Много ли са случаите,когато бащата се присеща?!!!

мили мами, пожелавам ви децата ви да не прочетат един ден какво сте написали

  и аз тия дни се замислих - колко ли време ще се пази в архив всичкото това, което сме изписали тук?

някой модератор би ли отговорил?!

не че има реална опасност дъщеря ми да се докопа до клавиатурата скоро сама, ама все пак...дано никога наистина децата ни не прочетат тези редове! 

Защо бе  момичета? аз в тука написаното виждам само  стремеж да си предпазиш детето... е, понякога се минава границата, но  все пак в повечето случаи тук, майката има сериозни основания да държи детето си на страна

Убедени ли сте, че сте направили почти всичко, за да може вашето дете да си има отношения с баща си? Че сте загърбили и пренебрегнали своята лична обида на жена, за да може то да има още един истински приятел и опора в живота си?
Разбирам, че за част от вас е така, но мисля, че някои са се поувлякли, колкото и да ми се сърдите за постинга...
поздравявам ви с "too much love will kill you" - http://youtube.com/watch?v=C7FGPIRJx6I

щеш не щеш, смятам, че в този подфорум сме се събрали хора, достатъчно отговорни и след като сме имали смелостта да напишем нещо, то ще имаме смелостта да застанем и зад думите  си.
аз лично не съм направила нищо, за да осигуря отношения с "бащата" на детето си. И не се срамувам. И нямам намерение да го крия от детето си, когато ме попита. И всеки е прав за себе си. 
За да не спамя повече темата ще се запиша и с отговор към въпроса на Петето - не се е сетил.. няколко пъти е питал как е и то е било ей-така помежду другото. Но не спира да проявява интерес към мен, което ме вбесява...

И аз така мисля! Е, не отричам, че има случаи, в които се изпада в крайности, но повечето от нас наистина са направили всичко възможно, минали са през ада, ама медал за това не са получили, даже напротив!
А лично за себе си мога да кажа, че съм направила даже повече от необходимото, понесла съм повече отколкот съм предполагала, че мога да понеса, примирила се бях с неща, които са против принципите ми и пак не успях! И, да, става ми мъчно като гледам дечица с бащите си, но не изпитвам вина, че моето дете няма баща, не аз го изоставих и не го потърсвах с месеци, че вече и години. За себе си съм убедена, че взех правилното решение като се разведох, не съм предполагала, че отношенията с бившият ми съпруг ще са чак такива (никакви), все си мислех, че въпреки всичко той ще идва да вижда сина си, че ще иска да е край него, но уви! Ако сега ми се появи с желанието да контактува с детето, наистина незнам как ще реагирам и кое е правилното решние, но той ме е улеснил и не ме изправя пред такава дилема!
А във върза с поста на Елито - и тук е така! Детето не го търси, но моят личен живот е много интересен, следи се отблизо, че напоследък се правят опити за намеса и в близкото ми обкръжение!

Аз, като един от малкото мъже в този форум, не мога да ти се разсърдя, напротив... шапка ти свалям...когато го каже жена, звучи съвсем различно...

Тази темичка е за "тактовците"-опора в живота  и пр., които са се поувлякли.

А че някои от нас се изказваме твърде яростно, не отричам. Ама сигурно си имаме причини за това. Не знам каква е твоята история и от позицията на каква ни съветваш да направим "почти всичко"...но и аз като Елито ни най-малко не се срамувам от това, че повече НЯМА да правя каквото и да било, за да стане семедарителят приятел на детето ми! Боже опази!!!

Моята история имаше хепи енд. Минах си през проблемите, но видях, че става, ако помниш, че:
1. все за нещо някога си се влюбила в този човек и след като ти си харесала разни неща в човека, то той има право да ги покаже на детето ти също;
2. мъжете не са родени с майчински инстинкт (и някои жени не са, де) и имат право да се научат на бащинство. Ако не са близо до детето, то поне на подкрепа и приятелство;
3. детето ти ще е щастливо да има още един човек, който го обича и разбира, ако му кажеш - баща ти не знае как да ти е баща, помогни му да се справи по-добре, той все пак много те обича, но се плаши, че може да те разочарова...
Е, не е общовалидно, но казвам, че при мен работи.
Ако можеш да разкажеш историята си от името на детето, сигурно ще звучи по друг начин... пък и разделените родители се чувстват по-добре в спокоен развод, смятам...

От адвокат знам, че хубав развод няма....
НЕ ЩА, ако при теб е било с хепиенд, при 90% не е така.Не говоря даже за 50/50%.Ако тук не бяхме толкова възставали срещу това, че псевдо-бащата не си търси детето, то нямаше и д алеем толкоз сълзи.Ако упорството ни и усилията бяха дали поне мъничко резултат-нямаше да има ред сълзи, ред сополи за драмата в живота ни.Защото личното го преглъщаш и продължаваш, но се налага да преглъщаш и от имаето на децата след това.
Няма жена, която да не иска  помощ от бащата във всяко едно отношение.Ако щеш и само един телефонен разговор с детето и бащата-пак е помощ в някои случаи.Дори и да са разделени, детето остава.Никоя от нас не мечтае да е- ти баща, ти майка...
Всички сме обичали мъжете си, щом сме им родили деца иу знаем защо сме ги обичали и защо сме родили.Децата ни на са самоцел!И затова боли още повече, защото тези спомени са неизтриваеми.И точно, защото детето ти ще е щастливо, ако има още един човек до себе си, когото ще обича, подкрепя и всичко...се настанява омразата, че този човек съзнателно лишава детето ти от това, колкото  и да си се борила за другото.
Не спирах д а повтарям 4 години на моя мъж, че искам да го науча на бащинство.Да му покажа, след като той не умее, да го науча, бавно, стъпка по стъпка.Така, както той гради кариерата си, така аз градих моята с децата.Аз му подавах ръка толкова време именно заради тази идея-децата ми да са подкрепени и от двама ни, въпреки всичко, което ще ни поднесе живота.Може би съм успяла-това времето ще покаже само.Но около мен  жените, поставени в подобна ситуация не успяха да научат мъжете си.Има един лаф, а и сега е актуално...не всеки става за учител, но има и кофти ученици.

Аз лично смятам ,че сам направила и невъзможното децата ми да общуват с баща си,повече от това немога да направя.Сега имам човек до себе си ,който много ги обича и е готов на всичко за тях,не само той ,а всички около него-новите баба и дядо.Скоро една майка тук ми каза"защо учиш децата си да уважават някой ,който не ги уважава и не му пука за тях."Искам да започна живота си отначало ,но немога затова живея с фактите от миналото си,а те са баща на който не му пука изобщо за децата,не иска да ги вижда ,отбягва всяка среща с тях,но забележи-НЕ И С МЕН.Той все още си мисли ,че го обичам и сам готова на всичко за него!!!!

Вижте какво мисля аз- ако мъжа отреже отраз и край, не иска да знае, не иска да чува, решил е за себе си, че няма да има дете, нищо не може да се направи. Детето и майката го отнасят и това е.

Обаче, ако има и грам чувства, ако по нещо се усеща,че има отношение към детето, тогава е много ключов момент майката да успее да не го обвинява във всички грехове ( дори да ги е извършил) и да се опита да му остави вратата отворена за отношения с детето. Това е адски трудно, коства много, много е болезненно, но си заслужава.
Най-голямата грешка според мен е, че жените се отказват да търсят бащата, понеже им е унизително, обаче там е разковничето според мен.  Пак казвам, това в случай, че има някакви отношения, някакво чувство. Никак не е справедливо, погледнато отстрани, обаче това е избора в крайна сметка- известно време ти е унизително, но после пък детето си има баща и не ти се налага да се чудиш какво да му казваш.
.....
Та исках да кажа, че да приучиш някой да се държи като баща, при все че не е живял един ден с детето, е адски трудно, ама все пак твърдя, че не  е невъзможно...Истината е, че съм само в началото на пътя и понякога ми призлява като си помисля още колко компромиси има пред мен да направя, докато тя стане способна сама  да го търси и да се вижда с него, без да се налага аз да участвам.....

При мен това вече е факт.
Много внимателно четох поста ти - сигурно част от вината е и моя...
Много плачех, много се самосъжалявах при срещите ни.
Това би отблъснало всеки мъж.

Но пък той така или иначе не прояви никакъв интерес към детето си.
И защо му е? Все пак той си има вече пълна къща.

Знаеш ли Сабина,има една приказка-сега иска другите деца,но после може би те няма да го искат и ще се сети и за Вярка,но дали тогава Вярка ще се сети за него???
 
Както и Мария за своя баща???

Абе Славче, остави ти тази работа!
Интересът класи феса.
Изобщо не разчитам аз на далечното бъдеще, особено когато сега детето нон-стоп крещи тати-тати, баси...откъде го е чула...