Детето ми учи в 20 ОУ в София - едно от спряганите сред елитните в София. Доволна съм, но има какво още да се желае и очаква. Можем да обсъдим впечатления и очаквания.
- Публикувана: 24 окт. 2007, 09:28 ч.
- Последно мнение: 6 ноем. 2008, 09:07 ч.
20 ОУ в СОФИЯ - споделени мисли
Толкова съм ти благодарна за тази тема! 
Малкият ми син е в 3 група в детската градина и сериозно съм се замислила да се "боря" да го запиша в това училище. Казвам "боря", защото, доколкото разбирам, да си запишеш детето там е постижение, равно на купуването на цветен телевизор по соц-време 
Голямата ми дъщеря я бяхме записали в 22-ро, което е пак в района, обаче във 2 клас се наложи да я местим в частно училище, от което съм много доволна, но не мисля, че ще мога да издържа на таксата още 7 години и с малкия. Така че ще съм ти много благодарна, ако споделиш повече подробности в кой клас сте, от какво си доволна и от какво не толкова. И пак
Малкият ми син е в 3 група в детската градина и сериозно съм се замислила да се "боря" да го запиша в това училище. Казвам "боря", защото, доколкото разбирам, да си запишеш детето там е постижение, равно на купуването на цветен телевизор по соц-време Голямата ми дъщеря я бяхме записали в 22-ро, което е пак в района, обаче във 2 клас се наложи да я местим в частно училище, от което съм много доволна, но не мисля, че ще мога да издържа на таксата още 7 години и с малкия. Така че ще съм ти много благодарна, ако споделиш повече подробности в кой клас сте, от какво си доволна и от какво не толкова. И пак
Габи, записването във 20ОУ беше една одисея, която днес ни кара да се смеем.
Само една улица ни делеше от района на училището - иначе трябваше да сме в 19то училище.
Първа крачка - сменихме си адреса, "заживяхме" у едни познати на квартира до училището.
Втора крачка - в деня, обявен за подаване на молби - се явихме в 5 часа сутринта, но ето ти изненада - вече имаше чакащи родители и спретнат списък. Е - успяхме да се докопаме. Доколкото знам, тази година чакането е започвало дни преди обявената дата. Така, че трябва да следиш обявите на входа на училището. Под сурдинка ми казаха, че имало вече и спонсорска паралелка. Но не съм сигурна и подробности не знам. Иди да си говориш с директорката, макар,че тя не е от най-сговорливите.
Само една улица ни делеше от района на училището - иначе трябваше да сме в 19то училище.
Първа крачка - сменихме си адреса, "заживяхме" у едни познати на квартира до училището.
Втора крачка - в деня, обявен за подаване на молби - се явихме в 5 часа сутринта, но ето ти изненада - вече имаше чакащи родители и спретнат списък. Е - успяхме да се докопаме. Доколкото знам, тази година чакането е започвало дни преди обявената дата. Така, че трябва да следиш обявите на входа на училището. Под сурдинка ми казаха, че имало вече и спонсорска паралелка. Но не съм сигурна и подробности не знам. Иди да си говориш с директорката, макар,че тя не е от най-сговорливите.
Абе и мен това с района на училището ме притеснява. Защото ние сме на площад Македония, но от "другата страна" на Хр. Ботев, което автоматично ни праща в община Красно село! 
Освен мъжът ми да вземе да ме "изостави" и да се върне при майка си и баща си, които са на ул. Тунджа"...ама дали това е в района? Тия спонсорски паралелки леко ме притесняват - в смисъл да не се съберат деца на родители, които в качеството си на спонсори да се вземат много на сериозно и да решат, че всичко им е позволено. А я кажи по-подробно за самото училище.
Освен мъжът ми да вземе да ме "изостави" и да се върне при майка си и баща си, които са на ул. Тунджа"...ама дали това е в района? Тия спонсорски паралелки леко ме притесняват - в смисъл да не се съберат деца на родители, които в качеството си на спонсори да се вземат много на сериозно и да решат, че всичко им е позволено. А я кажи по-подробно за самото училище.
Местоположение- няма по централно училище в София, с по-добри комуникации.
Базата - непрекъснато се подобрява - и сградата, и дворът. И всичко това благодарение на родителите и на директорката - родителите дават парите, тя ги харчи за каквото трябва. Сега училището значително се различава от това което беше преди 6 години - много неща се подобриха.
Средата - интелигентни деца, амбциозни, добри.
Родителите - няма мутри и мутреси. Няма глупаци. Има инженери, адвокати,лекари, артисти, пилоти и т.н.
Учителите - с малки изключения - са професионалисти и си връшат работата със сърце. Имам малки забележки към учителите на горните класове, но тези от началния - са без проблем.
Немския език - учи се яко.
Базата - непрекъснато се подобрява - и сградата, и дворът. И всичко това благодарение на родителите и на директорката - родителите дават парите, тя ги харчи за каквото трябва. Сега училището значително се различава от това което беше преди 6 години - много неща се подобриха.
Средата - интелигентни деца, амбциозни, добри.
Родителите - няма мутри и мутреси. Няма глупаци. Има инженери, адвокати,лекари, артисти, пилоти и т.н.
Учителите - с малки изключения - са професионалисти и си връшат работата със сърце. Имам малки забележки към учителите на горните класове, но тези от началния - са без проблем.
Немския език - учи се яко.
Продължавам - относно директорката Доганджийска - много противоречиви мнения има около особата й. Ама аз си мисля, че си тежи на мястото. През годините ,в които детето ми учи в 20 ОУ видях следните промени - тотален ремонт на тоалетните / какви само бяха , когато детенеце беше в първи клас - ууу/,
смяна на прозорците, засадиха дървета около оградата, за да изолират шума и замърсяването от натовареното движение, направиха алпинеум, вече има красиви пейки, където могат да отсядат чакащите баби и дядовци, ремонт на физкултурния салон, тази година тотален ремонт на настилката в двора, имаше една огромна локва, която слава богу вече я няма. Сигурно има и още - ама това се сещам засега. Обръщам му внимание, защото мисля, че базата е важна, макар и не решаваща.
смяна на прозорците, засадиха дървета около оградата, за да изолират шума и замърсяването от натовареното движение, направиха алпинеум, вече има красиви пейки, където могат да отсядат чакащите баби и дядовци, ремонт на физкултурния салон, тази година тотален ремонт на настилката в двора, имаше една огромна локва, която слава богу вече я няма. Сигурно има и още - ама това се сещам засега. Обръщам му внимание, защото мисля, че базата е важна, макар и не решаваща.
Обръщам му внимание, защото мисля, че базата е важна, макар и не решаваща.
Набърквам се в темата, макар че това училище не ни влиза в сметките - далече ни е, а и нямаме адресна регистрация в района.
Летиция, би ли споделила как се финансират тези ремонти и подобрения? Борим се с условията в СМГ, където учи голямата ми дъщеря, но до момента всичко са прави "на парче" - техният клас се сдоби с щори и прясно боядисани стени. За ремонт на тоалетните само мечтаем.
Летиция, би ли споделила как се финансират тези ремонти и подобрения? Борим се с условията в СМГ, където учи голямата ми дъщеря, но до момента всичко са прави "на парче" - техният клас се сдоби с щори и прясно боядисани стени. За ремонт на тоалетните само мечтаем.
Предполагам, че има и спонсорски намеси - не знам. Но основните средства идват от традициониия коледен концерт на училището, всички родители сме така да се каже задължени да си платим куверт от 20 лв май беше, а на концерта се провеждат и търгове за произведения от децата. А самият концерт си го подготвят учениците и наистина е много вълнуващ.
Но тези средства стигат за по-глобални ремонти. За отделните стаи се грижим родителите. Спомням си как в първи клас, родителите се събрахме, направихме основен ремонт на класната им стая, изчистихме я, ремонтирахме чинове и шкафове, изциклихме паркета, сложихме весели тапети, щори, пердета, всяко дете донесе цвете, за което имаше анагжимент да се грижи през годините. Това като тактика се оказа трудно през по-горния курс - нали сменят различни стаи. родителите сме доволни от училището и помагаме с готовност. Всъщност благотворителността е традиция в 20 ОУ Тодор Минков. Традиция, поставена от патрона.
Но тези средства стигат за по-глобални ремонти. За отделните стаи се грижим родителите. Спомням си как в първи клас, родителите се събрахме, направихме основен ремонт на класната им стая, изчистихме я, ремонтирахме чинове и шкафове, изциклихме паркета, сложихме весели тапети, щори, пердета, всяко дете донесе цвете, за което имаше анагжимент да се грижи през годините. Това като тактика се оказа трудно през по-горния курс - нали сменят различни стаи. родителите сме доволни от училището и помагаме с готовност. Всъщност благотворителността е традиция в 20 ОУ Тодор Минков. Традиция, поставена от патрона.
... записването във 20ОУ беше една одисея, която днес ни кара да се смеем.