Ох, какви са тези драми, бе! Чак на границата на смъртта! Djina, сигурно ти е било тежко наистина, ама ето- всичко си е до човек 
- Публикувана: 29 окт. 2007, 16:38 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2007, 15:39 ч.
За зависимостта от семейството
Има страхотен роман на Агата Кристи по въпроса. Май беше "Среща със смъртта"... Прочетете го, ако ви попадне.
Докато четях темата, установих, че познавам доста такива хора, семейства... Тъжно много, които познавам лично.
Макар и в друга форма, рискувах да бъда част от статистиката. Половинката - също; отървахме се един друг. Сестра му не успя май - човекът й избяга и я заряза с малко детенце при техните под пълен контрол. За брат ми има някакъв шанс - той си пада малко "перде", но понякога ми се струва, че и той се пуска по инерция и страх ме хваща. Дано да греша!
Докато четях темата, установих, че познавам доста такива хора, семейства... Тъжно много, които познавам лично.
Макар и в друга форма, рискувах да бъда част от статистиката. Половинката - също; отървахме се един друг. Сестра му не успя май - човекът й избяга и я заряза с малко детенце при техните под пълен контрол. За брат ми има някакъв шанс - той си пада малко "перде", но понякога ми се струва, че и той се пуска по инерция и страх ме хваща. Дано да греша!
Границата със смъртта при мен беше анорексията. Не знам,може и да не е било толкова страшно,но аз си мислех,че ако не се откъсна наистина може да стигна до края. А и да не бях имаше възможност да нямам деца,което за мен пак е една малка смърт. Радвам се,че преодолях това и сега имам мъж и две прекрасни дечица и отново обичам родителите си,защото знам,че и те не са го правили нарочно,просто това е било тяхното виждане. То понякога ако се прекали с любовта вместо добро можеш да причиниш вреда. Аз лично мисля,че у нас много рядко се ползват услугите на професионалисти. Просто не е прието за нормално при някакъв проблем да потърсиш психолог,а може би доста проблеми не биха стигали границите на драмите ако имахме възпитанието да потърсим помоща им ,когато душата ни боледува.
Indian rose, звучи ужасно... 
поне така се оказва 
Сега например съм в прекрасни отношения с майка си, след като отдавна не съм зависима от нея тук има уговорки, разбира се... прекрасни са, докато й казвам само това, което иска да чуе 
ама това са бели кахъри, в сравнение с така нареченото от психотерапевтите "емоционално скъсване" което винаги се понася зле, независимо колко тежки са били проблемите 
Съгласна съм с Djina, че вероятно "измъкването" от такава ситуация е въпрос на характер... в този смисъл реално няма спор в темата, и двете страни са прави
По-търпеливите хора съответно търпят, докато ситуацията стане нетърпима... а по-припрените като мен направо действат, както могат P.S.: Djina, нещата при нас с теб май са се случвали по плашещо подобен начин...
Има страхотен роман на Агата Кристи по въпроса. Май беше "Среща със смъртта"... Прочетете го, ако ви попадне.
Докато четях темата, установих, че познавам доста такива хора, семейства... Тъжно много, които познавам лично.
Макар и в друга форма, рискувах да бъда част от статистиката. Половинката - също; отървахме се един друг. Сестра му не успя май - човекът й избяга и я заряза с малко детенце при техните под пълен контрол. За брат ми има някакъв шанс - той си пада малко "перде", но понякога ми се струва, че и той се пуска по инерция и страх ме хваща. Дано да греша!
Докато четях темата, установих, че познавам доста такива хора, семейства... Тъжно много, които познавам лично.
Макар и в друга форма, рискувах да бъда част от статистиката. Половинката - също; отървахме се един друг. Сестра му не успя май - човекът й избяга и я заряза с малко детенце при техните под пълен контрол. За брат ми има някакъв шанс - той си пада малко "перде", но понякога ми се струва, че и той се пуска по инерция и страх ме хваща. Дано да греша!
На двадесет и няколко години реши, че не се е наживяла и беше нон стоп по дискотеките, докато малката буквално и отгледа децата.Това момиче нямаше личен живот, работа, приятели, нищо...Всякакви опити да и се помогне да осъзнае ситуацията удряха на камък...Не съм я виждала скоро, дано да се е променила поне малко. 
Аз мислех , че само моята братовчедка (която всъщност ми е леля) е така.
Родителите й са на възрастта на баба ми, а тя е с година по-малка от мен.
Винаги е с тях.Навсякъде.Направо съм изумена колко хора живеят по този начин.
Майка й даже ми се е оплаквала как по цял ден гледа сериалите и не излиза никъде сама. Ако решат да си ходят на село за 1 месец и тя отива и си стои сама по цял ден в къщата....
Луда работа е това.
Аз си обяснявам нещата , че просто е родена много късно и е единствено дете и затова е така...знам ли?
Родителите й са на възрастта на баба ми, а тя е с година по-малка от мен.
Винаги е с тях.Навсякъде.Направо съм изумена колко хора живеят по този начин.
Майка й даже ми се е оплаквала как по цял ден гледа сериалите и не излиза никъде сама. Ако решат да си ходят на село за 1 месец и тя отива и си стои сама по цял ден в къщата....
Луда работа е това.
Аз си обяснявам нещата , че просто е родена много късно и е единствено дете и затова е така...знам ли?
И нашите преди се опитваха да се държат така, ама още в тийн годините ми ги отрязах и нямахме никакви проблеми след това. Сега имам семейство. Мъжът ми аз си го избрах, въпреки че майка ми се опита да се намеси. Този път я отрязах още по-грубо. Живота си е мой в крайна сметка.
Има страхотен роман на Агата Кристи по въпроса. Май беше "Среща със смъртта"... Прочетете го, ако ви попадне.
Не беше ли "Смърт край Нил"?
На такива родители им се казва "отровни".В стремежа си да бъдат идеални те лишават децата си от социален живот от грешките които децата им сами трябва да направят за да натрупат нужния житейски опит.Трудно се живее в такава обстановка ,аз самата съм от такова семейство,и сега си бера плодовете .Кажи и на твоята приятелка, да не се бави ами по скоро да се откъсне ,защото не е късно още .Желая и успех.
[Не беше ли "Смърт край Нил"?
В "Смърт край Нил", действието се развиваше на кораб и имаше една такава жена ( Корнелия, ако не се лъжа ), чиято майка я контролираше и тя се хвърли на някакъв дърт човечец, за да избяга.
Сори за офф-а.
Имаме такива роднини. Майката беше толкова властна че дъщерята не можеше да си купи едни обувки без да заведе майка си да ги одобри. Естествено никой мъж не беше добър за дъщерята. Преди няколко години маката почина и дъщерята остана сама. На 49 години, не е омъжена и май се е примирила че никога няма да се омъжи. Нещастна история.
И аз има една историйка. Няма да пиша особено конкретно, че светът е малък.
Двама родители имат син някъде на 36... В чужбина. Но... е под строгия контрол на родителите си и най-вече на майка си (тя дърпа здравата конците и на него, и на баща му). Тя от тук, от България, ежедневно по няколко пъти го проверява , напътства и строява. Знае даже днес какво е ял, пил, с какво се е облякъл... И тя съответно се оказа, че го държи... девствен. Но му търси активно половинка. Така майката хареса една приятелка за жена на сина й и зазарибява работата отдалече. За около 2 години постигна приятелката ми да се навие да си даде мейла и да си пишат със сина й. Еми писаха си - оказа се мнооого красив, умен, образован, културен, успял много в професията си...Абе на пръв поглед - мъж мечта. Докато течеше кореспонденцията, майката започна да споменава за девствености и т.н. И приятелката ми взе , че писа на момчето, че не е девствена и , че според нея си е съвсем в реда на нещата пълнолетните хора да са правили секс... Аууу - какъв отпор срещна... Момчето я засипа с глупости как могла да прави секс като не е женена, как това било мноого лошо, как сексът бил наркотик и започнело ли се - няма спиране...И такива ми ти промивки. Но приятелката ми не го отряза веднага - нали беше иначе страхотен... И един ден той си дойде. Видяха се - еми вярно бил и на живо така страхотен...Само дето се оказа, че на тема семейство, жени, брак и секс не е никак нормален и трябва да се бяяяга надалеч от него...И така - тя се стресна и го отряза. А аз - като запозната със случая, мога да кажа само - язък за страхотния мъж, язък за него самия - че е мъж мечта от всякъде, само от психо-гледна точка не е нормален и е увреден и съсипан... Може ли на 36 да не е пипал жена!
А изглежда като един доста известен холивудски секс символ... А и майка му каква свекърва би била
Двама родители имат син някъде на 36... В чужбина. Но... е под строгия контрол на родителите си и най-вече на майка си (тя дърпа здравата конците и на него, и на баща му). Тя от тук, от България, ежедневно по няколко пъти го проверява , напътства и строява. Знае даже днес какво е ял, пил, с какво се е облякъл... И тя съответно се оказа, че го държи... девствен. Но му търси активно половинка. Така майката хареса една приятелка за жена на сина й и зазарибява работата отдалече. За около 2 години постигна приятелката ми да се навие да си даде мейла и да си пишат със сина й. Еми писаха си - оказа се мнооого красив, умен, образован, културен, успял много в професията си...Абе на пръв поглед - мъж мечта. Докато течеше кореспонденцията, майката започна да споменава за девствености и т.н. И приятелката ми взе , че писа на момчето, че не е девствена и , че според нея си е съвсем в реда на нещата пълнолетните хора да са правили секс... Аууу - какъв отпор срещна... Момчето я засипа с глупости как могла да прави секс като не е женена, как това било мноого лошо, как сексът бил наркотик и започнело ли се - няма спиране...И такива ми ти промивки. Но приятелката ми не го отряза веднага - нали беше иначе страхотен... И един ден той си дойде. Видяха се - еми вярно бил и на живо така страхотен...Само дето се оказа, че на тема семейство, жени, брак и секс не е никак нормален и трябва да се бяяяга надалеч от него...И така - тя се стресна и го отряза. А аз - като запозната със случая, мога да кажа само - язък за страхотния мъж, язък за него самия - че е мъж мечта от всякъде, само от психо-гледна точка не е нормален и е увреден и съсипан... Може ли на 36 да не е пипал жена!
А изглежда като един доста известен холивудски секс символ... А и майка му каква свекърва би била 
