Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Семейни отношения
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора
И аз като повечето - регистрирана, по предпочитам да остана анонимна.
Ситуацията е следната - омъжена съм от 4 години. Със съпруга ми се познаваме от доста време. Бяхме гаджета около една година преди да решим да се оженим. Познавах родителите му, бях ходила в тях  n-пъти, правеха впечатление на доста приветливи и мили хора. Сгодихме се, съгласих се да живея в тях докато завърша образованието си /оставаше ми само един семестър+държавния/.  Още на самия годеж в момента в който моите родители се запознаха с неговите останаха направо втрещени. Разликата в социалните ни статуси е налице безспорно, моите родители са образовани хора с престижни професии, а родителите на мъжа ми - общи работници. Но в крайна сметка това беше моя избор и нашите не обелиха и дума за това. Конфликтите с родителите му започнаха почти веднага, аз естествено бях в чужда къща и се стараех маскимално да не създавам напрежение, да не налагам мои правила, а да се съобразявам с порядките на тоя нов дом. Но прибира се майкака му от работа нацупена, сумти, мълчи. И това започна да става ежедневие. Била видяла някого, и тя усмихната започнала да се хвали, че им аснаха и те като разбрали коя е и й казват :"Тц,тц изгоря ви момчето!" и т.н. С махленск иистории и клюки не се занимава, затова въобще не реагирах, не мисля, че някой средно интелигентен човек би се впрегнал за подобни неща. Но коментарит езад гърба ми продължиха - курва, боклук....абе направо не ми се говори. Премълчавах аз заради съпруга ми, мин асватбата криво-ляво отново с много напрежение за мен и демонстрации от тяхна страна. Малко след това се изнесохме на квартира. Започнаха да идват когато си поискат, да влизат без да звънят, да ми ровят по шкафовете и гаредробите и т.н. АЯз отново с добрата, нали така са ме учили нашите - все с добрата. Казвах на съпруга ми, започнахме да се караме заради тях. Спряха да идват, умишлено се дистанцирах  нещат асе поуталожиха. Роди се дъщеря ми и старата песен започна на нов глас. В резултат на това със съпруга ми се караме постоянно, на тях съвсем човешки без да се карам се опитах да обясня един милион пъти, че щом искат да гледат детето ще се съобразяват с моите правила. Естествено - нищо подобно не се случи! На кърщенето аправиха невероятен цирк, развалиха целия ни празник - и на мен, и на родителите ми. И това го преживях, поговорих вечерта с тях, уж се разбрахме. Но нещата не се променят, напротив, става все по-лошо. Днес вече ми "падна пердето". Взеха детето за една вечер да спи при тях, аз не бях много склонна, но се съгласих, нали и те са баба и дядо да се порадват. Детето имаше малко хрема вчера и аз прецених, че няма нужда да безспокоя джипито за това, а да я заведа в понеделник. Водят ми я тая вечер с рецепта - били извикали те лекарката й и да я прегледа. Побеснях!!! Без да се обадят да попитат, да кажата - просто така. А малката си беше добре, разбирам да се е влошила....Изпокарах се зверски със спруга ми, обясних му, че вече ми писна да търпя и да се съобразявам с хора, които не притежавата елементарна култура. Той очевидно не може да се справ ис тях, караме се постоянно, писва ми и мисля, че единствения изход от ситуацията е развод. Много му е лесно да каже :"Ами аз им казаха, ама....."Писна ми да слушам оправдания от негова страва, и да гледам демнстрации от страна на родителите му. Кажете ми вие аз ли се държа неадекватно, или просто те прекаляват?!?!  Развода ли е правилния изход от ситуацията?!?
Цитирай


Мнения: 2 475
А мъжа ти има ли други недостатъци освен горецитирания? Явно и двамата не сте скандалджии и родителите му просто се възползват от това. Моето мнение е, че ако се разбирате иначе, може би трябва да пробваш и още начини за справяне със свекитата. Ти сама казваш, че си опитвала с добро. Защо не пробваш да обърнеш другия край, може да има ефект. А и ти самата не си очертала ясни граници още в началото.
Да се разведете само заради родителите му е доста незряло, още повече, че имате и дете.
ПП-Моя конфликт със свеки го реших с пълен игнор-вече половин година не съм я виждала и чувала. Заявих на мъжа ми, че ако се разведа, ще е заради нещо в него, а не заради майка му и че не желая никакви вмешателства от нейна страна.
Цитирай


Мнения: 11 168
Струва ми се, че основният проблем са родителите му, а не мъжът ти.
Но при положение, че той не желае да застане на твоя страна и постоянно дори и пасивно ги защитава, нещата трудно ще се променят.
Ако ти кажа - опитай се да поговориш с него и т.н. то е ясно, че ти сигурно хиляда пъти до сега си говорила с него, но все пак още един път никога не е излишен.
В краен случай, развод, заради родителите - някой точно това целят. Не могат да преживеят това, че синът им има жена, семейство за което да се грижи и не те са най-важните.
Цитирай


Мнения: 3 612
Внимателно те прочетох.
Ядосана си и афектирана и с право.
Положението в никакьв случай не е роzово, но мисля, още не е опряло до раzвод. Да се раzвеждаш, само zащото не се понасяш сьс свекитата, не е причина. По скоро се опитай да обработиш мьжа си, не го навивай срещу тях, щото ще вzеме да се обьрне срещу тебе. Знаеш мьжете какви са...
Действай с хитрост, zа да ги игнорираш максимално.
Паzи си личното пространство, не ги допускай неканени в дома си, дрьж се дистанцирано, едва ли не служебно.
И си коткай мьжа, ако вьобще искаш да си с него.
А zа да мислиш zа раzвод, zначи нещата и с него никак не вьрвят...

Исках още нещо да кажа, ама се отплеснах  ooooh!
Цитирай

Germany

Мнения: 1 230
Включвам се само да кажа, че разликите в социалният статус винаги идват на преден план ,в един или друг момент. Много е неприятно. Дай му срок, или да почне да се държи като мъж, или да си ходи в къщи при техните. Това което ти се случва в момента е едно безмислено хабене на нерви. Не позволявай да говорят лоши неща за теб, и им го изкорени, защото след време те тези неща ще ги говорят на собственото ти дете.
Поговори пак не с него, ако е все така положението, тогава направи това което е най-добро за тебе и детето. Успех, и се надявам да се разреши проблема по  най-лесният начин.
Цитирай

в ябълковата градина

Мнения: 1 648
Както изглежда проблемът са свекитата и мекушавостта на съпруга.
Не е толкова страшно, според мен.
Не би ли могло с упоритост и хитрост, да обработиш мъжа си, така че да спре да се съобразява в такава степен с тях.
В крайна сметка вие сте съвсем напълно, отделно семейство.
Това за дистанцирането е много добра стратегия.

А за свекитата - нямам думи.
Колко семейства са се провалили заради нахалство и простотия на родители, не е истина просто.
Цитирай

София /Абсурдистан

Мнения: 2 727
Няколко неща трябва да направиш щом не разбират от добро:
1. Заемаш твърда позиция - не ходиш у тях принципно по никакви поводи; не им даваш и детето изобщо;
2. Не ги пускаш у вас, също принципно;
3. Ако се домъкнат у вас да се разправят, обличаш детето, вземаш го и излизаш;
4. Отказваш всякаква комуникация с тях; Ако ти звънят  - не им вдигаш телефона или веднага затваряш,  щом разбереш, че са те;
5. Ако при случайна среща те нападат словесно, ти си "глуха"- не чуваш и не говориш - тотален ИГНОР;
6. За последно обясняваш на мъжът  ти, че така ще бъде и за напред, защото ти така си решила. На който не му изнася или се сърди, проблемът си е негов. Не му забраняваш да общува с тях, но това да става в техния дом, не в твоя.
7. Ако той започне да те напада заради тях - ти вече си изложила позицията си и отказваш да говориш повече на тази тема;
8. Обясняваш му, че само при тези условия ще останеш да живееш с него. Ако наистина те обича и държи да запази семейството си - ще приеме, ако ли не - няма за какво да съжаляваш. Продължаваш напред с него или без него, живота не свършва с това. След лошото винаги идва добро.
И последно - с  простите хора можеш да излезеш на глава само ако ти самата  можеш да им слезеш на нивото или под него. Ако не го можеш - по-добре се дистанцирай и не опитвай, за да успееш да се съхраниш психически. Нервите ще ти трябват и за други неща все пак. Децата трябва да се гледат на спокойствие.
Желая ти успех и твърдост Hug Споко, ще се справиш  Peace
« Последна редакция: пн, 22 окт 2007, 00:51 от Unknown_lady »
Цитирай

гр.София

Мнения: 485
Прочетох внимателно поста ти, но освен проблем със свекървата,мисля че  друг нямаш.
В смисъл,че явно с мъжа ти нямате проблеми.Не мисля,че трябва да мислиш веднага за развод.
Ако родителите му са причината вие да се карате, просто ги игнорирай от живота си и този на семейството ти.
Всяка жаба да си знае гьола, аз съм на този принцип.Обясни им го и на тях.
А мъжа ти гледай да обработиш в своя полза,но внимавай - нали все пак са му родители.

Ще се справиш Peace, само не се ядосвай.

Успех Hug
Цитирай

София

Мнения: 13
Моля да ме извинят всички миролюбиво настроени мами, но щом за 5 години не е успял да си подреди приоритетите в живота, то колко още трябва да се чака и да се търпи?
Аз на моята жена редовно и се карам точно защото не смее да се изправи срещу семейството ми - нашето Лили не харесва никак непознати и има нужда от време докато свикне на чуждо място и чужди хора - просто има нужда от малко време без да я закачат. И от самото начало на ходене на гости при баба и дядо, както и при техните родители - всички се нахвърлят да я целуват и гушкат - започва един рев и цял час не може да се успокои. Сто пъти обяснявах, че няма да стане така и да седят мирни, докато се отпусне. Някои свикнаха, някои - не и продължават да се навират. И всеки път си го отнася милата ми половинка. Откакто сме женени е наясно, че тя и Лили са преди всички останали и ако не може да им се развика да си вземе детето и да си тръгва - аз не мога всеки път да съм там и да ги усмирявам. Не можела - щели да се обидят. Ми като се обидят 1-2 пъти, или ще им дойде акъла и ще започнат да се съобразяват, или ще гледат детето и нас само на снимка. Те са ми родители - винаги ще ги уважавям и обичам, но семейството ми е на първо място и ще мина през всеки заради тях.
Цитирай

Sofia

Мнения: 6 210
Разводът ако ни решаваше  порблеми висчки щяхме да сме се изпоразвели досега. Аз не виждам някакъв кой знае колко сериозен приблем при теб. Ядосала си се, че родителите му са извикали лекар да прегледа детето. Кое му е лошото, прощавай? Нима не трябва да са загрижени за детето? Едно е мама да го гледа, съвсем друго баба  Peace Според мен свекърва ти се е е притеснила детето да не се влоши докато е при тях ( децата често след сополи вдигат Т и за 10 мин. могат да направят пневмония)  един вид според мен се е презастраховала, което ще рече , че и пука за това дете.  Погледни нещата и от другата страна, опитай се да ги разбереш и да се поставиш на тяхно място. Ти хем искаш да имаш 1-2 дена свободни, хем искаш някой да играе по твоите правила  Rolling Eyes Щом не ти изнася и не "играят по правилата ти"   гледайте си детенцето и ще видиш колко по-спокойна и щастлива ще бъдеш  Very Happy Е, няма да имаш свободен любовен уикенд, но като държиш на правилата е така. Успех !
Цитирай


Мнения: 1 716
Свекърва ти е реагирала доста адекватно като е извикала лекар, а не е приложила някоя бабина деветина, затова заслужава похвала.
Иначе ситуацията, която си описала като отношения със свекитата изисква крути мерки. Първа стъпка - преставаш да се правиш на добра.
Втора стъпка /следствие от първата/ - налагаш своята воля, без да се интересуваш повече от простотии и да плащаш данък на отживели традиции.
Трета стъпка /едновременно с втората/ - казваш на мъжа си, че за твоето семейство ти знаеш най-добре какво трябва да се направи и повече няма да се занимаваш с родителите му.
Тук е допустим и лек хумористичен тон: "Всяка жаба да си знае локвата и реда на квакането"/прочетох го някъде във форума, дали не беше нечий подпис, но го цитирам, защото много ми хареса/
Цитирай

Sofia

Мнения: 83
Според мен се опитай да дистанцираш семейството си от свекървата.
Като така ще се държи, много просто, очертаваш ясни граници, казваш й, че няма да вижда детето и няма право да идва у вас, освен, ако не си ревизира поведението. А за мъжа ти, трудно ще му е, ама ако държи на вас, по - добре е да те подкрепи, отколкото да се съюзява с майка си и да развалите семейството си.
Цитирай

София

Мнения: 336
Говори с мъжа си,след като той не може да се справи,че ти ще се оправиш както намериш за добре. Да няма после сръдни от негова страна- избира един от двата варианта. Оттам нататък вече не се притесняваш да рекнеш на свекито каквото ти е на душата и да си поставиш условията. Ако не ги спазва я отрязваш и това е. Peace
Цитирай


Мнения: 673
А поставяла ли си се на мястото на мъжа си,т.е. между чука и наковалнята?
Сигурна съм,че той не иска да ви изгуби,а и какво точно очакваш да направи той,след като свеки напада теб,освен да застане на твоя страна(а предполагам,че той е на твоя страна),колкото и да иска не може да промени майка си,нали знаеш поговорката"Криво дърво се оправя,крив човек-не".
И според мен спасението е напълно да прекъснеш контакта с дразнителя и да насочиш вниманието си към семейството си.Нали не искаш детето ти да расте без баща,само заради опаката си баба?
Цитирай
Моля да ме извинят всички миролюбиво настроени мами, но щом за 5 години не е успял да си подреди приоритетите в живота, то колко още трябва да се чака и да се търпи?
Да, именно от тази позиция изхождам и аз. За 5 години той не е показал решителност или твърдост нито веднъж. Винаги мълчи и ме оставя аз да се справям с всичко, което включва и взаимоотношенията с неговите родители. Проблемите в брака ни не идват само от родителите, по-скоро са именно от тази му нерешителност.
А относно викането на лекаря - държа да подчертая, че я оставих там със съответните лекарства и капки. Казах ако забележат, че се влоши да се обадят да си я взема, лекарката е повикана буквално 15-на мин преди да отиде мъжа ми да я вземе оттам /и . Подразни ме не факта, че са я повикали, а че са го направили без да се обадят. Много добре си давам сметка и за това, че оставяйки я при тях те поемат огромна отговорност. За това мисля да не ги товаря с подобни задачи повече. Както и да спра контактите си с тях. На мъжа ми ще му дам шанс да преосмисли приоритетите си, но моето търпение и разбиране е на изчерпване....
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 54 отговора