Предстои ми ин-витро, да поговорим ..... 2

  • 56 684
  • 863
  •   1
Отговори
# 30
  • Varna
  • Мнения: 1 094
Аз съм говорила с момичета, които са минали ин-витро процедурата. Да стимулират те, но не е нищо страшно.
Да миличка, така е ама май така говорим само тези, които не сме изпитали "удоволствието" да сме хиперстимулирани. Повярвай ми виждала съм няколко момичета с хиперстимулация и ...... нямам думи, направо не ми се мисли какво им е.
 Иначе да и аз от позицията на такава, която не е изживяла подобно чудо мога да споделя, че ако се избегне това опитите не са толкова страшни-имам два зад гърба си и ако се наложи ще направя и трети...При мен първият протече супер, втория не го усетих кога започна и свърши...така че и аз от тази гледна точка казвам няма страшно, но всеки си поема рисковете.
 Успех на всички към заветната цел!  Hug

# 31
  • Някъде там...
  • Мнения: 3 994
Моят организъм понесе тежко стимулацията - по време на инжекциите, пункцията, трансфера и седмица след това всичко беше песен. Дори си мислех - какво толкова, то не било нищо страшно.
След това обаче видях къде точно е страшното - хиперстимулацията е животозастрашаващо състояние. Не можех да дишам, не можех да се храня, не можех дори да стана от леглото, бъбреците ми бяха жестоко притиснати от течността в корема и почти спряха да функционират. Лекарства, системи, месец на легло. Имаше вариант да прекъснат бременността, за да спасяват мен.
Понякога си мисля и че тежката бременност, която карам дотук е следствие точно от хиперстимулацията.  Rolling Eyes
Иначе бях настроена позитивно, бях много спокойна, четях весели книжки и се кикотех, не си позволявах да си мисля неща от типа "Ами ако не стане.".

Цветуне, желая ти от все сърце това да е последният ти опит и скоро да честитим в една специална темичка.  Hug

# 32
  • Мнения: 21
Да ви кажа момичета,наистина благодаря за инфото относно инвитрото за хиперстимулацията,защото не бях наясно с това.И  да си призная някак плашещо ми е,а въпреки всичко в главата ми се щурат мисли,че е все пак  е възможност за бебенце.Хм,тежка участ,ама не трябва да се отчайвам.Яко премисляне трябва да му ударя за това инвитро.

# 33
  • Мнения: 4 589
Жабче,

историята ти звучи много страшно, съжалявам че ти е било толкова тежко.
Мен най-много ме е страх от суперстимулация.
Мислили ли сте за чужд донор, преди ин-витро? 

# 34
  • Мнения: 21
Ми да ти призная,минавало ми е като мисъл,ама някак си ми се иска да си е от нас двамата.Макар,че ако нямам друг вариант ,сигурно ще пробвам това:(

# 35
  • Мнения: 141
Проверавайте си и гърдите, когато това е възможно.
Стимулациите при мене отприщиха проблеми с мамографията. А това е страшен стрес.
На мнение съм, че не може безкрайно да нанасяш хормонални "удари" на организма си и всичко да си е наред. И така до безкрай...

# 36
  • Мнения: 2 422
Жаб4е тоvа е ужасно #Crazy но по vажнто е че има бебе Hug Hug Hug

# 37
Цветунчо, от цялото си сърце ти желая успеха.заслужаваш този път да е твоя и да ни зарадваш. Praynig Hug

# 38
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 356
Цветко това ще е третия последен късметлийски опит Heart Eyes
Знам Hug

# 39
  • Мнения: 4 589
И от мен късмет. Ще стане!!!
Аз до сега никога не съм се замисляла, че стимулацията може да не ми понесе добре. Но моята приятелка ме убеждава да не правя ин-витро, а да правя инсе с донор. Хич не ми се иска. Мъжът ми тежко преживява факта, че не можем да направим бебе толкова дълго. Не знам, иска ми се да опитаме всико, и тогава да минем на донор.
Не знам вече какво да правя и какво да мисля.

# 40
  • Някъде там...
  • Мнения: 3 994
Николина, и моят не искаше да правим ин витро, а направо да преминем към донорство. Чувстваше се виновен, че не можем да имаме деца и един вид не искаше заради него да се подлагам на тежки процедури. Аз обаче съм инат и не бих си простила ако не опитаме поне веднъж да създадем наше детенце. Така че го убедих.  Laughing

За опасностите от стимулацията бях информирана, но се надявах да ме подминат усложненията, все пак те се случват рядко.

# 41
  • Мнения: 290
Цветунчо ,желая ти успех от сърце!

# 42
  • Мнения: 1 951
И от мен късмет. Ще стане!!!
Аз до сега никога не съм се замисляла, че стимулацията може да не ми понесе добре. Но моята приятелка ме убеждава да не правя ин-витро, а да правя инсе с донор. Хич не ми се иска. Мъжът ми тежко преживява факта, че не можем да направим бебе толкова дълго. Не знам, иска ми се да опитаме всико, и тогава да минем на донор.
Не знам вече какво да правя и какво да мисля.

Мила, това можете да го решите само вие двамата с мъжа ти, твоята приятелка не би трябвало да се меси... Ако имате финансова възможност можете да опитате и инвитро, и чак тогава да мислите за донор  Hug

# 43
  • Пловдив
  • Мнения: 3 193
Аз бих те посъветвала същото като Марински.Но решението си е ваше,успех!

# 44
  • Мнения: 290
nikolina-pikolina щом имате шанс да не опитвате с донор-моя съвет е направете го.Ние нямахме тази възможност,за съжаление,но досега никога не съм чувствала,че правя грешка като прибягвам до донор.Решението наистина е трудно,но важен е резултата - това трябва да ни води по трудния път!Успех, каквото и да решите!

Общи условия

Активация на акаунт