Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора

Анкета

Когато мъжът Ви се ядоса и ви оскърби (със или без основание, според него) как реагирате?

Въведи твоя глас

София

Мнения: 941

Дилемата е жестока!
 newsm78
За мен тя изглежда така:
От едната страна - много дечица на цената на неясно колко струваща връзка.
От другата страна - едно детенце, уреден живот и хубав секс.

Много ми се иска да чуя вашите коментари!!!

пусни си отделна темичка - може да стане интересен дебат  Very Happy

Послушах те Траяна Smile

Ето и динамичната ми история:

Преди 4г., с бебе на годинка, си събрах багажа, детегледачката (не сме баровци - просто се налага) и печката с керамичен плот (подарък от леля ми за сватбата) и се пренесох у нов човек, с който се бях запознала 2 седмици по-рано в интернет (Елмаз.ком). До днес работим и спим често заедно. Живяхме 3 години в неговия апратамент, но той не издържа - най-добрият вариант бил да живеем близо един до друг, но не и под един покрив, за да е по-здрава връзката ни. Бях на ръба на раздялата след тези думи и няколко месеца живях в колебания, но накрая реших да опитам. И ето ме с божественото ми детенце в апартамента на сестра ми и зет ми (живеят в чужбина), с хубава работа, с мъж, който ми е достатъчен в леглото, с биологичен баща, който се интересува достатъчно често от сина си и си плаща неофициално договорената издръжка редовно...
Само дето искам още поне 1 дете (мечтата ми е за голямо испанско семейство), а мъжът, с който работя, правя най-добрия секс (и го обичам на всичкото отгоре!), не иска деца - детето му от първия брак стига!

Обясненията са хиляди, но истината, според мен, е в "ужасяващата" отговорност, която трябва да понесе.
На мен - може да прозвучи безотговорно - не ми се струва ужасяваща тази отговорност. Смятам, че деца могат да се гледат с леко сърце и без да се втеляваме. Баби и детегледачки - бол! И работата ще върви, ако само го има налице желанието!
Та, чудя се: да го оставя ли да му поулегне още 3-5 години мисълта, която за 4 години не му улегна?
Или да зарежа всичко (със страхотно усилие, което вероятно ще ми коства години съкратен живот) и да се впусна в ново приключение? ... Без сигурни доходи и с разбито сърце...

Иска ми се да разбера дали някой има наблюдения по тези въпроси?!
Цитирай

Balchik

Мнения: 1 732
Ами като го обичаш ,трай си така пък.За какво ти е да бързаш с децата?Все един ден ще ги имаш многото деца .Ако това е човека с когото искаш да остарееш ,прояви търпение.На мъжете бавно им узрява идеята за семейство. Thinking
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
 Very Happy

наблюдения имаме...по много въпроси, ама...на твоите, като те чета как разумно и трезво разсъждаваш, май сама знаеш отговорите  newsm78

аз само ще кажа, че не е честно някак така да те ограбва. Ограбва ти времето. Ти искаш още деца, а той - без особени ангажименти (доколкото разбрах) - си има настрана една влюбена грижовна жена, с която прави страхотен секс..........ми......к'во му е на човека? Имах един такъв убавец (в моите наблюдения  Wink), който ми казваше, че той своето на обществото е дал - демек, детето от първия си брак, и сега само ей-така искал да си живее и това "шишенца, бурканчета, памперси" - не било за него. А аз бях откачила по него - ама тотално!!! Щото беше най-абсолютно-перфектният идеален - глупости! Много си го бях измислила, но и много страдах. Както и да е.

та, мисълта ми е - мнооооооооо ги мързи това мъжете в днешно време! а от отговорности как бягат като дявол от тамян...........

но защо ти да го чакаш 3-5 години? и после още колко ще търсиш нещо ново? и тогава ще можеш ли все още да имаш деца? щото природата го е решила, за съжаление, така - ние да имаме краен срок, а мъжовете да имат до безкрай време да се "осъзнават".

П.С. и за пореден път се потвърждава подозрението ми, че от Елмаз нищо читаво не може да излезе  Sick сори!
« Последна редакция: нд, 21 окт 2007, 20:07 от trayana »
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
..........На мъжете бавно им узрява идеята за семейство. Thinking

ама той няма да узрее за тази мисъл, щото е презрял вече за нея. в смисъл - презрял е идеята за повече деца!

видях на колко години си...след пет ще се водиш в категорията "рискова бременност"

натъртвам на тази мисъл, щото и аз чаках цял живот да узреят около мен мъжете, докато не си влязох директно в тази рискова категория  Sick
Цитирай


Мнения: 2 868
Прочетох те... и пак те прочетох........ на мен малко самоцелно ми изглежда това" искам повече деца"...
В случая не съм съгласна  с Траяна... има 10 години докато влезеш в групата рискова бременност, тък като за теб тя ще е втора, сиреч, няма да е толкова рискова изобщо.
За 10 години живота ти може да се преобърне хиляди пъти.. ако сега живота ти харесва, ако ти е добре с този мъж, дори и при тези странни на пръв поглед условия, защо ти е да разбутваш всичко, само щото в момента си навила синджира, че искаш повече деца, но най-вече каква е гаранцията, че ще срещнеш непременно мъж, който пък да ги иска тези повече деца???
Цитирай


Мнения: 108
Да зарежеш всичко и да се впуснеш в ново приключение???? Това не мога да го разбера. Да намериш подходящия човек е толкова трудно, как така се решават тези нови впускания?
Да имаш дете на всяка цена ми се струва крайно. Ако този човек те обича толкова много, ще ти даде от каквото имаш нужда, ако ти го обичаш много, няма да изискваш невъзможни неща от него...ето тук някъде минава линията на компромисите.
Успех!
Цитирай

София, "Младост 3"

Мнения: 9 047
знаеш ли на друг бих казала че е лудост това дето го искаш
то пък ти се опрвяш явно добре и самота не усещаш, и явно и детето ти не усеща липса на башща
явно ще се справиш
но това е сега...а ако отпаднат всички и останеш сама.... и ако новия баща не си гледа детето и то е самотно?
но ако това не те плаши - не виждам защо не. не ти е лесно вярвам /то на коюй ли му е/, но си повече от борблена поне в поста и ако си такава и в живота - защо не? кой би ти дал гаранция че като се хванеш в "стабилна" връзка пък няма да останеш сама, че и напълно неподготвена и неочаквано?
затова ако не те плашат горните ми въпроси - дерзай както искаш!
Цитирай


Мнения: 108
Сега те чета малко по-внимателно, значи този мъж не иска да живеете заедно, (за да е по-здрава връзка). По-този начин, от мой личен опит се спестяват и доста негативи на съвместното битуване, разбираш. Но явно той е поставил някаква граница-заедно сме, но не до края, няма лошо, стига да се чустваш щастлива.
Но по този начин, той показва-изивни ме, ако бъркам, че не желае семейство, още едно-две деца, повече съмвестни ангажименти, именно защото му харесва по-леката, от гледна точка съжителство и отговорности, връзка, която имате в момента.
Времето ще покаже какво ще стане, не вярвам след 4-5- години да поиска дете. Това са е доста време, да го чакаш да "уври". Аз вече гледам само в близка перспектива, за съжаление.
По-скоро карай го за момента, времето само ще си покаже.
Можеш да излъжеш човека до теб да ти направи дете, можеш ли да платиш цената после?
Цитирай

(беше) София

Мнения: 911
...този мъж не иска да живеете заедно, (за да е по-здрава връзка). ...
Но явно той е поставил някаква граница-заедно сме, но не до края, няма лошо, стига да се чустваш щастлива.
Но по този начин, той показва-изивни ме, ако бъркам, че не желае семейство, още едно-две деца, повече съмвестни ангажименти, именно защото му харесва по-леката, от гледна точка съжителство и отговорности, връзка, която имате в момента.
...не вярвам след 4-5- години да поиска дете.

Можеш да излъжеш човека до теб да ти направи дете, можеш ли да платиш цената после?

И аз точно такива си ги мисля!  newsm78

"не иска да живеете заедно, (за да е по-здрава връзка)" - а това си е...просто ненормално, според мен. Аз не го разбирам това понятие fuck-friends. Сигурно съм старомодна, но смятам, че......или искаш да си с някого, или не. Не сме в късния пубертет да си играем на гаджета. Той очевидно е на достатъчно години, за да е приключил с пубертета, но.........просто не иска повече отговорности. Ей в това им е драмата на всичките мъжове, дето ги анализираме толкова тука.
Цитирай


Мнения: 878
[Живяхме 3 години в неговия апратамент, но той не издържа - най-добрият вариант бил да живеем близо един до друг, но не и под един покрив, за да е по-здрава връзката ни.

Помисли над това! newsm78
По принцип няма лошо да бъдеш търпелива и да го изчакаш да промени вижданията си, но май вие вече сте опитали и не се е получило! Иначе ако връзката в момента те устройва - чудесно - всеки сам си определя правилата, по които ще живее, но ако искаш нещо различно - определи си граница до къде може да правиш компромиси, колко дълго да чакаш, до колко си заслужава да се съобразяваш - когато плащаш прекалено голяма цена за нещо, вече то си губи малко от стойността! Поне аз така си мисля! Hug
Цитирай


Мнения: 2 868
Ами не сте съвсем прави. Аз поддържам по подобен начин връзката си с бащата на дъщеря ми. Много сме различни, вече не сме на по 20 години , за да се очаква да се напаснем и нагодим един към друг и съм сигурна, че никой от нас не би бил щастлив, ако се окажем под един покрив за постоянно. Дори и сега ако прекараме повече вереме заедно, аз усещам умора, сигурна съм, че и той я усеща.... Той обича да  е сам, саможивец е, не обича много да говори. Аз също вече имам нужда от това време със себе си, макар че от нас двамата аз съм по склонна на компромиси. Между нас поне настъпи малко мир и спокойстиве, когато той се убеди, че не искам да го карам да живеем заедно, макар, още някой път да се съмнява. Понеже  тази връзка ми е много изстрадана и в нея научих много неща... едно от тях е да не искам от хората повече, отколкото  могат да ми дадат.

Та аз лично съм много сколонна  да подкрепям такъв вид граница- намирам я за разумна и тя не е непременно знак  за безотговорност, даже може да е обратното- в нашия случай например би било безотговорно да се съберем да живеем заедно под един покрив като си знаем характерите и сме преживели не един конфликт... много по- безотговорно би било да направим и детето си (а и другото ми дете) свидетел на това, вместо да  държим под контрол себе си и емоциите си - като продължаваме да живеем в различни къщи.
Освен това, един мъж може да не иска дете, още повече малко дете, което вика, търчи и реве, не виждам как само защото ме обича ще се преодолее и ще живее ежедневно с това. Даже честно казано,  миля си , че ако ме обича по-добре ще направи да ми каже,  че не му е  по силите, вместо да потънем в лъжа и измама и тя да блесне след някой друг месец, щото мен, ако ме  накарат сега да живея с  едно  прохождащо и вадещо зъби дете, честно ви казвам, че колкото и да обичам мъжа, няма да се навия.. просто  нямам нерви за такова нещо и не виждам защо това да не може да се отнася и за един мъж?
« Последна редакция: пн, 22 окт 2007, 14:54 от Jaly »
Цитирай

София

Мнения: 941
Това за самоцелното имане на деца... може и да е истина!
Може би бъркам идиличната картинка на голямото семейство с истинския копнеж по още дечица!
А може и да не мога да понеса мисълта, че той не изпада във възторг от идеята за дете от мен  Confused

Безпокои ме мисълта, че може би не сме съвършените един за друг, тъй като не съм успяла да го привлека за каузата на семейството!
Но, по дяволите! И той е динамична величина, и той взима участие в тези процеси - те се случват благодарение и на него! Какво се самообвинявам!

Ей това ме притеснява - дали изобщо може да се промени нагласата му по въпроса с децата и семейството!
Струва ми се почти невъзможно!
Но не бих могла да го напусна - просто нямам достатъчно сили...
Всичко навън ми се струва толкова студено и враждебно, чак усещам страх от огромното пространство, което ще се отвори след него!!!!!!

Цитирай

(беше) София

Мнения: 911

Ей това ме притеснява - дали изобщо може да се промени нагласата му по въпроса с децата и семейството!
Струва ми се почти невъзможно!
Но не бих могла да го напусна - просто нямам достатъчно сили...
Всичко навън ми се струва толкова студено и враждебно, чак усещам страх от огромното пространство, което ще се отвори след него!!!!!!


1. според мен, няма да промени становището си относно децата
2. пространството "навън" е необятно и абсолютно изпразнено откъм зрели мъже, искащи деца - вЕрвай ми!!!

Познавам семейство, което реши да си имат второ детенце след абитуриентския бал на дъщеря си (бяха по на 40 и двамата), просто защото не се чувстват изморени от живота и решиха, че им е много рано да са така самотни вкъщи "като едни старци пред телевизора", но...дали ще намериш такъв човек "навън".............аз не намерих  Confused
Цитирай

София

Мнения: 6 970
... детегледачки - бол!

Ето това ми е супер невероятно.  Shocked Ако са бол при теб - дай ми на мен някоя.  Praynig

Не схванах връзката м/у анкетата и въпросът ти.  newsm78
Според мен въпросът ти има две част: 1. На твое място ако съм щастлива ще продължа да бъда с човека, който ме прави щастлива. Щом обаче се чудиш...значи не си съвсем щастлива.
2. Детето е голяма отговорност и не бих си и помислила да си го направя с някой, който не го иска и не желае отговорност от този вид.

Отделно смятам, че ако някой не желае дете с мен - значи не ме обича. Мое мнение си е и не споря по този въпрос.
Цитирай

The O. C.

Мнения: 157
И ето ме с божественото ми детенце в апартамента на сестра ми и зет ми (живеят в чужбина), с хубава работа, с мъж, който ми е достатъчен в леглото, с биологичен баща, който се интересува достатъчно често от сина си и си плаща неофициално договорената издръжка редовно...
Само дето искам още поне 1 дете (мечтата ми е за голямо испанско семейство), а мъжът, с който работя, правя най-добрия секс (и го обичам на всичкото отгоре!), не иска деца - детето му от първия брак стига!


Четох го няколко пъти и просто не разбирам какъв ти е проблема... Ако искаш да имаш повече деца, ще имаш... Ако ти е писано да си с този мъж - нещата ще се наредят! В момента всичко, което казваш, ми звучи прекрасно.. Ех, да можех и аз така ( съвсем благхородно ти завиждам)

Като чета постовете на майчета без работа и една стотинка, бащите - дим да ги няма, няма къде да живеят, не виждат светлина в тунела.... ама борят се

Така че радвай се на момента, при теб всичко е наред! Пък дано един ден имаш дете от човека, който обичаш  bouquet
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 59 отговора