на детска градина или при мама?

На градина

И според мен градината е по-добър вариант

На градина   , може да е за половин ден, но да свиква с деца, да намери мястото си под слънцето.
Преди време четох, че децата около 3-тата си година, започват сами да търсят компанията на себеподобните си. В този период най-лесно се адаптират в нова среда и са склонни да се отделят от майките си най-безболезнено. Не бива да се изпуска този момент, защото после е трудно и някои малчовци имат проблеми в първи клас.
Успех в избора  

На градина, забавачка или нещо подобно.
На тази възраст имат нужда от контакт с други деца, а и от някой външен човек /като госпожите и лелите/, който да ги понаучи на ред и дисциплина. От майките нямат респект и много-много не поемат.
Аз моята си я гледах до 3 г. Можех и повече, но както каза мъжо видя се, че ние не можем да я възпитаме, та да видим как ще се справи държавата  .

Аз също смятам, че на тази възраст е добре децата да посещават градина. Аз например бих искала до към 4-5 години да бъде на половин ден, а после вече и цял ден. Имам приятелка, която гледа дъщеря си вкъщи, защото има и бебе и толкова й е скучно на малката(тя е на 4,5г), че вече се замислят за градина, макар че тя често боледува.

Аз съм от майките дето си стоят в къщи. Хем съм в майчинство, хем работя от къщи.
Дъщеря ми посещава детска градина от навършването си на 3 години.
Много ми липсва, но тя е едно от малкото деца които ходи на градина с удоволствие и не бих я лишила от контактите и си други деца. Много бързо върза приятелства и е много щастлива.

И моят мъж казва същото.
Аз също мисля, че е по-добре да е в контакт с други деца, за това живот и здраве въпреки, че ще си стоя в къщи с бъдещото бебе, госпожица каката ще ходи от юни месец на градина, ако я приемат, защото въпреки че съм подала молбата през януари резултатите ще излязат след 24.05.

Градина определено
Алекс ходи с голяма удоволствие-предполагам,4е и за вси4ки деца е по-приятно няколко 4аса на ден да си общуват по бебешки

До 3год ще я гледам (още 5 месеца) - после на градина малко сред свои, не че не мога да я гледам аз.

До 3.5г е добре да си е при мама детето!  
Аз лично щерката до 6г. си я гледах   . В никакъв случаи не й е било скучно - колко много занимавки сме имали двете и на колко работи я научих (непрекъснато в детската градина после ме уверяваха, че си личи, че е занимавано дете!).
После - градина, забавачка или каквото си решите.

Това е моето виждане по темата  

  Напълно споделям това мнение.

На градина след 3.6г и ако не боледува често. Под често боледуване имам предвид през около седмица - две и винаги да е наложителна употреба на антибиотик. Ние бяхме точно така. Е, толкоз, пробвахме и после стояхме до 6г в къщи. Не й се е отразило нито на способността да общува, нито на умственото развитие. Но ми струваше доста нерви това целодневно внимание. Така че ако не боледуваше често, определено, щеше да си ходи на градина.

Не искам да се заяждам, ама ей такива неща като прочета и ми става много смешно....и  ме е яд в същото време....
Какво значи "пряко волята му". Че то по тази логика на детето трябва да се разрешава всичко, да не се пречупи волята му.... Децата живеят в този свят, в който живеят и възратните! Щом на родителите се налага да работят, на детето ще се наложи да ходи в детско заведение! Няма такива против волята му.... аз моето дете не съм го питала дали ИСКА да ходи на ясла, ами казах, че ЩЕ ходи на ясла! Има неща, които родителите преценяват, а не децата! Аз мисля, че така се възпитават децата.. иначе ако то каже А, а ти Я къде ще му излезе края, как ще се научи да се справя само с живота!?

Иначе по темата - на градина след 3 г.!

При положение, че родителите имат финансова възможност, за предпочитане е детето да се гледа от майката поне до навършване на 4-5 години според мен. До започване на училище е хубаво майката или друг роднина да се занимава с детето поне по половин ден.

Точно нашия случай.
Напълно съм съгласна с написаното от тебе  

Ваче- 1000% си права! Прекрасно си го обяснила! Поздрави за което   !

Ами така де... имам го пред погледа едно дете, на което винаги е зачитана волята. Резултата е трагичен, според моите виждания....

определено на градина. Вярно, че градината има и плюсове и минуси, но според мен плюсовете са повече

Аз съм за следната схема:
- при мама до 2 години;
- половин ден на ясла от 2 до 3 години (все пак и аз съм човек; нямаме баби наоколо);
- след 3 годинки - на градина.

Аз определено съм ЗА градината. Смятам че детето научава много повече неща там, а пък и непрекъснато е сред деца, също така се научава да спазва някакви режими които ще са му от полза по нататък.

Това дали ще ходи на градина или не няма нищо общо с умственото развитие на едно дете.Големият ми син на 2г познаваше и показваше абсолютно всички букви .на около 2-3г се научи да ги пише печатно.броеше до 100-150.а сега близо до 1000-може да съставя срички и др.но аз почти не съм се занимавала с него-той сам-има интерес към тези неща и НЕ ХОДИ на градина.Ако имах повечко време бих го научила да чете .но пък в 1-ви клас ще му е скучно.Ако имаш възможност да го гледаш и то не иска да ходи на градина-него давай.ако нямаш друг избор-то е ясно.

Разбира се, че дали и какво е умственото развитие на едно дете не зависи от това дали посещава градина или не! Даже смятам, че деца не посещаващи детска градина са по-добре подготвени за самия учебен процес в училище. Но не мисля, че може да има спор, че детската градина те подготвя по-добре за реалността в 1 клас. Колкото и да учим децата си на букви и цифри, на песни и танци и каквото и колкото внимание да му обръщаме, една майка не може да научи детето да се справя в конкурентна среда, сред себеподобните си! Не можем да ги научим реално да оценяват себе си и способностите си, да знаят силните и слабите си страни! Ние сме склонни да защитаваме децата си да им отстъпваме да се доверяване на желанията и нуждите им, но не ги караме да се борят за тях. А каквото и да си говорим живота е една борба за оцеляване и за съжаление не винаги оцелява най-умния. Оцелява този, които може да се бори за да постига целите си и да успява да съхранява себе си. А за това, каквото и да правим, не можем да подготвим децата си в къщи, изключение правят само семействата с много деца   .
Аз гледам моите момчета Дани (малкия) е далеч по-подготвен за яслата от батко си, за всяко нещо в къщи той се бори с него, но не само това, Вики го учи на много неща несъзнателно и го дърпа на пред. А самия Вики почти винаги получава всичко на  готово и по право   . Аз не мога да го науча да се бори с равни и по-силни и да налага себе си! Мога да го науча, да казва "Моля", но това за съжаление не е достатъчно.
В последно време, Вики много иска да си играе с деца, но каквото и да правя, както и да се боря със себе си, аз искам и го закрилям      и когато на вън срещнем "лошо" дете най-малкото което правя е да го преместя на друга площадка, а това не правилно, според мен.
За това и реших, че е крайно време да го пусна да "пасе" на градина, пък "каквото сабя покаже"...
Стана доста дълго, но напоследък доста се вълнувам от темата (по разбираеми причини).
Приятен ден и успех

Ей Еllypr -по спокойно де!Аз мисля,че си е до дете това дали ще е по оправно или не,а не градината е фактор определящ-помисли само,че до скоро системата в БГ беше такава,че почти всяко дете ходеше на градина-е би трябвало всички да сме много супер.но както виждаш от ситуацията в страната-не.Имам наблюдения и от др.деца които също не ходят на градина и въпреки това са нахални,бият се и т.н. и др.които ходят и една думичка не обелват пред чужд човек.А вие да не си мислите,че децата които не ходят на градина ги държим затворени у дома и не се виждат с други деца-това .че не ходи на детска съвсем не означава.че не играе с деца.Вярно,че там ги учат на ред и дисциплина,имат по добри занимания.но има и деца на които просто не им понася градината и това си е-казвам го от личен опит.

Не исках да изглеждам нервна    извинявай, ако съм те засегнала   , не е било преднамерено!
Аз също говоря от личен опит - самата аз съм отгледана от мама и баба и имах проблеми с адаптацията в училище.

На градина. Добре е да започне да се социализира детенце

Аз откривам точно същите неща сега и с малкия. Учи всичко понесен от сестра си. Точно поради тази причина считам че децата трябва да посещавата детска градина - за да се научат да общуват
Защото е едно ние да сме им пример, а друго е както и Еllypr писа - като срещне навън лошо дете и да се избегне срещата с него. Децата трябва да се научат да виждат Доброто и Злото и помежду си и да не бягат от срещите с тях

И аз мисля, че е добре децата да ходят на ДГ. Моето момиче е чувствително детенце и аз доста се притеснявах за това как ще и се отрази градината, но наистина научават интересни неща(не че в къщи не се е занимавала - бабите ни са детски учителки ). Общуват с деца, имат интересни и смешни преживявания с приятелчетата...
Много е важно и на какви учителки ще попадне детето (моята дъщеря си ги харесва и двете )
А за болестите се надявам да са до определено време - майките на дечица в групата, които са ходили на ясла, ми казват, че вече в ДГ не боледували толкова...ние като не сме ходили на ясла си боледувме по-малко сега  
От друга страна, който има възможност да си гледа детенце и то се чувства по-комфортно така.......също не е лош вариант. Аз самата не съм ходила на ДГ и не мисля, че ми е попречило по някакъв начин .

Ако имах възможност, до тръгване на училище, бих го давала на градина дообяд. За мен това е идеялният вариант - детето да не губи средата и контакта с връсниците си, а от друга страна да прекарваме повече време заедно, защото каквото и да си говорим детето има нужда от контакта с родителите, от качествено, но и количествено прекарано време заедно. А често вечер, след работа, умората превръща това в мисия почти невъзможна.
Но така или иначе, засега при нас това е невъзможно и ходи на ясла.

БРАВО!!!