Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Здравословни проблеми и профилактика
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора


Мнения: 2 091
Сряда вечер, изкъпахме Стефи към 21:30 и след час, час и малко тя се събуди. Дишането й беше леко промено, малко по-учестено, но все пак нищо фрапиращо, взехме да си играем с идеята да я поизморя и да си заспи после, да ама дишането се ускоряващо, чуваше се "свиркане" и когато все пак се опита да заспи не успя, защото с давеше като помислих че е от секретите в нослето. Впръсках Низита, даже пратих мъжа ми да купи нова опаковка, че беше на свършване. Все пак дишането не се оправи и накарах Ники да ходим на спешен кабинет.
Отиваме- почукваме на вратата на детския кабинет, от там- момееент и след 5 минути излиза една сънена докторка. Влизаме- обяснявам аз какво ме тревожи и тя през прозявките слуша детето. Отсече, че е с бронхиолит и ни написа направление за хоспитализация и ни препрати към Спешен център. Отиваме там- идва някакъв лекар дежурен- преслуша Стефания на две на три и вика- да, така е. Аз му казвам, че не държа да влизаме в болница и ако има възможност да й направят подходящи процедури и да си ходим. Той обаче- вижте си детето, то е много зле, трябва да я хоспитализираме. При което аз вече се разплаках, защото наистина дишането не беше добро. Той ми вика- алоу, кажете нещо, аз ви говоря, ще я хоспитализираме ли. И аз се съгласих, какво да направя. Прати ни на рентгена, да направят снимка, като се върнахме да си вземем документите й биха за довиждане 40 мг Урбазон, ама така че синка има.
Отиваме ние в 1во детско отделение, звъним на вратата, качват ни горе, някаква сестра идва- почва да пише. Прави проба на детето, праща и мен с тампонче. Дойде и дежурния лекар д-р Жечева. Вече е 2 часа и на Стефи много й се доспа. Дадох й да суче да се приспи. Вече бяха почти приключили с документалната част и се чудеха къде да ме настанят. Отново повторих, че предпочитам да не оставаме, но лекарката твърдеше че детето ми е много зле. Лекарката взе да ми обяснява, че ще ни настани в стая с 3 деца от старите българи /демек роми/ и една майка пак от тях, с детето си, а на сутринта ще ни премести в друга стая. Аз я попитах- А имам ли избор /като естествено въпроса беше риторичен/ а тя иронично ми отговори, че не.
Както си беше заспало детето, сестрата й взе пръста и я убоде с игла, за да й вземе кръвни проби. Милата как се стресна, просто да беше предупредила да я поразбудя, ама не.
Отиваме в стаята другата сестра подава инхалатора да го държа, опитвам се да й го сложа, ама тя още ревеше от онова убождане и тази грубиянка така й го натисна към личицето, че още повече се разплака. Както и да е, мина и това дадох пак да суче, детето заспа.
След малко идва Жечева /повече няма да я нарека доктор/, мисля че й засичаше дишането в какъв интервал е. И тогава я питам- ще могат ли да ми донесат пюрета за детето или сега няма да й давам /имайки предвид, че ще я кърмя/и тя вика- Ооо, ами тука има детска кухня, няма страшно. Аз викам- да, ама моята дъщеря млечна кухня не яде. Тя не яла още глутен, мляко, жълтък, яйце въобще ... При което се почна- ама как няма, то детето ти за това е болно, как на 8 месеца още не си й дала попара, ми то и рахит ще я хване, ти какво си мислиш, че вече няма вероятност ли, сега е във възрастта, в която са най-податливи /това защото й казах, че не давам витамин Д/. Какво иска- като циганките ли да си- дето кърмят до по 2 години, ей виж ги в съседната стая- постоянно са тука, така ще сте и вие, ще имаш "свиркащо дете", то тая кърма след 6 месец нищо не му дава, детето има нужди. Опитах се да я прекъсна, като й казах че аз чета и гледам детето си по новите тенденции в педиатрията, при което тя ми вика- Хайде да не си обясняваме за тенденциите в педиатрията. При което аз се отказах и млъкнах, а тя още 5 минути си помрънка колко вредя на дъщеря си с кърмата и излезе.
На сутринта идват в 6 часа, карат ме да я разбудя за да й сложат антибиотик, така й го заби че имах чувството че е тренирала дартс. Донесоха и сиропче, но вземах аз да й го дам. След час влязоха други две сестри- Стефи пак беше заспала, ама не- събуди я, че трябва да пращаме до 8 часа изследванията. И двата й пръста също са в синини в момента.
Минава визитация- питам, ще погледнете ли рентгена на дъщеря ми, доктора гледа гледа и вика- амииии, може и да се интерпретира като пневмония, може да се интерпретира като бронхиолит  #2gunfire тук вече взех категоричното решение, че няма да останем повече там.
Мина главната да пита за изборите- дали искам да гласувам, и аз й викам- ами не зная дали ще сме тук до тогава. Тя ми се опули и вика- ама вие какво си мислите, няма кой да ви изпише толкова бързо. Ами ако се откажа от вашето лечение и не искам да оставам тук- ами  ще трябва да платите 500 лева. Казах- абе ще видим.
След малко дойде сестрата и вика- майче, ще трябва да вземем детето абокат да му сложим, взеха я и след малко се чува писък от сестринската стая, излязох, отивам- те викат, излез, ние ще се оправим. Е хубаво ама почти половин час детето пищи вътре, а те не излизат и не излизат. Вече по едно време не издържах и влязох- Стефания с наметнат върху лицето чорапогащник и анцунг, мята ръце горкото, а три я натиснали в крака да й сложат абокат. Издърпах я и им казах, че ми е достатъчно скъпо детето, за да им позволя да се отнасят така с нея. Онези ме овикаха, че детето ми било ДЕБЕЛО /8 кг и 68 санта на 8 месеца/ и за това било трудно да й сложат абокат. Тук вече тотално ми писна и веднага се обадих на мъжа ми да идва да ме вземе. След малко идва лекаря в стаята- ние следобед ще ви преместим- викам, вие може да искате, ама аз не искам да оставаме, ще си тръгваме- той ме гледа малоумно. Отговаря ми-трябва да дойде завеждаш отделението. Викам- добре, чакаме го. Идва госпожата Димова, преслушва Стефания и вика- следобед ще ви местим. АБе хора, не разбрахте ли- аз искам да си ходя, какво местене. Ама трябва да платите 500 лева пътеката- викам, дайте да видя къде съм го подписала това. Излезе тя и след малко ме вика в сестринската стая- и отдалече ми показва декларация и вика- ето къде си се подписала. Казвам й че искам да прочета- тя вика, ааа, няма да ти дам твоята декларация, че ще вземеш да я скъсаш /мен сърцето ми се е свило заради детето, тя какви простотии си мисли, моля ви се/. Носят ми празна бланка, чета- вътре пише, че при отказ трябва да платя манипулациите, които са извършили. Цитирам го- обаче веднага, ми ние можем по наша преценка да задържим детето, ако му застрашаваш живота- викам, вие добре ли сте бе, с какво му застрашавам на моето дете живота, кажете ми каква му е диагнозата в крайна сметка. Те почват- детето ти е зле, няма кой да ти помогне ту в града, ние сме квалифициран персонал, търа търа- викам, абе не искам детето ми вие да го лекувате, това е моето дете, аз решавам какво ще правя с него. Взеха да търсят още някакъв документ, явно бяха пропуснали да ми дадат да се подпиша при приемането и Димова изсъска да си отивам в стаята, те ще се оправят натам. Това беше в 11 часа, аз съответно веднага се обаждам на мъжа ми, който е на работа да идва да ни взема. Идва той, онези а сега, а после никакви не идват, най-накрая в 12:30 пристига старшата сестра от счетоводството- 102,84 ни дължите, обадих се на Ники да ходи да ги плаща- ние като арестанти, а той ни плаща "гаранцията". Плати я той, обажда се- вика, качи се старшата с копие от фактурата нагоре, ха да дойдат ха да дойдат- няма братче. Мъжа ми трябва да отиде на работа, отива взема брат ми, оставя го той на работа и идва брат ми да ни чака. В 14:30 благоволиха да ми подготвят документите и аз изчезнах по възможно най-бързия начин от там.
Заведох детето на пулмолог, изписа лекарства за 30 лева и инхалации, които ще ни костват 36 лева, детето ми в момента се чувства страхотно- зная, че е при добри хора и зная, че я лекуват правилно.
Копи от това ще разпратя по всички възможни предавания, както и в понеделник пускам жалба срещу Жечева. Дано някой му пука, че лекарите станаха търгаши и заради една клинична пътека от 500 лева са склонни да лекуват дете от болест, от която то не е болно.
Цитирай


Мнения: 4 150
Винаги сьм го каzвал.
Далече от болници и клиники.
Много хубав раzкаz,сьжалявам само,че доброволно е трябвало да го преживеете.
Дано никога пове4е не ви се налага.
И никога не си оставяйте детето и една секунда беz надzор да му правят някакви манипулации...Правят се опити с деца,инжектират се лекарства,после като останете в болницата се раzчитат уж случайни реzултати.

Паzете си децата и никога не ги оставяйте болничният персонал да ги "лекува или диагностицира" беz ваШе присьствие.ВаШе родителско право е да присьствате на всяка интервенция Peace
Цитирай

всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин

Мнения: 2 971
Не пожелавам подобна случка на никого. Мини, сега как сте?
Цитирай


Мнения: 6 142
Горките, през какво се е случило да минете.

Добре, че сладката Стефи вече се е оправила.
Цитирай


Мнения: 1 984
Винаги сьм го каzвал.
Далече от болници и клиники.
Много хубав раzкаz,сьжалявам само,че доброволно е трябвало да го преживеете.
Дано никога пове4е не ви се налага.
И никога не си оставяйте детето и една секунда беz надzор да му правят някакви манипулации...Правят се опити с деца,инжектират се лекарства,после като останете в болницата се раzчитат уж случайни реzултати.

Паzете си децата и никога не ги оставяйте болничният персонал да ги "лекува или диагностицира" беz ваШе присьствие.ВаШе родителско право е да присьствате на всяка интервенция Peace
абсолютно. мислех че са се отказали от тези номера... има ли са свободно място даи да вземем всяко пък било и почити здраво дете и да го сложим на венозен антибиотик... а това за заплащането е просто... даваи да налагаме да захранваме през ден, да догонваме...  #2gunfire  #2gunfire  #2gunfire лошото е че свсни лекарки след влизането да специализират там веднага прихванаха същия синдром...
Цитирай

nqkyde tam

Мнения: 754
направо се потресох!
не е трябвало д аплащате нищо,задължително подайте жалба.такива същества не заслужават да бъдат лекари. #2gunfire #2gunfire #2gunfire
Цитирай

София

Мнения: 264
Подкрепям те на 100 процента в действията ти срещу болницата! От каквото имаш нужда всички ние сме насреща. Слава богу , че си се преборила ад си вземеш детето, ако това се беше случило на нас, като знам мъжът ми какъв е нервак, щеше да има жертви сред болничния персонал.
Надявам се всичко с детенце да е наред и бързо да се оправи и от болестта и от стреса. А докато има такива неграмотни примати из болниците никой не е в безопасност.
Цитирай


Мнения: 1 984
аз бях в казармата като ми се обади жената едно време.... автомата ми беше под ръка.... хубу че и тя не е вчерашна.... нещата минаха с 1 клацидче...  #2gunfire оттогава като чуя за детско /това беше в ТрУ/ и надалеч... 
Цитирай

Еклесиаст

Мнения: 753
мини  Hug
Цитирай

София

Мнения: 298
Мини Hug
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 179
Съжалявам,че ви се е наложило да преживеете всичко това!
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 6 998
Мини Hug
Радвам се че Стефи се чувства вече по-добре Love
Дебела била Twisted Evil айде...ей такива знайш ли как ги обичам. Тяхната работа е да сложат абоката без да не насинят..не да критикуват теглото ти. Като неможе да слага абокат да си ходи в къщи Twisted Evil
Цитирай


Мнения: 2 755
Ужас!
Цитирай

София

Мнения: 392
Мини,ние сме теб и те подкрепяме! Hug Hug Hug Много прегръдки целувки на малката Стефи и дано по-бързо да оздравее! Hug Hug Hug
Цитирай

Стара Загора

Мнения: 3 808
Ужасна история, Мини.
Съжалявам, че ви се е наложило да минете през това.
Но май е неизбежно почти за всяка майка при нашите условия на лечение.
Поне в такива моменти ти става със сигурност ясно, че няма лекар, на който да му пука за детето ти достатъчно и ти си единствения човек, който дори и с неразбиране на медицината може да помогне много повече.
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 52 отговора