Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Родители, отглеждащи сами децата си
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора
       Разведена съм със съпругът ми от 4 години.Имаме дъщеричка на 8 години.От тогава той се сеща за нея от време на време.През теза години се стараех да огранича контактите и с него,защото самата тя не се чувстваше добре в неговата компания.Дали е страх,дали е срам или просто не го познава не знам.Тази година за пръв път я взе за един месец през лятото.Този месец беше един кошмар.През това време той почти не е бил с нея-оставяше я на грижите на роднини и най вече на майка си,която от своя страна се постара да оплюе наред мен и семейството ми.След като се прибра дъщеричката ми при мен забелязах голяма промяна в нея и то към лошо.Всички навици които и бях създала с годините бяха изчезнали и сега водя ежедневна борба да я вкарам в правият път.
        След прибирането и баща и не я беше търсил повече от месец.И се пресети за нея на нейният Р.Д.Тя отказа да говори с него защото не искала да си разваля настроението (това са нейни думи) което разбира се се прие като моя измислица.Последици най-вероятно ще има за мен-съдия изпълнители,глоби,нерви и т.н.
         Вече не знам какво да правя и как да се боря с това.Не искам да подлагам дъщеря ми на нови срещи с него,защото не и се отразяват добре.След такива срещи тя е унила и без настроение.
         Моля зя съвет.Благодаря ви предварително.
Цитирай


Мнения: 9 990
Първата ти грешка е, че си ограничавала контактите им в началото още.Разбира се, че детето не го познава вече, не познава порядките в тяхната къща.И е било нормално на 4 г да се чувства объркано-трябвало е да му помогнете в този период да иска да е и баща си и с майка си, въпреки, че се развеждате.И да опознае баща си.И да си спокойна и ти, когато детето е с него, и детето да е нормално настроено.Разбира се-това на думи е лесно, но във вашите обстоятелства вие си знаете кое е било приложимо и кое не.
Цитирай
От начало аз не съм ограничавала по никакъв начин срещите им.Той просто изчезна от живота ни за близо една година.Дори и в съда не е идвал.След това дъщеря ми не искаше да се среща с него поради ясни причини.Стигнахме до компромисно решение да излизам и аз с тях за да свикне с него.Това беше един път.После пак изчезна за близо половин година.И това положение продължава и до ден днешен.Дори и през лятото когато толкова много настояваше да е с нея един месец за да се опознаят както той каза не е бил с нея.Аз не съм искала да отчуждя дъщеря ни от него-той сам го направи.Сега просто не искам да подлагам щерка ни отново на такова "опознаване".
Цитирай


Мнения: 9 990
Еми то нали самото дете не иска вече, обясни му го, обясни му, че рядкото виждане и нанася вреди, но пък и никаквото...де да знам ooooh!
Цитирай

София

Мнения: 166
Защо не се обърнеш към адвокатите тук, ако може по съдебен път да ограничиш свижданията му до минимум, за твое и на детето успокоение
Цитирай


Мнения: 512
Ще ти кажа как беше при мен.След всяка среща с баща си се връщаха с главоболие ,а сина ми тогава на 6 годинки правеше детски истерии ,които завършваха с много нерви и за него и за мен.ПРи свекървата взех да не ги пращам изобщо защото им говореше гадости за мен и майка ми.
Поговорих с баща им след една среща с него ,когато връщаики се от там сина ми ми разказа ,че през цялото време е искал да "му прасне един заради всичко което не и причинил".Тогава разбрах защо са истериите и главоболието.Просто са искали да му кажат много неща ,но не са могли да го направят и това е било сдържан гняв към него.
Реших да не вредя повечена децата си и ги оставихме сами да преценят дали да ходят или не(за което съм благодарна на бившия си мъж).По късно разбрах ,че и той изпитва вина към тях и така не са се виждали вече 7 месеца.Той не иска,те също!!!(не се хваля с това,напротив -тежи ми ужасно)
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 236
Прощавай мама М не вземам ничия страна, но моето мнение е, че едно дете макар и на 8 е много лесно манипулируемо особено от родителя, с който живее постоянно. Не казвам, че ти си настройвала дъщеря си срещу баща и, но пробвала ли си да казваш отвреме на време и по някоя добра дума за него, да и напомняш за него по някакъв начин. Имам една позната, чийто бивш години не се е интересувал от детето си след развода им, и която на всеки празник е купувала на малката подарък и и го е давала все едно е от тати. Вярвам, че е било за добро...НА ДЕТЕТО. Впоследствие слава богу въпросният БНД, явно преодолял озлоблението си, е започнал по-често да общува с детето си и нещата са се подредили по някакъв начин.
Дъщеря ти има баща и мисля че няма нищо по-важно от това да не им ограничаваш контактите, пък било то и два пъти в годината. След години когато порасне и може сама да прави преценка за това кой е добър и кой лош, тя сама ще реши дали да общува с него или не.
Цитирай

София

Мнения: 623
Прощавай мама М не вземам ничия страна, но моето мнение е, че едно дете макар и на 8 е много лесно манипулируемо особено от родителя, с който живее постоянно. Не казвам, че ти си настройвала дъщеря си срещу баща и, но пробвала ли си да казваш отвреме на време и по някоя добра дума за него, да и напомняш за него по някакъв начин. Имам една позната, чийто бивш години не се е интересувал от детето си след развода им, и която на всеки празник е купувала на малката подарък и и го е давала все едно е от тати. Вярвам, че е било за добро...НА ДЕТЕТО. Впоследствие слава богу въпросният БНД, явно преодолял озлоблението си, е започнал по-често да общува с детето си и нещата са се подредили по някакъв начин.
Дъщеря ти има баща и мисля че няма нищо по-важно от това да не им ограничаваш контактите, пък било то и два пъти в годината. След години когато порасне и може сама да прави преценка за това кой е добър и кой лош, тя сама ще реши дали да общува с него или не.

Моето мнение е ,абсолютно същото... хм, тогава за какво ли се обаждам newsm78
Цитирай


Мнения: 9 990
ще си позволя и тук да пусна този линк....

http://www.cwsp.bg/htmls/page.php?category=443&page=2
Цитирай
Ще напиша и една подробност която пропуснах,а е съществена.
Дъщеря ми има база за сравнение.Аз се омъжих за втори път и въпреки че голямата не е от сегашният ми съпруг разбира какво е да има баща до себе си който да се грижи за нея и да я обича.Как би могла тя да търси контакт с биологичният си баща който не полага никакви грижи за нея като в къщи си има баща който е за пример и тя се чувства сигурна с него.
Относно това дали съм говорила нещо за бившия-да говорила съм.Много пъти дъщеря ми ми е задавала различни въпроси за него на които аз съм отговаряла честно като никога не съм си позволявала да казвам за него лоши неща.
Не съм склонна да подарявам подаръци от негово име,защото това е чиста форма на лъжа,която един ден може да излезе на яве.
Много пъти съм се опитвала да говоря с бившия и да решим как ще е най-добре да постъпим спрямо дъщеря ни и когато стигнем до някакво решение той се консултира с майка си и всичко отива по дяволите и започваме наново.
Цитирай


Мнения: 9 990
Да, аз видях снимките в подписа ти и ми стана ясно това, което си уточнила.Ами значи-още по- лесно.Имаш мъжко рамо, имаш мъжки пример.Детето само отсява, няма страшно.А е и достатъчно голямо за да можеш честно да говориш с него.Значи-проблемът е решим, временен е. Hug
Цитирай


Мнения: 512
 мама М ,и моите деца така решиха да не го търсят повече.Имат приятеля ми и обичта му и мъжкото му рамо,нежноста му на баща .Просто правят сравнение и виждат разликите.
Цитирай

гр. Пловдив

Мнения: 236
Добре де, някой има ли тогава отговор на въпроса, защо по-голямата част от осиновените деца /или поне от тези, които аз познавам или за които съм чувала/ в един момент когато пораснат и по-един или друг начин са разбрали за своята съдба и това, което се е случило в миналото им, дават мило и драго да разберат кои са биологичните им родители. Нищо, че тези които са ги отгледали са им дали всичката любов и внимание, на които са били способни.
Все си мисля, че нищо не може да компенсира мястото на биологичния родител в душата на детето. Колкото и обичано и обгрижвано да е от другите мъже до нас.
Цитирай
Добре де, някой има ли тогава отговор на въпроса, защо по-голямата част от осиновените деца /или поне от тези, които аз познавам или за които съм чувала/ в един момент когато пораснат и по-един или друг начин са разбрали за своята съдба и това, което се е случило в миналото им, дават мило и драго да разберат кои са биологичните им родители. Нищо, че тези които са ги отгледали са им дали всичката любов и внимание, на които са били способни.
Все си мисля, че нищо не може да компенсира мястото на биологичния родител в душата на детето. Колкото и обичано и обгрижвано да е от другите мъже до нас.


Мисля че това се дължи на любопитство.Тези деца просто не са познавали родителите си,а моята дъщеря и други деца в нейното положение познават бащите си.


Относно това,че не е проблем щом тя не иска не е точно така.Дори и когато тя му го е казвала лично пак е излизало,че аз не я пускам и я настройвам така.И се започва едно ходене по съдия-изпълнители.
Цитирай

София, Разсадника

Мнения: 274
Може би и на него не му е особено лесно да бъде баща-мечта, защото няма опит, защото няма пример в живота си за такова бащинство, защото дъщеря ви е вече голяма и не улеснява контакта.
Мисля обаче, че ако можеш да отговориш положително на въпроса дали той може да я подкрепи някога, когато й е много тежко и дали все пак би направил най-доброто за нея, не е редно да ги лишаваш от контакт.
Вероятно си убедена, че ти познаваш и обичаш дъщеря си най-много и ти си човека, който ще направи всичко най-добре за нея, вероятно си права, но ако нещо се случи с теб някога, тя ще отиде при баща си. Освен това, ако ограничиш връзката им, мисля, че лишаваш детето си от контакт с човек, който я обича, макар и да е неумел като родител.
По-скоро бих те посъветвала да постъпиш въпреки себе си и да я поощриш да контактува с него, като направиш максималното, за да се чувстват те двамата комфортно един с друг - дъщеря ти ще живее по-лесно с мисълта, че е дете на разведени родители, ако не правите от техните контакти трагедия.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 24 отговора