Любимите мебели или нещата с които не бихте се разделили ?

  • 1 786
  • 27
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 805
Не знаех как да формулирам въпроса си , но в общи линии е това. До 3-4 месеца ми предстои да се нанеса в новия си дом , но ... Rolling Eyes Истината е , че си имам няколко любими неща които искам да си ги взема там . За мен те са свързани със сантиментални спомени Heart Eyes и не можах да обясня на тази която прави проекта , че няма да се разделя с тях. Та въпроса ми е само аз ли съм толкова луда или има и други като мен  Joy . Знам че са само вещи , но тези вещи за мен са ценни и затова се опитах да ползвам услугите на по-знаещи от мен и да ми ги впишат някак си , а не да ми казват не си отиват стилово  Naughty. Та затова ви питам, вие имате ли си любими мебели , картини или просто неща с които не бихте се разделили и как ги вписахте в новите си интериорчета  Praynig. Ако има и снимков материал да онагледи ще съм ви много благодарна   bouquet

# 1
  • Мнения: 2 309
Любими мебели нямам, лесно се разделям с тях, но имам любима колекция от джунджурии - вазички, снимки, малки скулпторки, свещници. Като живеехме под наем си ги носех навсякъде, сега съм оставила наяве само една част.

# 2
  • Мнения: 2 161
Аз обичам да подменям периодично мебелите и никак не ми е жал да се разделям с част от тях.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 6 176
Ако се отнася само до мебели,щом ще ги сменям с по-хубави - нямам проблем.Обаче за неща подарени ,или купени от мен с голяма желание - много ми е трудно,особено ако са ми подарени от важен за мен човек ми е съвестно да ги изхвърля,а не винаги може да се дадат на някого.Най-вероятно ще ги "складирам" някъде.А най-много обичам ако ги дам на някой ,на когото ще му свършат работа.

# 4
  • Мнения: 1 492
Ами, нося ги на вилата. Горката вила, превърна се във вехтошарник, ама.. Blush

# 5
  • БГ
  • Мнения: 347
И аз като Daizy любими мебели нямам,разделих се с някой стари без проблем, други останаха, но не от сантименталност, а от необходимост. Не се разделям с някой джунджурии рамки, вази и саксии и най вече с дърворезбите които не се вписват много  в интериора, но са ми  скъпи.

# 6
  • София
  • Мнения: 1 951
Разделям се с всичко старо и омръзнало ми.
Мъжът ми обаче не може да се раздели с първия си монитор,(има още поне пет).Не работи,не може и да се ремонтира,само ми заема място.Обаче отново водя преговори с него да го оставим до кофата за боклук.Дано успея да се преборя.С дисковете,и другите дребни нещица лесно го разделям,но с монитора не се получава.

# 7
  • Мнения: 8 999
И аз имам проблем със старите мебели - не трябва и не може да ги изхвърля. Наследствени мебели, тежки, орехови, дърворезби, джъвчки, от които няма изчистване на праха, едвам се мъкнат, защото тежат като олово, НО .... много скъпи, уникати. С една дума, докато е жив баща ми няма да мога да се разделя с тях. А така ми се иска. Копнея за едни прости мебели, без 99 000 гадни местенца по тях, откъдето няма изсмукване на мръсотията, да не се нуждаят от ежеседмично полиране с препарати, да не се нараняват от влага, а и да не заемат половината пространство вкъщи. Ех, мечти....

# 8
  • Мнения: 2 379
Не бих се разделила с неща, които носят история и собствен дух. Неща, които, като ги погледнеш, и си мислиш къде ли са стояли, кой ли ги е правил, как ли са изглеждали във времето си... Все стари неща значи.
Обичам да разглеждам стари снимки в сребърни рамки на баби и дядовци, които не познавам, не знам как се казват, но са мои или на мъжа ми пра_родители. Никой вече не позира така за снимка.
Обичам дървени кутийки, в които има кехлибарени гердани. Аз такъв гердан никога няма да си сложа, но само заради кефа да отворя кутийката и да го проточа между пръстите си, никога не бих изхвърлила такова нещо.
Обичам единични чашки от сервизи (това е останало), обичам ракли с дърворезба, обичам парапети от ковано желязо, налЮщени и да се виждат поне 10 различни слоя боя Laughing
Ами чаровни са ми тези работи. Blush
Един дом, когато е изцяло и само от нови и модерни мебели, ми изглежда някак недовършен.
Харесвам и модерния дизайн, разбира се, не мечтая да живея в Средновековна вила (няма да е лошо всъщност, ей го на, моят прост съсед Джордж Клуни точно в такава живее Mr. Green). Но повече харесвам, когато душата не се замита и изхвърля.

# 9
  • Мнения: 14 472
нямам такива.

# 10
  • Мнения: 1 800
Има в къщата на баба и дядо легло, и маса, които дядо  ми е правил през 50-те. Семейството на дядо ми са били дърводелци. Много ми харесват и за мен имат сантиментална стойност. Ако имаше начин бих си ги взела...но само съм си донесла будилника им от 1944, който още работи (малко шумнo) и едно хаванче от същото време. Много обичам стари неща, за съжаление нищо хубаво няма от соц. времето в апартамента на родителите, което запазихме, преди ремонта.

# 11
  • Мнения: 157
Това са само вещи.Спомените свързани с тези хора ги запечатай в съзнанието си.Специално за мен няма стара вещ с която да не мога да се разделя , ако я подменям с нова.

# 12
  • Мнения: 1 080
Мисля, че няма мебел или изобщо вещ, с която да не мога да се разделя. Поне до този момент няма такава.

# 13
  • Пловдив
  • Мнения: 805
Това са само вещи.Спомените свързани с тези хора ги запечатай в съзнанието си.Специално за мен няма стара вещ с която да не мога да се разделя , ако я подменям с нова.

Е значи само аз съм смахнатата  Embarassed.  Но за мен има Peace това е покривката на облата ми дървена маса която баба ми оплете специално за мен преди да почине .Тя я плете повече от 6 месеца и тя се връзваше идеално със заоблените форми на сегашните ми мебели , но  не се връзва с кубизмите в новото Thinking . Знам , че мога да я прибера , но това за мен е повече от вещ. Това е нещо което много скъп за мен човек направи специално за мен. Това е едно от нещата да не ставам досадна да изброявам всичко Blush

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 23 546
Не си само ти. И аз имам вещи, които са наследствени. Как да обясня на мъжа ми, че сандъка за чеиз на прабаба му и баба му е ценен за мен (на неговите баби, но ценен за мен). Това е традиция и фамилна история, която искам да предам на детето си. И кенарения месал, тъкан от прабаба ми, който с удоволствие слагам вместо покривка, пък нека майка ми обяснява колко е старомоден. Имам още един куп вехтории, които пазя старателно опаковани в кашони. Едвам ги опазвам при всяко разчистване на мазето. Нито са антики, нито са ценни за друг, освен за мен. Старите чинии и купи, саханите, гърнетата, колекцията ми от 5 ютии на жар, сингера на прабаба ми, абе боклук, но ..... няма да ги изхвърля никога.

Последна редакция: ср, 24 окт 2007, 20:03 от Янтра

Общи условия

Активация на акаунт