Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Осиновители и осиновени
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
Здравейте , днес пак си видях момиченцето то пак плака.Но както и да е ,имам леко притеснение.Момичета както знаете тя е на година и няколко месеца.На първото ни виждане ви споменах че плака през цялото време,сестрата я постави да седне на стола и от време на време се люлееше или клатеше не знам как да го напиша ,реших че е емоционално състояние.Сега поведението и е същото ,пак плака и от време на време правеше същите движения.Моля ви пишете ми ,при вас имаше ли такива реакции от страна на детенцето ,нормално ли е.Директорката ме увери че е здраво физически и психически но тези движения ме притесняват.А много си я харесвам.
Цитирай

София

Мнения: 9 353
Мими, а защо на стола го слагат newsm78 нещо като контакт пробвахте ли? Дори не пълен, но все пак нещо от сорта. Далеч съм от мисълта, че съм специалист в тази област, но и аз да съм на година и отсреща да ми се кокорчи непознат човек, ще умра от страх newsm78
Цитирай

Враца

Мнения: 4 438
За да не се чудите- раделих темата, за да не се разводнява главната тема, ако заглавието не ви допада ще го сменя.

По темата от малкия ни опит за среща, въпреки писаното по форум за това, че децата се клатят, очаквах да видя това и пак се потресох много силно. Момченцето се клатушкаше, а след като го взех в мен застана точно като кукла без да мърда. Той си движеше и пръстенцата на едната ръка постоянно като пиянист.

Та колкото и страшно, или по-точно шокиращо да изглеждат тези неща- явно са нормални за дечицата в институции.

Цитирай

София

Мнения: 1 843
Ето случай, в който месеца за размисъл, явно е нужен.

Писах вече в другата тема накратко. Хубаво е да изчакаш и да не карате детето нищо против волята му.

Ако е живяло в институцията от раждането си, норамлно е да се плаши от нови и странни събития. Водят го в малката стаичка, нали? Не е в групата, в обичайната си среда. Сигурно има някоя предпочитана леля там, колкото и да не е като майка, то си има предпочитания, а ти си нова, никоя.
Клатенето е много разпространено, това не е странно.

Не знаеш и няма да ти кажат, ако е така, но може да е било бито. Няма какво да се лъжем, случва се.

Говори му, не очаквай реакция, просто му говори. Аз рисувах, докато седахме там, Ирина обикаляше и не ме поглеждаше, а аз рисувах и говорех... "Това е къщата, тук живее и едно куче и, ако Иринка иска да дойде, то ще и нейно... ", лека полека взе да се заглежда и поспира до мен.
Просто не очаквай да се държи като децата на нейната възраст, растящи в нормална семейна среда.

Ако иска да се върне бързо в групата или го видиш нетърпеливо, питай персонала дали можеш да отидеш с нея. Там ще я видиш повече в истинската й светлина. На мен ми позволяваха.
И странното е, че това дете, което ме избягваше в стаичката, там ме пазеше от набезите на другите деца...

Май ти трябва време, вземи си го и не се отчавай от видяното в момента. И идея си нямаш колко се променят после!  Wink
Цитирай

Велико Търново

Мнения: 42
Мими, дали да се притесняваш могат да ти кажат вече осиновилите, но според мен няма основания.

При всичките ми срещи със социалните не пропускаха да ми кажат, че децата, с които ще се срещна, може да проявяват странности в поведението, като най-често се среща клатушкането с повод или без повод /но най-вече когато са изплашени/. Люлеенето успокоява децата и, ако няма кой да ги люля, се научават сами. Постоянно ме уверяват, че това  състояние е характерно за по-големичките деца в институции и отшумява с времето.

ДарЗаМен беше писала в "Проблеми малки и големи...." за люлеенето, ако не греша. Може тя да ти каже повече.

ААА, ето Дар е вреснала, докато пиша аз  Very Happy
Цитирай

на път

Мнения: 2 600
..... реших че е емоционално състояние......

Точно там е истината. Тези милите душички никой не ги гушка много много .... Вие гушнахте ли го? Оставиха ли ви поне за малко насаме?
Наш Мартин беше на същата възраст като го видяхме за първи път и ревеше на всяка наша среща с изключение на един път в който го "спасихме" от изолатора - беше със сополи след болест и отделен и самотен в една малка спалничка от другите деца. Само тогава протегна със желание ръчички към нас.
Обличаха ни на срещите бели престилки за да не го стряскаме с цивилните си дрехи. Нали около тях нормалното обкръжение е с престилки.
Цитирай


Мнения: 2 084
Мими, на нейната възраст тя не знае какво е мама, едва ли някой е бърсал сълзите й, не познава обичта и привързаността. Очаква нещо, надява се страхува се и кой знае още какво. Няма как да не плаче, извеждат я от единствената среда, която познава. Нейният свят са онези четири стени. Стискам ви палци!
Цитирай


Мнения: 441
Мими, и Нико беше на същата възраст като  го видяхме за пръв път

плака много, много

не се притеснявай, мила

за детето това е голям шок - всичко ново и непознато го ужасява, единствената му защитна реакция е плача и в случая явно тези движения го успокояват

опитай много нежно да я приласкаеш, да я гушнеш, ще се получи, ще видиш

зареди се с търпение и любов, ще ти трябват

така ми стана мъчно...
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.