Забравена парола?
или
Регистрирай се Активация на акаунт


Ел. поща с която се опитвате да се регистрирате не съвпада
с тази използвана в BG-Mammma

Да Попълнете формата за регистрация Не Продължете с Facebook регистрацията

Живеещи в чужбина
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора

При моето съкровище

Мнения: 42
Здравейте!  Smile

Аз все още не съм от групата на мамите, но от скоро с моят съпруг живеем в Чехия и аз все се каня да ви питам нещо!
Интересно ми е колко време след като напуснахте България се решихте да имате бебе в чужбина – имам предвид страната, в която родихте и отглеждате дечицата си?

Питам ви, защото аз много искам да си имаме детенце  Laughing , а сме тук едва от няколко месеца. Чудех се колко ли време ще ми е нужно, за да се почувствам достатъчно уверена и спокойна тук, за да имам бебе, и дали ако избързам няма да направя нещата по-трудни! Знам, че има много въпроси, които трябва да проуча – например какво покриват осигуровките ми; въпроси свързани със здравеопазването, евентуално майчинство  – и след колко време мога да се възползвам от всичко това, и т.н., но съм твърдо решена ...! А при мен езикът също е проблем, който сега преодолявам.. Embarassed . За момента май все още карам на английски, когато другият не ми дойде на акъла.

Та затова, кажете ми как беше при вас – колко време го обмисляхте или просто се случи, без да го планирате? Какви проблеми срещнахте?
Може би трябва да питам за повече подробности специално мамите от Чехия и ще съм им много благодарна за всяка информация.
Иначе със съпругът ми сме женени вече няколко години, но досега все чакахме "подходящия момент"  Rolling Eyes , и когато той уж дойде……… стегнахме багажа за чужбина.

Благодаря ви предварително за отговорите!
Сигурна съм, че има и други жени в моята ситуация, то май моята работа става малко: “Хем ми се иска, хем не ми стиска!” Thinking  , но когато става въпрос за най-ценното, което можем да създадем – детето, смятам, че всяка гледна точка и практически съвет могат да са от полза! А май в моя случай вие ще сте най – ценният практически съветник  Smile
Цитирай

Германия

Мнения: 6 912
А то нашето терминаторче беше приятна изненада  и шаш и паника за таткото в първия момент как ще каже на неговите родители...Иначе няма от какво да те е страх, разучи наистина какви права имаш, и се възползвай максимално от всяка помощ, която ти се предоставя.
Цитирай

в село на завоя преди Шенген

Мнения: 4 244
И двата пъти щастливи грешки в клякането, даже първия път се наложи скоростна женитба заради здравните каси (не че не беше планирана - женитбата, де)
Цитирай

Arnhem, Netherlands

Мнения: 71
Ами и на нас не ни остана много време да мислим. Просто "щъркелът долетя", когато никой, ама никой не го мислеше. Ние си живеехме с информацията, че бебе и аз сме две абсолютно несъвместими животни... И, както си бяхме пристигнали в Северен Кипър, почти легални ("почти" е много важна дума, защото само тя ни даваше успокоение), изведнаж в цялата олелия на новия емигрантски живот и новата работа - чудото стана...
Реакция - двамата със съпруга ми седим на масата в доста спартанската кухня и гледаме в една точка. Т.е. то не е точно точка, а чертичка, и не точно една, а две. Стреснати, ама толкова много стреснати бяхме!!! Сякаш отговорността за целия свят изведнаж се стовари на раменете ни. Но... всичко си тръгна някак си само (то самото Чудо само реши да се появи, та останалото ли  Wink )...
Бебетата са си "късметчета". Много грижи има, разбира се, много неща тепърва трябва да се уреждат и разучават, но тъй като се правят с мисълта за живота, който се крие там някъде у теб, те са просто "бели кахъри".
А и сега се сещам за една притча, че бебетата сами избирали момента, когато техните родители са готови за срещата с тях...... Smile
Цитирай

Germany

Мнения: 3 885
Аз забременях 4 години след като се омъжих и нанесох в "чужбина", не че преди това не се чувствах готова, но някак си така се стекоха обстоятелствата, че не намерихме подходящо време дотогава:wink: Така го планирахме бебето и то се появи точно когато го очаквахме Laughing
Цитирай

Ispania

Мнения: 4 049
При мен момента дойде ,като ми писна да 4акам"момента" и казах искам бебе Laughing  Laughing  Laughing .То4но тогаvа и сестра ми беше бременна и vси4ко стана ОК.Беше минала една година и полоvина от както бях v Испания.
ТАка или ина4е ,тогаvа си загубих бебето  Crying or Very sad  Crying or Very sad  Crying or Very sad ,но после пак исках ,.........и пак си напраvихме. Laughing
Цитирай

Spain

Мнения: 3 339
ами забременях 2 години след като доидохме да живеем в Испания . нещо се бях разкиснала, някаква депресия или носталгия ме беше налегнала , незнам и аз ..после си "измислих" 4е искам бебенце- явно бях "узряла" ве4е , питах мъжо , как мисли , иска ли и тои ве4е едно малко 4ове4е и тои каза ДА , ....тогава се захванахме с бебеправенето . наистина бях смаяна ,защото все си мислех 4е ще мине време , може и трудности да има , но за наше щастие вси4ко много бързо стана  (2 месеца) . мисля 4е няма зна4ение отколко време си в страната,важното е какво 4устваш и желаеш ,езика също не е важен - не са много нешата които ше трябва да нау4иш за да контактуваш с лекарите. при мен явно желанието е било подсъзнателно преди това ,защото бях проу4ила това онова за въпросните процедури тук ..и не напоследно място съм сигурна 4е се "престраших" заради епидурала . преди много ме беше страх , и докато си бях ме в България даже не съм и помисляла да имам  дете . това оба4е си е ли4но моя "болка" не казвам 4е там е лошо .
Цитирай


Мнения: 768
Много бьрзо Very Happy
За прьв пьт се почуствах спокойна за близката една година напред, около мен имаше много щастливи бременни имахме здравна осигуровка какво повече трябваше, при все че стана случайно и непланирано.
Цитирай

The Netherlands, Waalre

Мнения: 1 072
Ние бяхме вече 1.5 години тук когато решихме, че можем да си го позволим. Ние иначе сме от вече 12 години заедно (мисля, че им загубих бройката), но все чакахме - да завършим, да почнем работа, да заминем за чужбина (пък него го пуснаха, мене не, та разделени бяхме), пък аз да дойда, пък да си намеря работа, пък да купим къща... и така си мина времето. Слава богу, стана светкавично: купихме къщата, нанесохме се и на другия месец бях бременна! Само дето не очаквахме, че ще стане толкова лесно и бяхме заминали 2 седмици на ски в Швейцария, където аз първата седмица, още неподозираща (е, съмняваща се,де...) падах смело от ски и сноубордове. Втората беше един ад, защото гаденето почна с всички сили и ходенето по пистите беше една мъка... ама аз не се отказах! Сега си се чудя на акъла...
Така че си беше чисто планирано, но с много чакане. Реално, 10 години след като бяхме станали гаджета!
Цитирай


Мнения: 426
Ами 2 години от както се пренесох тука. Първата година не исках защото имах здравословни проблеми. Но като поутихнаха нещата реших че съм готова за бебе и стана от раз. Но не сам мислила за здравни каси, осигуровки...Просто реших че искам бебе и послушах вътрешния си глас. Но ти щом наистина искаш детенце, в която и даржава да сте навсякъде има и хубаво и лошо. Просто не можем да си избираме държавата и социалните придобивки. Така че бих казала послушай и ти сърцето си и няма страшно.
Между другото когато нещо предтои в бъдещето въпросите са много и все ни се стува че няма да се справим, че ще бъде трудно, едва ли не невъзмжно.Но когато дойде момента нещата се нареждат някак си и не е чак толкова трудно колкото е изглеждало.  Успех ти желая. Laughing
Цитирай
Аз съм друг случай. Дойдох бременна в 7-ят месец. Плануващата част си беше в Б-я . Ако те успокоява това, като дойдох тук и аз не знаех бъкел английски и няма да кажа като се роди бебка, колко си рисувахме картинки с хелтвизиторката (наблюдателката на бебка). В началото тя пишеше в една тетрадка неща, които трябва да правим, ние пък от своя страна въпросите си, тя после пък връщаше отговори (писмената част мъжо я водеше). Та после жената реши, че и с картинки можем да се оправим - та така. Втората ни кукла също я планувахме - за наш късмет плановете ни се изпълняваха.
Ако се чувстваш готова, и те връхлитат мисли за бебе, ми .....действайте. Иначе винаги все по нещо изниква.
Успех, късмет и чакаме новиини Wink
Цитирай
Цитат на: Elcho
Здравейте!  Smile

Питам ви, защото аз много искам да си имаме детенце  Laughing , а сме тук едва от няколко месеца. Чудех се колко ли време ще ми е нужно, за да се почувствам достатъчно уверена и спокойна тук, за да имам бебе, и дали ако избързам няма да направя нещата по-трудни!


Хи хи аз не знаех нищо за осигуровката докато един ден не се оказах щастливо бременна в 3 месец и то.
И какво щастие оказа се че покрива 100 раждането. Сигурно и при вас е така.
Цитирай

Czech Republic

Мнения: 2 592
Цитат на: Elcho
Здравейте!  Smile

Аз все още не съм от групата на мамите, но от скоро с моят съпруг живеем в Чехия и аз все се каня да ви питам нещо!
Интересно ми е колко време след като напуснахте България се решихте да имате бебе в чужбина – имам предвид страната, в която родихте и отглеждате дечицата си?

Питам ви, защото аз много искам да си имаме детенце  Laughing , а сме тук едва от няколко месеца. Чудех се колко ли време ще ми е нужно, за да се почувствам достатъчно уверена и спокойна тук, за да имам бебе, и дали ако избързам няма да направя нещата по-трудни! Знам, че има много въпроси, които трябва да проуча – например какво покриват осигуровките ми; въпроси свързани със здравеопазването, евентуално майчинство  – и след колко време мога да се възползвам от всичко това, и т.н., но съм твърдо решена ...! А при мен езикът също е проблем, който сега преодолявам.. Embarassed . За момента май все още карам на английски, когато другият не ми дойде на акъла.

Та затова, кажете ми как беше при вас – колко време го обмисляхте или просто се случи, без да го планирате? Какви проблеми срещнахте?
Може би трябва да питам за повече подробности специално мамите от Чехия и ще съм им много благодарна за всяка информация.
Иначе със съпругът ми сме женени вече няколко години, но досега все чакахме "подходящия момент"  Rolling Eyes , и когато той уж дойде……… стегнахме багажа за чужбина.

Благодаря ви предварително за отговорите!
Сигурна съм, че има и други жени в моята ситуация, то май моята работа става малко: “Хем ми се иска, хем не ми стиска!” Thinking  , но когато става въпрос за най-ценното, което можем да създадем – детето, смятам, че всяка гледна точка и практически съвет могат да са от полза! А май в моя случай вие ще сте най – ценният практически съветник  Smile


Здравей Elcho,

Много се радвам, че има още някой от пишещите тук в Чехия.Very Happy

Доколкото разбирам съпругът ти не е чех! Надявам се, че сте тук със зелена карата или нещо подобно! Ако искаш пиши ми на лични и ще обсъдим положението със здравна осигуровка, майчинство и т.н.
Но е важно да знам с какъв статут сте и двамата, защото ако не сте уредени, ще падне голямо плащане! За сметка на това ако плащате здравни осигуровки, тук здравеопазването е доста добре уредено, но да не изпадам в подробности - пиши на лични Very Happy
Цитирай

Bristol

Мнения: 6 649
Леле Хонда, на теб никак лесно не ти е било!!! Ама то така човек научава език Wink Ти сега да не говориш с българо-шотландски акцент английския Wink
Цитирай

При моето съкровище

Мнения: 42
Момичета, много ви благодаря за окуражителните думи!  Embarassed
Ами да - определено ми е на сърцето това мое желание, то затова и ви питах....

Natalyna, а на теб ще се възползвам да ти пиша на лични, защото всяка информация ще ми е добре дошла - стига да не те притеснявам, разбира се!

Аз ви пожелавам много приятни мигове през почивните дни и....... радвайте се на малките си съкровища!  Laughing
Цитирай
0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.
1-14 от 15 отговора