Можеш например да ги питаш с тези изисквания, които имате, дали нещо не може да промените, за да имате по-голям шанс.
Специално във Враца с амного любезни, отговарят на въпростите много изчерпателно, въпреки, че понякога и аз осъзнавам колко съм досадна , но никога не са бързали да ми затворят телефона. В другите градове не съм звъняла

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=193142.0

прочети първо линка

Перлито,
Има значение не само дали единия кандидат-осиновител е чужденец, но и къде е постоянното му пребиваване и къде ще живее детето. Проучването на чужденеца се извършва по постоянно пребиваване, а ако и двамата заедно с детето ще живеете в чужбина е задължително да минете проучването там.
Ако живеете в България уточнете със социалните служби точно как да действате.
Ако живеете в чужбина навсякъде е различно. Така че първо прочети линковете, а после пиши и малко по-подробно точно за вашия случай.

Перлито и аз зададох същия въпрос на предишната страница. Живеем в България и съпруга ми е чужденец. Научих, че соц. служби у нас не правят проучване на чужденци. А това с постоянното жителство направо ме разби. Съпругът ми имаше такова , но преди 20 дни му изтече личната карта и трябва да я поднови. Отиваме в МВР и изненада. През миналата година той беше извън страната. Оказва се , че  съгласно закона трябва да има престой от 6 м. и 1 ден и сега му отказват постоянно жителство. Сега няма постоянно жителство. Интересно какво ще кажат социалните по въпроса за осиновяването.

Май че има разлика между постоянно жителство и пребиваване. Ама преди да се правя на много компетентна, пак ще посъветвам да уточните това със социалните.

Льо, а как изглежда варианта да осиновиш само ти, за да избегнете тази бъркотия с пребиваването/жителството?

Перлито, щом живееш в България това е най-добрия вариант. Повярвай ми, казвам ти от личен опит - устроиш ли се навън  и кандидатсваш като българин с постоянно пребиваване в чужбина, а имаш ли и сключен брак с чужденец, започва един омагьосан кръг от бюрократщина, който ще ви струва невероятно много нерви, време и средства. След като ти осиновиш и напуснеш страната с детето, вече трябва да разберете в страната, където ще живеете как стоят нещата с осиновяването от бъдещия съпруг. Но това не би трябвало да е никакъв проблем, защото той ще осинови твоето дете, както във всеки един случай с доведени деца. Мисля, че няма да е проблем и скоро след приключване на осиновяването да напуснеш страната, въпреки че при подаването на документите се подписва декларация за сътрудничество със социалните в рамките на 2 години. Във всеки случай предлагам да премълчиш предварително факта, че така или иначе ще заминаваш за чужбина. В последсвие ще намерите някакво разрешение. Понякога е по-добре предварително да се премълчат някои неща.
Друг е въпроса, че и при този вариант ви предстоят много изпитания, защото не се знае колко време ще чакаш за предложение за дете и как това ще се отрази на връзката ви.
Нито факта, че ще осиновиш сама, нито възрастта ти ще бъдат някаква пречка. Поогледай се във форума и сама ще се убедиш, че не си бяла лястовица.

Желая ти много сили и още повече късмет!

Явно това ще направя, само дето не мога да получа информация .Вече няколко пъти ходя в социалните и все човека го няма. И аз искам такава работа !